Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/20.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8943 по описа
за 2019 година на Варненския
районен съд,
, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от З. ” Б.И.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** против Н.В.В., ЕГН ********** *** иск правно осн. чл.
274, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на
сумата от 351,90 лв., от която 336,90 лв., претендирана като изплатено
застрахователно обезщетение за причинени в резултат на пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 28.01.2016г. в гр. Варна, ж.к.”Владислав
Варненчик”, бл. 407, за имуществени
вреди, настъпили по лек автомобил марка “Мицубиши Галант”, рег. № В 0004 КК,
собствен на Росанка Кънчева по вина на Н.В.-
водач на лек автомобил марка “Фолксваген Лупо“, рег. №
В 1013 РВ, застрахован по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/115002196488, който водач е напуснал
мястото на произшествието, отклонявайки се от проверка за алкохол и 15 лв.
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 01.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът З. „Б.и.” АД твърди, че на 28.01.2016г,. в гр. Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” до бл. 407, е реализирано пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил “Фолксваген Лупо“, рег. № В 1013 РВ, управляван от Н.В.В. и лек автомобил “Мицубиши
Галант”, рег. № В 0004 КК, собствен на Росанка Кънчева. Твърди се, че произшествието се дължи на противоправното и виновно
поведение на В., който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост
е загубил контрол на МПС-то, качил се е на тротоара вляво на посоката си на
движение и е блъснал л.а. “Мицубиши Галант”, рег. № В 0004 КК, собствен на Росанка
Кънчева. Навежда се, че ответникът след произшествието се е отклонил от
проверка за алкохол. Излага, че управляваният от ответника автомобил е бил
застрахован по застрахова „Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД, оформен в
застрахователна полица №
BG/02/115002196488, валидна към датата на събитието. Сочи, че след направена оценка на щетите
по увредения автомобил “Мицубиши Галант”, рег.
№ В 0004 КК, собствен на Росанка Кънчева, е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 336,90 лева. Въпреки отправената до
ответника покана, същият не е възстановил на застрахователя изплатеното от него
обезщетение, поради което и сезира съда с искане за осъждане на Н.В. да заплати
на дружеството сумата от 351,90 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 336,90 лева и ликвидационни разноски в размер на 15.00
лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението.Претендира
присъждане и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.В.В., чрез назначен от съда особен представител. Сочи се, че исковете за допустими, а основателността се поставя в
зависимост от представените по делото доказателства.
В съдебно заседание ищцовият
застраховател З. „Б.и.” АД не изпраща представител. С нарочна молба поддържа така
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. С нарочна молба, чрез адв. Ч. изразява становище за основателност
на претенцията.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е било
спорно, а и от приложената на л.19 (дело СРС) справка се установява, че между З. „Б.и.” АД и Русанка Минчева Кънчева е била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил “Фолсваген Лупо“, рег. №В1013РВ валидна към 28.01.2016г.
От
приложения на л. 6 от делото протокол за ПТП № 1649837/28.01.2016г., е видно,
че на същата
дата ответникът Н.В.В., управлявайки
лек автомобил “Фолсваген Лупо“, рег. №В1013РВ
пред блок 407 в ж.к.“Владислав Варненчик“, като не се е съобразил с пътните
условия, е загубил контрол върху управлявания
автомобил, качил се е на тротоара и е блъснал паркирания там “Мицубиши Галант“, рег. №В004КК. Отразено е в протокола,
че водачът е напуснал местопроизшествието.
Видно от наказателно
постановление ℕ 16-0819-00390/23.03.2016г. на ответника Н.В.В. е
наложена имуществена санкция за това, че на 28.01.2016г. в гр.Варна,
жк.“Владислав Варненчик“ по пътя до бл. 407 поради движение с несъобразена с пътните
условия скорост е загубил контрол връху управлявания от
него автомобил, качил се е на тротоара и
е блъснал паркирания там “Мицубиши Галант“, рег. №В004КК, нанасяйки му материални щети, като след
произшествоето водачът не е спрял за установяване на последиците от ПТП-то.
По делото е приобщено
сведение от 28.01.2016г. на Н.В., депозирано по преписка
по постановяван на цитираното наказателно постановление, в което се съдържа
изявление на ответника, че си е тръгнал от местопроизшествието, тъй като е
сметнал вредите за незначителни.
Съгласно заключението на
вещото лице по допуснатата САТЕ, кредитирано като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на описания инцидент
са настъпили щети по л.а. “Мицубиши Галант“, рег. №В004КК, а именно увредени са калник преден ляв,
мигач преден ляв, предна броня, панел, джанта и преден мост. Според вещото лице
средната пазарна стойност на разходите за възстановяве на увредените детайли
възлиза на сумата от 336,90 лева.
От представеното и
неоспорено извлечение от банково бордеро /л. 18 дело СРС/ е видно, че
застрахователят е заплати обезщетение на застрахования водач в размер на сумата
от 336,90 лева.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 274, ал.
1, т. 1 КЗ /отм./, приложим
на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“има право да претендира
от застрахования възстановяване на платеното на увреденото
лице обезщетение, заедно с лихвите и разноските когато последният е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
или под въздействието
на наркотично вещество или негов
аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
Съобразно предмета на производството, за
да се яви
основателна претенцията в тежест на ищцовото дружество е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, факта на валидна застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите на деликвента - ответник в производството, факта на удовлетворяване
на пострадалите от причиненото от деликвента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с вредата размер, както и факта на виновното
отклоняване от извършване на проверка
от контролните органи за употреба
на алкохол или друго упойващо
вещество.
Между
страните е безспорно, че управляваният от ответника автомобил
е бил застрахован със застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. С оглед липсата на конкретно оспорване и наличието на
влязло в сила наказателно постановление, следва да се приеме, че вина за
произшествието носи ответника.
Бягството от
местопроизшествието освен, че не е било оспорено, е установено от приобщения по делото протокол от
ПТП и наказателното постановление. Последното е влязло в сила и като
необжалвано от нарушителя може да се зачете като документ, съдържащ признание
за неизгодни за необжалвалата го страна факти. Такова признание се съдържа и в
сведението от 28.01.2016г., дадено от ответника по административно
наказателната преписка. Като съдържащ признание за неизгоден за страна
въпросния документ се ползва с материална доказателствена сила срещу издателя
си. С оглед на изложеното следва да се приеме, че причинителят на ПТП не е
изпълнил задължението си да изчака контролните органи за установяване факта на
произшествието, съгласно изискването на чл. 123, ал.2, б.“б“б от ЗДвП и чл. 201
от ППЗДвП. Отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие,
нарушаващо императивни законови разпоредби, е винаги виновно, освен ако не е
осъществено обратно доказване/ така Решение 152 от 5.11.2014г. по т.д
2080/2013г. на ВКС, Първо ТО/.
Същевременно
с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърдението, че с
напускането на местопроизшествието се е отклонил виновно, като е осуетил
проверката за алкохол или други упойващи вещества. В хипотеза на липса на
такова позоваване застрахователят следва да установи единствено факта на валидна застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите на деликвента - ответник в производството, факта на удовлетворяване
на пострадалите от причиненото от деликвента ПТП в конкретен обоснован съразмерно с вредата размер/ така Решение
152 от 5.11.2014г. по т.д 2080/2013г. на ВКС, Първо ТО, Решение 195 от
9.11.2017г. по т.д. 2628/2016 г. на ВКС, Второ ТО/. Това разбиране в практиката
на ВКС се извежда от общото изискване в отговора на исковата молба по реда на
чл. 131, ал.2 от ГПК ответникът да изчерпи всички възражения по фактите от
състава на претендираното от ищеца право, в съответствие с което е становището,
че ако ответникът е бездействал и не е оспорил твърденията в исковата молба,
основателността на исковата молба е в пряка зависимост от предметния обхват на
фактите, които законът подвежда под съответната правна норма, относими към
фактически състав и тяхното доказване от ищеца. Следователно в хипотезата на
неоспорване на твърдението в исковата молба, че с напускането на
местопроизшествието делинквентът се отклонил виновно, като е осуетил проверка
за алкохол и упойващи вещества, застрахователят не следва да установява тези
обстоятелства, а същите следва да се приемат като осъществили се.
Както се посочи по-горе
факта на валидно застрахователно правоотношение е безспорен. От друга страна от
заключението на САТЕ се установява причинна връзка между настъпилите вреди и
процесното застрахователно събитие. Следва да се кредитира като обосновано и
заключението в частта относно размер на вредите, който съответства на
заплатеното от застрахователя на увреденото лице обезщетение. С оглед на
обичайната практика в подобни хипотези, на ответника се следва допълнително и
сумата от 15 лева за ликвидационни разноски.
По изложените
съображения исковата претенция се явява основателна в цялост и като такава
следва да бъде уважена. Предвид основателността на претенцията, на ищеца се
следва и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното издължаване
на сумата.
С оглед изхода от
спора, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК за държавна такса (50 лева), експертиза
(220 лева), възнаграждение за особен представител ( 300 лева) и адвокатско
възнаграждение(360 лева с ДДС) съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за сторени разходи.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на З. ” Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата
от 351,90
лв., от която 336,90
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени в
резултат на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 28.01.2016г. в гр.
Варна, ж.к.”Владислав Варненчик”, бл. 407 имуществени вреди, настъпили по лек
автомобил марка “Мицубиши Галант”, рег. № В 0004 КК, собствен на Русанка
Кънчева по вина на Н.В.- водач на лек
автомобил марка “Фолксваген Лупо“, рег. № В 1013 РВ, застрахован по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/115002196488, който водач е напуснал
мястото на произшествието, отклонявайки се от проверка за алкохол и 15 лв.
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 01.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн.
чл. 274, ал. 1 КЗ /отм/.
ОСЪЖДА Н.В.В.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на З.
” Б.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 930 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: