МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №192/13.05.2019 г. ПО НЧХД № 1315/2018 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Производството по делото е образувано по тъжба на В.С.И. против Л.П.И., родена на ***г***, българка,
българска гражданка, средно образование,
омъжена, пенсионер, не осъждана, с ЕГН-********** за това,
че на 22.09.2018г.,сутринта около 09.00часа в двора на
къща на ул.Васил Априлов”-№ 1 в гр.Видин е изрекла по адрес на тъжителя В.С.И.
„Ти ли бе, дето преби брат си, а на мен ми счупи крак, за което имам документ”,
с които му е приписала извършването на престъпление – престъпление по чл.147, ал.1
предложение 2 от НК.
Приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е граждански
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от тъжителя против подсъдимата И.
като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер
на 5000 лева, като тъжителя е
конституиран и като граждански ищец.
В съдебно
заседание повереникът на частния тъжител, счита, че престъплението е безспорно
доказано. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и да уважи предявеният
граждански иск в пълен размер.
Тъжителя
поддържа заявеното от адвоката си.
Защитникът на
подсъдимата , оспорва обвинителната теза, като моли съда да признае същата за
невинна и да я оправдае по повдигнатото с тъжбата обвинение, като отхвърли и
гражданскят иск като неоснователен.
От своя страна
подсъдимата отрича извършването на деянието по повдигнатото обвинение, , поради което моли да бъде
призната за невинна.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата е съпруга на св. Д.И. - брат
на тъжителя В.И.. Двамата братя и семействата им живеят в една къща на различни
етажи, като отношенията между семействата били влошени. Многократно св. Д.И. е
подавал жалби срещу подсъдимия до различни институции.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №192/13.05.2019 г. ПО НЧХД № 1315/2018 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
На 22.09.2018г. между семействата на
подсъдимата и тъжителя отново възникнал спор във връзка с извършването на
ремонт на комина на обитаваната от тях къща. Дъщерята на подсъдимата – св.
Румяна Борисова , като чула скандала се обадила за съдействие на полицията.
Първоначално спора започнал на
стълбището на сградата , а по – късно тъжителя и подсъдимата излезли навън –
пред къщата. Присъствали тъжителя , съпругата му, подсъдимата,съпругът й ,
дъщерята на подсъдимата и съпругът й- свидетелите Румяна и Бисер Борисови. Малко
по – късно пристигнали и полицейските служители.
Според тъжителя в разгара на спора
подсъдимата пред всички по- горе изброени свидетели , включително и пред
полицейските служители му казала „Ти ли бе, дето
преби брат си, а на мен ми счупи крак, за което имам документ”. В.И. в тъжбата
си твърди , че тези думи били възприети от всички присъстващи, както и , че с
тях подсъдимата му е приписала извършване на престъпление.
Горната фактическа обстановка се
установява от следните доказателства:
В хода на съдебното следствие е била
изискана и приложена цялата преписка, отпочната по жалба на Д.И. и касаеща
случилото се през инкриминирания ден, с приложени към нея обяснения от
участниците в процесните събития,докладни записки, заповеди и резултати от
проверката.
В хода на проведеното съдебно
следствие като свидетели по делото са били всички присъствали на събитието лица
, посочени от страните. Обяснения по делото е дала и подсъдимата.
В своите обяснения подсъдимата поддържа, че на 22.09.2018
г. , тъй като трябвало да ремонтират покрива на къщата в която живеят и тя със
семейството си и семейството на тъжителя били извикали майстори. Смайсторите се
качили на покрива, при което дошъл тъжителя и започнал да се кара с тях.
Майсторите слезли от покрива. Междувременно дъщеря й чула скандала и се обадила
в полицията. Когато дошли полицейските служители и поискали обяснения за случилото
се , според подсъдимата , тъжителя казал , че „ако тази стой тука , аз ще се
прибера“. Наричал я „крадла с крадла, докога ще ме крадеш“,“да се махаш от дома
ми“.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №192/13.05.2019 г. ПО НЧХД № 1315/2018 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимата заявява , че в следствие
на казаното от тъжителя , не издържала и се е обърнала към него с думите „засрами
се , стига с тези обиди и закани, не хвърли ли едно дърво и ми утрепа
крака“.Според подсъдимата на този ден не е говорила за побой между тъжителя и
брат му.
Въпреки че по правило обясненията на
подсъдимия освен доказателствено средство, са и средство за защита, съдът
кредитира същите като достоверен източник на информация, доколкото се явяват
изключително логични, последователни и по същество неопровергани от събрания по
делото доказателствен материал - както от показанията на свидетелите, имащи
преки възприятия от процесните събития, така и от събраните по делото писмени и
веществени доказателства, включително и от даденото от тъжителя сведение пред
полицейските служители , така и от изготвените протоколи за предупреждение ,
които са съобразени с казаното от страните в скандала , така и със чутото от
полицейските служители , а именно –„да не нарушават обществения ред, да не да не
заплашва живота и здравето на В.С.И. да не му причинява лека , средна или др.
телесна повреда“. Не на последно място
следва да се отбележи , че протоколи за предупреждение по повод инцидента са
съставени само на В.И. и Д.И.. На подсъдимата не е съставян такъв протокол.
Обсъдените по – горе данни по приобщената по делото полицейска преписка е една допълнителна индиция за това, че
заявеното от подсъдимия може да се кредитира като достоверно.
Убеждението на съда в тази връзка се
засилва и от показанията на свид. Бисер Борисов които по един еднопосочен начин
допълват и потвърждават заявеното от подсъдимата. Вярно е, че за този свидетел
като зет /съпруг на дъщерята на подсъдимата/ съществува хипотетична
заинтересованост със своите показания да поддържа тезата на последната, но
последното не е основание за автоматичното им дискредитиране, а единствено сочи
на необходимост от по-внимателен и задълбочен анализ при преценката дали и до
каква степен да се кредитират. В случая съпоставката на показанията на свид. Борисов
с останалия доказателствен материл сочи на извод за пълно съответствие ( тук
изключения правят показанията на свид.Ганчева, които ще бъдат обект на
специално внимание по-долу). Довод в подкрепа на възприетия вече извод, че подсъдимата
и свид. Борисов се явяват едни достоверни и добросъвестни
източници на информация, е и последователността и неотстъпчивостта в позициите
им.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №192/13.05.2019 г. ПО НЧХД № 1315/2018 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
От показанията на същия се
установява , че е бил през цялото време на скандала. Чул е , че тъща му е
казала на тъжителя , че той /тъжителя/ я е ударил по крака с дърво и я наранил,
при което тъжителя й казал, че не е вярно , а подсъдимата му отвърнала , че има
документ. И този свидетел заявява , че не е чул разговор – отправена от
подсъдимата реплика към тъжителя относно побой с тъста му. Обърнал внимание на
думите на подсъдимата , защото чул, че тъжителя й казал, че ще я съди за тези
думи.
В този смисъл са и показанията на
св. Д.И. – брат на тъжителя и съпруг на подсъдимата. Той също е категоричен, че
съпругата му била обиждана от Вл. И. , при което тя му казала , че той е
хвърлил дърво и е наранил крака й, както и че ако с това дърво я беше ударил по
главата би я убил.
Данните, получени от обясненията на
подсъдимата и показанията на свид. Борисов и Д.И. намират логично потвърждение
и в показанията на свид. П.З. и С.С. – полицейските служители, извършили
проверка по подадения сигнал, които съдът също кредитира. Няма спор, че тези
свидетели са обективен източник на информация, доколкото за същите не съществува
причина (обективно установена по делото) да дават показания, с които да
поддържат едната или другата версия в случая – тази на тъжителя или на
подсъдимия. Всъщност видно е, че същите в своите показания по един изключителен
прецизен и съвестен начин описват извършените от тях действия и впечатленията,
които са придобили от случилото се/ доколкото си ги спомнят/, избягвайки да си
служат с предположения в една или друга насока . Видно от показанията на св. З. „Госпожата започна да му
/на подсъдимия/ говори нещо , което не мога да пресъздам. Имаше някакви
споменавания за телесни повреди , но те бяха от предишно време… обвинение към
господина , че е извършил някакво насилие , но конкретно към кого и какво не си
спомням“. Когато процесуалния представител на тъжителя прочете изречението , за
което е повдигнато обвинение, а именно „Ти ли бе, дето
преби брат си, а на мен ми счупи крак, за което имам документ”, св. З. заяви ,
че не си спомня да е чул точно такова изречение.
Св. С. в показанията си сочи , че е чул ,
че госпожата /подсъдимата/ някога в миналото е имала саморазправа с тъжителя и
той и е изкълчил ръката.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №192/13.05.2019 г. ПО НЧХД № 1315/2018 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Що се касае до показанията на свид. Румяна
Борисова, същите не допринасят съществено за изясняване на обективната истина,
доколкото тя заяви , че не е била през цялото време с подсъдимата.Същата твърди
, че докато е била с нея не е чула да е
имало караница между майка й и тъжителя.
Св. Румяна Борисова , Бисер Борисов,
Д.И. и подсъдимата твърдят, че през 2015г. тъжителя е ударил с дърво /хвърлил е
срещу нея дърво/ подсъдимата по левия й крак.
Съдът дава вяра на свидетелите и
кредитира показанията им , тъй като същите кореспондират със други приобщени по
делото доказателства , а именно – лист за преглед на пациент , амбулаторни
листа и постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
23.02.2015г. на РП Видин.
Единствено свидетелката Недялка
Ганчева- съпруга на тъжителя дава показания в насока подсъдимата да е казала
инкриминирания израз , а именно да казва на тъжителя „преби брат си , а на мен
ми счупи крака , за което имам документ“. В тази им част показанията на
свидетелката Ганчева се опровергават от
останалите доказателства. Тук следва да се посочи, че съдът кредитира тези
показания в частта, в която свидетелят е потвърдил присъствието си на
процесното място, и за случилото се между двете семейство , доколкото в частта
им досежно инкриминирания израз се намират опровергани от останалите
доказателства.
Ето защо съдът възприе като истинна поддържаната от подсъдимата
позиция, доколкото същата не намери опровержение в
доказателствата по делото.
Тази
фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Съдът, след
внимателен анализ на всички събрани и приети в хода на производството
доказателства, намира обвинението, повдигнато срещу подсимата И. за недоказано.
В конкретния
случай не се спори, че на процесната дата е имало скандал между членовете на
семейството на тъжителя и на подсъдимата.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №192/13.05.2019 г. ПО НЧХД № 1315/2018 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Не се спори и
относно това , че между тъжителя и подсъдимата е имало разменени реплики в хода
на скандала. В тази
връзка от фактическа страна спорът се свежда до това каква е била репликата
казана от подсъдимата на тъжителя, а именно казала ли му е „Ти ли бе, дето
преби брат си, а на мен ми счупи крак, за което имам документ”.
По отношение на този въпрос – както вече посочено по изложени
по-горе съображения, съдът кредитира данните получени от доказателствената
група, в която влизат обясненията на подсъдимата и показанията на свид. Борисв, свид. Д.И., П.З. и С.С.. В този ред на мисли фактическият спор следва
да се разреши в полза на подсъдимата, доколкото пред съда не се доказа същата
въобще да е казвала , че тъжителя е пребил брат си , а относно нараняването на
крака – да е казвала , че крака е бил счупен.
В този смисъл Съдът намира, че
събраните по делото доказателства не са годни да обосноват осъдителна присъда в
претендирания в тъжбата смисъл.
Съставът на чл. 147, ал. 1 от НК е
основен текст за престъплението клевета и изисква деецът да е разгласил позорно
обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление.
Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство или
приписаното престъпление е елемент от състава на това престъпление, без
наличието на който не е налице престъплението клевета. Отделно от това, за да е
налице съставомерност от субективна страна, е необходимо деецът да съзнава, че
изнесените от него данни са неверни. В конкретния случай деянието е
несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.
На първо място по делото се
установи, че казаното от подсъдимата на 22.09.2018г. по отношение на тъжителя ,
за това , че той я е ударил с дърво по крака и я наранил намериха потвърждение
в кредитираните от настоящия съдебен състав писмени, гласни и писмени
доказателства.
Така или иначе в случая не се
установи и наличието на субективната страна, а именно: подсъдимата да е
действала със съзнанието, че заявеното от нея е неистина, точно обратното –
последователността на извършените от нея действия и неотстъпчивостта от
възприетата от нея
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №192/13.05.2019 г. ПО НЧХД № 1315/2018 г.
ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
позиция,включително и сезирането на РП Видин по случая
, сочат на убеденост в истинността на казаното
от нея.
Предвид всичко гореизложеното и
доколкото съдът прие, че обвинението остана недоказано както от обективна, така
и от субективна страна, съдът призна подсъдимата Л.П.И. за
невинна в това да е извършила престъпление по чл. 147, ал.
1 НК, поради което на основание чл. 304 НПК я оправдана по така повдигнатото
обвинение.
По въпроса за претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД:
В процесния
случай неимуществените вреди се претендират на деликтно основание – чл. 45 и
сл. ЗЗД. По делото обаче не се установи подс. И. да е извършила престъпление в
т.ч. от вида на посоченото в тъжбата. При отсъствието на деликт в случая,
предявеният граждански иск, като обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъплението по чл. 147, ал. 1 НК в размер на по
5000 лева съдът отхвърли, като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказа
виновно и противоправно поведение на подсъдимата.
По въпроса за направените разноски:
Предвид
направеното изрично искане от страна на защитника, на основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът постави в тежест на частния тъжител и граждански ищец В.И. направените от подсъдимата Л.И. разноски по
делото в размер на 500 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: