№ 378
гр. Русе, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20224500100046 по описа за 2022 година
Ищцата И. К. У. твърди, че през 2011 г. бащата на отв. В. Ж. С. – Ж.И.С. сключил с Д.
П. Н. договор за заем. Като обезпечение на задължението на заемателя, ищцата
учредила в полза на заемодателя договорна ипотека върху свой недв. имот. Поради
това непрекъснато се интересувала от изпълнението на заемателката. Знаела от Д. Н.,
че заемът бил изплатен в срок, както било уговорено и преди много години. Тъй като
Д. Н. била напуснала България още по време на изпълнението, уговорката с бащата на
ответницата била ипотеката да се заличи при връщането на Н. в страната и тя да
заплати таксите за това. Това действие се отложило дълго във времето и останало
неизпълнено.
На 04.12.2020 г. Ж.С. починал и негов единствен наследник била ответницата.
След смъртта на наследодателя й, ответницата се свързала с майката на ищцата и
се поинтересувала за ипотеката. Било й обяснено, че отдавна всичко е издължено и тя
си тръгнала. След известно време, при справка в партидата си в СВ установила, че
ипотеката била подновена от ответницата на 27.07.2021 г. Знаейки, че задължението,
което обезпечавал имота й вече не съществува, поканила ответницата да предприеме
нужните правни и фактически действия по заличаването на ипотеката. Предложила
даже да заплати разноските. Изпратила й нотариална покана, получена на 28.10.2021 г.
от адв. Д. като пълномощник на ответницата, но нито в дадения й срок, нито по-късно
било поискано заличаване на ипотеката.
Ищцата твърди още, че задължението на Д. Н. било напълно погасено като това
било станало чрез плащане от нейна страна на бащата на ответницата. Заявява, че
1
заемодателят не желаел да получава пари по банков път и приемал само плащания в
брой. Заемателката Н. превеждала парите по банковата сметка на майката на ищцата, а
тя ги предавала на Ж.С.. Този начин от една страна гарантирал на ищцата, че
задължението се погасява, но от друга създал предпоставка някои плащания да не
могат да се установят.
Независимо от това, ищцата заявява, че задължението на заемателката, дори да не е
издължено, е погасено по давност. В нот. акт, в който са материализирани договорът за
заем и договорната ипотека, е даден срок за изпълнение. Този срок бил 18 месеца,
считано от датата на подписване на акта, която била 17.10.2011 г. Така срокът за
издължаване изтичал на 17.04.2013 г. С изтичането му, заемателката била изпаднала в
забава, съобразно правилото, установено в чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Изпадането на длъжника в
забава от една страна давало възможност на кредитора да търси държавна защита за
правата си, но в същото време било свързано с изтичането на срок, в който тази защита
може да се търси и който срок бил определен от общата погасителна давност, уредена в
чл. 110 ЗЗД. Поради това, според ищцата дори и да се приеме, че е имало неизпълнена
част от задължението на заемателката Н., то това задължение било погасено на
18.04.2018 г.
Погасяването на задължението на заемателя, независимо дали поради плащане или
по давност, отнемало възможността на заемодателя да търси и получава държавна
принуда за събиране на вземането си. Заемателят бил загубил качеството си на
кредитор или задължението било станало естествено, без право на държавна защита. И
в двата случая заемодателят нямал възможност да предприеме действия по
принудителното събиране на вземането си, т. е. нямало хипотеза, в която да се позове
на ипотечното си право, тъй като вече не съществувал правно защитим дълг, който
ипотеката да обезпечава, което означавало, че ипотечното право не съществува.
Поради това, иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата
В. Ж. С., че учреденото в полза на нейния наследодател Ж.И.С. ипотечно право,
произтичащо от нот. акт за учредяване на договорна ипотека № *********** г. на
нотариус рег. № 630 с район на действие Русенски районен съд, вписана като акт
************** от 17.10.2011 г. на СВ Русе, с последващо вписване с № от дв. вх. рег.
8698 от 27.07.2021 г., акт № 135, том 3 не съществува поради погасяване на
обезпеченото задължение, произтичащо от нот. акт и инкорпорирания в него договор
за заем от 17.10.2011 г. поради изпълнение, евентуално по давност. Иска още от съда
да постанови на основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД ипотеката да бъде заличена. Претендира
разноски.
Конституираната служебно, на основание чл. 26, ал. 4 ГПК, с определение от на
съда от 10.02.2022 г. съищца Д. П. Н. взема становище за основателност на
предявените искове. Заявява, че действително през 2011 г. сключила с наследодателя
2
на ответницата договор за заем. Тъй като майката на ищцата И. У. била обща позната
на страните по заемното правоотношение, тя се явила и нещо като гарант на договора
им, като дори нейната дъщеря предоставила свой недв. имот като обезпечение по заема
чрез сключване на договорна ипотека със заемодателя.
Съищцата твърди още, че скоро след сключването на договора за заем се установила
в Германия трайно и от там започнала да изпраща редовно парични суми, които да
послужат за погасяване на заема. Тъй като бащата на ответницата категорично
отказвал да получава документирано пари на свое име, нито по банков път, нито чрез
международните систеими за превод, съищцата превеждала парите на майката на
ищцата, а тя ги предавала на ръка, без разписка на кредитора, което отново било негово
изискване. Всички плащания той отразявал в своите книжа. Така заплатила цялата сума
по договора. Още в началото заемодателят предявил претенции към съищцата да
заплаща и лихви като от всяка погасителна вноска си отчитал част за главница и част за
лихви. В един момент заемателката установила, че била заплатила сума в общ размер
на 50 000 лв. Тъй като тази сума била твърде голяма без да има разписка за нея от една
страна, а от друга имало ипотекиран чужд имот, тя се почувствала в безизходица и
продължила да плаща по искания от кредитора начин.
След издължаването, уведомила И. У. и се свързала с Ж.С., за да уговорят
заличаването на ипотеката. Провели няколко разговора, но получавала уклончиви
отговори, като С. я уведомил, че като се върне в България ще направят необходимото
за заличаването, но само ако поеме разходите за това. Даже поискал предварително да
му изпрати доста голяма сума за тези разходи с обяснението, че трябва да се плати за
адвокат и нотариус. Последвал дълъг период без контакти между заемодателя и
заемателката. В края на 2020 г. от общи познати съищцата узнала, че Ж.С. бил починал.
Скоро след това узнала от майката на ищцата, че с нея се свързала дъщеря му, която
питала за състоянието на заема, тъй като била намерила някакви документи.
Посредницата й обяснила, че заемът отдавна е издължен.Уведомила и съищцата.
Предвид това, твърди, че задължението й е изцяло погасено чрез изпълнение.
Ако съдът не приеме, че задължението е погасено чрез плащане, то същото според нея
следва да се приеме като погасено по давност. С погасяването на вземането на
кредитора той изгубвал това си качество и възможността за принудително изпълнение
срещу вещите, послужили като обезпечение на вземането му. Поради това и заявява, че
ипотечното право на кредитора, респ. на неговите наследници не съществува. Заявява,
че се присъединява към предявените искове и иска да бъдат уважени. Претендира
разноски за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. В.
Ж. С. чрез адв. Д. К. АК Русе, в който се взема становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва ги изцяло и претендира тяхното отхвърляне. Излага
3
фактически твърдения относно наличието на множество други задължения на
съищцата Д. Н.. Оспорва твърденията, че Н. била заплатила сума в размер над 50 000
лв. на нейния наследодател. Заявява, че на баща й била заплатена само сума в размер
на 6000 лв., а на самата нея 500 лв., с които плащания не била погасена дори
натрупаната законна лихва върху главницата. Възразява, че на заемополучателя Н. не
били издавани документи за извършените плащания. Възразява и срещу твърденията,
че наследодателят й твърдял, че ще предприеме действия за заличаване на ипотеката.
Обратното, неколкократно поради неплащане от страна на Н., същият бил имал
намерение да събере принудително вземането си, вкл. като насочи претенциите си към
ипотекирания имот. Задълженията – главница и лихви обаче били признавани от
длъжника и били многократно разсрочвани. Причина за това било познанството на
Ж.С. с майката на ищцата И. У., както и фактът, че в имота живеят родителите на
длъжника Д. Н. и същите биха били останали на улицата. Това била причината
наследодателят й да не събере по принудителен ред вземанията си.
Заявява още, че обезпеченото с процесната договорна ипотека задължение не е
погасено по давност, тъй като било налице признаване на дълга. По-сериозните
разправии започнали през 2014 г. и продължили до смъртта на наследодателя й. През
цялото време – 2014, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. са правени признания на
дълга –главница и законна лихва. Дори длъжницата Д. Н. била обещала да плати 10-
15 000 лв. горница, за да не предприема кредиторът принудителни изпълнения и да не
останат родителите й на улицата. Неплащането си оправдавала с факта, че срещу нея
имало образувани много дела и че трябвало да плаща по тях, за да не се стигне до
фатални последици. Още след смъртта на заемодателя се консултирала за начина, по
който ипотеката да бъде заличена, надявайки се, че заплатената малка парична сума на
ответницата ще я накара да чака за последващи плащания и ще пропусне да поднови
вписването в предвидения 10-годишен срок. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Ответницата В. Ж. С. е единствен наследник по закон на Ж.И.С., поч. на
04.12.2020 г., видно от приложеното на л. 9 от делото удостоверение за наследници.
От приложения на л. 7-8 от делото нот. акт за учредяване на договорна ипотека №
38, том 4, дело 6769, вх. рег. № 12569/17.10.2011 г. на СВ Русе се установява, че
наследодателят на ответницата Ж.И.С. на 17.10.2011 г. предоставил на съищцата Д. П.
Н. в заем сумата в размер на 32 000 лв., която същата се задължила да му върне в срок
до 18 месеца, считано от подписването на нотариалния акт. За обезпечаване вземането
на заемодателя за главница, лихви и разноски, описани в пункт първи на нот. акт
ищцата И. К. У., чрез пълномощника си Е. П. Д. учредила в полза на заемодателя
Ж.И.С. договорна ипотека върху своя недв. имот, а именно: дворно място, находящо
4
се в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе по ул. **********, представляващо пл. № 9 в кв. 439,
цялото с площ от 245 кв. м., заедно с построените в имота масивна жилищна сграда с
площ от 46 кв. м. и масивна жилищна сграда с площ от 26 кв. м. по предходни
документи за собственост и представляващ поземлен имот с идентификатор № 6*****,
с адрес: гр. Русе, ул. „******* с площ от 285 кв. м., с трайно предназначение
урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване, при съседи:
6*********************8, заедно с построените в имота сгради: сграда № 6******* с
площ от 69 кв. м., с предназначение – жилищна сграда и сграда № 6******** със
застроена площ от 14 кв. м., с предназначение-постройка на допълващо застрояване и с
всички подобрения и приращения в имота. С този нотариален акт страните уговорили
още, че при погасяване на заема заемодателят ще даде писмено своето съгласие за
заличаване вписването на договорната ипотека, което ще се извърши за сметка на
длъжника.
Видно от приложената на л. 10- л. 12 от делото справка от СВ Русе вписването на
ипотеката е подновено с вх. рег. № 8836/27.07.2021 г., № от дв. вх. рег. 8698, акт №
135, том 3.
С доклада по делото е обявено за безспорно обстоятелството, че плащанията от
страна на Д. П. Н. към наследодателя на ответницата - Ж.И.С. за погасяване на
обезпечения с ипотека заем са правени чрез трето лице – Е. П. Д., като Д. П. Н. е
изпращала сумите на Е. П. Д., а последната ги е предавала на наследодателя на
ответницата.
За безспорен между страните е обявен и фактът, че съищцата Д. П. Н. живее
трайно в Германия от 2012 г. и оттогава не са се срещали с Ж.И.С. в Република
България.
По делото и от двете страни са ангажирани гласни доказателства.
Св. К. С. К., живял на семейни начала с ответницата, с която имат две
деца, дава показания, че познавал Ж.С. от 1998 г. Били приятели, но и работел
за него. От 2010 г. бил негов шофьор, тъй като С. страдал от подагра.
Контактували ежедневно. Свидетелства, че не познава Д. Н., но от Ж.С. знаел,
че й бил дал в заем около 30 000 лв. за една къща. Когато го возил, чувал
много пъти, около 15-20, той да говори по телефона с нея. Телефонът бил
свързан с блутут в колата и чувал в купето тези разговори. А това, че
разговарял с Д. разбирал, тъй като той казвал нейното име, когато се обръщал
към нея. По време на тези разговори по телефона, той я питал: „Кога ще ми
върнеш парите?“ и тя отговаряла: „Днес, утре, другата седмица, другия
месец.“ Тези разговори били съпроводени почти постоянно и със скандали.
5
След тези разговори с Д., той непрекъснато на молбите за отсрочка казвал:
„Не, не, не“, но на финала на разговора всеки път казвал: „Добре“. Когато
затварял телефона му казвал: „Какво да ги правя, възрастни хора? Как да ги
изгоня?“. От С. знаел, че става въпрос за майката и бащата на Д., които
живеели в къща до Земеделския, която била ипотекирана в полза на С. за тези
пари, които Д. му дължала. Всеки път отсрочките били за различен период от
време – седмица, месеци, година. Не си спомня с каква интензивност са били
тези около 15-20 разговора, нито дали е имало продължителни периоди, в
които да не са били водени разговори. Не помни дали са били в почивни или
в работни дни, но свидетелства, че били водени през деня.
Дава още показания, че за първи път узнал, че Ж.С. има някакъв
проблем по повод даден от него заем на Д., на семейно събиране в Мотел
„Рай“ по повод 10-ия рожден ден на дъщеря му. Тогава разбрал, че в някои от
предните дни Ж.С. е разговарял по телефона с тази Д.. Случайно тя му
звъннала по време на рождения ден, който празнували. Че говори с Д.
разбрал, когато след като затворил телефона казал: „Пак ме завъртяха“.
Обяснил им, че имал уговорка с нея да му върне парите примерно нея
седмица, а тя отново искала отсрочка.
Свидетелства, че малко след този случай, Ж. го помолил да го закара до
денонощно чейнджбюро на центъра до Халите, където разговарял със св. Д..
От разговора им, който чул разбрал, че Е. пак го молела за някаква отсрочка,
а че става въпрос за дадения на Д. заем узнал от самия Ж., който качвайки се
в колата сложил 200 лв. на жабката и казал: „Ето виж, дадоха ми пак 200 лв.
да ми замазват очите.“ Самото предаване на сумата не видял.
Последният разговор между С. и Д., на който присъствал бил 2019 г. –
2020 г. Провел се на търлата в парка, двамата били на маса в заведение. Ж.
звъннал, тя не му вдигнала, но след около 15 минути му върнала обаждане.
Не чувал гласа й, а само отговорите на С. по телефона, който казвал: „Пак ли
отсрочки?“. Че говори с Д. му казал Ж.. Тя предложила да му даде повече
пари от тези, които му дължи. Чул, че С. й казал, че дава последно около 5-
6 месеца отсрочка.
Свидетелства още, че познава мъжа, с когото Д. живее – С., както и че
знае за запис на заповед за 90 000 лв., които С. му дал в заем. Дава показания,
че Ж. е давал заеми и на други хора, но само на негови близки, в т. ч. и на
6
него самия.
Св. В. Н. С. – майка на ответницата дава показания, че с Ж.С. били
разведени от 1986 г., но запазили добри отношения. Свидетелства още, че не
познава Д. и И., а познава само Ж. /св. Д./ още откакто с Ж. се оженили. Дава
показания, че знае от бившия си съпруг за отпуснати от него заеми на Д. и на
мъжа, с когото тя живее заедно - С. /св. Д./. Свидетелства, че поне 7-8 пъти
придружавала Ж.С. до чейнджбюрото на Ж., за да си търси парите, които е
дал на Д., тъй като тя била посредника между тях. Ж. му давала някаква сума,
като точният им размер свидетелката не виждала, но бившият й съпруг
споделял след това: „Поредната малка сумичка“. Не помни кога във времето
са провеждани тези разговори, според нея около 7-8 години преди Ж. да
почине, като поне веднъж годишно ходила с него през лятото да си търси
парите. Дава още показания, че през лятото на 2020 г. С. й споделил: „Не мога
повече. Ще прехвърля всичко на Мая.“ Мая била неговият адвокат - тя да се
занимава с парите, които Д. му дължала.
Свидетелства, че когато празнували 10 –тия рожден ден на внучката им
на мотел „Рай“, Д. отново се обадила по телефона на Ж.. Не чувала гласа , но
че говорел с нея се досетила от думите му: „Добре, но отлагаме последно!“.
Тогава Ж. й обяснил, че тя щяла да преведе последната сума. От него знаела,
че Д. го е молела многократно за отсрочки, заради това, че в тази къща
живеят нейните родители, лично обаче гласът на Д. никога не е чувала. Не
знаела точния размер на заема, който бившият й съпруг й отпуснал, но сумата
била голяма.
Дава още показания, че около 4-5 години преди да почине, през лятото,
Ж., тя и негови приятели били в „Дома на учените“. Тогава при него дошла
Ж. и му донесла някаква малка сума в брой. Свидетелства, че лично
възприела предаването на сумата, като Ж. му заявила, че тези пари са от Д. за
погасяване на дълга . Това бил и последният път, в който присъствала на
даване на сума от името на Д.. Изнася данни, че бившият й съпруг искал
парите да му се връщат по банков път, но Д. и Ж. настоявали разплащането да
става в брой.
Св. Е. П. Д. – майка на ищцата И. У. дава показания, че с Ж.С. и със С.
/св. Д./ се познават от около 50 г., а с Д. от около 24-25 г., откакто заживяла
със С.. Той се занимавал с футболни игрища и решил да направи такова в
7
Русе, започнал го, но през 2011 г. се оказало, че бил излъган от негови
партьори и не могъл да го довърши.
Свидетелства още, че знаела че Д. иска да си продаде къщата, че
двамата със С. се нуждаели от пари, за да продължат изграждането на
игрището и затова предложила на дъщеря си И. да я купят като инвестиция.
Оказало се обаче, че тази сума не им стигнала и тогава тримата – тя, Д. и С.
решили да се обадят на Ж.. Знаели, че той давал заеми на негови близки хора
срещу лихва. Той се съгласил да отпусне заем на Д., но поискал гаранция.
Свидетелката му предложила да ипотекира къщата на дъщеря си като
обезпечение. Четиримата се разбрали парите да се връщат в брой. С.
настоявал така. Дава показания, че се съгласила да бъдат в брой, а не по
банков път, като минават през нея, за да е сигурна, че къщата няма да
„изгори“.
Свидетелства, че още в края на същата година С. погасил част от заема -
4000-5000лв., но на предаването на сумата не присъствала. През 2012 г. Д. и
С. заминали да работят в Германия. След м. март, 2012 г. те започнали да й
изпращат по 1000 - 1500 евро, които предавала на Ж.. Той си ги записвал в
една тетрадка. Самата свидетелка не си водила сметка. Това продължило
всеки месец до лятото на 2013 г., когато С. я уведомил, че всичко е изчистено.
Разбрали се да вдигнат ипотеката, когато Д. се върне. Ж. не искал да поема
таксите за заличаване на ипотеката, тя също искала тези такси да си ги поеме
Д. и да дойде на заличаването. Ипотеката не била заличена, тъй като тя от
тогава до сега не се е прибирала в България. Свидетелства, че била абсолютно
сигурна в Ж., имала му доверие заради дългогодишното им приятелство. Дава
още показания, че Д. й изпращала сумите за погасяване на заема по банков
път, в брой чрез посредници или по Western Union. Тя от своя страна ги
предавала на С. като му ги носила в заведението, което държал на
Американското пазарче - „Дома на учените“. Понякога се срещали и на други
места. Повече от един-два пъти не си спомняла да е идвал той лично в
чейнджбюрото, за да взема от нея парите, които Д. е изпратила. В тези случаи
идвал сам с автомобила си. Тя излизала отпред и му подавала парите в плик
без той да слиза от колата. Винаги когато му предавала парите за погасяване
на заема на Д. били само двамата.
Изнася данни, че през м. ноември, 2020 г. Д. щяла да се прибира в
8
България и потърсила С. да му каже и да се разберат кога ще е удобно за
всички да заличат ипотеката. Не могла да се свърже с него, а после узнала, че
той е починал. Изчакала да мине известно време, но междувременно дъщеря
му я потърсила в чейнджбюрото, в което работела. Свидетелката й обяснила
за ипотеката, за която ответницата не знаела, дала й копие от акта, казала й че
заемът е изплатен. Очаквала тя да я потърси, но като не сторила това, се
обърнала към адв. К..
Св. С. Н. Д., живущ на семейни начала със съищцата Д. Н., дава
показания, че с Ж.С. се познавали от около 50 години. С Д. живеели заедно в
Германия от 2012 г. и до настоящия момент. Изнася данни, че през 2008-2010
г. решил да се занимава с игрища, сключили договор с едни турци, но те ги
измамили и трябвало да продължат сами. Двамата с Д. предложили на Ж. да
купи къщата на Д. и да остави вътре да живеят родителите . Тези пари
инвестирали в игрището, но и те не били достатъчни. Тогава с Д. и Ж. решили
да се обърнат към Ж.. Знаели, че той дава заеми срещу лихва. Ж. се съгласила
да ипотекира къщата, защото Ж. искал гаранция. Той изчислил сумата заедно
с лихвите. Доколкото си спомня, те искали около 20 000 лв., а той с лихвите
ги сметнал 32 000 лв. Съгласили се, като се разбрали за година и половина да
му върнат цялата сума. Падали се по 900-1000 евро на месец.
Около седмица след сделката Ж. поискал 1-2 вноски авансово и той му
занесъл около 4200 лв. в Мотел „Рай“. Седмица след като отишли в Германия,
му изпратили 300 евро по банков път, защото той настоявал за регулярни
плащания. След като получил парите се обадил и ги предупредил повече да
не пращат пари по банков път, а да ги изпращат на Ж. и тя да му ги предава в
брой. Започнали всеки месец да й изпращат пари за заема- около 800, 900,
1000 евро. Когато сумата до пълния размер от вноската не стигала Ж. давала
от себе си, а после те й ги възстановявали. Стараели се да изчистят
задълженията, защото дъщеря й си била заложила къщата. През месец април –
май, 2013г. погасили изцяло заема, който Д. била взела от Ж.. Водели си
сметка и според тях били изплатили около 45 000 лв.- 50 000 лв. До м. април –
май, 2013 г. се чували с Ж. и той му казвал, че има още. Изпратили му 45 000
лв.-50 0000 лв., защото с Д. мислели, че той си слага допълнително някакви
лихви и не били наясно кога ще приключи заема. През април-май обаче
решили, че всичко трябва да е издължено. Тогава се чул с Ж. и той му казал,
9
че всичко е приключило. Помолил го да оправи нещата с ипотеката, но той му
поискал затова 300 евро. Изпратили ги, но С. казал, че след справка
установил, че тази сума не е достатъчна и ще трябват още пари. Не помнел
каква сума, но му се сторила голяма и към него момент не им била по силите.
Разбрали се със С., когато Д. се върне в България да отидат и да оправят
нещата с ипотеката. Свидетелства още, че ипотеката не са заличили и до
настоящия момент, защото нямали парите. Сумата, която им искали била
голяма, по-голяма от пътуването му в двете посоки от Германия до България
и обратно.
Дава показания, че след 2013 г., когато заемът на Д. вече бил издължен,
си е идвал 2-3 пъти по свои дела в България, срещал се с Ж. и той не му е
казвал да има някакъв проблем. Ж. също казвала, че няма проблем и когато се
върне Д. в България ще оправят нещата, защото тя има доверие на Ж. и на
тях. Дава показания, че от 2013 г. досега, по повод този заем на Д., никой не е
търсил нито него, нито нея. Свидетелства, че той лично заеми от Ж. не е
вземал. Единственият заем бил този, който Д. взела от него.
Дава показания, че малко след като Ж. дал заема на Д., самият той му
подписал запис на заповед. Ж. го накарал да подпише, обяснявайки му, че
тази сума включва и лихвите. Бил толкова на зор, че не помнел точно сумата,
но по тази запис на заповед не е получавал други пари. Парите, които били
получили двамата с Д. били едни и за тях била ипотеката, и за тях бил и
записът на заповед. Ж. никога не давал пари без гаранция и затова ги накарал
за парите, които взели с Д. да учредят ипотека.
Свидетелства, че след като отишли в Германия през 2012 г. Д. започнала
работа в „Мак Доналдс“, където работела и до настоящия момент. Работела в
кухнята от 8 до 17-18 ч., понякога и до по-късно, с половин час почивка по
време на смяната. Дава показания, че по време на работа не можела да говори
по телефона, тъй като й било абсолютно забранено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 179, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено несъществуване на
ипотечното право, учредено върху процесния недвижим имот, поради погасяване на
обезпеченото задължение поради плащане, евентуално по давност.
10
Исковете са допустими с оглед обоснования от ищцата правен интерес за
заличаване на ипотеката, поради несъществуване на ипотечното право по отношение
на процесния недвижим имот и липсата на воля на кредитора - ответницата,, респ.
нейният наследодател да сторят това по реда на чл. 179, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото предявените искове са за установяване несъществуването на ипотечното
право, а не на самото вземане, обезпечено с ипотека, правнорелевантните факти се
извеждат от нормата на чл. 172 ЗЗД: 1) наличие на учредена ипотека, 2) погасяване на
задължението, което същата обезпечава 3) бездействие на кредитора, респективно
липса на съгласие, да заличи доброволно учредената ипотека.
Между страните не съществува спор относно първата и третата предпоставки, а
именно, че съществува ипотека върху собствения на ищцата И. У. имот, учредена за
обезпечаване вземането на съищцата Д. Н. по сключен между последната и
праводателя на ответницата- Ж.С. договор за заем от 17.10.2011 г., както и липсата на
съгласие от страна на кредитора, респ. неговият наследник да заличи ипотеката по
съображения, че обезпеченото с нея вземане все още съществува и не е погасено.
Основният спор по делото е относно втората, посочена по – горе предпоставка, а
именно погасено ли е задължението, което ипотеката обезпечава.
Основанията, на които се погасява обезпеченото задължение, са основания и за
погасяване на ипотеката. Правният интерес на третото лице - собственик на имота,
ипотекиран като обезпечение за чужд дълг да установи по исков ред, че обезпеченото
задължение не съществува, произтича от правилото на чл. 151 ЗЗД. Според цитираната
норма, собственикът на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение,
може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага главния
длъжник, в т. ч. и възражението за изтекла погасителна давност на обезпеченото
вземане и като резултат – да препятства реализирането на ипотечното право.
В конкретния казус първото твърдение от страна на ищцата - ипотекарен
длъжник е, че обезпеченото с ипотека върху нейния собствен имот задължение е
погасено чрез изпълнение.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
наследодателят на ответницата Ж.С. е предоставил в заем на ищцата Д. Н. на
17.10.2011 г. сумата в размер на 32 000 лв. По предаването, респ. получаването на
заетата сума не се спори.
От страна на ищците обаче не са ангажирани никакви допустими доказателства, от
които може да бъде направен извод, че тази сума е върната на заемодателя. Безспорно
се установи по делото, че липсват каквито и да било писмени доказателства във връзка
с погасяването на дълга, както и че погасяванията на сумите се е извършвало на ръка,
чрез посредничеството на св. Д.. Предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК и
11
липсата на съгласие от страна на ответницата, не са допуснати гласни доказателства за
установяването им. Главният иск с правно основание чл. 124 ГПК - отрицателен
установителен за несъществуване на ипотечното право поради това, че обезпеченото с
ипотека вземане е погасено чрез плащане, е недоказан и поради това неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради настъпване на вътрешно процесуалното условие, при което е предявена
другата претенция при условията на евентуалност, съдът следва да се произнесе по нея.
Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на
правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за
погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на
конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява правото
на иск или на принудително изпълнение. В случая е приложима общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, доколкото не са налице някои от изключенията, предвидени в
чл. 111 ЗЗД.
Съобразно разпределената доказателствена тежест, ответницата следваше да
докаже въведените от нея с отговора на исковата молба възражения, че вземането не е
погасено по давност, тъй като от страна на съищцата Д. Н. след 2014 г. са правени
неколкократни признания на дълга, съчетани с искания за отсрочвания и разсрочвания
от нейна страна.
Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. по т.
д. № 4/2019 г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б.“а“
ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на
вземането следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по
който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на
кредитора. Съгласно дадените в мотивната част на това ТР разяснения, признаването
на вземането по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД следва да се отнася до съществуването
на самото задължение, а не само до фактите, от които то произтича. Същото следва да
е направено след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното
изтичане. То може да бъде обективирано изрично /макар и без изискване за форма/ или
чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на
длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.
По съществото си признанието на вземането представлява едностранно
волеизявление на длъжника, което законът е скрепил с правни последици - прекъсване
на течащата в полза на автора на волеизявлението погасителна давност. За да настъпят
тези последици не е необходимо кредиторът да е приел и да се е съгласил с
признанието, не е необходимо каквото и да било волеизявление от негова страна. Дори
когато признанието е съпроводено с искане на длъжника за отсрочване или
разсрочване на вземането, това обстоятелство не означава, че самото признание е
12
договор, макар направеното заедно с него предложение за преструктуриране на дълга
да се нуждае от съгласието на насрещната страна, за да породи правен ефект. С оглед
на това няма спор в съдебната практика, че неформалното едностранно изявление
подлежи на доказване с всякакви доказателства и доказателствени средства, в т. ч. и
със свидетелски показания. Поради това са допуснати гласни доказателства. Всички
разпитани свидетели са заинтересовани от изхода на делото, било в полза на едната,
било в полза на другата страна. Това е така с оглед близката роднинска връзка между
между тях и страните. И двете групи свидетели, явно обслужващи каузата на страната,
в чиято полза свидетелстват, взаимно си противоречат в показанията.
Само за пълнота, доколкото за доказване на твърденията си за изтекъл давностен
срок ищцата се позовава на писмените доказателства относно сключения договор за
заем и уговорения по него падеж, съдът ще обсъди ангажираните от нея гласни
доказателства, допуснати за опровергаване възраженията на ответната страна.
Показанията на нейните свидетели за причините, поради които ипотеката не е
заличена, въпреки заявеното и от двамата, че дългът бил изцяло погасен още през
април-май, 2013 г., освен че противоречат на изнесеното от другата група свидетели,
си противоречат и помежду си. Св. Д. изрично твърди, че не разполагали /двамата с Д./
с необходимата за заличаването сума, а св. Д. сочи като причина отсъствието на Д. Н.
от страната. Освен противоречиви, тези показания са и житейски нелогични. Нито
присъствието на длъжницата е наложително за заличаване на ипотеката, нито пък
дължимите такси за това са непосилни, особено в сравнение с размера на върнатата
според тях сума -около 50 000 лв. и при съобразяване на относимия за определяне на
дължимите такси и разноски материален интерес 32 000 лв., за която сума е учредена
ипотеката. Житейски нелогични са и показанията на св. Д., която сама заяви, че е
искала плащанията да минават през нея, за да е сигурна, че къщата няма да „изгори“, а
в същото време изобщо не си водела сметка на погасените суми, както и твърденията
на дъщеря й - ищцата И. У., че предложила на ответницата тя да заплати разноските по
заличаването на ипотеката, което предложение е дошло чак 8 години след издължаване
на заема.
От друга страна и двамата свидетели на ответницата – К. и С. заявяват, че не
познават Д. Н.. Изнесеното от св. С. за взаимоотношенията между заемател и
заемодател по повод на процесното заемно правоотношение, в частност за молбите на
Д. Н. за отсрочки, не почива на лични нейни възприятия, а както самата тя уточнява й е
било преразказвано от бившия й съпруг на семейни и приятелски събирания или в
лични разговори. Самата свидетелка изрично заявява, че не е чувала гласа на Д..
Поради това нейните свидетелски показания не могат да послужат за доказване на
релевантните за спора факти.
Липсва непосредственост и във възприятията на св. К. за преобладаващата част от
13
изнесените от него обстоятелства. И той уточнява, че част от водените разговори
между заемател и заемодател са му преразказвани от С.. Действително, дава показания
и че лично е възприемал около 15-20 пъти провеждани от С. разговори с Д., докато го
возел с колата, по време на които тя го е молела за нови и нови отсрочки. Разбирал, че
това е Д., тъй като С. казвал нейното име. Свидетелят обаче не помни кога точно са се
провели тези чути от него разговори, нито каква е била тяхната интензивност в
годините, за да може евентуално да се изведе извод, че с някой от тях, давността е била
прекъсната. Дори и да бъде кредитирано безрезервно изцяло изнесеното от него, не
може да се обоснове и категоричен извод, че всички тези молби за отсрочвания и
разсрочвания, отправени към С. са били направени именно от ищцата Д. Н. /при
положение, че и четиримата свидетели са единодушни, че С. е давал заеми и на други
лица/ и са били именно във връзка със заема, обезпечен с процесната ипотека,
доколкото и двамата свидетели на ответницата изнасят данни за съществуване на
парично задължение към С. и на живущия на семейни начала с Н. св. Д.. Последният
отрича това, но пък показанията му са противоречиви относно размера на получената
сума от Д.. Уточнява, че взетият заем е в размер на 20 000 лв., с лихвите бил станал
32 000 лв., за толкова е учредена и ипотеката и в инкорпорирания в нот. акт договор за
заем няма уговорени други лихви. В същото време заявява, че двамата с Д. платили
45 000 - 50 000 лв. все по повод заема на Д.. По-същественото обаче е, че
свидетелските показания на К. изобщо не сочат същият да е възприел признание от
страна на ищцата Д. Н. за наличие на конкретен дълг към конкретен момент, в какъвто
смисъл са дадените в цитираното по-горе Тълкувателно решение разяснения. В
обобщение се налага изводът, че от ангажираните от ответницата гласни доказателства
не се установява изявление или действие на длъжницата Н., обективиращо признание
на вземането на С., направено след като е започнала да тече погасителната давност и
преди нейното изтичане. Други доказателства от нейна страна не са релевирани, в т. ч.
и за извършеното към самата нея частично погасяване на дълга в размер на 500 лв.
след смъртта на баща й. Ето защо следва да се приложат неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест, според които непълно
доказаният факт /в случая прекъсване на давността/, за съда е неосъществил се факт.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на която
вземането е станало изискуемо. В случая страните са договорили, че заетата сума в
размер на 32 000 лв. ще бъде издължена в срок до 18 месеца, считано от датата на
подписване на нотариалния акт за договорна ипотека, т. е. до 17.04.2013 г. От тази дата
започва да тече давността за вземането, като същата е изтекла до датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.01.2022 г. Ипотеката не може да продължи да съществува
след като е погасено обезпеченото вземане по арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЗД. Евентуалният
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на ипотечното право
поради това, че обезпеченото с ипотеката вземане е погасено по давност, е основателен
14
и като такъв следва да бъде уважен. Следва да се уважи и искането на ищцата да бъде
постановено заличаване на ипотеката, на основание чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19
от Правилника за вписванията.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, в
полза на ищцата И. У. следва да бъдат присъдени разноски, които съдът констатира да
възлизат на 295,89 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Със
списъка по чл. 80 ГПК ищцата И. У. е заявила претенция за разноски за платена
държавна такса в размер на 1280 лв., която обаче е частично неоснователна, тъй като
окончателната държавна такса от съда е определена в размер на 295,89 лв. и разликата
до пълния размер на внесената от нея такса – 984,11 лв. е възстановена на 06.06.2022
лв. по сметка на адв. К., съгласно изрично отправеното до съда искане. От страна на
процесуалния представител на ответницата е своевременно релевирано възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на платеното от ищцата У. адв. възнаграждение,
което се преценява от съда за неоснователно, доколкото минималният размер,
съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и относимия чл. 7, ал. 2, т. 4 възлиза на 1417,67
лв., а в случая са платени 1000 лв. Така общо сторените от ищцата И. У. съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 1295,89 лв., следва да се
възложат в тежест на ответницата.
Видно от материалите по делото, ищцата Д. Н. не е направила разноски за
производството. Оказаната й от адвокат правна защита и съдействие е при условията
на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в сключения
между страните договор, поради което с оглед изхода на спора в полза на
пълномощника на съищцата Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение.
Минималното адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на
ищцата адвокат П. Х. Р., съобразно материалния интерес възлиза на 1417,57 лв. – чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. У., ЕГН *********** и Д. П. Н., ЕГН
********** против В. Ж. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 179, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че учреденото в полза на наследодателя й Ж.И.С., ЕГН **********, поч.
на 04.12.2020 г. ипотечно право, произтичащо от нот. акт за учредяване на договорна
ипотека № *********** г. на нотариус рег. № 630 с район на действие Русенски
районен съд, вписана като акт ************** от 17.10.2011 г. на СВ Русе, подновена с
15
вписване вх. рег. № ************* на СВ Русе върху поземлен имот с идентификатор
№ 6*****, с адрес: гр. Русе, ул. „******* с площ от 285 кв. м., при съседи:
6*********************8, заедно с построените в имота сграда № 6******* с площ от
69 кв. м. и сграда № 6********, със застроена площ от 14 кв. м. и с всички подобрения
и приращения в имота не съществува поради погасяване на обезпеченото задължение,
произтичащо от инкорпорирания в нот. акт договор за заем от 17.10.2011 г., поради
изпълнение, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. У., ЕГН *********** и
Д. П. Н., ЕГН ********** против В. Ж. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 179, ал. 1 ЗЗД, че учреденото в полза на наследодателя на
ответницата Ж.И.С., ЕГН **********, поч. на 04.12.2020 г. ипотечно право,
произтичащо от нот. акт за учредяване на договорна ипотека № *********** г. на
нотариус рег. № 630 с район на действие Русенски районен съд, вписана като акт
************** от 17.10.2011 г. на СВ Русе, подновена с вписване вх. рег. №
************* на СВ Русе върху поземлен имот с идентификатор № 6*****, с адрес:
гр. Русе, ул.„******* с площ от 285 кв. м., при съседи: 6*********************8,
заедно с построените в имота сграда № 6******* с площ от 69 кв. м. и сграда №
6********, със застроена площ от 14 кв. м. и с всички подобрения и приращения в
имота не съществува поради погасяване на обезпеченото задължение, произтичащо от
инкорпорирания в нот. акт договор за заем от 17.10.2011 г., по давност, КАТО
ПОСТАНОВЯВА заличаване на ипотеката от Служба по вписванията Русе, на
основание чл. 179, ал. 1, пр. второ ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Ж. С., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „****** ДА ЗАПЛАТИ на
И. К. У., ЕГН *********** от гр. Русе, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Алеко
Константинов“ № 2, ет. 2, адв. С. К. СУМАТА от 1295,89 лв. съдебно- деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА В. Ж. С., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „****** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. Х. Р. АК Русе, с адрес на кантората: гр. Русе, ул. „Алеко Константинов“ №
2, ет. 2 като пълномощник на Д. П. Н., ЕГН ********** СУМАТА от 1417,57 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
16