№359
гр.
Силистра, 29.10.2019 год.
Силистренският
окръжен съд, гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и
девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: Кремена
Краева
мл. съдия Огнян Маладжиков
като
изслуша доклада на съдия Неделчев по в.ч.гр. д. № 240/2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производство
по чл. 419 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба на „Абсолют Плюс” ООД, с
ЕИК ********* и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Люботрън“ № 5-7, представлявано от Никола Петров Димитров, срещу
Разпореждане № 2602 на Силистренски районен съд от 12.07.2019г., постановено по
ч.гр.д. № 662/2019 г., с което е отхвърлено искането му за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против „Премиера“
ЕООД, с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добруджа“ № 18,
представлявано от Милен Драгнев Ангелов, за сумата от 7685,76 лв.,
представляваща сбор от продажните цени по договори за продажба на стоки,
свързани с употребата на тютюневи изделия, за които са издадени следните
фактури: фактура № ********** от 29.05.2013 г., фактура № ********** от
03.07.2013 г., фактура № ********** от 28.08.2013 г., фактура № ********** от
06.11.2013 г., фактура № ********** от 13.12.2013 г., фактура № ********** от 08.01.2014 г.,
фактура № ********** от 08.01.2014 г., фактура № ********** от 28.05.2014 г. и
фактура № ********** от 30.07.2014 г., към които са издадени множество кредитни
известия за приспадане на част от стойността им, законна лихва върху главницата
от 17.05.2019 г. до окончателното й плащане, както и за направените по делото
разноски.
Жалбоподателят
счита постановеният съдебен акт за незаконосъобразен, необоснован и постановен
в противоречие с материалния закон.
Моли
въззивния съд да отмени разпореждането, като върне делото на районния съд за
издаване на заповед за изпълнение за претендираните
суми. Моли да бъде спряно изпълнението на обжалваното разпореждане до
произнасяне на въззивния съд по частната жалба.
ОС,
вземайки предвид оплакванията на частния жалбоподател и данните по делото, прие
за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Страните
по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на сключени между
тях множество договори за продажба на стоки, свързани с употребата на тютюневи
изделия. На практика „Абсолют Плюс” ООД,е доставял на
„Премиера“ ЕООД, стоки като отделните доставки са обективирани в издадени
данъчни фактури и кредитни известия.
След,
като получателя по доставките не платил в срок част от задълженията си към
доставчика кредитора инициирал заповедно производство за вземанията си
подавайки на 17.05.2019г. коментираното заявление по чл. 410 от ГПК, в което
задължението е посочено общо, като сбор от всички неплатени или частично
платени доставки, извършени погашения поради връщане на част от стоките или
прихващания. Така сезиран заповедният съд приел, че заявителя не е
индивидуализирал вземанията си по основание и размер и го задължил в тридневен
срок да уточни вида и предмета на всеки един отделен договор и да конкретизира
цената по всеки един от тях, като съобрази издадените към всяка фактура
кредитни известия и извършени прихващания ако такива са правени със стари
задължения.
В
дадения срок заявителя подал молба – уточнение, в която са описани всички
издадени фактури, посочено е към кои от тях са извършени частични плащания и
отново общо са изброени кредитни известия издадени възоснова
на неплатени фактури /без да са посочени/. Изброени са множество кредитни
известия, за които заявителят твърди, че са издадени възоснова
на вече платени от длъжника фактури и отново общо е посочено, че част от
издадените кредитни известия не са платени от „Абсолют
Плюс” ООД, поради което тези суми са прихванати с оставащите задължения на
длъжника. От уточнението не може да се установи, точно кое задължение, с какво
насрещно е прихванато, а само е посочено, че общо дължимата сума по всички
сделки е в размер на 7685.76 лв., колкото и се претендира със заявлението
инициирало производството. Съобразявайки изложеното заповедният съдебен състав
приел, че заявителят не е конкретизирал размера на вземанията си по всеки от
договорите за продажба, тъй като е посочил съвкупно суми по кредитни известия,
с които задълженията по фактурите се намаляват, без да е уточнил какъв остава
непосеният размер на вземането по всяка една сделка. Районният съдия приел, че
липсата на подобно разграничение представлява недостатък на заявлението по чл.
127, ал. 1, т. 5 във вр. чл. чл. 410, ал. 2 ГПК, поради което го е отхвърлил.
За
да мотивира жалбата си представителят на „Абсолют
Плюс” ООД, изразява несъгласие със становището на заповедния съд обективирано в
мотивите на атакуваното разпореждане, като намира, че претендираното от него
вземане е индивидуализирано по основание и размер и искането е ясно
конкретизирано. Сам жалбоподателят съобщава, че в заявлението е посочен общия
размер на претенциите, като били посочени и обстоятелствата възоснова,
на които сумата е формирана итези,
на които се основава претенцията. Жалбоподателят сочи още, че между страните са
били налице и други правоотношения стоящи извън процесните, но които са взети
предвид при формиране на настоящата обща претенция. Коментира се правната
уредба на заповедното производство, която според въззивника дава възможност за
индивидуализиране на обща претенция само чрез посочване на твърдените от
кредитора размери и основания, както и липсата на изискване тези твърдения да
са подкрепени от писмени доказателства. В тази връзка жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и да разпореди издаване на
заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.
ОС
не кредитира доводите изложени в подкрепа на жалбата, а споделя изцяло мотивите
на заповедния съд, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК. Видно от
заявлението инициирало заповедното производство и допълнението към него
претендираната парична сума представлява сбор от множество отделни задължения
по отделни търговски правоотношения межди страните някои, от които /по данни на
заявителя/ дори стоят извън тези описани в заявлението. Всяка отделна сума
представлява цена на доставка на стоки, част от които са върнати – респективно
цената им е приспадната от общата стойност, а са на лице и прихващания с други
задължения между страните. Именно тези финансови операции не са посочени
детайлно и правилно заповедния съд е приел, че липсва яснота относно
формирането на крайната – претендирана от заявителя сума.
Изложеното
мотивира съда да приеме настоящата жалба за неоснователна поради, което същата
следва да се отхвърли, а атакуваното с нея разпореждане да се потвърди.
Предвид
изхода на производството по настоящата частна жалба, съдът намира, че не следва
да се произнася по обективираното в нея особено искане.
Воден
от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 2602 на Силистренски районен съд от 12.07.2019г., постановено по
ч.гр.д. № 662/2019 г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.