Решение по дело №2908/2023 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез юрисконсулт А.К.-И., срещу Решение № 1695/11.10.2023 г., постановено по а.н.д № 3905 по описа за 2023година на Районен съд Пловдив ,V-ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 704738-F705784/ 31.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „МАРИЗЕ ТУР" ООД, ****** е наложена на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е санкциониран за две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал съставите на чл. 125 и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите на административното наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.

3. Ответникът по касационната жалба – „МАРИЗЕ ТУР" ООД, чрез процесуалния си представител – адвокат М., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу Наказателно постановление № 704738-F705784/ 31.05.2023г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F705784 от 12.05.2023 г., съставен от Иванка Борисова Пехливанова – на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 15.03.2023 г. било установено, че „МАРИЗЕ ТУР" ООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в Закона срок за подаване на справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.02.2023 г. – 31.02.2023г. до 14.03.2023 г. включително, с което била нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. Нарушението е извършено за първи път. Справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС били подадени в ТД на НАП – Пловдив на 11.05.2023 г.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал. 1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 500 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна. Въпреки това намерил, че издаденото наказателно постановление се явява в противоречи с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като неизпълнението на задължението за подаване на справка – декларация и отчетни регистри реализира едно административно нарушение, за което се следва едно наказание. В случа след служебна проверка било установено, че спрямо същото дружество има издаден АУАН № F705786 от 12.05.2023 г. и НП № 704738-F705786/31.05.2023 г., с които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС за същия данъчен период 01.02.2023 г. – 31.02.2023 г.

ІV. От правна страна:

9. Страните не спорят по факта на извършеното административно нарушени. Не се възразява срещу процесуалните действия на контролните органи, нито се оспорва компетентността на органа, наложил административното наказание. Нарушителят поддържа, че в случая са налице обстоятелства, които налагат деянието да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Спорът е правен и се концентрира относно прилагането на материалния закон.

Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и способа за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Тоест подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие - лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние – недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок.

Обсъдената правна регламентация подкрепя доводите на районния съд, че за извършеното административно нарушение се следва едно наказание, а видно от представеното по преписката доказателства е налице и друго наказателно постановление НП № 704738-F705786/31.05.2023 г., с което задълженото лице е санкционирано отделно за неподадена в срок на отчетните регистри за същия период. След служебна проверка, се установява, че наказателно постановление НП № 637318- 704738-F705786/31.05.2023 г. е предмет на съдебен контрол по к.а.н.д. № 3001 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Нормата на чл. 64 ЗАНН определя релевантните за влизане в сила на наказателното постановление факти: когато не подлежи на обжалване; когато не е било обжалвано в законния срок; респ. когато е било обжалвано, но е било потвърдено или изменено от съда. Имено наличието на окончателно наказване, предхождащо следващото по ред наказване за същото деяние, би разкрило нарушение на принципа „nе bis in idem“, в този смисъл и задължителната за съда практика, отразена в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на Върховният касационен съд на Република България.

При обсъдената фактическа и правна обстановка, към момента на настоящия съдебен контрол, не се установява нарушение на забраната за двойно наказване.

Въпреки това оспореният съдебен акт се явява законосъобразен като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви:

Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН съдържат легално определение на понятието "маловажен случай" – това деяние, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Претенции в тази насока се съдържат в жалбата, сложила в ход производството пред районния съд, който не е взел отношение по тях. Настоящият случай попада именно в хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение то разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се съобразят обстоятелствата, че нарушението е първо и е отстранено доброволно от страна на задълженото лице в непродължителен срок и преди иницииране на самото административнонаказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това разкрива поведение на лицата, представляващи търговеца, което не е насочено самоцелно към избягване на административнонаказателна отговорност, а към спазване на установения ред на държавно управление. В допълнение от нарушението не са произтекли и вредни последици за фиска. При така стеклите се обстоятелства отправянето на предупреждение до нарушителя би удовлетворило напълно целите на административното наказване. Налагането на санкция, макар и в минималния предвиден за нарушението размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието.

Вярно е, че законосъобразното протичане на фискалните отношения е от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган и съда за индивидуална преценка на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1695/11.10.2023 г., постановено по а.н.д № 3905 по описа за 2023година на Районен съд Пловдив ,V-ти наказателен състав.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „„МАРИЗЕ ТУР" ООД, ******, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Т.Ч. - управител, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: