№ 648
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря ТатЯ. Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Я. Н. Г.
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100605649 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 23.04.2025г., постановена по НОХД № 552/2025 по описа на
Софийски районен съд, НО, 6-ти състав подс. Н. Н. Х. е бил признат за
виновен в това, че: на 05.10.2024г. в гр.София, по бул.„Владимир Вазов“,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел
„Х5 3.0 Д“ с per. № ******** с посока на движение от ул. „Милен Цветков“
към ул.„Поп Грую“, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 1, 53 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1
от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, с химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта, обективирано в Протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
708/07.10.2024г., изготвен от химик в Специализирана химическа лаборатория
към УМБАЛ „Света Анна“ - София АД - престъпление по чл.343б, ал.1 НК,
поради което и на основание чл.343б, ал.1 вр. чл.54 от НК
първоинстанционният съд му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, както и ГЛОБА в размер на 300 лв.
1
На основание чл. 66, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е отложил
изтърпяването на така наложеното наказание "ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343г от НК, първоинстанционният съд е лишил
подсъдимия Н. Н. Х. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 59, ал.4 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал
от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява моторно превозно
средство изтърпяното до момента наказание.
На основание чл.343б, ал.5 от НК, първоинстанционният съд е отнел в
полза на Държавата лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5 3.0 Д“ с per. №
******** собственост на подсъдимия Н. Н. Х..
На основание чл.189, ал.3 НПК, първоинстанционният съд е осъдил
подсъдимия Н. Н. Х. да заплати разноски по делото в размер на 139,95 лв., по
сметка на СДВР.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба адв. Х. К.,
в качеството му на защитник на подс. Н. Н. Х.. В жалбата се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена, а подс.
Х. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В хода на въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.
В хода на съдебната прения, пред настоящата инстанция, прокурорът
намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, доколкото
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, почива на
обоснован доказателствен анализ и законосъобразно индивидуализирано
наказание. Във връзка с направените възражения, намира, че в настоящия
случай е бил спазен предвидения в Наредбата ред за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и не са налице основания за поставяне под
съмнение на резултатите от извършеното химическо изследване.
Адв. К., защитник на подс. Х. моли обжалваната присъда да бъде
отменена. Счита, че не е доказана концентрацията на алкохол в кръвта на
подзащитния му, поради изложените и пред предходната инстанция
съображения. Счита също, че правото на обвиняемия да поиска повторно
изследване на кръвните проби, след като е направено в нормативно
установените срокове пред надлежния орган, то следва да бъде изпълнено, за
да може да бъде изпълнен реда на Наредбата. Според защитата, в случай, че
не е спазено това негово право, не е спазен и реда на Наредбата, поради което
счита, че концентрацията на алкохол в кръвта не е била доказана.
В правото си на лична защита подс. Х. поддържа казаното от защитника
си и няма какво да добави. Изразява съжаление за постъпката си.
В предоставената му последна дума подс. Х. моли да бъде оневинен.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
2
тези, изложени от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с
чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното решение,
намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за
събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
Подсъдимият Н. Н. Х. е роден на ******** в гр. Шумен, живущ в гр.
София, кв. „Орландовци“, ул. ********, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 05.10.2024г., около 02:05ч., след като употребил алкохол,
подсъдимият Н. Н. Х. управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5 3.0
Д“ с peг. № ******** в гр.София, по бул. „Владимир Вазов“, с посока на
движение от ул. „Милен Цветков“ към ул. „Поп Грую“.
По същото време и място свидетелите В.Г.Д. и Н.Л.Л. – младши
автоконтрольори при ОПП-СДВР, по време на рутинна проверка за
управление на МПС след употреба на алкохоли/или наркотични вещества, или
лишени от правото да управляват МПС, или без валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, спрели лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5
3.0 Д“ с per. № ********. След установяване самоличността на подсъдимия
свидетелят Л. извършил проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо
средство Алкотест – Дрегер 7510 с инв.№ ARPM-0384 и проба № 3808, което
отчело положителен резултат - била установена концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,53 на хиляда.
На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 1386292/05.10.2024г. и му бил връчен талон за
медицинско изследване на кръвта № 0174364, след което бил отведен в
УМБАЛ „Св.Анна – София” АД. Подсъдимият дал кръвна проба, в която
съгласно протокол за химическа експертиза № 708/07.10.2024г., издадена от
УМБАЛ „Св.Анна – София” АД, била установена концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,53 на хиляда съгласно Наредба № 1 от 19
юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Гореизложената фактическата обстановка е била безспорно установена
от доказателствата по делото: казанията на свидетелите – очевидци на
престъплението В.Г.Д. и Н.Л.Л. , Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и/или техни аналози, Протокол за химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 708/07.10.2024г.,
разпечатка Алкотест – Дрегер 7510 с инв. № ARPM-0384 и поредна проба №
3808, справка за собствеността на МПС, административнонаказателната
преписка по съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 1386292/05.10.2024г., талон за медицинско
изследване на кръвта № 0174364 и бюлетин за съдимост.
3
Първоинстанционният съд е направил прецизен, детайлен и
съдържателен доказателствен анализ. В мотивите си, поотделно и в цялост, е
обсъдил доказателствата по делото, от които е извел коректната фактическа
обстановка и е направил и правилен краен правен извод. Предвид
обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционният съд относно доказателствения анализ и изведената от
него фактическа обстановка и, тъй като не е достигнала до различни правни
изводи, настоящия състав на СГС не намира за необходимо да преповтаря
доказателствения анализ и изведеното от правна страна, на базата на приетата
фактическа обстановка от СРС / в подкрепа Р № 181 по н.д. № 486/2012г., I
н.о. на ВКС и Р № 343/06.12.2012г. по н.д. 960/212г., I н.о., ВКС/. Наличните
доказателства по делото са достатъчни по своя обем и съдържание. Същите са
еднопосочни и непротиворечиви по между си. От тях с категоричност са
установява времето, мястото и механизмът на инкриминираното деяние.
От защитата е изразено възражение, свързано с недоказаност на
концентрацията на алкохол в кръвта на подзащитния му. Въззивната
инстанция намира същото за неоснователно. Видно е, че при проверката с
Алкотест-Дрегер 7510 е бил отчетен положителен резултат, а установената
концентрация на алкохол е била установената 1,53 на хиляда. Резултатът от
теста се потвърждава и от свидетелските показания на полицейските
служители, извършили проверката – св. Д. и св. Л.. Отчетеният резултат от
техническото средство е идентичен и с този от химическата експертиза.
Въззивната инстация намира, че гореизложеното в категорична степен доказва
наличието и концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия.
На следващо място, въззивната инстанция намира за неоснователно и
възражението, че не е била спазена Наредбата за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотична вещества или техните аналози и от
това е било нарушено правото на обвиняемия да поиска повторно изследване
на кръвните проби. Първостепенният съд е изложил правилни аргументи и в
тази насока. От материалите по делото се очертава хронологията на
предприетите действия по установяване на употребата на алкохол и
концетрацията му в кръвта на подсъдимия. На първо място подс. Х. е бил
спрян за полицейска проверка на 05.10.2024г., около 2:05ч. Талонът за
медицинско изследване на кръвта е бил издаден и връчен на Х. на 05.10.2024г.
в 03:35ч. В рамките на определените 40 минути, а именно в 03:55ч. на
05.10.2024г., от подс. Х. е била взета кръвна проба за изследване. На
07.10.2024г. в химическата лаборатория са били получени 2 бр. проби, за които
е отразено от лице – химик, че отговарят на изискванията на Наредбата за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози. Самото изследване е било проведено на 08.10.2024г. и е установила
идентичен резултат с алкотеста – 1,53 промила етилов алкохол в кръвта. След
привличането на Х. в качеството на обвиняем и при предявяването на
материалите по делото – 11.12.2024г. от страна на защитата е било поискано
повторно изследване на кръвните проби, което е било оставено без уважение
от прокурор при СРП. Настоящата инстанция намира, че процедурата
съгласно Наредбата не е била опорочена и от същата по категоричен начин се
4
доказва концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимото лице. На първо
място, с нормата на чл. 27, ал.3 от Наредбата е предоставено право на
нарушителя и се отнася до аминистративно-наказателното производство по
реда на ЗАНН, при което са издава наказателно постановление и срокът за
упражняване на това право на нарушителя е преклузивен. Тази норма не може
да се прилага по аналогия в наказателния процес. Правата на обвиняемия са
изрично уредени в НПК и не могат да бъдат допълвани с подзаконов
нормативен акт. Съгласно правилата на НПК обвиняемия може да поиска
събирането на нови доказателства, но преценката за тяхното събиране
принадлежи на органа, осъществяващ ръководно-решаващите функции. В
настоящият казус, доказателствената съвкупност е еднопосочна. От
гореизложените данни относно начина на взимане на пробата и провеждането
на химическото изследване е видно, че редът установен с Наредбата е бил
стриктно спазен, а лабораторното изследване е правилно проведено, резултат
е установен и е абсолютно идентичен с този от алкотест- дрегера. Отказът на
прокурора за провеждането на повторно изследване на кръвната проба е бил
основателен, доколкото от материалите по делото е видно, че от една страна,
редът на Наредбата е бил спазен, а от друга, всички събрани доказателства по
делото са непротиворечиви помежду си. Този отказ не води до непълнота на
доказателства, нито до нарушаване на правата на обвиняемото лице. Във
воденото наказателното производство са били събрани в пълнота всички
необходими доказателства за разкриването на обективната истина по
настоящото дело.
В обобщение на гореизложеното, въззвиният съд намира, че от
обективна и субективна страна подс. Х. е осъществил състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, за което е бил предаден на съд.
От обективна страна подс. Х. на 05.10.2024г. е управлявал в гр.София, по
бул.„Владимир Вазов“ моторно превозно средство - лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х5 3.0 Д“ с per. № ******** с посока на движение от ул.
„Милен Цветков“ към ул.„Поп Грую“, с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, а именно 1, 53 на хиляда, установено по надлежния ред,
съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието, с химическо изследване за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, обективирано в Протокол
за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
708/07.10.2024г., изготвен от химик в Специализирана химическа лаборатория
към УМБАЛ „Света Анна“ - София АД.
От субективна страна подс. Х. е извършил инкриминираното деяние с
пряк умисъл. В съзнанието на същия е имало ясна представа, че в предходен
момент е употребил алкохол и въпреки това е управлявал моторното превозно
средство.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подс. Х. и наложеното му наказание по вид и
5
размер.
За престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, към момента на извършване
на деянието, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до три години и „Глоба“ от двеста до хиляда лева.
Първоинстанционният съд е отмерил справедливо наказателната
санкция на подс. Х. и липсват основания за ревизиране на присъдата в тази й
част. Съдът подробно и аргументирано е мотивирал необходимостта от така
наложеното наказание. При индивидуализацията на наказанието,
първоинстанционният съд е направил дължимата преценка на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, като отчел чистото съдебно минало на
подсъдимия, но и многобройните му нарушения на ЗДвП. При коректна
преценка съдът е определил наказанието при условията на чл. 54 от НК, като
му е наложил наказания в мининалния размер, предвиден от законодателя, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „глоба“ в размер на
300лв. Съдът правилно е приел, че за постигането на целите на наказанието не
се налага подс. Х. да търпи наказанието „Лишаването от свобода“ за срок от 1
година ефективно, като на основание чл. 66, ал.1 НК го е отложил за
изпитателен срок от 3 години.
Съдът коректно се е съобразил с императивната разпоредба на чл. 343г
от НК и е лишил подс. Х. от правото да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 година и 6 месеца, като е приспаднал изтърпяното до момента
наказание по административен ред.
В материалите от досъдебното производство са налични данни относно
собствеността на процесния автомобил – марка „БМВ“, модел „Х5 3.0Д“, с
рег. № ******** от които е видно че подс. Н. Х. е единствен собственик на
същото. При тези данни и в съответствие със закона първостепенният съд е
отнел в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за
извършването на престъплението.
Естествена последица от осъждането на подс. Х. е присъждането му на
направените по делото разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, въззивният съд приема, че обжалваната присъда е
законосъобразна, правилна и обоснована и, като такава, следва да бъде
потвърдена изцяло. Изложените в жалбата възражения са неоснователни.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, НО, XVI въззивен състав,
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 23.04.2025г., постановена по НОХД №
552/2025 по описа на Софийски районен съд, НО, 6-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7