РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502139 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №806/14.03.2022г. по гр.д.№16505/2021г. по описа на РС-
Пловдив,II бр.с-в от ответника в частта,с която същия е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка за малолетното си дете К. С. Ф. в размер на 350лв.,като счита,че решението се
явява неправилно и незаконосъбразно,поради което моли същото да се отмени и вместо него
да се постанови друго,с което размерът на така присъдената издръжка да се намали до
размер на 250лв.Сочи се неправилност на съдебното решение.
Решението е обжалвано с насрещна въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство чрез неговата майка и законен представител А. Р. К. в
частта,с която исковата претенция е отхвърлена за разликата от уважената претенция от
350лв. до пълната претендирана такава в размер на 400лв.
Постъпила е и частна жалба по отношение на разноските в първоинстанционното
производство по повод определението,с което е отхвърлена молбата за редуциране на
разноските,като жалбоподателя счита,че същите следва да се намалят.
В отговора си на въззивната жалба ищецът чрез законния си представител счита
същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Постъпил е отговор и на насрещната въззивна жалба като ответната страна счита
същата за неоснователна и също моли да се остави без уважение.
1
Постъпил е отговор и на частната въззивна жалба като ответника по жалбата счита
същата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените писмени доказателства в първоинстанционното производство се
установява,че детето К. е на 13г. и към настоящия момент е ученик,като също така се
твърди,че същото страда от заболяване на ****/****/ и поради тази причина ходи на
плуване,тъй като такова лечение му е предписано от лекаря,а освен това страда и от
плоскостъпие,поради което за такова лечение са необходими подходящи обувки и
стелки.Освен това детето страда и от намалена зрителна острота,като диоптъра му се е
увеличил от 1,5 на 2,5 диоптъра.За всички тези заболявания са нужни разходи за детето,като
майката му ги осигурява сама,тъй като двамата родители са разведени и с първоначалното
решение по бракоразводното дело е била определена издръжка за детето К. в размер на
120лв.,която е напълно недостатъчна за неговото отглеждане и възпитание,като към всички
горепосочени разходи във връзка с неговите заболявания следва да се добавят и разходите за
закупуване на училищни пособия,свързани с обучението на детето,като същото ходи на
уроци по математика,които майката също заплаща, поради което е налице основанието за
заплащане на издръжка.От представените доказателства в първоинстанционното
производство става ясно,че майката работи във фирма „Пе Та“ и получава средно месечно
възнаграждение в размер на 610лв.,а бащата е работил като *** и е получавал средно
месечно възнаграждение в размер на 3000лв.,като към настоящия момент не работи,а
получава обезщетение за безработица към настоящия момент.И двамата родители нямат
други деца за които да се грижат.
В първоинстанционното производство са разпитани и свидетели,като от
показанията на св.К.,която е сестра на майката на детето,се установява,че детето е ученик и
страда от посочените заболявания,за чието лечение средства се дават единствено от
майката.Детето ходи на плуване четири дни в седмицата,закупуват му се обувки и
стелки,както и очила.
Св.Н.,която е разпитана от страна на ответника в първоинстанционното
производство,заявява,че живее на семейни начала с бащата на детето,като двамата живеят в
къща собственост на ответника,който притежава и лек автомобил.Заявява също така,че
ответника е работил като ***,но в момента не работи,тъй като поради пандемията от
COVID същия е съкратен и в момента е на борсата за безработица,като получава по 1200лв.
месечно.Бащата му бил купил очила за 150лв.,като преди това пак му бил купил очила за
130лв.,като също така му бил закупил и стелки.
Пред настоящата инстанция беше разипатана св.М. К.,която в своите показания
сочи,че ответника работи и към настоящия момент в Н. като ***,но същата знаела това от
нейни роднини,които живеели в селото на ответника,поради което показанията на същата не
могат да се кредитират,тъй като няма преки впечатления за фактите и обстоятелствата,за
2
които свидетелства.
Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетни деца,независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си,като размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на децата и от възможностите на родителя.Следва да се преценява дали исканата
издръжка към настоящия момент няма да представлява затруднение за заплащащия я.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира,че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди,тъй като
бащата е в трудоспособна възраст и същия може да упражнява правото си на труд и да
получава трудово възнаграждение,като от събраните доказателства се установява,че той не
получава нисък доход за стандарта в страната,като следва да се отчете факта,че няма друго
семейство и дете,за което да се грижи,а и трудоспособната му възраст водят на мисълта,че
няма да представлява затруднение за бащата да заплаща определената от районния съд
издръжка за малолетното му дете.Размерът на издръжката е съобразен както с възрастта на
детето,така и с нуждите му,а също и с икономическата обстановка в страната.Ето защо
настоящата инстанция следва да потвърди решението на пръвоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно.
По отношение на частната жалба настоящата инстанция намира същата за
неоснователна и следва да я остави без уважение,тъй като присъдените разноски в
първоинстанционното производство са съобразени с НМРАВ и същите са в минимален
размер,поради което правилно районния съд е оставил молбата без уважение.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,съобразно представения
списък по реда на чл.80 от ГПК от насрещния жалбоподател,но с оглед изхода на делото и
тъй като насрещната въззивна жалба не е уважена,то и разноски не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №806/14.03.2022г. по гр.д.№16505/2021г. по описа на
РС-Пловдив,II бр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3