М О Т И В И:
Производството е образувано по искане на
Бургаска районна прокуратура по реда на чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН за налагане
на имуществена санкция в размер на 2200.00 лева на „Д.“
ЕООД, ЕИК ***** във
връзка с имуществена облага в същия размер, получена от юридическото лице чрез
извършено на 19.08.2020 г. от
управителя му Г.С.Г. с ЕГН ********** престъпление по
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура - гр. Бургас поддържа внесеното предложение и моли същото
да бъде уважено като основателно и доказано.
Едноличният собственик на капитала и
управител на „Д.“ ЕООД Г. Г. и
упълномощеният от него процесуален представител – адв. Галина Иванова от БАК,
молят съда да остави предложението на БРП без уважение. Според тях юридическото
лице не е претърпяло пряка или непряка облага по смисъла на ЗАНН, тъй като
сумата от 2200 лева е била изтеглена от банковата сметка на дружеството на
следващия ден след внасянето ѝ за възстановяване вредите на пострадалите
лица. Наред с това сумата не е била внесена от управителя с цел
облагодетелстване на дружеството, а поради нежеланието му да държи в наличност
големи суми пари. Дори и да се приеме, че дружеството се е обогатило, то
връщането на парите на пострадалите определя случая като маловажен.
Бургаският окръжен съд намери
предложението за основателно.
Искането за санкциониране на търговското
дружество е постъпило от компетентен орган – прокурор при Бургаска районна прокуратура,
при условията на чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН – след внасяне на обвинителен акт в Районен
съд - гр. Бургас, по повод на който е образувано н.о.х.д. № 4933/ 2020 г. Към
настоящия момент наказателното производство е приключило с одобрено от съда
споразумение за решаване на делото. С определение № 260021 от 14.01.2021 г. по
н.о.х.д. № 4933/2020 г. Бургаският районен съд е одобрил споразумение, съгласно
което Г.С.Г. се е признал за виновен в това, че на 19.08.2020 г. в гр. Бургас,
ж.к. „Изгрев“, в близост до контейнер за смет в района на бл. **, в съучастие
като помагач, с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави
имотна облага за себе си и за неустановеното лице, което възбудило и поддържало
у Р. В. А. заблуждение, че съдейства на полицейските органи за залавяне на
крадци, набелязали я като „жертва“, умишлено улеснил извършването на
престъплението чрез обещание да се даде помощ след деянието и вземайки
оставената от А. парична сума в размер на 2200 лева зад контейнера, ѝ
причинил имотна вреда в размер на 2200 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 4 НК. За това престъпление на Г.Г. е наложено наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от 4
месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3
години.
Към предложението на БРП са приложени
писмени доказателства- заверени копия от материалите по воденото срещу Г.Г.
досъдебно производство № 510/2020 г. по описа на 05 РУ МВР – Бургас, пр. пр. №
9313/2020 г. по описа на БРП: обвинителен акт (л. 4-6), протоколи за разпит на
обвиняемия Г.Г. (л. 7-8) и на свидетелите Р. А. (л. 9-11), К. К. (л. 12), К. С.
(л. 13), операционна бележка № 54/20.082020 г. (л. 14). Посочените писмени
доказателства бяха приобщени по реда на чл. 83ж от ЗАНН вр. чл. 283 НПК,
предвид липсата на законово изискване в производството по чл. 83а и сл. ЗАНН да
се провеждат разпити на лицата, които вече са били разпитани в наказателното
производство. Въз основа на тези доказателства, както и на представените от
процесуалния представител на „Д.“ ЕООД (дневни извлечения № 068 и № 069 от
банковата сметка на „Д.“ ЕООД за 20.08.2020 г. и за 21.08.2020г., протокол за
доброволно предаване от 21.08.2020 г.) и на служебно събраните писмени
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Г.С.Г. е управител и едноличен
собственик на капитала на „Д.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление **********.
Дружеството е вписано в Търговския регистър на 23.01.2009 г. и има разкрита
банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Г.Г. публикувал в www.alo.bg обява за
извършване на транспортни услуги. На 10.08.2020 г. той получил телефонно
обаждане от непознато лице, което му предложило да пренася пари срещу
възнаграждение в размер на 500 лева. Пренасяните пари щели да бъдат оставяни от
лица, жертви на телефонни измами. Г. се съгласил.
На 19.08.2020 г., след обаждане по
телефона и получаване на инструкции от непознатото лице, Г.Г. се придвижил с
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****, собственост на „Д.“ ЕООД, до ж.к. „И.“,
в близост до бл. **. Там, на земята зад един от контейнерите за смет в
затревената площ до бул. „Димитър Димов“, той видял прозрачен плик, в който
имало парична сума в размер на 2200 лева (44 бр. банкноти с номинал 50 лева). Парите
били на Р. В. А., която по-рано същия ден била въведена в заблуждение от
непознатото лице, че съдейства на полицейските органи за залавяне на крадци,
набелязали я като „жертва“. Жената изтеглила парите от банковата си сметка в
Общинска банка и ги оставила на посоченото ѝ от непознатия мъж място -
зад контейнера за смет.
Г.Г. взел плика, върнал се в офиса на
дружеството и преброил парите. Последвали указания от непознатото лице – Г. да
отдели за себе си 500 лева, а останалите пари да останат на съхранение при
него, докато се натрупа по-голяма сума от други пострадали.
На 20.08.2020 г. по сметка № *********
на „Д.“ ЕООД в Банка ДСК постъпил паричен превод в размер на 4800.00 лева от ******
ЕООД по фактура № 103/20.08.2020 г. До постъпването на тази сума салдото по сметката
било 44.51 лева.
Същия ден, използвайки банкова карта,
която поставял в банкомат, Г.Г. изтеглил от сметката на дружеството два пъти по
2000.00 лева и веднъж 300.00 лева. Транзакциите били осъществени в 16:44 ч,
16:45 ч и 16:46 ч. Непосредствено след това – в 16:56:01 ч той внесъл на каса в
Банка ДСК по сметката на „Д.“ ЕООД сумата от 6000.00 лева, като основание за
това посочил авансово плащане по фактура № 100/23.07.2020 г. Част от посочената
сума, а именно в размер на 2200 лева била придобита от извършеното престъпление
по чл. 209 НК, а останалата част била от постъпилия по-рано банков превод.
На 21.08.2020 г. полицейските служители
К. К. и К. С. разкрили инкриминираното деяние на Г.Г.. Последният направил
самопризнания, след което на два пъти - в 12:22 ч и 12:23 ч изтеглил от
банкомат от сметката на „Д.“ ЕООД сумите от по 2000.00 лева. После предал на К.
С. с протокол за доброволно предаване сумата от 2200.00 лева, представляваща
паричната сума от измамата, извършена на територията на Пето РУ, а с втори
протокол предал сумата от 500.00 лева, получена като възнаграждение за друга
предходна измама, извършена на територията на Първо РУ.
При така установените фактически
положения настоящият съдебен състав прие, че „Д.“ ЕООД се е обогатило
вследствие получена непряка облага по смисъла на § 1, т. 3, б. „б“ от ДР ЗАНН –
чрез осъществена банкова операция от Г. Г., с която по фирмената сметка на
дружеството е била преведена сумата от 2200.00 лева, предмет на извършеното на
19.08.2020 г. от Г. престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК.
Съдът не споделя становището на
управителя на „Д.“ ЕООД и на адв. Иванова, че не е настъпило обогатяване на
търговското дружество, тъй като един ден след внасяне на сумата от 2200 лева по
сметката на дружеството същата е била изтеглена, за да бъде възстановена
причинената щета на пострадалата от престъплението.
Сумата от 2200.00 лева е била преведена
по сметката на „Д.“ ЕООД заедно с част от изтеглените от банкомат същия ден от
същата сметка парични суми. Посоченото обстоятелство, наред с изявлението на
управителя Г. Г., че внасянето на 2200.00 лева във фирмената сметка е направено
с цел осчетоводяването им, недвусмислено сочи на желанието на Г. да прикрие
произхода на внасяната сума, предмет на престъпното посегателство. С
постъпването ѝ по сметката на дружеството, последното се е обогатило,
като в тази насока е без значение обстоятелството, че впоследствие Г., в
качеството си на управител на „Д.“ ЕООД е изтеглил същата по размер сума и
доброволно я е предал на полицейски служител. Фактът на възстановяване на
2200.00 лева на пострадалата от престъплението е основание да не се приложи чл.
83а, ал. 5 ЗАНН и да не бъде отнета в полза на държавата придобитата от
процесното дружество неправомерна облага. Същият факт следва да бъде отчетен и
при определяне размера на имуществената санкция, която следва да бъде наложена
на юридическото лице, което се е обогатило от престъпление. Възстановяването на
вредите от престъпле-нието обаче не означава, че дружеството не е получило
облага в техния размер. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 83б, ал. 1,
т. 1 ЗАНН, съгласно която производството по чл. 83а и сл. НПК може да бъде
образувано по предложение на прокурора не само след внасяне на обвинителен акт
в съда, но и след внасяне на постановление с предложение за освобождаване на
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на
споразумение за решаване на делото в съда. А предпоставка за приложението на
чл. 78а НК и за решаване на делото със споразумение е причинените в резултат на
престъпното деяние имуществени вреди да са били възстановени. Следователно
преценката дали юридическото лице е получило неправомерна облага не е обвързана
с обстоятелството дали вредите от престъплението са възстановени или не.
Не може да бъде споделена и тезата на
адв. Иванова за маловажност на случая. Съгласно чл. 28 ЗАНН наказващият орган
може да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност за
маловажен случай на административно нарушение, като го предупреди, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено администра-тивно
наказание. Тази разпоредба е неприложима в производството по чл. 83а и сл. ЗАНН, тъй като в него се търси имуществена отговорност от юридически лица, при
това не за неизпълнение на задължения към държавата или община, а за реално или
възможно обогатяване от престъпление.
С оглед на изложените съображения, съдът
намери, че следва да наложи на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *********, с едноличен
собственик на капитала и управител Г.С.Г. с ЕГН **********, имуществена санкция в размер на 2200.00 лева, представляваща по
смисъла на чл. 83а, ал. 1 ЗАНН обогатяване на
юридическото лице от престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, извършено от Г.С.Г. на
19.08.2020 г.
Мотивиран от
горното, съдът постанови решението.
Съдия: