РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. П., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско
дело № 20255001000222 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „д. Т. -
****“ЕООД срещу Решение № 65/13.02.2025г. по търг.дело № 197/2024г. на Окръжен съд П.,
с което е осъден да заплати на „Б.“ЕООД на основание чл. 373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, §1 от
Конвенция CMR сумата от 35 400,52 лева, представляваща обезщетение за цялостна липса
на товар, предмет на договор за превоз от 16.02.2024г. за превоз на стока- лек автомобил М.
Б. * ***, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост, поради
което следва да бъде отменен.
Сочи се от жалбоподателя, че видно от представените по делото документи,
удостоверяващи правото на собственост върху процесното моторно превозно средство, е
видно че ищецът е придобил правото на собственост от лице което не е собственик на
вещта. Според ответника обстоятелството, че цената е платена от ищеца на несобственик
поставя под въпрос правото на ответника да претендира вреди от загубата на товара, като
съображенията за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Оспорват се като неправилни и изводите на съда за дължимост на ДДС. Твърди се че
1
покупната цена е уговорена да е само в размер на 15 120 евро, като с оглед качеството на
сделката като вътрешнообщностна доставка ДДС не се дължи. Сумата 2 900 евро, която
ищецът претендира да има характера на ДДС всъщност е уговорена от страните като
капаро, която сума е уговорена да бъде обратно на купувача при сбъдване на посоченото в
договора за продажба на автомобила условие.
Оспорват се и като неправилни изводите на първоинстанционният съд, че ответникът
не бил положил дължимата грижа по опазването и съхранението на товара, което да му дава
възможност да се освободи от отговорност поради наличието на непреодолима сила. Съдът
не бил взел предвид това, че гаражът където е оставен за съхранение товара, макар и
действително да е било неохраняем, представлявал всъщност място за извършване на
стопанската дейност на ответника, като то, както и намиращото се в него превозно средство
са били добре заключени и подсигурени. Твърди се, че с това се изчерпвала дължимата
грижа по опазването и съхранението на товара. Подробни съображения и за този довод на
жалбоподателя са подробно и много добре развити в обстоятелствената част на въззивната
жалба.
На последно място, жалбоподателят се позовава и на извършено в хода след устните
състезания в производството пред първата инстанция плащане в полза на ищеца на
дължимата сума от страна на застрахователя „ЗД Е.“АД, като представя и моли да се приеми
като ново доказателство платежно нареждане за извършеното плащане на сумата от 29
572,15 лева, с която сума според него се изчерпвал изцяло размера на дължимата престация
по заплащане на стойността на изгубения товар. Позовава се на това, че ако не бъде взето
предвид това плащане щяло да се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца при
наличието и на осъдително решение в негова полза по настоящия процес, като по този
начин щял да се удовлетвори едновременно и на две основания.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение №
65/13.02.2025г. по търг.дело № 197/2024г. на Окръжен съд П. и вместо него да се постанови
друго, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен предявеният от ищеца иск с правно
основание чл. 373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, §1 от Конвенция CMR.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна „Б.“ЕООД, подаден чрез процесуалния му представител адв. Н. П..
Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са
подробно изложени в отговора. Оспорват се като преклудирани част от доводите и
твърденията на жалбоподателя, а останалите се считат за неоснователни по съображенията,
които са вече изложени от него в производството пред първоинстанционния съд.
Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС П. е правилно и
законосъобразно, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено.
Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.
П.ски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
2
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на "Б."
ЕООД, с която са предявени искове по чл. 17, ал. 1 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86 ЗЗД, срещу “Д. Т. ****” ЕООД,
за осъждането на последния да заплати сумата от 35 400,52 лева (левова равностойност на 18
100 евро), представляваща обезщетение за цялостна липса на стока, предмет на договор за
превоз от 16.02.2024г. за превоз на стока/товар М. Б. * ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че между страните е бил
сключен договор за транспорт на товари, съгласно Заявка за транспорт на товари от
16.02.2024г., по силата на която ищецът е възложил на ответника да извърши превоз на
закупения от него за сумата от 15 120 евро М. Б. * *** до седалището на ищеца – гр. П., б.,
до 26.02.2024 г., ведно със заплатен депозит, който твърди, че е за ДДС, дължим при
вътреобщностна доставка. Твърди също, че до подаване на исковата молба стоката не му е
била доставена от страна на ответника. Претендира с исковата молба заплащане на
обезщетение за цялостната липса на товара, изчислена в левовата равностойност на
заплатената цена за автомобила, предмет на договора за превоз, както и левовата
равностойност на заплатения депозит – гаранция. Претендира се от ищеца заплащане на
обезщетение за забава от датата на исковата молба в размер на законната лихва, както и
сторените от него разноски за допуснатото и наложено обезпечение на иска по молба за
допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Ответникът “Д. Т. ****” ЕООД в срока за отговор на исковата молба е възразил срещу
иска като е оспорил същия по основание и по размер. Не е оспорил факта на закупуване на
ответника на М. Б. * *** за сумата от 15 120 евро, както и наличието на сключен между
страните договор за превоза му от гр. Х., Г., от където е бил натоварен на 17.02.2024 г., с
местоназначение при седалището на ищеца. Признал е ,че товарът не е бил доставен на
ищеца, въпреки, че е пристигнал на територията на страната на 25.02.2024 г., тъй като е бил
откраднат от адреса, на който е бил паркиран, заедно с автомобила, с който е бил превозен,
за което било образувано досъдебно производство за противозаконно отнемане на МПС за
специалния автомобил и досъдебно производство за квалифицирана кражба на лекия
автомобил М. Б. * ***, като за тези обстоятелства се твърди ищецът да е бил своевременно
и надлежно уведомен.
Поддържа се също така от ответника , че отговорността на превозвача отпадала и
поради наличие на сключени застраховка „Товари по време на превоз“ полица №
***************, със "ЗД Е." АД, както и сключена застраховка „Отговорност на
превозвача“ със застрахователна полица № ********** от 10.07.2023 г., сключена със „ЗД Е."
АД, тъй като превозвачът е прехвърлил отговорността за изплащане на обезщетение на
застрахователя.
3
Твърди също, че отговорността на превозвача отпада и поради действието на
непреодолима сила, а именно настъпилата кражба, въпреки, че превозвачът взел всички
мерки за предотвратяване на такава, а именно, автомобилът, с който е извършен превозът, е
бил спрян на охраняем паркинг, сключени са две застраховки на товара, незабавно са били
уведомени органите на М**, застрахователното дружество и товародателя.
Оспорил е и дължимостта на депозит за ДДС, доколкото обезщетението обхваща по
силата на законовата норма само митнически сборове, но не и данъци, а в случая такъв не се
и дължи, поради което единствено по волята на ищеца е било връщането му.
Евентуално оспорил е и размера на исковата претенция, като счита, че отговорността
на превозвача следва да бъде намалена до определен от съда принос за настъпване на
събитието, на осн. чл. 17, ал. 5 от Конвенцията, която се равнява на не повече от 30%, поради
това, че кражбата най-малко имала характер на случайно събитие.
Оспорил е и размера на исковата претенция, като е направил своевременно
възражение за ограничена отговорност на превозвача на основание чл. 23, т. 3 от
Конвенцията до 8.33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло.
На това основание е поискал отхвърлянето на предявения срещу „Д. Т. ****“ ЕООД
иск като неоснователен и да му бъдат присъдени всички направени по делото съдебно-
деловодни разноски.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
Между страните не се спори, а и се установява от представените с исковата молба
писмени доказателства сключването на договор за превоз, с предмет превоз на закупен от
ищеца употребяван автомобил - М. Б. * *** от гр. Х., Г., до седалището на ищеца гр. П., в
срок до 26.02.2024 г.
Не е спорно, а и от представеното към исковата молба копие от CMR, неоспорено от
ответника, e видно, че автомобил М. Б. * *** е бил натоварен на 17.02.2024 г. Не се спори
между страните също, че товарът не е доставен на ищеца в уговорения срок, нито до
приключване на съдебното дирене, с твърдението, че е бил откраднат, след като е бил
оставен на паркинг в гр. С., ул. "С." № **.
От представените по делото два застрахователни договора се установява, че са били
сключени застраховка „Товари по време на превоз“ полица № *************** на "ЗД Е."
АД, предмет на която е превозвания автомобил „М. Б. * ***“, застрахован на действителна
стойност от 15 120 евро, като застрахован е посочено друго лице, не ищеца, както и
застраховка „Отговорност на превозвача“ със застрахователна полица № ********** от
10.07.2023 г., сключена със „ЗД Е." АД, валидна до 11.07.2024 г.
От представеното в производството пред първата инстанция с отговора на исковата
молба удостоверение от СДВР е видно, че управителят на ответника е заявил
противозаконно отнемане на превозвания товар, ведно със специалния автомобил, с който е
бил осъществяван превоза, за времето от 25 до 26.02.24г., от адрес гр. С., ул. "С." № **. От
4
съдържанието на удостоверението е видно също така, че е заявено, че в кабината на
специалния автомобил са се намирали два броя стартови ключове за М. Б. * ***, както и
оригинал на ЧМР за същия.
От представения към отговора на исковата молба договор за наем от 01.07.2023г. е
видно, че ответникът е наел, за срок от две години, гаражна площ за три автомобила, като
задълженията на наемодателя се изчерпват с предоставяне за ползване на наетата площ
свободна и годна за експлоатация.
От представената към исковата молба фактура за покупка на моторно превозно
средство, с превод, е видно че за покупката на М. Б. * *** е уговорена покупна цена в размер
на 15 120 евро, като за доставка в рамките на ЕС ДДС не е начислено. Уговорено е капаро в
размер на 2 900 евро, която сума е уговорено да бъде върната, при получаване на подписано
и подпечатано удостоверение за получаване на стоката. За доказателство за заплащане на
тези суми са представени в производството пред първостепенния съд извлечения от валутни
преводи, които не са оспорени.
От приетата без възражение на страните в производството пред първата инстанция
съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на лек автомобил
марка „М. Б.“, модел „е* *** е“ с рама № *******************, с първа регистрация
18.08.2020г., пробег 203 229 км. към дата 17.02.2024 г. и място на приемане за превоз - Г., е
33 865,68 лв. Съответно към 17.02.2024г., лимита на обезщетението за цялостна липса на
товар съгласно чл.71, ал.3 от Закона за автомобилните превози е 37 229,26 лв., а към
07.01.2025г. е 37 852,35 лв
Видно от представеното с въззивната жалба на „д. Т. - ****“ЕООД ново писмено
доказателство- платежно нареждане от 17.03.2025г. е че ЗД“Е.“АД е заплатило по сметка на
ищеца „Б.“ЕООД сумата 29 572,15 лева с посочено в преводното нареждане основание за
плащане – застрахователно обезщетение.
Други доказателства в призводството пред въззивната инстанция не са представени.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба на „Д. Т. ****“ ЕООД е частично
основателна поради следните съображения :
Съгласно чл. 373, ал. 1 ТЗ и чл. 17 Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), превозвачът отговаря за изгубването на товара, от
момента на приемането му за превоз до този на доставянето му, освен ако вредата се дължи
на непреодолима сила, на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне. Чл. 306,
ал. 2 ТЗ съдържа легална дефиниция на непреодолима сила, като непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора. Както правилно е развил доводи и първостепенният съд, позовавайки се вкл. и на
5
съществуваща практика на касационната инстанция, че кражбата по начало не представлява
непредвидимо обстоятелство, тъй като основно задължение на превозвача е да пази товара и
поради това в тежест на ответника е да бъде да установи, че е направил всичко зависещо от
него, за да предотврати твърдяната кражба, т.е положил е необходимата грижа на добър
търговец, която изисква от превозвача да положи грижа, „по-голяма от обичайната и от
грижата на добрия стопанин, /чл.63, ал.2 ЗЗД/, предвид обстоятелството, че изпълнението на
поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие, като преценката за
дължимата грижа следва да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както
и на вида и характера на престацията. В този ред на мисли непредотвратимост би била
налице, единствено ако превозвачът е доказал по несъмнен начин, че е предприел мерките,
произтичащи от грижата на добрия търговец, за да опази поверения му за превоз товар.
Само факта обаче, че липсата е резултат на кражба, не е достатъчен за
освобождаващия от отговорност фактически състав на чл. 17, ал.2 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като в нея ясно е казано, че
обстоятелствата трябва да са от такъв характер, че да не е било възможно за превозвача да ги
избегне. Така би било, ако кражбата е била извършена на охраняем паркинг, при
съблюдаване на условията при които е възложен превоза. В настоящия случай обаче такива
специално поставени от възложителя на превоза условия по опазването от посегателства на
товара липсват. Ето защо и въззивният съд споделя по начало доводите на жалбоподателя,
че за да се приеме, че е положил дължимата грижа по опазване на товара е достатъчно да не
го е оставил изобщо без надзор, като напр. ако го е оставил за нощен престой паркиран на
пътя или на необезопасено за целта място, но и не е задължително да е била осигурена
охрана на товара, още по малко да е въоръжена, по времето на престоя. В настоящия случай
фактите по делото сочат, че собственият на ответника специален автомобил марка и модел
„М. С. ***“, заедно с натоварения на него автомобил на ответника марка „М. Б.“, модел „е*
*** “са били заедно противозаконно отнети от адрес в гр. С., ул."С." № **, където се е
помещавало и производственото помещение на ответника, което е било специално наето от
него за извършване на търговската му дейност и в което са домували всички превозни
средства от автопарка на ответното дружество.
Ясно е при това положение, че шофьорът на автовоза няма как да бъде постоянно в
превозното средство, предвид факта, че професията му е регулирана и той има
законоустановено право на почивка и императивно задължение за спазването му, като
едновременно с това при пренощуването на МПС, пренасящо товара, при липсата на
специални указания от страна на възложителя на превоза за начина на съхраняване и
опазване на товара, следва да се счита, че са взети достатъчно подходящи мерки за
предотвартяване кражбата на товара, като превозното средство е било паркирано на
подходящо за целта място- в гаражните помещения на ответника, а не отвън на улицата.
Поради това и неоснователно е възражението на ищеца, че като не го е оставил на
неохраняем паркинг ответникът априори не е обезпечил надзора на камиона и като го е
паркирал в собствения си сервиз не е бил взел всички необходими мерки за предотвратяване
6
на настъпилия риск от кражба на МПС.
Основателно е обаче възражението на ищеца за неполагане на дължимата грижа в
частта му за това, че оставяйки в лекия автомобил всички оригинални документи и
стартовите ключове, ответникът е способствал и допринесъл с това за настъпилия риск от
кражбата на лекия автомобил. Съхраняването на оригиналните документи за автомобила
заедно с контактните ключове, обстоятелство което освен, че е безспорно между страните, се
и устаноява и от представеното по делото и прието като доказателство Удостоверение с лег.
№ ***/********г. на * Р** - ****, съставлява безспорно форма на неоправдано увеличаване
степента на риска за опазване на товара от противозаконно отнемане, като схраняването им
по този начин в автомобила намиращ се в гаражното помещение на ответника по никакъв
начин не може да се се счете за маловажно и безопасно, каквото значение се опитва да му
придава жалбоподателят. Това е така, защото гаражното помещение нощно време не се е
намирало под непосредствения надзор на водача, на служител на ответника или управителя
на дружеството, както ако беше съхраняван в жилището или офиса му, респ. не е било
снабдено с надеждна осигурителна система от типа СОТ, с помощта на която своевременно
да се уведомят съответните правоохранителни органи за настъпилото посегателство върху
имуществото. За наличието на такава монтирана сигнално-охранителна техника на
гаражното помещение нито се твърди по делото, нито са ангажирани доказателства от
страна на ответника. При всички положения съхраняването без особен надзор на контактите
ключове и всички оригинални документи за автомобила несъмнено представлява действие,
които увеличава риска от увреждане или съхраняване на товара тъй като благоприятства
както отнемането, така и укриването на откраднатото имущество, а също и извършването на
последващи разпоредители действия с автомобила, което допълни ще затрудни откриването
му от страна на правоохранителните органи и връщането му на собственика на товара.
Налице е безспорно неизпълнение на конкретно задължение на превозвача по
опазване целостта и съхранението на товара, за които той следва да отговоря по общото
правило на чл.3 от Конвенцията и което неизпълнение е значително с оглед интереса на
кредитора и е налице причинна връзка между него и настъпването на събитието, респ.
възможността да се предотвратят вредите от същото.
Горното обосновава и извода, че твърденията на ответника, че е положил нужната
дължима грижа по опазването на товара са неоснователни и че не е налице хипотеза на
непреодолима сила. Превозвачът не е положил дължимата грижа на добър търговец и
възраженията му за освобождаване от отговорност са неоснователни, както правилно в
крайна сметка е приел и първоинстанционният съд. Отговорността на превозвача за
цялостната липса на товара съобразно правилото на чл.71, ал.3 от Закона за автомобилните
превози следва да бъде лимитирана до на не повече от 8,33 разчетни парични единици на
килограм липсващо бруто тегло, която стойност видно от приетата в производството пред
първата инстанция ССЕ към датата на увреждането възлиза на 37 229,26 лева, и която сума е
по-голяма от пазарната стойност на вещта, определена от вещото лице да е в размер на
33 865,68 лева, както и на исковата сума от 35 244,05 лева.
7
Основателни са обаче възраженията на ответника, сега въззивен жалбоподател, че при
наличие на плащане по сключени застраховки за загуба на товара и на отговорността на
превозвача последният се освобождава от отговорност. Действително, както правилно е
приел и първостепенният съд, при сключена застравка на товара и на професионалната
отговорност на превозвача, последният не се освобождава от отговорност, като
възложителят на превоза има правото на избор срещу кое от задължените лица- договорно
задълженото лице или срещу неговия застраховател да насочи претенцията си за обезвреда
на вредите причинени от неизпълението на договорните задължения на превозвача. С
получаването обаче на застрахователното обезщетение са репарирани окончателно вредите
на ищеца от загубата на товара, кредиторовият интерес се счита окончателно удовлетворен,
с което се погасява и правото му да получи обезвреда от договорното неизпълнение на
длъжника му. Съответно получаването на заместващата облага, съответна на стойността на
престацията, едновременно и от двете лица- превозвача и неговия застраховател, ще има
като последица неоснователното обогатяване на ищеца, което не се толерира от закона.
В настоящия случай видно от приложения към въззивната жалба вносен документ-
платежно нареждане от 17.03.2025г., е че след приключване на устните състезания в
производството пред първата инстанция, „ЗД Е.“АД като застраховател по професионалната
отговорност на превозвача е заплатил по сметка на ищеца „Б.“ЕООД сумата от 29 572,15
лева. Действително в платежното нареждане липсва посочено основание за извършеното
плащане, което да препраща към този застрахователен договор, но тази сума съответства
изцяло по левовата си равностойност на цената от 15 120 евро, както е уговорена в договора
за продажба на лекия автомобил, сключен между ищеца и неговия контрагент от ФР Г.- А.
Х..
Въззиваемият „Б.“ЕООД в отговора на въззивната жалба и неговият процесуален
представител в съдебно заседание, не оспорват извършеното плащане на сумата от 29
572,15 лева, както и че тази сума действително е постъпила по банковата сметка на ищеца.
Тоест без да отричат постъпването на сумата те отричат погасителният ефект на плащането
по отношение задължението на ответника да възстанови стойността на загубения товар.
Съдът намира, че след като „Б.“ЕООД отрича погасителният ефект на плащането следваше
да посочи основание различно от процесното за извършеното плащане- напр. че плащането е
по друг договор за застраховка на товари, различен от процесния, по силата на който
застрахователят да е извършил плащане и съответно да ангажира доказателства в тази
насока, нещо което той не стори в настоящия процес. Нещо повече, сумата която е платена
„подозрително“ съответства точно на тази която е посочена като цена на лекия автомобил в
нейната левова равностойност, в размер на 15 120 евро, както е посочена в договора за
покупка на моторно превозно средство от 19.02.2024г., поради което и съдът намира
отричането на погасителния ефект на това плащане от страна на ответника по въззивната
жалба за голословно и лишено от основание.
Следователно недоказани останаха възраженията на въззиваемия, че е налице
плащане на неизяснено основание, като същото има погасителен ефект и доколкото е
8
направено в хода на производството по делото същото съобразно правилото на чл. 235, ал.3
ГПК следва да бъде съобразено от въззивния съд като първоинстанционното решение да
бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът за
сумата от 29 572,15 лева да бъде отхвърлен като неоснователен- като се съобрази
извършеното частично плащане от застрахователя в хода на делото.
По отношение разглеждането на следващия спорен по делото въпрос- дали в
стойността на стоката, която е меродавна съобразно правилото на чл. 23 от Конвенцията за
определяне размера на обезщетението – да бъде включена и сумата от 2900 евро посочена в
договора за продажба на МПС като капаро, настоящият състав на съда намира да са верни и
правилни изводите на първоинстанционния съд, че тази сума след като е била заплатена от
възложителя на превоза на неговия съконтрагент, следва да бъде включена в размера на
обезщетението, определимо съобразно стойността на стоката на мястото и по времето,
когато е била приета за превоз.
Действително от представените по делото доказателства не може да се направи
категоричен извод, че сумата от 2900 евро, заплатено от ищеца капаро, представлява ДДС,
доколкото в представената по делото фактура е видно, че такова не е начислено, като за
освободена доставка в рамките на ЕС. От друга страна обаче тази сума, като заплатена от
ищеца като част от цената на закупения от него автомобил, е описана като капаро,
подлежащо на възстановяване при получаване на стоката и предаване на посочените във
фактурата документи. Следователно, доколкото уговорените от страните по договора за
покупка на МПС предпоставки за връщане на така заплатеното капарото не са налице,
поради изгубване на стоката от превозвача, то тази сума няма да подлежи на възстановяване
при липсата на товара по вина на превозвача. Дори и да се приеме, както счита
първоинстанционният съд, доколкото страните по този факт не спорят, че сумата
представлява заплатено ДДС, подлежащо на връщане след осъществяване на доставката, то
поради липса на оригинал на товарителница и реално получаване на доставката, то няма как
праводателят на ищеца да има възможност да декларира същата пред данъчните служби, за
да претендира връщането на даденото капаро. Тъй като ДДС е формиращ цената на стоката,
а не се заплаща отделно, както митнически сборове и другите разноски по превоза, то той не
е посочен изрично в разпоредбата на чл. 23 от Конвенцията, но е част от стойността на
стоката. Но както и да се счете сумата- независимо дали е гаранция за възстановяване на
ДДС на продавача по договора за продажба на МПС като вътрешнообщността доставка
съобразно правото на ЕС или като капаро или задатък, това обстоятелство се явява
неотносимо към предмета на спора, тъй като сумата е била заплатена от „Б.“ЕООД на
продавача на предвидено в договора основание и като такава представлява част от
продажната цена на стоката и съответно като такава сладва да бъде включено при
определяне стойността на обезщетението според правилото на чл.23 от Конвенцията.
Следователно възражението на ответника, сега въззивен жалбоподател, че сумата от
2900 евро не е следвало да бъде включвана в стойността на стоката и че за тази сума
превозвачът не дължи обезщетение при цялостна или частична липса на товара, е
9
неоснователно и решението на окръжния съд в частта му с която последният е осъден да я
заплати тази сума следва да бъде потвърдено като правилно.
Като преклудирано поради това, че не е заявено в съответните процесуални срокове-
още с отговора на исковата молба, съгл. чл.367, ал.1 ГПК, не следва да бъде разглеждано
заявеното за първи път с въззивната жалба правоизключващо възражение на ответника
основано на вътрешните отношения между продавача и купувача по договора за продажба
на МПС. Независимо от това и само за пълнота на изложеното следва да бъде посочено това,
че няма никакво отношение към предмета на спора дали действително продавачът е бил
собственик на вещта и дали купувачът валидно е придобил правото на собственост. С оглед
обема и обхвата на отговорността на превозвача изясняването на тези обстоятелства се явява
ирелевантно за предмета на настоящия спор тъй като отговорността за загубата на стоката е
към изпращача, който в това си качество не е задължително да е собственик на товара.
Предвид горното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд по отношение на подлежащата на заплащане на сума от 2900
евро, в левовата равностойност на 5 655 лева, представляваща обезщетение за цялостна
липса на товара, решението на съда в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно.
В частта му за разликата до пълния предявен размер от 35 244,05 лева, възлизаща на 29 589,
05 лева и съобразявайки извършеното частично плащане в хода на делото, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от горното, П.ски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба от „Д. Т. ****“ ЕООД Решение № 65/13.02.2025г. по
търг.дело № 197/2024г. на Окръжен съд П., с което е осъден да заплати на „Б.“ЕООД на
основание чл. 373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, §1 от Конвенция CMR сумата за разликата от 5
655 лева до пълния предявен размер от 35 244,05 лева, която разлика възлиза на сумата от 29
589, 05 лева и вместо него постановява друго :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 373, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.17, §1 от
Конвенция CMR предявен от „Б.“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. П., бул. "Ц. ш." № * срещу „Д. Т. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление обл. М., общ. Б., с.В., ул."Т." № ** за сумата от 29 589, 05 лева,
представляваща обезщетение за цялостна липса на товара, възложен с договор за превоз от
16.02.2024г. на лек автомобил М. Б. * ***- поради извършено плащане в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/13.02.2025г. по търг.дело № 197/2024г. на Окръжен
съд П. в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Р. Б. в
10
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11