Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
19.12.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на двадесети ноември година
2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8683 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
с чл.45, ал.1 от ЗЗД, приложим съгл. §
22 от КЗ.
Образувано
е по искова молба на Р.М.Ф. ЕГН ********** ***, с която против ЗД “Б.И.“ АД,
гр. София, е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от загубата
на неговия син Г.Р.М., вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2014 год., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на ПТП – 21.12.2014 год., до
окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 21.12.2014г.,
около 18:00ч., в град София, на ул. „*******”, в района на № 66 е настъпило ПТП
с участието на специален автомобил марка ИВЕКО с per. № *******, управляван от Е.Г.Г.
и синът на ищеца - Г.Р.М. ЕГН **********, като пешеходец.
Заявява,
че непосредствено пред ПТП, водачът на МПС се е движил по ул. „*******”, с
посока от ул. 746 към ул. „Околовръстен път”, като в района на № 66 е ударил
вървящият в дясната част на пътното платно по посока на движение на МПС,
пешеходец. Ударът е съсредоточен в предната дясна част на МПС, като при
настъпването му тялото на пострадалия е било отхвърлено напред и надясно спрямо
посоката на движение на МПС. В района не е налице нито тротоар, нито банкет, по
който пешеходецът е могъл да се предвижва безопасно.
Навежда
твърдения, че пътният инцидент е настъпил изцяло поради виновното и противоправно
поведение на водача на МПС с per. № *******, който не е съобразил скоростта с
пътната обстановка – неосветена улица и липса на добра видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, нарушавайки разпоредбата
на чл. 20, ал.2 изр.2 от ЗДвП. Сочи се,
че дори да се приеме възникналата опасност за непредвидима, то водачът е имал
възможност достатъчно рано да възприеме пешеходеца, като опасност и да избегне
удара чрез спиране. В резултат на удара пешеходецът е понесъл тежка съчетана
травма на главата, шията, гърдите и вътрешните органи, която не е съвместима
със живота и е починал на място.
Твърди,
че местопроизшествието е било посетено от служител на СДВР - ОПП, който е
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К - 1305/21.12.2014г.
По случая е образувано ДП № 11619/2014г. по описа на СДВР, пр. пр. № 37/2015г.
по описа на СГП. В хода на проведеното разследване било установено, че за
водача на увреждащото МПС е съществувала обективна възможност да възприеме
достатъчно рано пешеходеца като опасност на пътя и да спре преди местоудара.
Твърди
се, че настъпилата внезапна смърт на Г.М. е приета изключително болезнено от ищеца,
като баща. Загубата на най- близкият му човек е довела със себе си нестихващи
душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на собствено дете може
да причини. Приживе между баща и син е съществувала хармонична връзка, основана
на взаимна обич и уважение, която е прекъсната за секунди. Сочи се, че мъката
ще съпътства и за в бъдеще ежедневието на ищеца, който вече не може да се
осланя на подкрепата на сина си.
Навежда
твърдения, че по отношение на специален автомобил марка ИВЕКО с per. № *******,
управляван при ПТП от Е.Г.Г., е налице сключена застраховка "Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в
застрахователна полица № 02114002086672, която е била със срок на действие от
12.08.2014г. до 12.08.2015г.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира отговор на ИМ, в който оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа довод, че не е извършен деликт, а е
налице случайно деяние. Поддържа, че с исковата молба не били представени
никакви доказателства, които да установяват към датата на ПТП застрахователно
правоотношение, по силата на което ответното застрахователно дружество да се
явява пасивно легитимирано по иска. При евентуалност, заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия син на ищеца, който като пешеходец
не бил взел необходимите мерки да осигури собствената си безопасност. Твърди в
тази връзка, че същият се е движил по пътното платно без да се съобразява с
приближаващите го автомобили попътно, а не срещу движението на МПС, в нарушение
на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, евентуално чл. 110 ЗДвП. Сочи, че на мястото,
където починалия се е движил е имало банкет, а твърдените нарушения са
извършени и в тъмната част на денонощието при ограничена видимост. Оспорва иска
по размер като завишен и несъответстващ на чл. 52 ЗЗД и установените от
съдебната практика обезщетения за подобни вреди към датата на ПТП.
С
молба вх. № 38216 от 22.03.2017г. по делото е представен препис - извлечение от
акт за смърт на ищеца Р.М.Ф., който в хода на процеса на 15.02.2017г. е починал,
както и представено и удостоверение за наследници изх. №917 от 24.02.2017г., с искане
за конституиране в процеса наследниците на Р.М.Ф., а именно: Ц.Р.Ф., ЕГН **********, А.Р.М., ЕГН **********,
С.Р.М., ЕГН ********** и Д.Р.Ф., ЕГН **********, които са негови дъщери и
синове, всички с адрес: гр. София, ул. 315-та № 15.
С
определение постановено в з.с.з. на 04.04.2017г. и протоколно определение от
05.12.2017г., на основание чл.227 ГПК, са конституирани като ищци по делото: Ц.Р.Ф., ЕГН **********,
А.Р.М., ЕГН **********, С.Р.М., ЕГН ********** и Д.Р.Ф., ЕГН **********, Д.Р.Ф.
и Т.Р.М., като наследници на починалия в хода на делото ищец Р.М.Ф..
В съдебно
заседание ищците Ц.Р.К., А.Р.М., С. Р.М., Д.Р.Ф. и Т.Р.М., чрез
пълномощника адв. Н. поддържат предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Ищцата Д.Ф., редовно уведомена, не се
явява, не взема становище.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника адв. Илиев оспорва предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетото
препис от Удостоверение за наследници изх.№ 168 от 14.01.2015г. на Столична
община, район Красна поляна, се установява, че ищецът Р.М.Ф. е баща и единствен наследник на Г.Р.М., ЕГН **********,
починал на 21.12.2014г./л.45 от
делото/
От неоспорените
писмени доказателства по делото -
Констативен
протокол за ПТП №К-1305 от 21.12.2014г., протокол за оглед на
местопроизшествието от 21.12.2014г. и скица, се установява, че ПТП е настъпило
на 21.12.2014г., около 18:00 часа в гр. София, ул.“*******“ № 66 между
специален автомобил марка Ивеко, модем „*******“, с рег. № *******, управляван
от Е.Г.Г. се е движил по у.“*******“ от
ул.“746“ към бул.“Околовръстен път“ и в района на № 66 участва в ПТП намиращия
се на пътното платно пешеходец – неустановено лице от мъжки пол, който е
починал на място. /л. 6-12 от
делото/ По случая е образувано ДП № 11619/2014г.
по описа на СДВР, пр. пр. № 37/2015г. по описа на СГП, като е установено, че
починалия пешеходец е Г.Р.М. ЕГН **********. съобщение за смърт № 926 от
22.12.2014г. на УМБАЛ „Александровска“, в което е отразено, че Г.Р.М. е починал
на 21.12.2014г. в гр. София, ул. „*******“ срещу № 66. /л.43 от делото/
В Констативен
протокол за ПТП №К1305 от 21.12.2014г., е посочено, че гражданската отговорност
на водача на „Ивеко 30 Е 8 35 А“ peг. № ******* е
застрахована в „Б.И.” АД с полица № 02114002086672 от 12.08.2014г., валидна до
12.08.2015г.
От приетото неоспорено заключение на
КСМАТЕ, изготвена от в.л. д-р Т. Д.– ортопед – травматолог и в.л. инж. К.Г., се
установява,
че ПТП е настъпило на 21.12.2014 год., около 18:00 ч, в гр. София, на ул. „*******“,
в района на дом № 66, между товарен автомобил „Ивеко ЗОЕ 8 35А” с рег. № *******,
управляван от Е.Г.Г. и пешеходеца Г.Р.М. на 36 години. При произшествието е
починал пешеходецът. Посочено е още, че причина за настъпване на процесното ПТП
са от субективен характер - поведението на водача в конкретната пътна ситуация:
нереагиране на появата на опасността - движещия се по пътното платно пешеходец.
Експертизата допуска произшествието да е настъпило и поради отклоняване
вниманието на водача от пътната обстановка, поради което не е възприел
пешеходеца на пътното платно, реел. да реагира своевременно и адекватно на
опасността. Отразено е още, че травмите, които е получил Г.Р., вследствие ПТП
са:
- по главата - охлузвания и
разкъсно-контузни рани на лицето - челно теменно, счупване на покрива и
основата на черепа, субарахноидален кръвоизлив; по гръбначния стълб -
разкъсване между тилната кост и I-ви шиен прешлен, кръвонасядане на шията; по
гръдния кош - кръвонасядания на средостението, субплеврален емфизем; по корема
- кръвоизлив в корема, разкъсване на далака, кръвонасядане и разкъсване на осно
вата на бъбреците, кръвонасядане на чреводържача; по таза - разкъсване на двете
сакроилиачни стави и съчленението на срамните кости, дълбо ки кръвонасядания в
мускулатурата около тазовите кости. Вещите лица обосновават извод, че описаните
травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Съдът
възприема приетото и неоспорено от страните заключение на КСМАТЕ изготвено от д-р
Т. Д.и инж. К.Г., като обективно и компетентно дадено.
От
заключението на приетата и оспорена от ответника съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. Г., се установява, че товарният
автомобил и пешеходецът са се движили в участъка на произшествието, без улично
осветление, попътно един зад друг, при тъмно време и осветеност от фаровете на
преминаващи в двете посоки автомобили. Експертът е посочил, че по данни на
официалния вносител на автомобилите „Ивеко“ - „Чефин Ивеко“, процесният
автомобил е оборудван с халогенни крушки на фаровете - Н4. Вещото лице пояснява,
че в конкретните пътни условия видимостта на двамата участници в ПТП, при движение
на автомобила на къси светлини - по - неблагоприятния случай, е:
* На водача на автомобила - по дясната
оптична ос и водачът е имал обективна възможност да възприеме попътно, от
разстояние не по - малко от 70 м.
*
На пешеходеца - същият е бил с гръб към идващия автомобил, при положение, че не
се е обръщал в обратна посока, той е могъл да възприеме светлините на
автомобила от разстояние не по - малко от 50 м.
Вещото лице Г. сочи, че изчислената опасна
зона за спиране на автомобила в конкретните пътни условия и скорост на движение
47,38 км/ч, е 38,62 м. Същата е по - малка от дължината на осветената зона от
късите светлини - 70 - 75 м. Вещото лице инж. К.Г. е обосновал извод, че в
конкретната пътна ситуация, водачът на товарния автомобил е разполагал с
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП с пешеходеца чрез
своевременно задействане на спирачната уредба за екстрено спиране. По отношение
на пешеходецът, експертът е приел, че е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез своевременно напускане на пътното платно вдясно.
С
оглед оспорване на заключението на САТЕ, по делото е допусната повторна
двучленна САТЕ, изготвена от вещи лица инж. доц. А.А. и инж. Ж.Е.. От неоспореното заключение на ПСАТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило
на 21.12.2014 год., около 18:00 ч, в гр. София, че механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следния: на 21.12.2014 г., около 18:00 ч, в гр. София, по ул.
„*******“ се е движил товарен автомобил „Ивеко 30Е 8 35А,; с регистрационен № *******,
с посока от ул. „7461А“ към бул. „Околовръстен път“, в дясната пътна лента със
скорост от порядъка на 70 км/ч. По улицата, съгласно показанията на свидетеля,
е имало движение на МПС и в двете посоки. Попътно пред автомобила се е движил
пешеходеца Г.Р.М. в дясната пътна лента на около 1,0 - 1,5 м вляво от десния
край на пътното платно с неустановен начин и скорост на придвижване. Водачът не
е възприел движещия се пешеходец и при скоростта, с която се е движил е блъснал
с предна дясна част на автомобила пешеходеца отзад в областта на седалището.
При инициалния удар, нанесен под центъра на тежестта на тялото на пешеходеца
при ръст 167 см, в зоната на десния преден фар, той се счупва и стъклени парченца
са разпръснати в дясната част на дясната пътна лента с концентрация в кръг е
диаметър 1,0 м на около 7.0 преди линията на ориентира. След инициалния удар,
тялото на пешеходеца е качено върху дясната част на предния капак, при което са
настъпили деформации по него. респ. удари с травми по тялото му, без да достига
до челното стъкло. В следващия момент, тялото на пешеходеца е отхвърлено напред
и вдясно от автомобила, при което получава нови травми от удари по терена, без
прегазване от автомобила. С плъзгане и претъркалване по банкета и асфалта пред дом
№ 66, тялото достига в близост до оградата на дома, където се установява. След
удара водачът е задействал спирачната уредба и със служебно спиране го е
установил на 31,60 м след линията на ориентира. Сочат още, че от страна на
водача на автомобила, изчислената опасна зона за спиране на автомобила в
конкретните пътни условия и скорост на движение 70 км/ч, е 62,53 м. Същата е по
- малка от дължината на осветената зона от късите светлини - 75 - 80 м. В
конкретната пътна ситуация, водачът на товарния автомобил е разполагал с
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП с пешеходеца чрез
своевременно задействане на спирачната уредба за екстрено спиране. От страна на
пешеходеца - в конкретната пътна ситуация, пешеходецът е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно напускане на пътното платно
вдясно. Ако
пешеходецът се беше движил по банкета или при приближаване на автомобила беше
застанал на банкета, удар нямаше да настъпи. Автомобилът се е движил
симетрично разположен в дясната пътна лента. При габаритната му широчина - 2.0
м и размерите на пътното платно в участъка - общо 4,0 м.
В
о.с.з. проведено на 20.11.2018г. вещото
лице Е. пояснява, че на мястото на произшествието не е имало тротоар, а е имало
земен банкет. Пешеходецът е ударен попътно и е отхвърлен напред в дясно.
Намерен е до една ламаринена ограда от дясната страна на около 4 м от края на
пътното платно. Вещото лице А., допълва, че когато има удар с крайната част на
автомобила, където е закръглената броня, където е и бомбето на товарните
автомобили, т.е. кабината е вертикална там и е закръглено, то тогава
отклоняването на пешеходеца надясно става по нормалната на това закръгление и
затова отлитат пешеходците на по-далечно разстояние от нормалното вдясно
Заключението
на двучленната САТЕ, изготвено от инж. А. и инж. Е., съдът възприема, като
обективно и компетентно дадено.
За
претърпени от първоначалния ищец неимуществени вреди е допуснат свидетелят К.Б.Х..
Разпитан в о.с.з. на 20.06.2017г. свидетелят К. Х. посочи, че ищецът Р. му
е вуйчо. Чичо му го извикал, тъй като братовчед му Г. не се бил прибрал, което
е необичайно за него, тъй като не е отсъствал от вкъщи. Обадили се от
полицията, че Г. е претърпял пътен инцидент и е починал. Баща му като разбрал,
застинал, станало му лошо, припаднал, много зле го възприел, започнал да плаче.
Чичо му нямал пари за погребението и му било много тежко за това. С Г. били много
близки и живеели в една къща, в една стая, били неразделни. Свидетелят сочи, че
от всичките му братовчеди Р. най-много обичал Г., който се грижел за него. След
смъртта му Р. се затворил в себе си. Имало моменти, в които не пускал никой в
къщата, нито се хранел, нито пиел вода, плакал постоянно. Много зле го преживял.
Ходел да го вижда, тъй като живеел през две къщи. Той не пускал и братовчедите
вкъщи. По някой път по 10 дни не пускал никой вътре. Обичал го. Р. постоянно го
питал кога ще се ожени, защото искал внуци от него. Г. нямал семейство, живеели
заедно със баща си Р. и той се грижел за него. Баща му паднал и си счупил таза
преди години, Г. се грижел за него. Свидетелят заявява, че работили с Г. заедно
по строежите. Бил му единствената опора, защото другите братовчеди са женени,
имат си семейства, гледат си децата.
Показанията на свидетеля К.Б.Х., са подробни, непротиворечиви и
почиват на преки лични впечатление,
поради което, съдът ги кредитира.
С оглед насрещното доказване на страната на ответното
дружество е допуснат един свидетел – Е.Г.Г..
Свидетелят Г. в показанията си дадени в
о.с.з. на 20.06.2017г. сочи, че помни ПТП през декември 2014 г. Сочи, че не е
осъждан за това ПТП, а наказателното дело срещу него е прекратено. Свидетелят Г.,
заявява, че се прибира от работа в тъмната част на денонощието, удря нещо и в
момента, в който го удря, се разминава с кола, която го заслепява, спрял да види
какво е ударил. Отбил встрани на банкета. Помислил, че е ударил някакво куче,
защото удара го усетил долу вдясно на колата. След като излязъл на банкета,
видял че има една маратонка. Призляло му и започнал да гледа къде е човекът,
който е блъснал. Карал на къси светлини за градски условия, но при
разминаването срещу него били силни фаровете, които го заслепили. Движел се с
нормалната скорост и в неговата лента нямало нещо, което да заобиколи.
Показанията на Е.Г.Г., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид неговата заинтерсованост.
С протоколно определение от 20.06.2017г. е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по време на
настъпване на процесното ПТП на 21.12.2014 г. увреждащото МПС специален
автомобил марка „Ивеко”, с рег. №******* е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество ЗД „Б.И.” АД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявения
пряк иск с правно
основание чл. 226 КЗ/отм./ е допустим.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 21.12.2014г. Съвкупния анализ
на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
от страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП -"Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението..”. Деянието му е
виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания
на пешеходеца. Установи се, че водачът
Е.Г. на сочената дата е управлявал товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № *******, с
несъобразена с пътната обстановка скорост, като е
разполагал с техническа възможност да предотврати настъпванета на ПТП с
пешеходец, чрез своевременно задействане на спирачната уредба за екстремно
спиране. Установи се от заключенията на
АТЕ и двучленната повторна АТЕ, че причина за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на товарния автомобил,
който не е реагирал своевременно със спиране на движещия се по платното
пешеходец. Вещите лица са единодушни в извода, че в конкретната пътна
ситуация, водачът на товарния автомобил е разполагал с техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП с
пешеходеца чрез своевременно задействане на спирачната уредба за екстрено
спиране.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на
товарния автомобил Е.Г..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: съдът е приел за безспорно и ненуждаещо
се от доказване по делото обстоятелството, че
ЗД „Б.И.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е причинено
ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за
доказани по основание.
Безспорно се установи по делото настъпилите за първоначалния
ищец Р.Ф. вреди – загубата на сина му Г.М., починал при процесното ПТП, с оглед
на което иска с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ е доказан по основание.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК
утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г.
по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II
т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е
възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост
по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр.
с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания на св.К. Х., от които се установява, че ищеца Р.Ф.- баща на починалия Г. /на 36 -години/
- са живеели заедно с него, в едно жилище и домакинство, били изключително
близки. Г.
бил неженен и се грижел за баща си – Р., който преди две години при инцидент си
счупил таза. След смъртта на сина си
ищецът Р. се затворил в себе си, не пускал никой в къщата, отказвал да се
храни, да пие вода, плачел постоянно. От всичките си деца ищецът бил най
–привързан към сина си Г., който се грижел пряко за него. Следва да бъде
съобразена и съществуващата към момента на увреждането - 2014г. обществено
икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение в
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени от смъртта на сина му
Г.М. на 36 години, при установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато
с обезщетение в размер на 120 000 лева.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да
е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов
текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият, който като пешеходец не бил
взел необходимите мерки да осигури собствената си безопасност. Твърди в тази
връзка, че същият се е движил по пътното платно без да се съобразява с
приближаващите го автомобили попътно, а не срещу движението на МПС, в нарушение
на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, евентуално чл. 110 ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав намира за установено наведеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Г.М., който е нарушил
разпоредбата на чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП, съгласно който „Пешеходците могат да
се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница: когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани“.
В
заключението на приетото по делото САТЕ изготвена от вещи лица инж. А. и инж. Е.
експертите сочат, че „….попътно пред
автомобила се е движил пешеходеца Г.Р.М. в дясната пътна лента на около 1,0 -
1,5 м вляво от десния край на пътното платно с неустановен начин и скорост на
придвижване.“ В заключението вещите лица приемат, че „..ако пешеходецът се беше
движил в пътната лента за насрещната посока, удар с попътно движещия се
автомобил в дясната пътна лента нямаше да настъпи“.
С
оглед изложеното, настоящия съдебен състав определя 40 % съпричиняване на
вредоносния резултат при ПТП от страна на пострадалия. При това положение обезщетението на бащата на пострадалия от 120 000лв.,
което съдът намира за справедливо, като се отчете приетата степен съпричинявяне, следва да бъде редуцирано
на 72 000лв.
Ето защо,
искът за неимуществени вреди е
основателен и доказан до размера на сумата от 72 000 лева, като за разликата до
120 000лв., следва да се отхвърли
поради признато съпричиняване, а от 120000лв. до пълния претендиран размер от
200 000 лева, като неоснователен.
Предвид факта, че ищецът Р.Ф. е починал в хода на делото и заместен
в процеса от своите наследници – Ц.К., А.М.,
С.М., Д.Ф., Д.Ф. и Т.М., на същите, по
силата на настъпилото правоприемство, определеното
обезщетение се дължи разделно, в размер, съответстващ на наследствените им
дялове. Конституираните правоприемници са деца на починалия ищец, като съгласно
чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равни части, следователно всеки от ищците има
право на 1/6 част от определното обезщетение
от 72 000 лева, или на всеки ищец следва да бъде присъдена сумата от 12 000
лева.
Върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата
на ПТП – 21.12.2014 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На ищците съобразно уважената част от иска се
следват разноски в размер на 144лв., като общо сторените са 400лв. депозит да в.л.
На
адв. М. Н. - процесуален представител на ищците, на основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 2 388лв. с ДДС, съразмерно
на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 524,
80 лв. , като са представени доказателства за разноски от 820лв. и разноски за
депозит свидетел, депозит за КМАТЕ и за повторна АТЕ. По делото е представено
пълномощно, но не е представен договор за правна помощ, нито доказателства за плащане
адвокатско възнаграждение, поради което такива разноски не се присъждат.
При този
изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС
държавна такса в размер на 2 880 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А.Р.М., ЕГН **********, С.Р.М., ЕГН **********, Д.Р.Ф.,
ЕГН **********, Д.Р.Ф., ЕГН ********** и Т.Р.М., ЕГН **********, всички с
адрес: ***, в качеството им на наследници и правоприемници на ищеца Р.М.Ф., сумата
от 72000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени приживе
от Р.М.Ф., ЕГН **********, вследствие от смъртта на сина му Г.Р.М.,
в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2014 год., дължима разделно по 12 000лв. на всеки от шестимата, съобразно наследствените им права, ведно със законната лихва за забава, считано
от 21.12.2014 год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 120 000лв., поради признато
съпричиняване, а до пълния претендиран размер от 200 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Ц.Р.К.,
ЕГН ***********, А.Р.М., ЕГН **********, С.Р.М., ЕГН **********, Д.Р.Ф., ЕГН **********,
Д.Р.Ф., ЕГН ********** и Т.Р.М., ЕГН ********** всички с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 144 лв.,
разноски пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. М. Н.-Т.,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от
по 2388 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Р.М., ЕГН **********,
С.Р.М., ЕГН **********, Д.Р.Ф., ЕГН **********, Д.Р.Ф., ЕГН ********** и Т.Р.М.,
ЕГН ********** всички с адрес: ***, да
заплатят на ЗД “Б.И.” ЕИК *******, разноски по
делото в размер на 524, 80 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” ЕИК *******,
да заплати на Софийски градски съд,
на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 2 880 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: