№ 271
гр. Плевен, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430105211 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от К. ХР. ХР., чрез адв. Т. М., против ***– гр. Плевен,
представлявано от ***- ***, с която се твърди, че страните са били в трудовоправни
отношения, въз основа на сключен трудов договор, считано от ***г., като ищцата е заемала
длъжността „***“. Твърди се, че въз основа на Заповед №***г. на ***а на *** на основание
чл. 188, т.3, вр. чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, й е наложено *** наказание „***“, за извършено
нарушение по чл. 187, т. 8, предл. второ и т.10 от КТ, и на основание чл. 330, ал.1, т.6 от КТ,
е прекратен трудовия й договор, без предизвестие. Твърди се, че заповедта е
незаконосъобразна и немотивирана. Твърди се, че в работодателя се е мотивирал с излъчен
репортаж по *** на ***г, в който е излъчен звукозапис, на който са се чували обидни думи,
по време на изпълнението на трудовите задължения, които думи работодателя счита, че са
изречени от ищцата, с което е осъществен състава на чл. 187, т.8 от КТ- уронване престижа
на работодателя. Оспорва се извършването на вмененото й *** нарушение и се твърди, че
същото е недоказано. Оспорва се автентичността на излъчения запис, като се твърди, че
гласа на ищцата не е разпознат, а злепоставянето на работодателя не е извършено от
ищцата, а от лицето, предоставило нерегламентиран звукозапис. По отношение на второто
вменено *** нарушение- по чл. 187, т.10 от КТ, се посочва, че нормата не е бланкетна, а е
самостоятелен състав на нарушение. Посочва се, че в процесната заповед, работодателят не
е посочил кое е това неизпълнение на други трудови задължения, както и за кой период.
Твърди се, че е налице формално изпълнение на изискванията на чл.193, ал.1 от КТ. Твърди
се, че работодателя е допуснал нарушение на нормата на чл. 189, ал.1 от КТ. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените от нея искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т.1 и т.2 от КТ, за отмяна на ***, извършено въз основа на Заповед № ***г, с която е
1
наложени *** наказание „***“ и е прекратен трудовия й договор и възстановяване на
заеманата от преди ***то длъжност „***“. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ответникът ***, чрез адв. Вл. В.,
депозира писмено отговор, с който оспорва предявените искове, като неоснователни. Твърди
се, че обжалваната заповед № ***г, е законосъобразна и мотивирана, като съдържа точно
посочване на датата на извършване на нарушението, неговото описание и на конкретно
неизпълнение на други трудови задължения; посочени са законовите норми, които са
нарушени. Твърди се, че с излъчването на репортажа по ***, е уронен престижа на *** пред
неограничен кръг трети лица. Твърди се, че в хода на откритото *** производство, са
изискани, въз основа на поредни покани /посочени са изх. номера/, конкретни писмени
обяснения на служителката. Твърди се, че е налице извършване на тежко *** нарушение,
несъвместимо със заеманата от ищцата длъжност. Твърди се, че са спазени процедурите по
чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, като са дадени съответните съгласия и разрешения. Представят се
писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Съдът, с разпореждане №8137/27.03.2021г., е постановил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на
сключен трудов договор №***г, към датата на издаване на процесната заповед за налагане
на *** наказание, по силата на който договор, ищцата е заемала длъжността „ ***“.
По делото се установява, че въз основа на процесната Заповед №***г. на ***а на ***., на
ищцата К.Х. е наложено *** наказание „*** ***”, за извършени нарушения от нея тежки
нарушения на трудова дисциплина, по чл. 187, т.8, предл. второ и т.10 от КТ: за уронване
на доброто име на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, определени
при възникване на трудовото правоотношение, изразяващи се в: по Етичен кодекс за
поведението на ***ите, служителите и работниците в *** „ ***“, гр. Плевен: чл.2, ал.2, т.4
от „Всеки ***, служител или работник е длъжен да изпълнява служебните си задължения,
като следва поведение, което не накърнява престижа на детското заведение, както при
изпълнение на служебните си задължения, така и в своя обществен и личен живот; чл. 29,
ал., 1 Глава пета-„***ят, служителят или работникът е длъжен да следва поведение,
съобразено със законите, с общоприетите морални норми и общочовешки ценности, както и
да не уронва престижа на *** и да пази авторитета на институцията, която представлява“.
Работодателят е приел, че са нарушени също и чл.15 от Раздел Втори от Етичен кодекс на
работещите с деца: „Да създаваме безопасна и здравословна среда, която стимулира
социалното, емоционалното и физическото развитие на детето“ и чл. 19: „Да не участваме в
практики, които не зачитат достойнството на детето, или са опасни и вредни за физическото
и емоционалното му здраве и развитие“. Като нарушение по чл. 187, т.10 от КТ са приети :
по чл. 219, ал.2, т.3 от ЗПУО и чл. 61, т.3 от Правилника за устройство и дейността на ***,
гр. Плевен- „заемащият длъжността *** е длъжен да зачита правата и достойнството на
2
децата“; нормата на т.5 от Раздел „Задължения на заемащият длъжността ***“ от
Длъжностната характеристика на длъжността „да зачита правата и достойнството на децата“
и чл. 6, т.3 от Глава Втора от Правилника за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на възпитание, обучение и труд в ***, гр. Плевен- „на служителите се забранява да
нарушават физиологично обоснованите моменти за храна, нуждите от пиене на вода,
тоалетна, сън, престой на открито на децата“. В мотивите на обжалваната Заповед, е
посочено, че най- тежкото *** наказание „***“ се налага на К.Х. за това, по време на
излъчен репортаж по ***, на ***г, в предаването „***“ се чуват обидни думи и реплики, по
време на изпълнение е на трудовите задължения от страна на ст. *** К.Х., към децата от ***
„***“ на ***, гр. Плевен. Посочено е, че при извършена проверка, е установено следното: на
***г, по време на *** взаимодействие с децата от групата, ясно се чува как ст. *** К.Х.
нагрубява и обижда децата с крясъци и викове, отказва да даде вода на дете, не позволява на
дете да отиде до тоалетната, като в заповедта са цитирани и точни думи и реплики, а
именно: „***, ти бой ял ли си скоро?, Ти няма ли да спреш вече с твоите лигавщини, Ядеш
шамар, да ти кажа, това е по- логично! Шамар за теб?, Млъкни! Ще ми пие, после ще трябва
и до тоалетна да ходим!, Я, моля ти се, ще ми пият! Те да се радват, че са пили изобщо! Не
ми мачкай чашата, че ще те набия!, Мале, неадекватност, мале!Хайде, че ме дразните вече“!,
Няма да лягате!, Няма да ме питаш всеки ден ще ме облечеш ли! Няма да те облека! Да
знаеш!“. Посочено е, „че гласът на Х. е разпознат от ***, предоставил записа на ***. В
процесната заповед е отразено също провеждането на ***г на родителска среща с участието
на *** Плевен- ***, *** ***, представители на Отдел *** към ***, *** от ***, 21 родители
на деца от група „***“ и други родители, за което е съставен Протокол №***/***г.
По делото е представена Заповед №***/***г. на ***а на ***, с която е наредено на *** – М.
– ***, временно да изпълнява длъжността *** ***, считано от ***г. до завръщане на
титуляра, който е в болнични. Съдът констатира, че издадената заповед за *** е подписана
именно от заместващия ***, въз основа на издадената заповед.
По делото се установява, че въз основа на заповед №***/***г, на ***а на *** е наредено
извършването на проверка и представяне на писмени обяснения от служители- поименно
посочени, запознати по списък. Установява се също, че със Заповед №***/***г. на ***а на
***, е открита процедура по налагане на *** на ст. *** К.Х., като със същата Х. е поканена
на даде обяснения; връчена на ***г. Установява се също, че до ищцата е изпратена нарочна
покана за даване на обяснения, изх.№***/***г, връчена на същата дата, с която са изискани
обяснения, по повод излъченият запис на ***г по ***. Установява се, че от страна на Х. са
депозирани съответни писмени обяснения. По делото се установява също, че до Х. е
отправена и втора покана за даване на обяснения, изх.№ ***/***г., връчена на същата дата и
съответно- депозиране на обяснения от същата. По делото се установява, че до Х. е
изпратена трета покана за даване на обяснения, изх. №***/***г, връчена на ***, в която
подробно са посочени съответните нормативни текстове, като нарушени от нейна страна.
Установява се, че от Х. са депозирани и обяснения- вх. №***/***., отразено в процесната
заповед.
3
На основание изложеното, съдът намира, че в случая е спазено изискването по чл. 193, ал. 1
от КТ и работодателят е изискал писмени обяснения от служителя преди налагане на ***то
наказание. Съдът намира, че е налице съответствие между мотивите на процесната заповед,
описваща извършеното от служителя нарушение, и нарушението, за което са изискани
писмени обяснения от същата, въз основа на описаните по-горе, три поредни искания.
Съдът намира, че твърденията на ищцата- в ИМ и в представената по делото писмена
защита, досежно неспазване на нормата на чл. 193, ал.1 от КТ ,са неоснователни, а
изложеното се отнася само до една от отправените покани за даване на обяснения- с изх.№
***/***г.
Безспорно по делото се установява, че от страна на ***а на ***, до ***– Плевен, е изпратено
искане от ***г. за даване съгласие за ***то на *** К. Х.. Установява се, че с писмо от ***г.,
е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовият договор. Установява се,
че до *** на *** към ***, при ***, от страна на ***а на *** е изпратено искане от ***г., за
даване на предварително съгласие за ***то на Х., в качеството й на член на *** и *** към
*** към *** в ***. Установява се, че с писмо Вх.№***/***г. е дадено предварително
съгласие от страна на *** на *** към *** в ***.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да разгледа спорът по същество- за
законосъобразността на издадената заповед за *** ***- арг. чл. 344, ал.3 от КТ.
По делото се установява се също обстоятелството, че на ***г., в ***, е проведена среща на
*** – Плевен и представители на Отдел „***“ на ***та, с родители на децата от група „***“,
обективирана в протокол с Вх.№***/***г., с дневен ред – изслушване на родители по повод
внесена жалба в *** – Плевен срещу персонала на група „***“. Протоколът от проведената
родителска среща е посочен в мотивната част на обжалваната заповед. Съдът констатира, че
на родителската среща са направили изказвания родители на децата, което е отразено в
протокола.
По делото е представен доклад от ***г., от експерти на ***, относно извършена проверка по
сигнал на ***, в периода 13-14 май 2021г. Експертите изготвили, доклада са присъствали и
на родителската среща, отразено в протокола от същата. Експертите са отразили, че по
време на родителската среща са изказани коренно противоположни мнения от родители,
относно грижите и отношението на екипа от група и комисията не може да даде категоричен
отговор относно методите на възпитание и качеството на грижите. Експертите са посочили
също, че в *** са разработени документи свързани с превенция и интервенция на насилие и
тормоз над деца, които се познават от служителите, но не се спазват така, както са
разписани. Експертите са посочили, че липсва прозрачност при подаване на сигнал и
практически не функционира Комисията по етика в ***, въз основа на което са направили
извод, че няма пълна гаранция за спазване на проверяваните права на детето на закрила от
насилие. В заключение на доклада е посочено, че с цел подобряване на организацията на
работа и грижите за децата, на ***а на *** следва да бъде дадена писмена препоръка, да
бъде потърсена дисциплинарна отговорност на съответните служители при установяване на
нарушения на Етичния кодекс за поведението на ***ите, служителите и работниците в ***
4
или на Етичния кодекс на работещите с деца.
По делото, от страна на ответника са представени: длъжностна характеристика за
длъжността „ст. ***“, Етичен кодекс за поведението на ***ите, служителите и работниците
в ***, гр. Плевен, утвърден от ***а и Етичен кодекс на работещите с деца, като съдът
констатира, че същите са надлежно връчена на ищцата Х.. Представени са Правилник за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на възпитание, обучение и труд,
утвърден от ***а на ***.
Безспорно по делото се установява също, съобразно представения график за работа на
персонала-л .192, че за периода 26.-29.04.2021г, *** „***“ е с ***и- К.Х. и *** и *** ***
По делото е прието също и изпратена от РП-Плевен, копие от жалба – от ***г, от три майки
на деца от група „***“, сред които и св. Г. Т., срещу ****** на ***, гр. Плевен.
По делото е приет също и Констативен протокол №***/***г на ***- Плевен, за резултатите
от извършен текущ контрол по жалби/л.148/, към който е приложена „информация“ от
страна на ищцата и св. С. *** и В. ***, дадени в рамките на проверката.
По делото са разпитани свидетелите Г.Т., ***, ***, *** и ***. Свидетелката Т. посочва, че
адаптацията на детето й в *** е била невъзможна, като детето е посещавало градината от
м.10.2019г. до м.03.2020г., като през цялото време детето й е било в една и съща група, с
ръководител *** Х.. Свидетелката посочва, че тя е инициатор за извършване на звукозаписа,
излъчен по ***, за който посочва, че е изготвен със специално устройство, което прави само
аудиозапис и е било поставено в аксесоар за коса на детето. Посочва, че за нея, това е бил
единствен вариант да разбере какво се случва. Посочва, че не е водила детето си на психолог
и не е разговаряла с Х.. Посочва, че звукозаписа го е предоставила на *** и че оригиналът се
намира в нея. Посочва, че след записа не е търсила контакт с Х. и е спряла веднага детето си
от посещения в *** в момента, в който е чула записа. Посочва, че не е търсила ****** на
*** но е потърсила др. институции, като МОН, ***, *** – Плевен, ***, РП-Плевен и ***.
Свидетелката посочва, че след излъчване на записа, други родители са почнали да я търсят и
да споделят това, което виждат в поведението на децата си, като една майка й е споделила
че има ***, а др. че детето й има *** в продължение на осем месеца, който не е
физиологичен. Свидетелката посочва, че детето й е било изключително ***, с крайно
напрежение от негова страна, винаги е плакало и когато е взимала детето си от градината е
било *** и изключително раздразително. Посочва, че детето има проблеми със *** и нощно
***. Свидетелката посочва, че се е опитвала да мотивира детето си да й сподели и това,
което то е казало в играта, в голямата част от случаите са крещене и викане и това, че някой
го боли главата. Посочва също, че е присъствала на родителската среща организирана по
инициатива от ***а.
Свидетелката ***, майка на дете от групата, *** – ***, посочва че познава ищцата Х. от
около две години, като познава и другата ***ка- ***. Посочва, че понастоящем детето й
посещава друга ***, като го е преместила след инцидента и излъчения звукозапис, но не
поради причина, че се съмнява в качествата на Х. и ***. Посочва, че детето й е посещавало
5
седем-осем месеца групата водена от Х., през което време не е имала никакви проблеми.
Посочва, че е контактувала с трима или четирима родители на деца от групата, но никой не е
споделял за съществуването на проблем. Посочва, че свидетелката Т. й се е обадила седмица
преди излъчването на записа да я уведоми за него, като след това е чула записа. Посочва, че
е чула повече от това, което е било излъчено в репортажа. Посочва, че почти всичко от това,
което е чула е било по***отовка за някакво тържество. Посочва, че конкретно за нейното
дете, което е било болно, а тържеството е било на следващият ден е отправена репликата
„***, ако има късмет да се разболее ще я убия“, което свидетелката заявява, че го приема
като жаргон. Посочва, че друго, което е чула е било, че не може по всяко време да се налива
вода, тъй като са се чували през няколко минути деца да искат да пият вода. Свидетелката
посочва, че след излъчването на звукозаписа, не е разговаряла с Г.Т.. Свидетелката посочва
също, че според нея в записа излъчен в телевизията, са извадени само острите реплики, а
масовата част, в която има по***отовка за тържеството и инструкции е изрязана.
Свидетелката посочва, че не може да бъде категорична дали това е гласът на Х.. Посочва
също, че е присъствала на организираната от ***а родителска среща, която според нея е
била другарски съд.
Свидетелката *** посочва, че ищцата Х. е *** на синът й, откакто е започнал да посещава
*** от около две години. Посочва, че понастоящем не посещава тази *** като е преместен в
друга. Посочва, че детето й не е имало проблем с адаптацията и нито един ден не е имало
проблем с желанието му за ходене на градина. Посочва, че са били доволни, а преместването
е поради това, че след излъчения запис често са започнали да сменят госпожите в групата и
детето е станало неспокойно. Посочва, че детето се чувства добре, не се е оплаквало от нищо
и не се е оплаквало да не му е давана вода, и да не му се разрешава да ходи до тоалетна.
Свидетелката *** посочва, че е започнала работа в *** от ***г., като *** в една група с
ищцата Х., която й е била ***. Посочва, че деня, в който е правен записа – ***г., е била на
работа, заедно с Х. и са имали репетиция за тържество. Посочва, че по време на репетицията
са били във физкултурния салон, а децата са били около 25-26. Посочва, че е гледала
репортажа по *** и е разпознала гласът на Х.. Заявява, че това което го е чула по ***,
действително се е случило по време на репетицията и думите чути в репортажа, са чути и на
живо. Посочва, че като новопостъпил *** не е могла да направи нищо и не е уведомила
ръководството.
Свидетелката *** посочва, че работи като *** в групата, в която работи и Х.. Посочва, че е
слушала записа вкъщи по ***, на който е чула Х. да отправя обидни думи и реплики към
децата и е разпознала гласа й. Посочва, че това което е чула по *** е било и в залата за
репетиции, като е чула обидните думи към децата, крещене, забрана да се пие вода, като в
момента на разпита не може да посочи точно обидните думи. Посочва, че повишаване на
тон е имало, както и обиди, и друг път спрямо децата, но не е сигнализирала ръководството,
тъй като е по-млада и се е притеснявала. Свидетелката посочва, че е присъствала на
синдикалното събрание, обективирано в протокол от ***г., предявен й от Съда по време на
разпита, и същата изрично заявява, че лично е чула виковете на Х., излъчени в репортажа, а
6
изложеното й тогава твърдение е невярно. Посочва, че родители не са разговаряли с нея.
По делото, като веществено доказателство, чрез неговият оглед и изслушване в ос.з., в
присъствието на страните, е приет материалният носител, на който е направен процесния
звукозапис. В с.з. на 09.11.2021г, съдът е констатирал, че звукозаписа е представен по реда
на чл. 192, ал.1 от ГПК, от страна на св. Г. Т., и служебно и констатирал, че общата
продължителност на звукозаписа, извършен на 26.04, 27.04 и 28.04.2021г, е 12 часа, като
конкретно – на 27.04.201г, записът е с продължителност 4 часа. След възпроизвеждането на
звукозаписа е обективирано в съдебния протокол.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа фоноскопска експертиза, след
направено оспорване от страна на ищцата, от заключението по която се установява, че
гласът от записа, принадлежи на ищцата К.Х.. В констативно- съобразителната част на
заключението, стр. 3, 4 и 5, ВЛ са възпроизвели в писмен вид чутото от записа, с условно
означение на гласовете, съобразно легенда; като „Ж1“ е посочен „женски глас“, който е
посочен, че принадлежи на ищцата. Съдът констатира, че възпроизведените от ВЛ думи и
изрази, съответстват на обективираното от съда в съдебния протокол от 09.11.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Издадената заповед за налагане на *** наказание“ ***“, предмет на настоящия правен спор-
с №***г. на ***а на ***, гр. Плевен, е издадена от компетентен орган- ***а на ***; въз
основа на нарочна заповед на ***а на *** е оправомощил друго лице да изпълнява
длъжността, и при спазване на правилата, установени в КТ.
Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи спазването и изпълнението, от
страна на работодателя, на изискванията на КТ, по чл. 193, ал.1 от КТ- за искане за
обяснения от служителя, преди налагането на ***то наказание, и за даването на
предварително съгласие за ***то на Х., от страна на ***-Плевен и от синдикалния орган.
Съдът намира за установено съобразно изложеното, че процесната заповед отговоря на
изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, а именно: заповедта за налагане на *** наказание,
следва да е мотивирана и да съдържа: нарушителя, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният тест, въз основа на който се налага. Това е предвидено, с оглед
възможността за осъществяване правото на защита на работника и на съдебния контрол за
законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на
работодателя в заповедта за налагане на *** наказание. За законосъобразността на
наказанието, от значение е текстовото индивидуализиране нарушението – т.е. фактическото
основание на ***то наказание, чрез посочване на извършените от работника действия, респ.
бездействия, които са в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични
изисквания, при осъществяване на трудовата си функция, тъй като това е достатъчно за
реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. При преценка законността на ***то
***, съдът извежда вида на ***то нарушение от неговите обективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта за ***, и преценява дали събраните по делото доказателства
7
установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема, че
ищцата К.Х., е извършила описаните в процесната заповед нарушения, при осъществяване
на трудовата си функция, които, с оглед на критериите по чл.189, ал.1 от КТ, обуславят
налагането на най- тежкото *** наказание „***”. Следва да се отбележи, че „тежко”
нарушение по смисъла на чл.190, ал. 7 от КТ, може да бъде всяко едно от нарушенията, по
чл.187, ал.1 от КТ /като изброяването им е примерно/, и при преценка на критериите по
чл.189, ал.1 от КТ. Съобразно процесната заповед, ***то *** на К. Х. е наложено, за
извършени от нея нарушения- по чл. 187, т.8, предл. второ от КТ- уронване доброто име на
работодателя и по чл. 187, т.10 от КТ- неизпълнение на други трудови задължения,
определени при възникване на трудовото правоотношение- подробно описани, с оглед на
бланкетния характер на нормата- по длъжностна характеристика, по Етичен кодекс за
поведението на ***ите, служителите и работниците в *** „ ***“, гр. Плевен, по Правилника
за устройство и дейността на ***, гр. Плевен, Правилника за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на възпитание, обучение и труд в ***, гр. Плевен, Етичен кодекс на
работещите с деца, ЗПУО. Част от мотивите на заповедта за *** се явява и протокола от
проведената родителска среща, с участие на представители на местната власт и ***- с
№***/***г. и отразените в него изявления на родителите, част от които са обективирани и в
мотивите на заповедта.
Съдът приема, съобразно мотивите на заповедта, че същата е издадена по повод репортаж по
***, на ***г, в който е излъчен звукозапис, направен по време на изпълнение на трудовите
функции на ищцата К.Х.- ст. *** от *** „***“ в ***, гр. Плевен. В заповедта е посочено, че
след излъчването на записа е извършена проверка, при която са установени дисциплинарни
нарушения от страна на Х., изразяващи се в отправянето на обидни думи и изрази спрямо
децата, викане и крещене, отказване на вода на дете и непозволяване на друго дете да отиде
до тоалетна - подробно описани, и осъществени на ***г, по време на *** взаимодействие с
децата. Съдът намира, че фактът на отправянето на цитираните в процесната заповед думи и
изрази, по посоченият начин- чрез викове и крещене, от страна на Х. към децата от група
„***“, на посочените дата и място, е безспорно установен, съобразно събраните по делото
доказателства. В показанията на св. С. *** и В. ***, като очевидци, присъствали на
въпросното *** взаимодействие с децата /репетиция за тържество/, проведено на ***г, във
физкултурния салон на ***, изрично се посочва, че лично са чули отправянето на тези думи
спрямо децата. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, като правдиви и
еднопосочни, дадени пред настоящия съдебен състав под страх от наказателна отговорност.
В този смисъл, изявлението на св. В. ***, по време на събранието на синдикалния орган, по
повод даване на съгласие за ***то на Х., не може да бъде кредитирано, като изрично
отречено от свидетелката пред съда. Показанията на свидетелите кореспондират и със
заключението по фоноскопската експертиза, която сочи, че изследваният глас, изричащ
описаните в заповедта и в съдебния протокол от 09.11.2021г, думи и изрази, принадлежи на
ищцата Х.. Съдът счита, че показанията на св. *** и ***, косвено кореспондират и с
8
показанията на св. Г. Т., която подробно описва поведението на детето си, липсата на
адаптация, плач и ***ст. Следва да се имат предвид и изявленията на родителите,
обективирани в протокола от родителската среща, сред които също се съобщава за забрана
на децата да ходят до тоалетна, и различни поведенчески проблеми на децата. Съдът намира,
че твърденията на ищцата и възраженията й в насока автентичността за звукозаписа, са
неосносими по делото, доколкото същият е само повод за извършването на проверката,
установила извършването на нарушенията, които безспорно се установяват и по делото.
Съдът намира, че въпросът за автентичността на звукозаписа, стои извън предмета на
делото, който включва установяване факта на отправяне на обидните думи и изрази към
децата-или установяване на описаното в процесната заповед нарушение. Заедно с това,
съобразно събраните по делото доказателства- показанията на св. Т. и св. В. ***, както и
съдържанието на протокола от ***г, съдът намира за установено, че не се касае до
еднократна проява от страна на Х., а до системност в поведението, което пряко се е
отразило върху децата от групата. След лично изслушване звукозаписа в о.с.з., съдът
констатира, че думите и изразите на Х. към децата са отправени по изключително
неприемлив начин, с крещене, което изцяло съответства на описаното нарушение в
процесната заповед. Безспорно е също и обстоятелството, че този звукозапис е станал
обществено достояние, като е излъчен по национална телевизия и по този начин е възприет
от неограничен брой хора, в т.ч. и от другите родители на деца от групата и от ***. В
показанията си св. ***, ***, сочат, че след неговото излъчване, са преместили децата си в
друга ***, дори и да са били доволни от грижите за децата им. издложеното сочи на
уронване престижа на работодателя, както е прието и в процесната заповед.
Съдът приема, съобразно изложеното, че се установи извръшването от страна на ищцата Х.
и на двете описани в заповедна нарушения, - по чл. 187, т.8, предл второ от КТ, - уронване
престижа на работодателя, така и по чт.10- неизпълнение на други трудови задължения,
определени при възникване на трудовото правоотношение, с които Х. е била запозната: по
Етичен кодекс за поведението на ***ите, служителите и работниците в *** „ ***“, гр.
Плевен: чл.2, ал.2, т.4 от „Всеки ***, служител или работник е длъжен да изпълнява
служебните си задължения, като следва поведение, което не накърнява престижа на
детското заведение, както при изпълнение на служебните си задължения, така и в своя
обществен и личен живот; чл. 29, ал., 1 Глава пета-„***ят, служителят или работникът е
длъжен да следва поведение, съобразено със законите, с общоприетите морални норми и
общочовешки ценности, както и да не уронва престижа на *** и да пази авторитета на
институцията, която представлява“; чл.15 от Раздел Втори от Етичен кодекс на работещите
с деца: „Да създаваме безопасна и здравословна среда, която стимулира социалното,
емоционалното и физическото развитие на детето“ и чл. 19: „Да не участваме в практики,
които не зачитат достойнството на детето, или са опасни и вредни за физическото и
емоционалното му здраве и развитие“; чл. 219, ал.2, т.3 от ЗПУО и чл. 61, т.3 от Правилника
за устройство и дейността на ***, гр. Плевен- „заемащият длъжността *** е длъжен да
зачита правата и достойнството на децата“; т.5 от Раздел „Задължения на заемащият
длъжността ***“ от Длъжностната характеристика на длъжността „да зачита правата и
9
достойнството на децата“ и чл. 6, т.3 от Глава Втора от Правилника за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на възпитание, обучение и труд в ***, гр. Плевен- „на
служителите се забранява да нарушават физиологично обоснованите моменти за храна,
нуждите от пиене на вода, тоалетна, сън, престой на открито на децата“. Съдът намира,
както бе посочено по- горе, че всяко от двете нарушения е достатъчно тежко до степен,
обосноваваща налагането на най- тежкото *** наказание- „*** ***“.
На основание гореизложеното, съдът намира, че издадената заповед за *** наказание е
законосъобразна, а предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаването й за незаконосъобразна и нейната отмяна, следа да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед изхода по главният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ-
като акцесорен, за възстановяване на ищеца на заеманата от преди ***то длъжност „***“, в
***“ ***“, гр. Плевен.
По отношение на разноските – с оглед изхода на делото ответникът има право на разноски.
Същият е направил разноски за депозит за ВЛ в размер на 300,00 лева и 20,00 лева за
депозит за свидетели, които ищецът следва са му заплати. Ответникът е претендирал и
разноски за адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева. Видно от пълномощното на л.16 от
делото обаче, ответникът е уговорил хонорар в размер на 800,00 лева, но няма данни сумата
да е заплатена на процесуалния представител – нито в брой, нито по банков път. Ето защо
претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. ХР. ХР., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. ***, бл. ***,
против *** „***“, гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от ***- ***, иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване на ***, извършено със заповед № ***г на
***а на ***, гр. Плевен, за незаконосъобразно и за отмяна на издадената заповед, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от К. ХР. ХР., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк. ***, бл. ***,
против *** „***“, гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от ***- ***, иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяването й на заемната преди ***то длъжност:
“***”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К. ХР. ХР., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк.
***, бл. ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** „***“, гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от ***-
***, сторените по делото разноски за депозит за ВЛ и за свидетели в общ размер на 320,00
лева.
10
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 28.02.2022г., пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11