Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 103
гр. Пловдив, 20.06.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на десети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова и прокурора Ясенка
Шигарминова като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. №231по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
К. обжалва решение № 307/12.03.2019г. постановено по
гр.д.№3155/2017г. по описа на Пловдивския окръжен съд с което е осъдена да
заплати на „Б.А.“ ЕООД сумата 75 278.93 лв.,представляваща обезщетение за
понесени имуществени вреди,причинени в резултат на незаконните действия на К.
по ЗОПДИППД/отм/,чрез налагане на възбрана върху 51 бр. недвижими имоти по
ч.гр.д.№ 3141/2011г. на ПОС,22 гр.с.,които имоти са предмет на предварителен
договор за покупко продажба от **********г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 25.08.2016г.-датата на увреждането, до окончателното и
изплащане,както и сумата 2 805 лв. разноски.Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново с което да се отхвърлят обективно съединените искове,
като на осн. чл. 78 ал.8 ГПК се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на К..Излагат се съображения,че липсва елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 2а от ЗОДОВ.Действията на комисията са законосъобразни и
от тях не произтичат вреди за ищеца.Тя е била длъжна да образува проверка след редовно получено
уведомление от компетентен орган за извършено престъпление в предметния обхват
на ЗОПДИППД/отм/.Съдът като е уважил искането за допускане на обезпечение,чрез
налагане на възбрана върху процесните недвижими имоти е проверил валидността и
допустимостта на решенията на комисията.Липсва и пряка причинно следствена
връзка между незаконосъобразен акт/действие или бездействие/ и вреда понесена
от дружеството ищец,както и доказателства за понесена такава.Предварителния
договор няма достоверна дата за комисията.Не са ангажирани
доказателства,че страните са имали
готовност да сключат окончателен договор до крайния предвиден срок.Ако се
приеме че се дължи обезщетение,то следва да се приложи чл. 5 ЗОДОВ тъй като
дружеството само се е поставило в ситуация да търпи вреди,като не е уведомило
комисията за сключения предварителен договор.
В съдебно заседание
представителя на въззиваемото дружество поддържа становище за неоснователност
на жалбата.Претендира разноски.
Представителят на
прокуратурата поддържа становище,че жалбата
основателна.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са искове
по чл. 2а ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
На **********г. „Б.А.“
ЕООД като продавач и Д.Й.К.като купувач са сключили предварителен договор за
продажба на 51 броя земеделски недвижими имоти.По клаузите на договора не се
спори. Цената е 188 197.30 лв., а страните са се задължили да изповядат
сделката пред нотариус до 31.12.2011г. Договорено е при неизпълнение на
задълженията на страните,неизправната да дължи на изправната неустойка в размер
на 40% от цената на сделката.
За обезпечение на
бъдещ иск на държавата по ЗОПДИППД/отм/ срещу И.П.И.,П.В.Ч.И.,“Б.А.“ ЕООД и „Б.п.г.“
АД, КУИППД е поискала от съда да допусне обезпечение чрез налагане на възбрана
върху 64 недвижими имота от които 51бр. собственост на „Б.А.“ ЕООД,подробно
описани.С определение № 3033/11.11.2011г. по ч.гр.д.№ 3141/11г. на П. окръжен
съд, 22 гр.състав е наложена възбрана върху 51 броя недвижими имоти собственост
на дружеството „Б.А.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала И.И..
КУИППД е предявила
иск по чл. 28 ал. 1 ЗОПДИППД/отм/ и е образувано гр.д.№ 735/2012г. по описа на
ПОС.С решение № 229/06.02.15г. мотивираното искане е оставено без уважение.
Решението е влязло в сила на 18.11.2015г.
На 06.06.2016г. „Б.А.“
ЕООД като продавач и Д.К.като купувач по предварителния договор от **********г.
са сключили споразумение.В него се приема че продавача не е изпълнил
задължението си да прехвърли имотите в предвидения срок,поради вписване на
възбрана,наложена с обезпечителна заповед от 14.11.11г. на ПОС и вписана в СВ
при РС А. с вх.рег.№ 4766/15.11.2011г., № от дв.вх.рег. 4476, акт № 58,том2.
Купувачът е заявил съгласие да закупи имотите за договорената цена,но да получи
договорената неустойка от 40% от цената. От договорената цена купувачът ще
задържи сумата 75 278.93 лв.като неустойка и ще заплати цена от
112 918.40 лв. При тези условия на 25.08.16г. страните са сключили сделката
в нотариална форма с нот.ак № ** том * рег.№ ****,дело № *******г. на нотариус С.К..
В производството пред
първата инстанция са разпитани двама свидетели за установяване достоверна дата
на предварителния договор.
Свидетелят Д.Й.К.е
купувача по предварителния договор. Той установява,че същият бил сключен месец
май-юни 2011г.,като не си спомня точната дата.За наложената възбрана върху
земеделските земи разбрал от адвокат Р. преди крайния срок за сключване на окончателен
договор.По негов съвет не сключил окончателен договор.Имал интерес към тези
земи и затова сключил с дружеството споразумението от 06.06.16г.,като се
споразумели да му се плати неустойка,заради забавената сделка.За годините в
които имотите били възбранени той пропуснал ползи от това,че не ги е
придобил.Крайната дата в предварителния договор била договорена до 31.12.11г.
за да има възможност да събере парите.
Свидетелят М.П.Р. е
адвоката консултирал другия свидетел по предварителния договор. Предварителния
договор бил сключен в кантората на адв.И.И. в средата на 2011г.,след
абитуриенските балове.Свидетелят не си спомня точната дата.Страните договорили
по-дълъг срок за сключване на договора до края на годината по икономическа целесъобразност.Аргументите
на купувача били ,че трябва да събере парите,следващата година да започне
отглеждането на лози,като разчитал да ползва европейски фондове за тази си
дейност.Прехвърлянето на собствеността по нотариален ред към момента на
сключването на предварителния договор не вършела работа на купувача,тъй като
сроковете за кандидатстване по европейски програми били изтекли.Наближавало
лято,имотите били много и ако се договорел по кратък срок и двете страни щели
да изпаднат в тотално неизпълнение.След налагането на възбрана изпаднали в
юридическа невъзможност да осъществят сделката.Представлявал дружеството пред
съда в производството по ЗОПДИППД/отм/Не е изтъквал обстоятелството,че за тези
имоти има сключен предварителен договор,защото то е неотносимо към
производството.
С оглед на така
приетите за установени фактически обстоятелства съдът направи следните изводи:
От анализа на
събраните доказателства следва извода,че е неоснователно възражението по чл.
181 ал.1 ГПК за липсата на достоверна дата на предварителния договор.
Свидетелите са
категорични относно периода на сключването на предварителния договор и
показанията им съвпадат.Според единия свидетел той е сключен май-юни 2011г., а
според другия по средата на годината след баловете.Баловете са в края на май,а договора е сключен на
01.06.11г.
Държавата в лицето на
ответната комисия отговаря по чл. 2а ЗОДОВ за вредите причинени на граждани и
юридически лица,само ако са налице елементите от фактическия състав.Липсата на
който и да е елемент от фактическия състав води до неоснователност на иска за
вреди.
Необходимите
предпоставки за осъществяване на фактическия състав са: незаконосъобразни
актове,действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по
ЗОПДИПД/отм/при и по повод изпълнение на правомощията или службата им ;
отмяната им по съответния ред; вреда;причинна връзка между действието /бездействието
и причинената вреда. В случая не е налице един от съществените елементи- вреда
за ищеца.Той е имал на разположение 5 месеца и 11 дни да подготви необходимите
документи и да изповядат сделката до налагането на възбраната за договорената
цена.Този срок е достатъчен,макар имотите да са 51 броя,тъй като са земеделски
в едно землище.За сключването на окончателния договор през 2016г. са били
достатъчни два месеца. Не се представиха доказателства,че ищецът дори е
направил опит да подготви документи за сключването на окончателния договор
,преди налагането на възбраната.Напротив установи се от разпита на свидетеля Р.,че
купувача не е имал интерес окончателния договор да се сключи веднага след
предварителния и че и двете страни не са имали интерес да сключат окончателния
договор преди последния ден на 2011г. При тези данни следва да се приеме че договорената през 2016г.по-ниска цена, след приспадане на
неустойката по предварителния договор е избор на ищеца и разликата до
договорената цена по предварителния договор не представлява вреда за него.
Освен това налагането на възбрана не е пречка да се осъществи сделката,тоест
ищецът да изпълни задължението си.
С оглед изложеното
предявеният иск се явява неоснователен.От неоснователността на главния иск
следва неоснователност и на акцесорния такъв.
Окръжният съд като е
стигнал до друг извод е постановил неправилно решение,което следва да се
отмени, а предявените искове да се отхвърлят.
На жалбоподателят
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по чл.
78 ал.8 ГПК.
По изложените
съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
307/12.03.2019г. постановено по гр.д.№ 3155/2017г. по описа на П. окръжен съд и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Б.А.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***,представлявано от управителя А.С.С.да бъде осъдена К. ***
да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на
75 278.93/седемдесет и пет хиляди двеста седемдесет и осем лв. и
деветдесет и три ст./,причинени в резултат на незаконни действия, чрез налагане
на възбрана върху 51 бр.недвижими имоти по ч.гр.д.№ 3141/2011г. по описа на П.
окръжен съд, 22 гр.с.,които имоти са предмет на предварителен договор за
покупко-продажба от **********г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 25.08.16г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Б.А.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,представлявано от
управителя А.С.С.да заплати на К.-*** сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78 ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: