Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на 25.09.2019, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 1712 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д.Р.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. П.Й.Н.,***, служебен адрес:
***, против „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
***, представлявано от ***, в която се твърди следното : с изпълнителен лист от
11.04.2012г., издаден от Районен съд – Плевен на основание чл.418, ал.1, вр.
чл.417 от ГПК по ч.г.д. № 1587/2012г., въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение №1143 от 13.03.2012г., Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е
осъден да заплати на „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от ***, сумата от 1205,56лв./хиляда двеста
и пет лева и 0,56ст./ главница и законна лихва за периода от 12.03.2012 г. до
датата на завеждане на исковата молба в размер на 856.65 лв.
Срещу Д.Р.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, е образувано изпълнително дело под № 747/2012г. при ЧСИ ***, peг.
№814, с район на действие ОС - Плевен, за събиране сумите по изпълнителен лист.
Делото е образувано по молба на взискателя. Към настоящия момент не са
предприети изисканите от закона изпълнителни действия, които са необходими за
спиране и прекъсване на давността.
Предвид, че последното изпълнително
действие по преписката е самото образуване на изпълнително дело и са изминали
повече от 6 години от образуването му, а съгласно постановеното в т.10 от ТР №2
от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, в мотивите на което се
изтъква, че съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като
прекъсването обаче се осъществява само доколкото, чрез изпълнителното действие
се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи и в настоящия
случай не са предприети изпълнителни действия повече от 6 години, то по
отношение на задължението на Д.А. спрямо ответника е изтекла погасителната
давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД. За нас началната дата, от която тече
давността е 12.03.2013 г.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което на основание чл.110 от ЗЗД не дължи на „Б.Т.К.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бул. „
Цариградско шосе“ №115, представлявано от ***, сумата от 1205,56лв. главница, а
на основание чл. 110, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД не дължи законна лихва начислена
върху главницата за времето от 12.03.2012г. до 12.03.2019г. в размер на 856.65
лв., поради настъпване на погасителна давност.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който искът се
оспорва. Заявява се, че в случая не е изтекла погасителната давност, при все,
че ищецът доста избирателно и превратно цитира т.10 от Тълкувателно решение
(ТР) № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд
(ВКС). Съгласно т.10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. След като ищецът се
позовава на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК следва да докаже, че изпълнителното
производство е прекратено. В исковата молба обаче няма никакви доказателства за
това, а такова обстоятелство със сигурност следва да е известно на ищеца. В
настоящия казус сме изправени пред хипотеза, при която едно лице, което има
качеството длъжник (същото качество е потвърдено и от съд), се опитва да
избегне заплащането на конкретно определени суми.
На следващо място - недоказано е
твърдението на ищеца, че началната дата, от която започва да тече давността е
12.03.2013 г. - никъде в исковата молба няма пояснения (не са и приложени
доказателства) за това как е определена тази дата - какъв факт е послужил на
ищеца да достигне до това заключение. Предвид това, се заявява , че претенцията
е недоказана. Не са приведени никакви доказателства по отношение на начало и
край на давностните срокове, а също и по отношение на особено важен въпрос по
делото - прекъсването на давността. На практика ищецът представя на вниманието
на съда една голословна искова молба, в която има само негови твърдения, но
неподкрепени с доказателства. В описаните приложения по исковата молба не се
откриват никакви документи, потвърждаващи твърденията на ищеца по отношение на
давността, а на ищеца е известно, че давността не може да бъде приложена
служебно и всички факти относно изтичане на давностните срокове подлежат на
доказване.
Съдът е сезиран с искане да
отхвърли иска.
В о.с.з. ищецът се прпедставлява от
адв.***, която поддържа иска.
В о.с.з. представител на ответната
страна, редовно пирзована, не се явява.
Съдът, като взе предвид
доказателствата о делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
Не е спорно, че по ч.гр.д. № 1587/2012год. по
описа на Плевенски районен съд /ПлРС/ е издадена на 13.03.2012год. заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, както следва: длъжникът
Д.Р.А. ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Т.К.” АД ЕИК ********* адрес: ***,
р-н Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115, законен представител ***, чрез
пълномощник адв. *** сумата 1205.56 лева за главница и законна лихва върху
главницата от 12.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева
държавна такса, както разноски за адвокатски хонорар в размер на 120 лева с
включен ДДС. Не е спорно, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила на
31.03.2012год., както и че е издаден Изпълнителен лист на 11.04.2012год. Изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н.***
е образувано на 18.12.2012год.
Ищецът излага, че след образуване на изпълнителното дело не са предприети изискуемите от закона изпълнителни действия, които да спират или прекъсват давността. Сочи се, че последното изпълнително действие е образуването на изпълнителното дело, от който моментт са изминали повече то шест години. Доводите не се споделят от съда. Преценката на съда относно настъпване на твърдяните факти е обвързана от задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, касаещо приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно - запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива - образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г. В случая на 31.01.2013год. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжнтика. По образуваното изпълнително дело не са извършвани същински действия по искане на взискателя, поради което и е настъпила перемпция, респективно изпълнителното производство е прекратено по право, на 18.12.2014 г., без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител се е произнесъл изрично с постановление за това или не. Приема се, че актът му има само констативно, но не и правопораждащо действие. Следователно, с изтичане на двугодишния срок от последно извършеното действие по изпълнението, изпълнителното производство се счита за прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал спрямо този длъжник. От този момент започва да тече нова петгодишна погасителна давност, която и с оглед липсата на извършване на същинско изпълнително действие, не е изтекла. В случая следва да се зачете ППВС №3/18.11.1980 г., т.к. изпълнителното производство е образувано при действието му
Предвид изложеното предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, който се основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на погасителната давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение - определено от съда в минимален размер, на основание чл.78 ал.8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. П.Й.Н.,***, служебен адрес: ***, против „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, иск с правно основание чл.439 ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради настъпване на погасителна давност, следната сума : 1205,56лв. главница, както и законна лихва, начислена върху главницата за времето от 12.03.2012г. до 12.03.2019г. в размер на 856.65лв., за които суми е образувано изпълнително дело № 747/2012год. по описа на ЧСИ Н.***, с район на действие ОС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 вр. чл.78 ал. 8 от ГПК Д.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. П.Й.Н.,***,
служебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Младост“, бул.„Цариградско шосе“ №115, сумата от 100лв., представляващи разноски за един юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ПлРС пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: