Р E Ш Е Н И Е
№ 769
гр.Плевен, 19.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура
–Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното
от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1197
по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 127
от 13.09.2019 г.,
постановено по нахд № 195/2019 г., Районен съд – Левски е потвърдил наказателно
постановление № 12 от 30.05.2019 г. на Началник РУ Белене, упълномощен със
заповед № 316з-947 от 06.04.2016 г., с което на С.Г.Д. ***, ЕГН **********, на
основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за
закрила на детето за това, че на 11.05.2019 г. около 22,45 часа в гр.Белене,***, при извършена полицейска проверка е
установено, че същата не е придружила и не е осигурила пълнолетно дееспособно
лице за придружител на непълнолетния си син П.И.П., ЕГН **********, на
обществено място след 22,00 часа.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от С.Г.Д., която счита същото
за незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Моли съда да приеме, че
първоинстанционния съд неправилно не е обсъдил основното й твърдение, че в обжалваното
наказателно постановление е ограничено правото й на защита, поради факта, че с обжалваното пред Районен съд - Левски
наказателно постановление й е
наложено административно наказание за нарушение на чл. 8, ал. 4 от Закона за
закрила на детето (ЗЗД). Това е разпоредбата, посочена в наказателното постановление, която
административно - наказващия орган констатира, че виновно е нарушила, но в описанието на
нарушението (което е задължително съгласно чл.57, ал.1. т.5 ЗАНН са описани два отделни състава на
административни нарушения, а
именно, че Д. не е придружила
и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на непълнолетния си
син П.П.., т.е. визирани са
съставите на чл.8, ал.З и ал.4 от Закона за закрила на детето. А при посочване
на законовата разпоредба, която е била нарушена (съгласно чл.57, ал.1, т. 6 ЗАНН) административно - наказващия орган е посочил единствено нормата на чл. 8,
ал.4 ЗЗД, въпреки че са описани два отделни състава на административни
нарушения. Предвид, че в описанието
на нарушението са описани два отделни състава на административни нарушения- по
чл. 8. ал.З. и по чл. 8 ал, 4 ЗЗД, а като нарушена норма е посочена единствено
тази на чл. 8, ал.4 ЗЗД, счита, че следва да се
приеме, че
районният съд
неправилно не е приел, че административно - наказващият орган по този начин е ограничил
правото й на
защита, тъй като за нея не е
ясно кое точно задължение е
нарушила. Сочи, че с чл.8, ал. 3 ЗЗД
се въвежда задължение за адресатите на разпоредбата за придружаване на
дете на обществени места след определено време от денонощието, докато с ал. 4
се формулира задължение за осигуряване на пълнолетно дееспособно лице за
придружител на детето, но тук съставът на нарушението предвижда допълнителен
признак от обективна страна спрямо състава на нарушението по ал. 3, а именно
задълженото лице да не може да придружи детето на съответното обществено място. На следващо място счита, че неправилно
Районния съд не е отчел факта, че в
обжалваното наказателно постановление като нарушена норма е посочена единствено
тази на чл. 8, ал.4 ЗЗДет и следва да се приеме, че
задълженията й по чл.
8, ал.З ЗЗД са изпълнени. Счита,
че от това следва да се направи обоснован извод, че при изпълнение на едно
от задълженията по чл.8, ал.З или ал.4 от ЗЗД не е налице нарушение, предвид
факта, че разпоредбата на чл.45, ал.З от ЗЗД предвижда, че родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал.
3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не
осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция
от 300 до 500 лв., а
при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв. Според касатора, анализът на
цитираните разпоредби налага извод, че използването на съюза „или“ е проява на
законодателна непрецизност, т.к. задълженията по чл.8, ал.З и ал.4 от ЗЗД не се
намират в отношения на алтернативност. Съдебната практика е категорична, че
изпълнителното деяние по чл.45, ал.З от ЗЗД включва в условията на
кумулативност, както неизпълнение на задължението на родителя по чл.8, ал.З от ЗЗД, така и неизпълнение на задължението му по чл.8, ал.4 от Закона. При изпълнение на
едно от задълженията по чл.8, ал.З или ал.4 от ЗЗД не е налице нарушение. Цитира съдебна практика в този смисъл. Счита,
че от анализа на цитираните нормативни разпоредби следва извода, че
разпоредбата на чл. 8, ал.4 от ЗЗД е в отношение на евентуалност спрямо тази
на чл. 8, ал.З от ЗЗД. Двете задължения на родителя - да придружи лично детето
и да му осигури пълнолетен придружител на обществено място след 22,00 часа,
когато детето е на възраст между 14 и 18 г., не могат да възникнат
едновременно. Ако родителят не е в състояние да придружи лично детето, то за
него възниква задължението за осигуряване на пълнолетен придружител. Законът
урежда двете задължения в отношение на евентуалност и не би могло едно деяние
да обективира неизпълнение и на двете задължения, така както е описано в случая
изпълнителното деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение. Това следва да доведе и до
отправяне на две алтернативни обвинения, с налагане на две отделни наказания в
атакуваното НП, което е неправилно. Диспозитивът описва състав на две отделни нарушения,
които не могат да бъдат реализирани от един и същи субект едновременно. В условията на
алтернативност, в случай, че
гореизложеното от нея не
бъде уважено, счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно и поради
факта, че нито наказващият орган, нито решаващият съд е обследвал наличието на
чл. 53 от ЗАНН във връзка с прилагането на чл. 28 от ЗАНН, касаещо „маловажен
случай“, което е нарушение на процесуалните правила. При налагане на санкцията
не е взето предвид обстоятелството, че не е системен нарушител на Закона за закрила на детето и в
този смисъл наложената санкция е прекомерна с оглед характера на нарушението и
моли съда да прецени
дали не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на
маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на
дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Според касатора този критерий на преценка се прилага за
всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или
не. От това следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от
размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите
смекчаващи обстоятелства. Позовава се на ТР №
1/12.12.2007 г. на ВКС, по н.д. № 1/2007 г. на ОСНК, според което преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Счита, че предпоставките
на чл. 28 ЗАНН са налице и относно смекчаващите вината обстоятелства: 1. Не е системен нарушител на Закона за
закрила на детето, с горецитираното наказателно постановление е констатирано
първото и единствено от нея
нарушение на чл. 8, ал.4 от ЗЗДет.; 2.Изразява своето искрено разкаяние и
съжаление относно случилото
се; 3.деянието
е установено само 45 минути след нормативно установения вечерен час; 4.към деня на
издаване на процесното наказателно постановление синът й няма регистрирани противообществени
прояви; 5.добрият възпитателен надзор,
който упражнява спрямо сина си се доказва и от отличния успех в училище, който П.П. има към момента
на издаване на наказателното постановление, както и от липсата на неизвинени
отсъствия, което няма как да е налице при едно системно нарушаване на
установения вечерен час. Предвид това, че се установяват множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради които степента на обществена опасност на
конкретното деяние би се явила значително по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, счита, че целите на наказанието успешно могат да се
постигнат и с приложение на чл. 28 ЗАНН и моли съда да приеме това. След съвкупна
преценка на посочените обстоятелства моли съда да приеме, че нарушението разкрива признаците на
маловажен случай. В
подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че в предвидения от закона 3-
дневен срок е подала
обяснения и възражения до Началника на РУ Белене срещу съставения АУАН. Обясненията, които е представила с цел изясняване на
фактическата обстановка е, че вечерта на 11.05.2019г. непълнолетният й син П.П. е
имал нейното позволение да остане да пренощува у своите баба и
дядо по бащина линия, чийто постоянен адрес ***. Улицата, която е записана АУАН
(ул. *** е
съседна на ул. ***. Това
обстоятелство, както и цитираният час в АУАН 22:45 (т.е. 45 минути след нормативно
уредения от закона вечерен час) по-скоро следва да доведат до обоснован извод, че синът й е напуснал мястото, където се е намирал, с една единствена цел - да се
насочи към дома на баба си (макар и с малко закъснение), където са се разбрали да
пренощува, като е бил и с приятели, които също са се прибирали към своя дом,
тъй като лицата, с които е засечен, също живеят в съседния на улица "***" блок. Сочи липса на виновно поведение относно
вмененото й деяние. Твърди, че обясненията и възраженията, които е представила в срок пред
административно - наказващия орган, не са
били приети и не са били
проверени - например чрез разпит на посочените лица. Счита, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин, с
всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Не са спазени и
изискванията на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от
наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми
определят, че НП съдържа като задължителен законов реквизит доказателствата,
които го потвърждават. В
заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
РУ – Белене към ОД на МВР – Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че срещу
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение,
затова, че на 11.05.2019 г. в 22.45 ч. в гр.Белене, ул „***“, при полицейска
проверка е установено, че не е придружила и не е осигурила пълнолетно
дееспособно лице за придружител на непълнолетния си син П.И.П. на обществено
място след 22.00 часа, с което е нарушила чл. 8 ал. 4 от ЗЗД. Жалбоподателката се е запознала със същия и
не е имала възражения към момента на съставянето му. За установеното с акта
нарушение, на Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Съдът разпитал трима свидетели в съдебно заседание, от показанията на които
установил обстоятелствата, отразени в акта за установяване на административно
нарушение. Съдът установил, че действително на посочената в акта дата
непълнолетният син на Д., заедно с още две непълнолетни лица, след 22 часа е
бил на обществено място - на ул. „***“ в гр.Белене, без да е придружен от
родител или друго пълнолетно лице. Непълнолетните лица били отведени в
полицейското управление в гр. Белене, а след установяване на тяхната
самоличност били уведомени родителите им и на същите бил съставен акт за
нарушението по ЗЗД.
Съдът направил извод, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната на НП.
Административно наказващият орган според съда правилно е квалифицирал
извършеното нарушение – като такова по чл. 8 ал. 4 от ЗЗД и правилно е наложил наказание по чл. 45 ал.3 от ЗЗД за
нарушението по чл. 8, ал. 4 от ЗЗД. Преди налагане на съответното наказание
административно наказващият орган е изпълнил стриктно задълженията си и е
извършил допълнителна проверка по постъпилите след съставяне на акта
възражения, наименовани от Д. молба /приложена към административно
наказателната преписка/, и едва след преценка на всички обстоятелства е наложил
минималното предвидено в закона наказание за този вид нарушение. Съдът приел за
неоснователни възраженията на Д., че е налице маловажен случай на нарушение,
тъй като не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства,
обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Съдът изложил
мотиви, че при определяне вида и размера на наказанието административно
наказващия орган се е ръководил изцяло от разпоредбите на закона и е наложил
предвиденото минимално наказание за този вид нарушение. На тези основания
потвърдил оспореното НП.
Така
постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено на
основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.
С оспореното Решение, ПРС е потвърдил атакуваното Наказателно постановление, като е приел за
установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, приел , че същата се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не е направил
никакъв анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които не
е обсъдил нито поотделно, нито съвкупно, не е изложил мотиви дали ги кредитира
и защо. Съдът само общо и бланкетно е
посочил, че от събраните доказателства се доказва извършване на вмененото
нарушение, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения пир съставяне на АУАН и издаване на НП и че деянието не
съставлява маловажен случай на административно нарушение. Не е направен изобщо анализ и не е обсъдено
нито едно конкретно възражение на касатора , релевирани в жалбата против НП и
поддържани в съдебно заседание. Пред РС са били релевирани редица възражения, свързани с: факта, че са
описани два отделни състава на административни нарушения-по чл.8, ал.3 и ал.4
от ЗЗД, но е посочена като нарушена една норма-тази на чл.8, ал.4, което от
една страна нарушава правото на защита на привлеченото лице, а от друга страна
сочи на извод за изпълнение на едно от алтернативно предвидените задължения –че
самият родител е придружавал детето си, предвид невменяването на нарушение и по
ал.3; направил е възражения за маловажност на извършеното нарушение, като е
посочил конкретни съображения в тази насока и т.н.. Липсва какъвто и да е анализ на тези релевирани оплаквания, които са изключително подробни и
обсотятелствени. Вместо това, РС-Левски се е задоволил само бланкетно да посочи,
че е налице извършено нарушение, че не са допуснати процесуални нарушения в
административнонаказателното производство и че случаят не е маловажен. Съдът не
е направил анализ и не е изложил мотиви
защо приема за недоказани оплакванията в жалбата и в съдебно заседание. По
делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията в
жалбата и в съдебното заседание правни
изводи. В този смисъл основателни са
оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил оплакванията
на Д. и по този начин е ограничил правото й на защита.. Оспореното решение е
постановено при липса на анализ на доказателствата и в този смисъл-липса на
мотиви по основните направени от касатора оплаквания. Изводите
на съда не са конкретни, а бланкетни и приложими към всяко едно потвърдително
решение на съда , независимо от
осъщественото нарушение. В хода на производството по обжалване на
издаденото НП, районният съд не е проявил необходимата процесуална активност за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Всяко съдебно решение
представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани
части-мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи
преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз
основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка
за преценка на законосъобразността и
правилността на констатациите и изводите на съда. За това, макар и кратки, те
следва да бъдат точни и ясни и да дават конкретен отговор на всички повдигнати
в производството спорни въпроси. Общите, декларативни и бланкетни фрази и
формулировки са всъщност привидни мотиви и опорочават съдебното решение.
Последните не могат да заместят
комплексната преценка на доказателствата и доводите на страните и представляват
всъщност липса на мотиви. В константната съдебна практика се приема, че липсата
на мотиви винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на
опорочения съдебен акт.
От друга страна
касационното производство не решава материалноправния спор, а спора за
законосъобразността на въззивното решение. Този съд не прави собствени изводи
относно релевантните за спора факти, а преценява съответствието на решението с
материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. В
този смисъл касационният съд е съд по правото, а не по фактите. Дейността му
при преценката, нарушен ли е материалния закон, се свежда единствено до
проверка, дали установените факти са подведени правилно под хипотезата на
правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни
последици. При липса на обосновани мотиви по направените в производството пред
РС възражения, касационната инстанция е препятствана да извърши проверка за
правилността на касираното решение.
При това положение
решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се
в липса на мотиви.
Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
който следва да направи анализ на
събраните доказателства и даде обоснован
и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото НП и
съставомерността на вмененото на Д. нарушение, като направи конкретен анализ на
всички повдигнати във въззивното
производство оплаквания и възражения, поставени в жалбата против НП и в
хода на производството пред съда и даде обоснован отговор дали ги приема за
основателни или не и на какво основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 127 от 13.09.2019 г., постановено по нахд №
195/2019 г. на Районен съд – Левски.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при съобразяване с мотивите в настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.