РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 29.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесета и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9240/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен
установителен
иск с правно
основание чл.
124, ал.1, пр. трето ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищците Р.Н.Т. и Л. Н.Т. твърдят, че въз основа на учредено и реализирано право на строеж в съсобствен поземлен имот, предмет на нотариален акт № 169 от 19.12.2008 г. на нотариус А.Б., са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.201.1.3 по кадастралната карата и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. София, ул. ******, с площ от 48,93 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж и под обекта – няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 68134.202.201.1.7, представляващ по документ за собственост офис 2, с площ от 48.93 кв.м., на кота +0, състоящ се от работно помещение, гардеробно и санитарен възел, при граници: офис 1, ул. Дамян Груев, ул. Кирил Пейчинович и офис 3, заедно с прилежащите 3,371 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.
Твърдят, че с нотариален акт за покупко-продажба № 135/11.09.2015 г. ответникът „М И Б 1“ ЕООД е закупил от „П.**К.и с.“ ООД офис 2, означен в този договор като офис 4, със застроена площ от 48, 93 кв.м,. на кота +0, в сграда, находяща се на ъгъла на ул. Дамян Груев № 54 и ул. Кирил Пейчинович № 12, състоящ се от работно помещение, гардеробно и санитарен възел, при граници: офис 1, ул. Дамян Груев, ул. Кирил Пейчинович и офис 3, заедно с прилежащите 3,371 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.
Твърдят продавачът на ответника „П.**К.и с.“ ООД да не е бил собственик на имота към момента на сключване на договора, тъй като негови собственици са били ищците, поради което същият не е породил вещно-транслативния си ефект и искат да се признае за установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот. Претендират разноски.
Ответникът „ М И Б 1“ ЕООД оспорва иска. Твърди да липсва идентичност между имота, на който ищците се легитимират като собственици и този, който му е продаден с нотариален акт за покупко-продажба № 71/11.09.2015 г. Евентуално твърди да е станал собственик на имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 09.07.2015 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.09.2020 г. Претендира разноски.
Третото лице, помагач на ответника „П.**К.и с.“ ЕООД твърди, че първоначално одобрените проекти на сградата през 2008 г. са променени през м. май 2009 г. като е налице преработване на партерните нива и разместване на офиси в сградата, които са отразени в одобрения проект от м. май 2009 г., които отразяват действителното положение. Твърди, че е предал владението на процесния недвижим на ответника „ М И Б 1“ ЕООД през м. юли 2015 г., тъй като искал да прави в него ремонт, като по договор между тях дружество „П.**К.и с.“ ООД извършил и довършителни работи в имота.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически
изводи:
С нотариален акт за учредяване право на строеж № 169/19.12.2008 г. на нотариус А.Б., Н.К.В., Н.С.А., К.П.Н., П.В.Н., А.В.Н., В.Г.Н., А.А.Д., Р.Н.Т., Л. Н.Т. като собственици на УПИ VII-4, 5, в кв. 288-а, по плана на гр. София, м. „Еврейски гробища“, с площ от 431,50 кв.м. взаимно си учредяват право на строеж за построяване на нови строежи в собствените им поземлени имоти, като в полза на „П.– 92 – К.и с.“ ООД са учредили право на строеж за построяване на жилищна сграда /М+5+А/ с подземни гаражи в УПИ VІІ-4, 5 от кв. 288а, м. м. „Еврейски гробища“, на ул. Дамян Груев № 54 – ЕТАП ІІ, с РЗП – 1548,30 кв.м. и РЗП на подземните гаражи 444,10 кв.м., съгласно инвестиционен проект, одобрен на 12.12.2008 г. от СО – Дирекция „Архитектура и градоустройство“, като в полза на част от собствениците Н.К.В., Н.С.А., К.П.Н., П.В.Н., А.В.Н., В.Г.Н. е запазено, респ. уредено право на строеж самостоятелно да построят в имота жилищна сграда – ЕТАП І, с РЗП 1511 кв.м. и РЗП на подземните гаражи 359,40 кв.м. по одобрени инвестиционни проекти от СО – Дирекция „Архитектура и градоустройство“ от 06.08.2008 г.. Видно от нотариалния акт ищците Р.Н.Т. и Л. Н.Т. са си запазили право на строеж в обекти в сграда – ЕТАП ІІ, която е следвало да бъде построена от „П.**К.и с.“ ООД, един от които този по раздел 5.7, за който в съсобственост са запазили правото на строеж – офис 2, със застроена с площ от 48.93 кв.м., находящ се на партерен етаж, на кота 0,00, състоящ се от работно помещение, гардеробно и санитарен възел, при граници: офис 1, ул. Дамян Груев, ул. Кирил Пейчинович и офис 3, заедно с прилежащите 3,371 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.
Видно от нотариален акт № 71/11.09.2015 г. на нотариус Б.Н., „П.**К.и с.“ ЕООД, продава на „М.1“ ЕООД, като собственик на право на строеж до степен на завършеност в груб строеж, офис 4, със застроена площ от 48, 93 кв.м, при граници, съгласно представения архитектурен проект: североизток – офис 3, югоизток – ул. Дамян Груев, североизток – офис 1, отгоре – апартамент 2, отдолу – офис 2, заедно с прилежащите му 3,223 % идеални части от общите части на жилищната сграда, както и прилежащите му идеални части от правото на строеж върху УПИ. В параграф ІV на нотариалния акт е посочено, че продавачът се задължава да предаде на купувача владението и ползването на продавания недвижим имот с разрешение за ползване на цялата сграда най-късно до 30.03.2016 г. В нотариалния акт е посочено, че за съставянето му е представен одобрен архитектурен проект на 21.05.2009 г. от СО, Дирекция „Архитектура и благоустройство“ и таблица 1 за площоразпределение и определяне на идеални части от общите части на сградата и констативен акт за приемане на строежа, приложение № 15 към чл. 7, ал.3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г. от 14.11.2014 г.
Според заключението на приетата първоначална съдебно-техническа експертиза в сградата на ул. Дамян Груев № 54 и ул. Констатин Пейчинович № 12 е проектиран и изграден партерен /приземен/ етаж на условна кота +-0,00 с площ от 37,10 кв.м., ситуиран между оси „5 - 6“ и оси „А - С“, който включва работно помещение, гардеробно и тоалета. Този офис е показан на чертеж 4/14 на изготвения м. 11.2008 г. и първоначално одобрен от ДАГ СО архитектурен проект, в който е означен като офис 2. В чертеж 4/9, в който е отбелязано, че е изготвен 2009 г., този обект е означен като офис 4. Според отговорите на вещото лице в открито съдебно заседание в сградата на партер, ниво 0 има изградени 3 офиса. Този който е от северозапад е със стълба, която води към сутерена и там има фитнес зала, след това е единият офис, в който се влиза челно, от ъгъла на двете улици, и след това до него има още един офис – 3, като процесният офис е този на ъгъла. Според допълнителната експертиза, изготвена и въз основа на справка в отдел „Архив инвестиционни проекти“ на направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община там се намират три папки, в две от които се съдържат чертежи от одобрени проекти, а именно: проект по част „Архитектура“, фаза „Идеен проект“ за обект „ОФ+5+2А+ПГ“, находящ се в УПИ VІІ 4, 5, кв. 288 а, м. „Еврейски гробища“ с време на изготвяне м. ноември 2008 г., въз основа, на който е издадено разрешение за строеж № 523/2008 г. и проект част „Архитектура“, фаза „Технически проект“ за обект „ОФ+5+2А+ПГ“, находящ се в УПИ VІІ 4, 5, кв. 288 а, м. „Еврейски гробища“ с време на изготвяне м. 2009 г., въз основа на който е издадено ново разрешение за строеж № 108/2009 г. Вещото лице сочи, че така издаденото второ разрешение за строеж е издадено въз основа на не окомплектован архитектурен проект на фаза „технически проект“ спрямо одобрения „идеен проект“, а копието на чертеж 4/9, което се намира в архива на НАГ СО вещото лице сочи, че е с видими и лесно установими забелвания, при които след съществуващия номер на офис, който отговаря по всички останали белези на процесния офис 2 цифрата е коригирана на офис 4. Вещото лице сочи, че така наличния чертеж е идентичен с наличния по делото, в папка с 3 броя чертежи, чертеж 4/9. В допълнителната експертиза вещото лице потвърждава заключението си за наличие на идентичност между процесния имот и този, който е описан като офис 4 в чертеж 4/9 от 2009 г. и за който номер 4 вещото лице сочи, че е налице видима поправка.
По делото е прието споразумение, сключено между Ж.И.К., в качеството му на управител на „П.-**-К.“ ЕООД от една страна и Д.Ж.З., в качеството му на управител на „М.1“ ЕООД, което представлява нотариално заверен препис, снет на 09.07.2015 г. от оригинала на документа. Съобразно това споразумение Д.Ж.З. желае да закупи от „П.**К.и с.“ ООД ателие № 1, на втори надземен етаж, със застроена площ от 35,25 кв.м., както и офис № 4 на първи надземен етаж със застроеа площ от 48,93 кв.м. при граници по проект: от североизток – офис 3, от югоизток ул. „Дамян Груев“, от югозапад – ул. „Кирил Пейчинович“ и от северозапад – офис 1, отгоре – апартамент № 2 и отдолу – офис № 2. Посочено е, че обектите са в незавършен вид, без шпакловка и иззидани стени, като с подписване на споразумението се предава владението на същите и се предават 2 броя ключове от имотите с цел извършване на количествено-стойностна сметка на довършителните работи. В споразумението е посочено, че страните се съгласяват Ж.К.да подготви всички необходими документи за нотариално изповядване на сделката, като за намерението на Д.З.той е заплатил на Ж.К.стоп капаро в размер на 1000,00 лева.
В схема № 15-664318-24.07.2020 г., за имот с идентификатор 68134.202.201.1.3, с адрес гр. София, ул. ******, обект 4 е записан като собственост на „М.1“ ЕООД.
Установява се, от приетите удостоверения, издадени от Столична община, че към 11.03.2020 г. „ Строеж жилищна сграда с офиси и подземни гаражи, к.к. 18, етап ІІ, изграден в УПИ VІІ-4,5, кв. 288 а по плана на гр. София, м. „Еврейски гробища“, ул. Дамян Груев 54 да е завършена в груб строеж, но не е въведена в експлоатация и по отношение на същата липсва разрешение за ползването й.
Като писмено доказателство по делото е приет заверен на 04.10.2018 г. препис на чертеж план партер кота -1,40 +-0,00 съгласуван на 12.12.2008 г., представен в о.с.з., проведено на 08.06.2021 г. от ищеца в изпълнение на задължението му по чл. 183 ГПК и приет като писмено доказателство по делото с оглед констатираната разлика, с приложеното към исковата молба копие. Този заверен на 04.10.2018 г. препис на чертеж план партер кота -1,40 +-0,00 съгласуван на 12.12.2008 г. представлява т.н. от вещото лице чертеж 4/14 на изготвения м. 11.2008 г. /данни, отбелязани в печата на долен десен ъгъл/.
В същото съдебно заседание ответникът е представил т.н. „проект“, за който твърди, че е единственият одобрен проект за процесния имот и това е този, наречен от вещото лице чертеж 4/9, в който е отбелязано, че е изготвен 2009 г. /отбелязване в долен десен ъгъл/, който документ представлява също официално заверено копие от СО направление „Архитектура и градоустройство“, като в печата за одобряване е посочено „по доклад от 21.03.2009 г.“. Именно на този документ е копие, представеният с исковата молба чертеж, лист 22 от делото. Представеният трети чертеж, представляващ заверен от СО препис, касае други части на процесната сграда, като в него също е посочено, че се одобрява с доклад от 21.05.2009 г., за фаза ТП, лист 3/9, от 2009 г.
Според показанията на свидетеля Т.Т., доведен от ответника, той работи като строител и извършва ремонтни работи. През м. януари 2015 г. Р., която живее на петия етаж в кооперацията, находяща се на ъгъла на ул. „Дамян Груев“ и ул. „Кирил Пейчинович“, му се обадила да погледне ВиК, тъй като цялата сграда от предишния ден нямала вода. Констатирал, че тръбите на чистата и мръсната вода били замръзнали, като имало замръзване в подземния гараж, от където влиза водата от централния щранг. Започнали да размразяват там, но се оказало, че има спукани тръби почти до третия етаж и се наложило да ги сменят. Тогава свидетелят се запознал с управителя на ответното дружество г-н З.. Р. му дала телефона му, тъй като ключът от офиса над водомера бил у него. Офисът, който г-н Д.З.му отворил бил празен и нямало нищо в него. Този офис се намирал на ъгъла на кооперацията и е със самостоятелен вход, точно на ъгъла на ул. „Дамян Груев“ и ул. „Кирил Пейчинович“. Свидетелят сочи, че след приключвана на работите по отстраняване на повредата на ВиК в сградата З. му оставил ключа от офиса, като му казал, че и без това трябва да се правят ремонти. Свидетелят сочи, че следващата година Р. отново му се обадила, че тръбите са спукани. Според свидетеля, в годината преди депозиране на показанията трябвало да прави ремонт в един от апартаментите на г-н Д.З., който е на първия етаж над офисите и тогава си държал материалите и машините в офиса на приземния етаж. Тогава г-н З. го помолил да започне ремонт и на този офис. Свидетелят сочи, че успял да подмени само малко ВиК и да измести малко тоалетната, когато З. му казал да спре с работите за момента. След това му се наложило да си вземе инструментите, но не можал да влезе с ключа. Пролетта на 2020 г. трябвало да се сменят електромери и З. го помолил да отвори на хората, но в ключалката нещо запирало. Свидетелят сочи, че тогава счупил патрона, купил нов и влезли, а след това З. му дал пари за патрона. След това свидетелят подменил само едно стъкло тъй като било счупено, а го било страх да не му изчезнат инструментите. Свидетелят сочи, че въпросната Р. има офис в същата сграда до офиса на З., като нейният офис се намира в дясно и е с вход от ул. Дамян Груев. В този офис на Р. свидетелят сочи, че извършвал също разместване на ВиК, шпакловка, боядисване. Според свидетеля, първия път когато Р. му се обадила му казала „ето ти телефона на Д., обади му се, той има ключ, аз не искам да се занимавам с него“, но за наличието на конфликт между двамата свидетелят не знае.
Според показанията на свидетелката С.А. тя познава ищцата Р.Т. от повече от 40 години. В мястото имало къща, която била на майка й, след това къщата била съборена и била построена друга, в която Р., майка й и брат й имали апартаменти и офиси, които са на партерния етаж. Офис 2, който е най-големият и се намира в средата, се води на Р. и брат й, офис 1, който е на ул. Дамян Груев е на майка й, а третият офис, който е с вход от ул. Кирил Пейчинович е на съсед на Р.. Свидетелката сочи, че в офис 2 е влизала много пъти до 2016 г., когато свидетелката помолила Р. да си остави стари мебели – два фотьойла, маса, секции. Тогава заключили офиса и след това винаги, когато ходила до Р., поне веднъж седмично ги е виждала през прозореца. Свидетелката сочи, че на 08.06.2021 г. Р. й се е обадила, че мебелите й са изчезнали и на 21.06.2021 г. свидетелката сочи, че подала жалба в полицията. Свидетелката сочи, че 2013 г. – 2014 г. с мъжа й правели ремонт в апартамента на брата на Р.Л. и тогава в този офис си държали абсолютно всички неща, необходими за ремонта. След като направили апартамента на Л., започнали да правят апартамента на Р. 2014 г. – 2015 г. и всичко отново се държало долу в офис № 2. По-късно, през 2017 г. свидетелката сочи, че Р. й казала, че съвсем случайно разбрала, че офисът е препродаден на друго лице. В последствие на 12-13 юни 2020 г. Р. й споделила, че не може да влезе. Свидетелката сочи, че никога не е виждала други хора в този офис.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Т.Т., доведен от ответника, в частта относно обстоятелството, че ищцата Р. м. януари 2015 г. му е казала за отключването на процесния офис да се обади на г-н З. и че именно той му е отключил процесния имот. В тази част гласните доказателства не кореспондират с останалите доказателства и по конкретно със споразумение с най-ранна достоверна дата 05.07.2015 г., в което е посочено, че управителят на дружество „П.-**-К.“ ЕООД е предал на управителят на дружество „МИБ1“ ЕООД ключовете от процесния офис в деня на подписване на споразумението, който ден съдът приема за 05.07.2015 г. Към датата, за която свидетелят сочи, че ищцата му се е обадила да му каже за спуканите тръби м. януари 2015 г. ответното дружество не се установява да е имало договорни отношения с бъдещия си продавач. На следващо място, съдът не кредитира показанията на този свидетел Т. и поради житейската им нелогичност, в частта, в която той сочи, че г-н З. още при първата им среща му остави ключ от процесния имот.
При така
установеното
от
фактическа
страна, от
правна
страна, съдът
намира
следното.
Според задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т. 1 на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице в три хипотези: когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е, че в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес. При доказан правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск ответникът следва да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост, като изчерпи основанията за това.
В хипотези като настоящата, когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск обосновава правния си интерес с твърдение, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с произнасяне по съществото на спора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС - Определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ІІ г.о., Определение № 427/12.12.2013 г. по ч.гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ІІ г.о., Решение № 104 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 5028/2017 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и др.
Ето защо съдът намира, че наличието на право на собственост у ищеца върху процесния недвижим имот, макар да не е предмет на предявения отрицателен установителен иск, следва да бъде разгледано през призмата на конкуренцията на правата на собственост между страните по отношение на процесния недвижим имот.
По
въведеното
от ответника
първо
основание за
наличие в
негова полза
на право на
собственост –
договор за
покупко-продажба,
обективиран в
нотариален
акт № 71/11.09.2015 г. на
нотариус Б.Н..
Покупко-продажбата е деривативен способ за придобиване на вещни права, поради което, за да възникне правото на собственост у купувача продавачът следва да е бил собственик на имота към момента на сключване на договора.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от приетата първоначална и допълнителна техническа експертизи, които съдът кредитира като обективно и професионално дадени, съдът намира за установено по делото, че имотът, за който ищците са си запазили право на строеж в съсобствения им недвижим имот е идентичен с процесния, както и с този предмет на нотариален акт № 71/1.09.2015 г. на нотариус Б.Н.. В тази връзка следва да се отбележи, че между същите е налице единствено разлика в номерацията между тях – в документа за собственост на ищеца офисът е описан като офис 2, а в този на ответника – като офис 4. Останалите индивидуализиращи имота белези – местоположение, площ и съседи от всички страни са идентични. Следва да се отбележи, че в изпълнението на място, както и по нотариален акт и на двете страни процесният имот, намиращ се на партерен етаж, на кота +- 0,00 на сградата намираща се на ъгъла на ул. „Дамян Груев“ и ул. „Кирил Пейчинович“ е описан с площ различна – по-голяма, от тази по представената от двете страни проектна документация. Това обстоятелство съдът намира, че не са отразява на крайните изводи за идентичност на обектите и за принадлежността на правото на собственост.
Следва да се отбележи, че в първоначалната проектна документация, одобрена на 12.12.2008 г. /чертеж от м. 11.2008 г./ офисите на кота -1,04+-0,00, на приземния етаж са 3 – означени с номера 1, 2 и 3, като офис 2 отговаря по всички индивидуализиращи белези, извън площ /която по проект е по-малка/ на процесния недвижим имот, както е описан в нотариалните актове, с които и двете страни се легитимират. В приетия по делото чертеж от 2009 г. тези три обект са абсолютно идентични по съседи, площ и т.н., като в наличния по делото заверен препис /представен от ответника/ и копието на същия /представено от ищеца/ не се вижда ясно номерацията на трите офиса като това с обикновено око съдът намира, че се дължи на последваща намеса в документа, от който е снето копието – обстоятелство, за което свидетелства и вещото лице и която намеса е станало преди сключване на нотариален акт 71/1109.2015 г.. Тази разлика сама по себе си е без съществено значение за изхода на делото, доколкото разликата в номерацията на процесния обект се явява единствена такава, съпоставима с останалите белези по двата нотариални акта и няма значение за решаващите изводи относно правото на собственост.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът „ М И Б 1“ ЕООД не е станал собственик по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 71/11.09.2015 г. на нотариус Б.Н., на процесния недвижим имот, доколкото продавачът „П.-**-К.“ ЕООД не е бил негов собственик.
По
въведеното
от ответника
второ
евентуално придобивно
основание – придобивна
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Алинея втора на разпоредбата установява презумпция за добросъвестност на владелеца, което обръща доказателствената тежест.
С оглед мотивите и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в . т. 2 на Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК правото на собственост се придобива по давност с изтичане на предвидения в закона срок, като при позоваване на давността, придобиването на вещното право се зачитат от момента на изтичане на законно определения в чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС срок.
Владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност има два признака, които следва да са налице едновременно – обективен – осъществяването на фактическа власт върху вещта и субективен – съзнанието, че вещта се владее за себе си /арг. чл. 68, ал.1 ЗС/. Освен това за настъпване последиците на придобивната давност е необходимо владението да е постоянно и непрекъснато; да е несъмнително, спокойно, т.е. придобито без насилие и да е явно, т.е. да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
С оглед приетото по-горе съдът намира, че ответникът „ М И Б 1“ ЕООД е добросъвестен – обстоятелство, което не се оспорва от ищеца. Предвид сключения договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 71/11.09.2015 г. на нотариус Б.Н. най-ранната дата, от която ответникът „ М И Б 1“ ЕООД може да е установил давностно владение върху процесния имот е датата на сключване на нотариалния акт. Това е така, тъй като до този момент ответникът е съзнавал, че я вещта е чужда. Ето защо, дори да се приеме, че ищецът е получил ключове от процесния имот преди сключването на договора за покупко-продажба с оглед изявлението, обективирано в споразумение, с най-ранна достоверна дата 09.07.2015 г., по отношение на така изтеклия до датата на сключване на договора период липсва субективният признак на владението, тъй като до тази дата по делото се установява, че ответникът е бил със съзнанието на държател на вещта. Считана от тази дата 5-годишният срок за добросъвестно давностно владение към датата на подаване на исковата молба, която е крайната дата, на която ответникът се е позовал да е изтекла придобивната давност, не е изтекъл, поради което поради липса на един кумулативните елементи на фактическия състав на придобивната давност – изтичане на предвидения в закона срок – ответникът не е придобил процесният недвижим имот по давност към дата 01.09.2020 г.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата Р.Т. сторените от нея разноски по делото в размер на 2017,00 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р.Н.Т., ЕГН: ********** И Л. Н.Т., ЕГН: ********** срещу „М.1“ ЕООД, ЕИК: *****отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. трето ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС, че ответникът „М.1“ ЕООД, ЕИК: *****не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.202.201.1.3 по кадастралната карата и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. София, ул. ******, обект 4, с площ от 48,93 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж и под обекта – няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 68134.202.201.1.7.
ОСЪЖДА „М.1“ ЕООД, ЕИК: *****да заплати на Р.Н.Т., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 2017,00 лева – разноски по делото.
Решението
е
постановено
при
участието на
„П.**К.и с.“ ЕООД,
ЕИК: *****като
трето
лице-помагач
на ответника.
Решението
подлежи на
обжалване
пред Софийски
апелативен
съд в двуседмичен
срок от връчването
на препис на
страните.
СЪДИЯ: