Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Русе, 18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти гр.с-в, в публично
заседание на 26 октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 3047
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът В.И.И. твърди, че на
16.06.2015 г. ответникът издал в негова полза запис на заповед, с която се
задължил да му заплати сумата 4000 лв. с падеж на задължението – 17.06.2015 г. Уточнява,
че ценната книга била издадена за обезпечение изпълнението на ответника по
сключения на 16.06.2015 г. договор за заем, като на същата дата М.Т. получил от
В.И. процесната сума от 4000 лв., която не била
върната на падежа, поради което ищецът депозирал заявление по чл.417 ГПК. Срещу
издадените заповед за изпълнение и изп.лист ответникът
депозирал възражение за недължимост на сумата. Ето
защо ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
сумата 4000 лв. по договор за паричен заем от 16.06.2015 г., обезпечен със
запис на заповед от същата дата, ведно със законната лихва от образуване на
заповедното производство. Претендира присъждане на разноските за двете
производства.
Ответникът М.Р.Т., действащ лично и
със съгласието на своя попечител Д.Г.Т., оспорва основателността на иска и
прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането по чл.531, ал.1
във вр. с чл.537 от ТЗ. Заявява още, че претендираната сума е получена като продажна цена за
продадения на ищеца лек автомобил. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като съобрази представените по
делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
По приложеното ч.гр.д.№ 1868/2020
г. по описа на РС-Русе В.И.И. се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу М.Р.Т. за заплащане на сумата 4000 лева по запис на
заповед от 16.06.2015 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2020 г. и 630 лв. деловодни разноски. В законоустановения срок е депозирано възражение от длъжника
и неговият попечител за недължимост на присъденото
вземане, поради което с определение на съда, връчено на заявителя на 26.06.2020
г., е указано да предяви установителен иск относно
вземането си. Исковата молба по настоящото дело е депозирана в съда по пощата
на 23.07.2020 г., поради което производството е процесуално допустимо.
Към гр.д.№ 1868/2020 г. на РС-Русе е представен запис
на заповед, издаден на 16.06.2015 г. от М.Р.Т. и авалиран
от същия. Със същата ценна книга издателят се задължава неотменимо и безусловно
да заплати на поемателя В.И.И.
на 17.06.2015 г. сумата 4000 лева. Приложена е и разписка от 16.06.2015 г., с
която М.Т. декларира, че на същата дата е получил от В.И. сумата 4000 лв.
От представените две епикризи
от „ЦПЗ-Русе“ ЕООД, Мъжко остро отделение, се установява, че ответникът страда
от психично заболяване-параноидна шизофрения години
преди подписването на процесния запис на заповед. Два
дни след подписването му М.Р. отново е приет на лечение поради влошаване на
състоянието му. С влязло в сила на
24.11.2015 г. решение по гр.д.№ 545/2015 г. по описа на ОС-Русе ответникът е
поставен под ограничено запрещение, а видно от удостоверението, издадено от
Органа по настойничество и попечителство при Община Русе, за попечител на М.Т.
е назначена неговата майка Д.Г.Т..
Разпитаният по делото свидетел Д.М. къща на ищеца,
където последният пристигнал с новозакупения
автомобил и с продавача, който по-късно узнал, че се казва М.. М. казал на В.,
че му трябват пари, но срещу тях не може да осигури залог, какъвто ищецът му
поискал. Тогава В. му обяснил, че като частно лице може да му даде исканите
4000 лв. срещу запис на заповед, с условието да ги върне на следващия ден. Пред
свид.М. ищецът дал на ответника въпросната сума.
Според него колата е била нова, но не може да каже на каква цена е купена и
кога.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
е предявен положителни установителен иск от поемателя срещу издателя и авалист
по запис на заповед от 16.06.2015 г., с падеж - 17.06.2015 г., във връзка с
издадени срещу М.Т. заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 9 ГПК.
В противовес на твърдението на ищеца, че ценната книга
е издадена с оглед предоставен от него заем на издателя по менителничния
ефект, ответникът навежда възражения, че сумата е получена от него като продажна цена за закупения от ищеца лек
автомобил, както и за погасителна давност по отношение на иска за заплащане на
сумата по записа на заповед, като се позовава на изтекла тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
Осъществяването на фактическия състав на давността -
бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение
за погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със
защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на което се
погасява правото на иск или на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД е
приложим в случаите, когато законът не е определил друг специален давностен срок. С разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ е
предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца, и с оглед препращащата
норма на чл. 537 ТЗ - срещу
издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа,
което изключва приложението на общата давност по чл. 110 ЗЗД при
тези искове, независимо от вида на иска - осъдителен за заплащане на вземането
или установителен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предмет на делото е вземането по менителничния
ефект, независимо от въведените от страните твърдения, основани на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга. Доколкото
правото на иск обхваща вземанията по абстрактните сделки /запис на заповед и авал/, погасяването на исковете по давност се регулира от
специалната норма на чл. 531, ал. 1 ЗЗД,
изключваща приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Тригодишният давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ
тече от датата на падежа на записа на заповед, уговорен на определен ден - 17.06.2015
г. и изтича на 17.06.2018 г., т.е. преди предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, който,
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
се счита заведен от момента на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК -
26.05.2020 г. С оглед прескрибирането на правото по
записа на заповед, менителничният иск срещу издателя
на ефекта за сумата от 4000 лв. се явява неоснователен, като погасен по давност
/в този смисъл е Решение № 102/23.07.2014 г. на ВКС по т.д.№
2680/2013 г., I т.о./.
Предвид изхода на делото, в полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на 450 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от В.И.И., ЕГН **********,***, установителен
иск за дължимост спрямо М.Р.Т., ЕГН **********, на
сумата 4000 лева по запис на заповед от 16.06.2015 г., в качеството му на
издател, съответно авалист, ведно със законна лихва
от 27.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
В.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на М.Р.Т., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на попечителя Д.Г.Т., ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 450 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: