Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Ямбол

 

Производството е образувано на основание чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, наричан по долу закона) по жалба на Д. В. Г., от [населено място], [жк] [адрес], чрез пълномощника си адвокат Р. Ж., *, със съдебен адрес [населено място], [улица], против Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. № 1679р-17241/27.06.2024г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който на Г. е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „Аркус“, кал.9х19 с № *****, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

В жалбата се твърди, че обжалвания отказ е незаконосъобразен поради неспазване на административнопроизводствените и материалноправни разпоредби по издаването му. Сочи, че притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие № 20140058504, валидно до 02.07.2024 г., издадено от РУ – Ямбол, Позовава се на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

Излагат се доводи за съществено нарушение на адм. производствените правила, неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Според оспорващия, искането е мотивирано с обстоятелството, че е бил на мисии като военен в Ирак, в Босна и Херцеговина, както и че работи като патрул в охранителна фирма. Иска се отмяна на оспорения отказ и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващия Д. В. Г., явява се лично и с адвокат Р. Ж., редовно упълномощен, като подържа жалбата на посочените основания. Представя списък на разноските.

Оспорващият Д. Г.: заяви, че е военнослужещ с 22 години стаж. От тях има три мисии извън България във високорискови държави. Винаги се е занимавал и в службата си с оръжие и боеприпаси, не е допускал някакви инциденти. Оръжието притежава от 20 години, съхранявал по всякакви правила и инструкции, които са се налагали. Никакви жалби не е имало срещу него и нарушения не е допуснал.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки..

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление вх.№ 167900-3181 от 05.06.2024г. Д. В. Г., е поискал от началника на РУ-[населено място] при ОД на МВР [населено място] да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „Аркус“, кал.9х19 с №24EF500391, като е посочил, че същият е придобил като служител в МО и ми е необходим за лична охрана и самозащита, поради причина, че е участвал в мисиите на БА в Ирак, Босна и Херцеговина. Освен това сочи, че и в момента работи като мобилен патрул в СОП 161 и контактува в процес на работата с крадци и наркомани.

Към заявлението са приложени удостоверение за годност за употреба на оръжието, вносна бележка за платена такса и декларация на основание чл. 58, ал. 1, т. 5-8, чл. 76, ал. 4, т. 2 и чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ.

Видно от удостоверение на НСС от 13.06.2024 г., справка за съдимост № 240604005000240499/04.06.2024 г. и медицинска бележка от психиатър, Г. не се води на диспансерно наблюдение, не е осъждан и към 12.06.2024г. срещу него няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.

В съставената по преписката докладна записка № 1679р-17240 от 27.06.2024г. е взето предвид и е посочено, че оспорващия първоначално е придобил късото огнестрелно оръжие като служител в МО като физическо лице, за самоотбрана, а сега в заявлението си е посочил, че му е необходимо за лична охрана и самозащита поради участието му в мисиите на БА в Ирак, в Босна и Херцеговина, а също така е посочил, че в момента работи като мобилен патрул в „СОТ 161“ и в процеса на работата си контактува с крадци и наркомани.

В докладната записка са изложени съображения и досежно мотива самоотбрана, като е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не се установили молби или сигнали постъпили от Г., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представя такива доказателства.

От направената справка в АИФ при ОД на МВР, Ямбол не са установени данни Г. да е извършвал противообществени прояви и няма данни за заведени ДП срещу него.

Г. не се води на диспансерно наблюдение, през последните три години не е настаняван на задължително лечение в здравно заведение или заведение за отрезвяване, спрямо него не е издавана заповед по ЗЗДН и в дома му има създадени условия за съхранение на ООБ-метална каса със секретно заключване, закрепена неподвижно, като мястото за съхранение е утвърдено с протокол.

Няма по делото доказателства, установени молби или сигнали постъпили от Г. , касаещи застрашаване на живота и здравето му.

С оглед изложеното в докладната записка и в последствие в постановения отказ е направен извод, че относно мотива самоотбрана е извършената проверка в информационните масиви на МВР, като не се установили молби или сигнали постъпили от Г., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не представил доказателства..

В тази връзка е направен извода, че и мотивът самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота и здравето на заявителя и заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели-самоотбрана не е доказана необходимостта му, поради което на основание чл.58, ал.1, т,10 от ЗОБВВПИ е счетено за необосновано. Направен е извод, че на Г. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

По подаденото заявление е постановен обжалвания в настоящото производство Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. № 1679р-17241/27.06.2024г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол .

По делото е представена адм. преписка с писмо вх. № 1330 от 10.07.2024г.

В съдебно заседание по искане на оспорващия е допуснат до разпит свидетеля Свидетелят Д., колега на Д., работят заедно в „СОТ“ ЕООД и изпълняват длъжността „мобилен патрул“. Заедно работят от 2 години и обслужват множество сигнали. Във връзка с работата им обслужват множество сигнали, които пращат рискови и високорискови обекти. Част от тези високорискови обекти са казина, спешния център в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ и бензиностанциите. Във връзка с тази дейност често получавали сигнали от паник бутони за лица, които искат да увредят имуществото на обектите, които охраняват и може да наранят служителите, работещи там. Например през месец Август 2023г. получили сигнал от паник бутон за Бензиностанция „Ди ойл“ в [населено място]. Когато отишли на място установили две лица, които били във видимо нетрезво състояние и до тях имало множество разпръснати пвц бутилки. Те буйствали и искали да повредят имуществото на обекта. Д. подканил лицата, говорейки с тях, да си тръгнат, защото те говорили с тях нормално, с добро отношение, но те му казали, че ще му направят добрия паметник, и ще му го сложат. Около две седмици след този сигнал отново получили сигнал за същия обект и пак били същите лица.Друг пример, през месец Януари тази година, 2024 г., получили пак сигнал от паник бутон относно обекта Новата автогара в [населено място]. Това било около 2-3 часа сутринта. Установили на място две лица, които се биели и искали да наранят служителя, който работи вечер там, и искали да повредят имуществото. Те се отнасяли грубо спрямо Д. Г.. Отправяли заплахи към него и обидни и нецензурни думи. Впоследствие се разбрало, че единият от тези извършители живее в същия квартал, където живее и Д. Г. – „Златен рог“ в [населено място], и той го е срещал в квартала и по магазините. Това рефлектирало върху самото му поведение. Той станал по-притеснителен, неспокоен и изнервен..

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. № 1679р-17241/27.06.2024г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „Аркус“, кал.9х19 с № ***** на Д. В. Г., с постоянен адрес [населено място], [жк]-Г-73, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от компетентен орган–началник РУ-Ямбол към ОД на МВР Ямбол в рамките на неговите правомощия по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, в изискуемата писмена форма, с мотивиран отказ и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

На първо място следва да се посочи, че така както е подадено заявлението, от прочита на същото се установява, че от една страна оръжието се иска за самоотбрана. Посочено е, че е имал издадено разрешение като ФЛ за самоотбрана, но видно от настоящото заявление доразвито и в съдебно заседание е посочено, че оръжието му е необходимо във връзка с работата му в охранителна фирма. В тази насока акцентува и разпитания в съдебно заседание свидетел и колега на оспорващия. В този смисъл, административният орган правилно мотивира отказа си с това, че относно мотива самоотбрана, адм.орган е извършил служебна справка като е посочено, че е извършена проверка в информационните масиви на МВР, като не са се установили молби или сигнали постъпили от Г., касаещи застрашаване на живота му, а и същият не е представил такива доказателства, поради което изтъкнатият мотив самоотбрана не е достатъчен като такъв, без да е налице реална заплаха за живота на заявителя и не се явява основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на разрешението.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Понастоящем посочените изисквания не са налице, което обуславя законосъобразността на постановения отказ.

Освен това в изпълнение на задължението си по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, административният орган е направил справка и в информационните масиви на МВР, от която е видно че за последните пет години не са се установили молби или сигнали постъпили от Г. за застрашаване на живота и здравето му.

В съответствие с това, с данните по административната преписка и липсата на доказателства или искане от страна на заявителя за събиране на такива, издателя на обжалвания акт е постановил мотивиран отказ по постъпилото заявление.

Ето защо са неоснователни доводите в жалбата за неизпълнение на задълженията на органа да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и за наличие на съществено нарушение на правото на защита на оспорващия.

На следващо място доказателства, установяващи наличие на причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не се ангажираха и в хода на съдебното производство, въпреки изрично дадените указания на оспорващия, че следва да установи твърденията в жалбата си.

На второ място в чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ е посочено, че според предназначението му, субектите, които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, но винаги чл. 76, ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ изисква да е налице основателна причина за издаване на разрешение.

Според чл. 6, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, но не и за служебни цели, защото такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин, докато понастоящем заявлението е подадено от Г. в качеството му на физическо лице.

Поради това, за да може да получи исканото разрешително, жалбоподателят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели, което видно от доказателствата по делото, не е сторил. Според чл.94, ал. 1 от ЗОБВВПИ при осъществяване дейност по охрана могат да се носят само огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за служебни цели. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ за служебни цели, могат да се съхраняват късоцевни оръжия-пистолети и револвери , като за това се подава заявление по чл. 81 ал. 2 от ЗОБВВПИ.

В заключение, в тежест на жалбоподателя е да докаже необходимостта си от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая посочените от заявителя мотиви не обосновават нуждата от самоотбрана - наличието на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Не са ангажирани и доказателства, установяващи такава нужда. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искането, да обоснове, да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на заявената дейност с огнестрелно оръжие. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Липсата на конкретно заявени факти и обстоятелства, относно твърдяната необходимост, както и липсата на доказателства в тяхна подкрепа не съставлява непълнота или несъответствие с изискванията на закона по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ, съобразно която началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу съответното лице има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но не и обстоятелствата по т. 10. Независимо от последния цитиран текст от закона, видно от мотивите на оспорения административен акт, преди постановяване на отказа е била извършена проверка в информационните масиви на МВР, като за последните пет години не са установени молби или сигнали, постъпили от Г., касаещи застрашаване на живота му, а и същия не представя такива доказателства. По същество, видно от изложените от административния орган мотиви, същият не е установил нередовности на документите, за които в съответствие с чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ да укаже да бъдат отстранени. Напротив, органът е установил, че са налице изискуемите документи, съобразил е наведените от заявителя доводи и обстоятелства, но е приел същите за необосноваващи нужда от самоотбрана.

За целите на настоящото производство следва да се има предвид и обстоятелството, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай от ангажираните писмени и гласни доказателства не се доказва по безпротиворечив начин заявената необходимост от издаване на исканото разрешение.

В тази насока е и решение по адм. дело № 9687 /2022г. на ВАС.

Предвид посоченото оспорения отказ е валиден, като издаден от оправомощено лице, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното, Я А С, втори административен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. В. Г., от [населено място], [жк] [адрес], чрез пълномощника си адвокат Р. Ж., *, със съдебен адрес [населено място], [улица], против Отказ за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ, peг. № 1679р-17241/27.06.2024г., издаден от Началника на РУ-Ямбол в ОД на МВР-Ямбол, с който му е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана- пистолет „Аркус“, кал.9х19 с № ***** на Д. В. Г., на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението.

ОСЪЖДА Д. В. Г., от [населено място], [жк] [адрес], да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.