Разпореждане по дело №439/2024 на Административен съд - Шумен

Производството по делото е по реда на дял III от АПК и чл.19ж от АПК,образувано по искова молба на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Мадара“ ЕАД против НЗОК-[населено място] за присъждане на сумата 324 669,60лв., представляваща незаплатена главница, дължима за извършване на болнична медицинска помощ /БМП/, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01.01.2022г. до 30.04.2022г. по Договор№270538/20.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 14 791,69лв. за периода от завеждане на исковата молба-03.05.2022г. до 13.10.2022г., когато е окончателното доброволно заплащане на главницата от 324 669,60лв.

С Решение№749 от 12.05.2025год. по а.д.№439/2024г. по описа на ШАдмС, съдът, в настоящия състав е отхвърлил като неоснователен поради погасяването му заради плащане предявения от „СБАЛК-Мадара“ ЕАД против НЗОК-[населено място] иск за присъждане на сумата 324 669,60лв., представляваща незаплатена главница, дължима за извършване на болнична медицинска помощ /БМП/, предоставена на задължително здравноосигурени лица за периода от 01.01.2022г. до 30.04.2022г. по Договор№270538/20.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и осъдил НЗОК-[област] да заплати на СБЛК-Мадара“ЕАД сумата от 370,77лева, съставляваща законната лихва върху главницата от 324 669,60лв за периода от 10.10.2022г. до 13.10.2022г.,когато е окончателното доброволно заплащане на главницата от ответника , отхвърлил като неоснователен иска за присъждане на лихви в останалата му част до пълния претендиран от ищеца размер от 14 791,69лв. и осъдил страните съразмерно на уважената и отхвърлената част да заплатят дължимите разноски по делото.

След постановяване на решение№749/12.05.2025г., по делото е депозирана молба от ищеца –„СБАЛК-Мадара“ЕАД с рег.№ДА-01-1421 от 15.05.2025г., подадена чрез проц.представител на ищеца-адв.Д.С.,с която от името на доверителя си заявява отказ от исковата молба срещу ответника и моли производството по делото да се прекрати.Молбата е адресирана до Административен съд-[област].

С Разпореждане№787/16.05.2025г. съдът, в кръга на правомощията си по чл.101,ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК указал на ищеца-„СБАЛК-Мадара“ ЕАД,в 7-дневен срок от уведомяването,изрично да посочи дали депозираната молба за прекратяване на производството е в хипотеза на чл.249 от ГПК-поради постигнато между страните споразумение след постановено от съда решение и преди влизането му в сила или в хипотеза на чл.233 от ГПК-направен отказ от исковите претенции след постановено решение по съществото на спора и преди влизане на решението в сила.

С молба рег.№ДА-01-1582/02.06.2025г. по описа на ШАдмС, ищецът, чрез упълномощения адвокат-Д.С. уведомил съда, че заявеният отказ от искова претенция е направен в хипотезата на чл.233 от ГПК- след постановено решение по съществото на спора и преди влизане на решението в сила.

Съдът, като съобрази обстоятелството, че молбата е депозирана след постановен от съда съдебен акт, с който по спорът между страните е разрешен по същество и с оглед изричното уточнение от страна на ищеца, че отказа от исковата претенция е направен в хипотеза на чл.233 от ГПК- след постановено решение по съществото на спора и преди влизане на решението в сила счита, че компетентен да се произнесе по заявения от ищеца отказ от исковата претенция и молба за прекратяване на производството е Върховният административен съд на РБългария. Аргумент в тази насока съдът извежда от разпоредбата на чл.233 от ГПК, съгласно която ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото и когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.В случая е налице съдебно производство, приключило с постановен съдебен акт по съществото на спора, поради което постановилият решението съд няма правомощия да обезсили собственото си съдебно решение.С такива разполага единствено в хипотезата на чл.249 от ГПК, при която според разпоредбата на цитираната норма съдът обезсилва постановеното от него решение , ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото, каквато хипотеза според изричното изявление на ищеца, обективирано в молбата му с рег.№ДА-01-1582/02.06.2025г. в случая не е налице.

Мотивиран от горното,съдът,

Р А З П О Р Е Д И:

ИЗПРАЩА по компетентност на Върховен административен съд на РБългария депозираната от ищеца –„СБАЛК-Мадара“ЕАД с рег.№ДА-01-1421 от 15.05.2025г. молба с рег.№ДА-01-1421/15.05.2025г. по описа на ШАдмС, подадена чрез проц.представител на ищеца-адв.Д.С.,с която от името на доверителя си последният заявява отказ от исковата молба срещу ответника и моли производството по делото да се прекрати

Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.