РЕШЕНИЕ
№ 2131
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120108051 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе рпедвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Юробанк България“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. и П. Д. –
изпълнителни директори, чрез адв. М. Ц. – САК, със съдебен адрес: ***, срещу М. М. В.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се претендира приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за
кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC322266 от 28.02.2022г., сключен между
страните: 903,73 лв. – главница, дължима за периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г.; 237,58 лв. -
договорна лихва за периода от 02.09.2022г. – 18.11.2023г.; 289,48 лв. – мораторна лихва, за
периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които суми са
предмет на издадената по ч.гр.д. №***г. по описа на БРС, заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че на 28.02.2022 г. между страните е сключен Договор за
кредитен лимит за издаване на кредитна карта № VC322266, по силата, на който банката се е
задължила да предостави на ответника револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитен лимит, който се ползва за извършване на платежни операции („Трансакции") с
персонална кредитна карта Visa Classic, издадена на Картодържателя на основна карта,
1
както и с допълнителна кредитна карта Visa Classic. Сочи се, че разрешеният кредитен лимит
към датата на сключване на договора е 1000 лв., като средствата по него се ползват за
извършване на трансакции с картата, както и за заплащане на дължимите такси, комисиони
и други разходи, свързани с използването й. Твърди се, че за използването на кредитния
лимит, ответникът се е задължил да заплаща лихва, която се изчислява при прилагане на
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,9 %, като всички дължими
възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит
на картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в месечното извлечение по
картата.
На следващо място се посочва, че на същата дата между страните е сключен и Договор за
издаване и обслужване на персонална кредитна карта № VC322266, по силата на който
ищецът е издал персонална кредитна карта Visa Classic на ответника и допълнителна
кредитна карта Visa Classic на допълнителна кредит с цел възможност за отдалечен достъп
до револвиращия потребителски кредит под формата на кредитен лимит, уговорен между
страните с първия договор.
Твърди се, че на 02.09.2022 г., кредитополучателят е преустановил плащането на
дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Поради просрочието
банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 18.11.2023 г., с връчена
покана до длъжника, с която му е даден и срок за доброволно изпълнение на задължението
по кредита. Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението, ответникът не е
изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора.
Правния си интерес от предявяване на настоящите установителни искове ищецът
обосновава с това, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК по ч. гр. Д.*** г. по описа на Районен съд – Бургас, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като настоящите искове са предявени в изпълнение на
дадените указания от заповедния съд.
Така предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, вр.
чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който предявеният иск се оспорва.
На първо място се твърди нередовност на исковата молба, тъй като по делото не са
представени доказателства, от които да е видно, че отпуснатият кредит е бил действително
усвоен, както и не става ясно кога, по какъв начин и в какъв точен размер е усвоен кредитът.
Твърди се, че приложените към исковата молба доказателства – двата договора и
извлечението от счетоводните книги на банката, не установяват кога, в какъв размер и по
какъв начин е бил усвоен отпуснатият кредитен лимит.
Според ответника не става ясно и дали са извършвани плащания по кредита в периода от
издаването на картата на 28.02.2022 г. до твърдяната дата на преустановяване на плащанията
- 02.09.2022 г., и в случай, че са били извършвани, кога и в какъв размер са били те.
2
Всички претенции и твърдения на ищцовото дружество се оспорват като неоснователни
и недоказани, тъй като не са подкрепени с необходимите доказателства.
Относно иска за главница особеният представител твърди, че по делото не може да се
установи кога и на колко транзакции ответникът е усвоил отпуснатия кредит.
Оспорват се и исковете за възнаградителна и мораторна лихва.
По отношение иска за възнаградителна лихва, се твърди, че не е посочено как е
изчислено това задължение, нито върху каква част от главницата е начислено.
По отношение на иска за мораторна лихва се твърди, че неоснователно и
незаконосъобразно ищецът претендира едновременно възнаградителна и мораторна лихва за
периода от 02.09.2022 г. до 18.11.2023 г., като се сочи, че е недопустимо да се начисляват
върху едно и също задължение за един и същи период две различни лихви. Според особения
представител на ответника, не може да бъде начислявана наказателна лихва, при положение,
че ищецът продължава да начислява, при това в прекомерно голям размер и възнаградителна
лихва.
Претендира се отхвърляне на предявените искове. Не са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Изразил е становище по хода на
делото и по доказателствата с нарочна молба, депозирана преди насроченото открито
съдебно заседание.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения по реда на
чл.47 от ГПК особен представител адв. К., която оспорва предявените искове и претендира
отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.01.2024 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 417 ГПК, пред РС
Карнобат, срещу ответника за заплащане на следните суми: 903,73 лева – главница за
периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г.; 237,58 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода
02.09.2022г. – 18.11.2023г.; 289,48 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 02.09.2022г. –
08.01.2024г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането и направените съдебно-деловодни разноски в общ размер от 508,62 лв.,
включващи държавна такса от 28,62 лв., както и 480 лв. – адвокатски хонорар.
С определение от 18.01.2024г. РС Карнобат е прекратил производството по делото и е
изпратил същото по подсъдност на РС Бургас.
На 23.01.2024 г. Районен съд – Бургас е издал Заповед №*** за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №*** г. по описа на
БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – ищец в настоящото
производство, претендираните със заявлението суми, както и съдебно-деловодните
разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
3
поради което Районен съд – Бургас, с Разпореждане №11263/14.10.2024 г., постановено по
ч.гр.д. №***г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК, в едномесечен срок от
съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Със същото
разпореждане, съдът е спрял изпълнението по ИД №*** по описа на ЧСИ Д. Н..
В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против длъжника
настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По
настоящото производство е приложено ч. гр. д. № *** г. по описа на БРС.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи в условията на
пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на
валидно сключено облигационно правоотношение по договорите, параметрите им,
предоставянето на кредитната карта във фактическа власт на ответника, изпадането на
кредитополучателя в забава и периода на забавата, настъпване на предсрочната изискуемост
и надлежното обявяване на ответника, както и размерите на претендираните главница и
лихви.
По делото е представен договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта
№VC322266/28.02.2022г., сключен между страните, по силата, на който същите са уговорили
кредитен лимит в размер на 1000 лв. На същата дата е сключен между страните и договор за
издаване и обслужване на персонална кредитна карта №VC322266.
Представени са и приети като писмени доказателства по делото и приемо-предавателен
протокол от 28.02.2022г. относно предаването на кредитната карта, извлечение от банковата
сметка, обслужваща кредитната карта, както и 19 броя месечни извлечения.
Представено е уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост до длъжника от
страна на банката, връчено му по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на
16.09.2022г. При връчването е спазена процедурата на чл.47 от ГПК. ОТ справка в НОИ не е
установен действащ трудов договор за ответника. Вследствие на това, съдът намира, че
кредитодателят е упражнил надлежно правото си да обяви вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми, считано от 18.11.2023г. – датата на връчване на уведомлението за
това.
По делото е изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното
заключение, на която се установява, че във връзка с процесните договори има неизплатена
главница от 903,73 лв., към 29.07.2022 г. Според заключението, претендираната
възнаградителна лихва за периода 02.09.2022 г. - 18.11.2023 г. е в размер на 237,58 лв., а
вещото лице е установило по счетоводни данни неизплатена възнаградителна лихва от
213,39 лв., начислена в периода 09.09.2022 г. - 11.09.2023 г., като след 11.09.2023 г. до
18.11.2023 г. не е начислявана възнаградителна лихва.
Видно от заключението, претендираната мораторна лихва за периода 02.09.2022 г. -
08.01.2024 г. е в размер на 289,48 лв., а по изчисления на вещото лице, мораторната лихва
върху неизплатената главница от 903,73 лв. за периода 02.09.2022 к. — 08.01.2024 г., възлиза
4
на 145,64 лв., т.е. общият размер на задължението е 1 262,76 лв. /съгласно уточненията,
дадени от вещото лице в съдебно заседание/.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че по делото се установи наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните по процесните договори,
изпадането на кредитополучателя в забава и периода на забавата, изискуемостта на
вземанията по договора за кредит, както и размерите на претендираните главница и лихви.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за главница е основателен и доказан и като
такива следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен до размера, посочен в
заключението на вещото лице, а именно: 213,39 лв. – възнаградителна лихва, начислена в
периода 09.09.2022 г. - 11.09.2023 г., като за разликата над този размер, до пълния
претендиран такъв, т.е. за сумата от 24,19 лв., както и за периода 02.09.2022г.-08.09.2022г. и
11.09.2023-18.11.2023г., искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Искът за мораторна лихва следва да бъде уважен в размер на 145,64 лв., начислена за
периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г., като за разликата над този размер до пълния
претендиран такъв от 189,48 лв., т.е. за сумата от 143,84 лв., искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника
изложено в отговора на исковата молба, че по делото липсват доказателства за реално
усвояване на претендираната главница, тъй като от неоспореното заключение на вещото
лице се установи това обстоятелство.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на начисляване на вътзнаградителна
и мораторна лихва за едно и също задължение за един и същи период, тъй като основанието
на двете лихви е различно. Възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства.
Основанието й е в чл.240, ал.1 от 33Д. Мораторната лихва има обезщетителна функция за
вредите на кредитора, произтичащи от забавата за изпълнение на парично задължение.
Основанието й е чл. 86, ал. 1 от 33Д. Т.е. възнаградителната лихва се дължи при
изпълнението на договора, докато мораторната лихва се дължи при неизпълнението.
Периодът на претендираната възнаградителна лихва в случая е съобразен с обявената
предсрочна изискуемост, а този на претендираната мораторна лихва – с момента на
изпадане в забава.
По отношение на разноските, при този изход на делото, право на присъждане на
разноски имат и двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. От
ответника не е направено такова искане. От ищеца е направено искане в този смисъл
своевременно и са представени списък на разноските и доказателства за реалното им
извършване. Претендират се съдебно-деловодни разноски в размер на 1353,08 лв. в исковото
производство, от които: адвокатски хонорар - 531,70 лв.; държавна такса - 121,38 лв.;
депозит за особен представител - 300,00 лв.; депозит за вещо лице - 200,00 лв.; допълнителен
5
депозит за вещо лице - 200,00 лв. и 508,62 лв. – в заповедното, от които: 480 лв. – адвокатски
хонорар и 28,62 лв. – държавна такса. Общият размер на претендираните разноски е 1861,70
лв., от които в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 1643,06 лв., от които 448,89 лв. за
заповедното производство и 1194,18 лв. – за исковото производство, съобразно уважената
част от исковете, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Своевременно от особения представител е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца, което е неоснователно, тъй като същият е малко над
минималния, предвиден в НМРАВ 1/2004г. размер.
В съдебното заседание особеният представител на ответника е поискал увеличаване на
възнаграждението си, определено от съда. Искането за увеличаване на възнаграждението е
неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Съгласно чл.47, ал.6 от ГПК,
възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и
правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не
по-малко от една втора от него, като в настоящия случай, при определянето му е спазено
това изискване. Следва да се отбележи, че по делото е проведено едно единствено съдебно
заседание и делото не е с фактическа или правна сложност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на „Юробанк България” АД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д. – изпълнителни директори,
следните суми, претендирани на основание Договор за кредитен лимит за издаване на
кредитна карта № VC322266 от 28.02.2022г., сключен между страните: 903,73 лв. – главница;
213,39 лв. - договорна лихва за периода от 09.09.2022г. – 11.09.2023г.; 145,64 лв. – мораторна
лихва, за периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
суми са предмет на издадената по ч.гр.д. №***г. по описа на БРС, заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата над 213,39 лв.
до пълния предявен размер от 237,58 лв., т.е. за сумата от 24,19 лв., както и за периодите
02.09.2022г.-08.09.2022г. и 11.09.2023-18.11.2023г., както и иска за мораторна лихва за
разликата над 145,64 лв., до пълния претендиран размер от 289,48 лв., т.е. за сумата от
143,84 лв., за периода 02.09.2022г. – 08.01.2024г., като недоказани.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България”
АД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д.
– изпълнителни директори, сумата от 1643,06 лева - разноски в заповедното и в исковото
производство, от които: 448,89 лв. за заповедното производство и 1194,18 лв. – за исковото
производство.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител за увеличение на
възнаграждението му.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______(П)______
7