Решение по дело №265/2020 на Районен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е №589

                               Гр.Сливен, 25.06.2020 г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

   Сливенски районен съд,гражданско отделение,VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди  двадесета година, в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 265  по описа за 2020 г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищеца твърди, че е работил като държавен служител от в ответната ГДПБЗН с местоизпълнение на служебните си задължения РД ПБЗН Сливен. Сочи се, че работодателя не е отчитал коректно всички отработени от ищеца часове .Твърди се, че през исковия период ответника не е изчислявал  правилно работното време на ищеца, като не е включвал в работните му часове при сумирането им за тримесечие, онези от тях, които се получават при сумирането на  нощните му смени в дневни с коефицент 1.143.Твърди се, че това е довело до ощетяване на ищеца, тъй като това се води извънреден труд, които не му е заплатен.Сочи се, че ищецът определя този извънреден труд общо на 200часа за исковия период, поради което твърди, че има право на допълнително възнаграждение в размер на 1200лв.Сочи се, че ищецът претендира обезщетение  за забава за всяко от възнагражденията за извънреден труд в размер на 120лв

            Поискано е, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд  в размер на 1200лв.  за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. за положени 200 часа извънреден труд, лихва за забава в размер на 120 лв. върху главницата, начислена до 27.01.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал предявения главен иск за заплащане на ответника на сумата от 1200лв за  положен, но незаплатен извънреден труд, като такъв с правно основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗМВР , във вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС.

Съдът е квалифицирал акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 120лв като такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на главниците в размер на законната лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от тях и до предявяване на исковата молба.

            Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че  е работил като държавен служител при ответника, полагал е извънреден труд , е негова.

            В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника  е постъпил.Заявено е, че предявения иск е допустим.Признават се обстоятелствата, че за процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ГД ПБЗН-МВР, възникнало на основание ЗМВР  .Оспорени са изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Направено е възражение, че ищецът неправилно иска превръщането на положения нощен труд в дневен с коефицент 1.143 и зачитането му за извънреден труд.Сочи се, че правилото за превръщане на нощните часове в дневни е с цел да се определи така възнаграждението на работника или служителя и в тези случаи работника или служителя не работи извънредно.Твърди се, че разпоредбата на чл.9,ал.2  на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е неприложима в настоящия случай, тъй като по отношение на държавните служители в МВР подобна разпоредба не е съществувала за процесния период.Твърди се, че уредбата се съдържа  в разпоредбите на ЗМВР, като приложението на КТ и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение е изключено с чл.187,ал.9 от ЗМВР.Посочено е, че специалния закон не предвижда за исковия период възможност за преизчисляване на часовете полаган нощен труд в дневен  с даден коефициент  за установяване на размера на полагания от служителите извънреден труд.Твърди се, че не се полага  допълнително възнаграждение за положения нощен труд.Сочи се, че през този период е действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. и там е предвидена продължителност на нощния труд 8часа.Твърди се, че въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи се заплаща по 0.25лв за всеки час положен нощен труд.Твърди се, че в чл.178 и чл.179 изчерпателно са изброени видовете  допълнителни възнаграждения за държавните служители в МВР, като има изрично препращане към наредби, издавани от министъра на МВР.Сочи се, ч в ЗМВР има изрични препратки, но няма препратка към КТ и когато законодателя е искал да препраща към други закони, той го посочва изрично.Сочи се, че разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд за нощта от 22.00часа до 6.00 часа и разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е непригодна за прилагането й за държавни служители в МВР, тъй като не са налице две от четирите й кумулативно предвидени предпоставки продължителност на нощното  работно време по-малка  от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.Сочи се, че не се прави разграничение между нощен труд и извънреден труд и на ищеца са заплатени сумите за нощен труд, съобразно заповедта на министъра на вътрешните работи в размер на 0.25лв на час.Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

Поискано е да бъде отхвърлен предявения осъдителен искове за заплащане на извънреден труд  и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

Указано е  на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че не дължи заплащането на ищеца на извънреден труд, че положения извънреден труд от ищеца е правилно изчисляван и заплащан, че положения нощен труд е правилно изчисляван и заплащан на ищеца от ответника, е негова.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, в писмено становище адвокат пълномощника му моли да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

В съдебно заседание ГДПБЗН при МВР София, редовно призовани, представител не се явява.В писмено становище моли  да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да  бъдат присъдени направените по делото разноски –юрисконсулстко възнаграждение по НЗПП.Подробни съображения развива в писмено становище.

С протоколно определение от 24.06.2020г. е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за възнаграждение за положен извънреден труд, да се счита предявен за сумата от 1896.81лв за 274 часа положен, но незаплатен извънреден труд, а иска за мораторна лихва за 221.96лв.

Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК  след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени  доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Със заповед №  8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за всеки отработен нощен час или част от него между 22 и 6.00 часа на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.

Със заповед №8121 з-1429/23.11.2017г. за определяне на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 и 6.00часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР в чл.1 е предвидено, че за всеки отработен час през нощта или част от него между 22.00часа и 6.00часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв

От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че  незаплатените часове положен извънреден труд са 274 часа. Изплатените на ищеца часове извънреден труд са 78 часа, некомпенсираните часове за периода са 274часа и това са преобразувани нощни часове с коефицент.Размерът на полагаемото се парично обезщетение за извънреден труд е в размер на 1896.81лв.Мораторната лихва за забава върху неплатените възнаграждения за извънреден труд възлиза на 221.96лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.

            Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.

 Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По предявения главен осъдителен иск с правно основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗМВР за осъждане на ГДПБЗН да заплати на ищеца сумата от 1896.81лв за 274 часа  положен, но незаплатен извънреден труд за периода 1.10.2016г. до 30.09.2019г.В разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР  в сила от 27.06.2014 г., в която е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени и  ал. 7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.Пряко и непосредствено задължение на работодателя е да заплати положения извънреден труд от работника или да го компенсира с отпуск.

     Спорния по делото въпрос е дали при определянето на възнаграждението на ищеца  на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се определя с просто пресмятане, като нормална продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

В чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., с което се разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият спорен въпрос по делото е дали процесният нощен труд е извънреден.Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00 до 6,00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., визирано в чл. 140, ал. 2 от КТ. С нормата на чл. 179, ал. 4 от ЗМВР е предвидено, че извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, в която хипотеза попада и заплащането на процесното допълнително възнаграждение за нощен труд.

Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означава, че за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). Размерът на възнаграждението е бил определен с издадените от министъра на вътрешните работи заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., като за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители, включително ищеца  е било изплащано допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева на час.

Нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители, които работят на смени или дежурства, се изчислява сумирано за тримесечен период. Допълнителното възнаграждение е било начислявано и изплащано помесечно, в размер на 0,25 лева на час, а не при сумирано отчитане за тримесечните периоди.

Разпоредбата на  чл. 179, ал. 2 от ЗМВР  противоречи на разпоредбата на  чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда/КТ/. Специалната закрила сама по себе си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд, предвидени в КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочената наредба и заповед на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от КТ, респективно наредбата, която е предвидил с действието си, при сумарно отчитане на работното време, поради което процесното допълнително възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/, именно КТ.Поради липсата на изрична норма в специалния закон ЗМВР, както и в подзаконовия нормативен акт Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.  и с оглед на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР следва субсидиарно да се приложи чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи че сумирано изчисляване на работното време нощните  часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефицент 1.143.Неприлагането на коефицент 1.143 спрямо държавните служители, работещи в МВР на смени би ги поставило в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, които работят на смени и чиито правоотношения се регулират от КТ.Специалния закон ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба могат да предвидят същия коефицент или по-висок, но не следва да се приема, че със заповед на министъра на вътрешните работи може да се определи по-ниска сума за изплащане за положените часове нощен труд.

 От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от 1.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил 274часа извънреден труд след приравняването на нощните часове в дневни. За доплащане са 274часа възлизащи на сумата от 1896.81лв.С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде уважен за брутно трудово възнаграждение в размер на 1896.81лв за 274часа положен, но незаплатен извънреден труд.

По предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за извънреден труд, съдът приема така предявеният иск за основателен. Иска е предявен за сумата от 221.96лв, а от заключението на вещото лице се установява, че дължимата мораторна лихва за забава върху незаплатеното допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд възлиза на 221.96лв.Предявения иск ще следва да бъде уважен за сумата, за която е предявен, а именно за 221.96лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК по направеното искане от страна на адвокат пълномощника на ищеца да му бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв., съразмерно на уважената част от исковете и с оглед на направеното възражение за прекомерност.

            На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на СлРС държавна такса по предявените искове в размер на 125.87лв., както и депозита за  назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, в частта заплатена от бюджета на СлРС в размер на 150 лв.

Така мотивиран,СлРС

 

                                   Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към МВР  гр. София, ул. Пиротска № 171 Ада заплати на С.В.М., ЕГН ********** ***  на основание чл.187, ал.5 т.2,вр.ал.6 от ЗМВР сумата от 1896.81лв, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за тримесечие, в размер на 274 часа за периода 1.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 27.01.2020 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към МВР  гр. София, ул. Пиротска № 171 Ада заплати на С.В.М., ЕГН ********** *** на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД сумата от 221.96лв., представляваща мораторна лихва за забава за неизплатеното трудово възнаграждение за положен извънреден труд, като мораторната лихва е начислена за периода от изискуемостта на всяко вземане за неизплатено трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към МВР  гр. София, ул. Пиротска № 171 А да заплати на С.В.М., ЕГН ********** ***  на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към МВР  гр. София, ул. Пиротска № 171 А да заплати по сметка на СлРС сумата от 275.87 лв., представляваща държавна такса по предявените искове и разноски за назначената експертиза.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС.

Препис от решението да се връчи на страните!

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: