Решение по дело №86/2024 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 59
Дата: 30 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Николай Александров Николов
Дело: 20241500600086
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Кюстендил, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Надя Сп. Г.
Членове:Николай Ал. Николов

Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241500600086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на РП-Кюстендил срещу присъда от
04.12.2023г. по НОХД№1415/2020г. по описа на Районен съд-Кюстендил, с
която подсъдимата Д. Ц. Г., ЕГН ********** е призната за невиновна и
оправдана в извършването на престъпление по чл.315, ал.2 във вр. с ал.1 във
вр. с чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 НК.
Протестът, който е своевременно депозиран, критикува присъдата,
считайки я за неправилна. Изразено е становище, че същата е постановена при
неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата бъде
призната за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, като й се наложи административно наказание в максимален
размер при приложение на института, регламентиран с разпоредбите на
чл.78а НК.
Така се поддържа протестът.
1
Защитниците на оправданата – адв.В. от АК-Кюстендил и адв.Б. от
АК-Благоевград пледират за оставяне в сила на процесната присъда.
Ответницата-подсъдима иска потвърждаване на присъдата.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати
съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, което налага
отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
Съображенията за това са следните:
С процесната присъда подсъдимата Д. Ц. Г., ЕГН ********** е
призната за невиновна в това, че:
че в периода от 23.12.2014г. до 23.04.2018г. в гр.Кюстендил, в офис
на „Авенир Телеком“ЕООД, гр.София, намиращ се на ул.“Пауталия“№10, в
условията на продължавано престъпление, чрез измама, е склонила: И.Г.К.,
С.И.И., Х.Н.Г.., И.А.Б., Й.К.Т., Ц.А.С., Р.А.П., Л.С.З., Б.Е.Г., Н.Р.И., М.И.М.,
всички от гр.Кюстендил, Е.Т.А. от с.В., област Кюстендил, С.Д.Г. от с.С.,
област Кюстендил, В.М.П. от с.Г., област Кюстендил, К.Я.В. от с.Б. област
Кюстендил, Б.С.Ч. от с.Д. област Кюстендил, Р.Г.М., Г.Ч. двамата от гр. Б.,
Република Сърбия, да подпишат частни документи - договори за мобилни и
фиксирани услуги, както и допълнителни споразумения към тях, със
съдържание, което не съответства на волята им, поради което на основание
чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по
чл.315, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.309, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Според обвинението деянията, в резултат на които осемнадесет
физически лица, измамливо склонени да подпишат частни документи -
договори за мобилни и фиксирани услуги, както и допълнителни
споразумения към тях, със съдържание, което не е съответствало на волята
им, са довели до неблагоприятно въздействие върху имуществената сфера на
същите, при това пряко и непосредствено. Т.е., тези лица са претърпели
имуществени вреди от престъплението. Въпреки че тези вреди не са елемент
2
от състава на престъплението, това не изключва качеството на пострадали на
тези лица. Това обстоятелство обаче е останало неоценено, както от
прокурора, така и от първоинстанционния съд.
Като последица тези лица не са били уведомени за правата им на
пострадали в хода на досъдебното производство, а впоследствие в съдебната
фаза на процеса не са били призовани в това им качество за разпоредително
заседание, респ. не са участвали в него. По този начин те са били лишени от
правото да участват в производството, което съгласно разпоредбата на чл.249,
ал.4, т.2 НПК е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.
При служебната проверка на правилността на оспорената присъда,
обхващаща и контрол на правилността на доказателствената дейност на
първата инстанция, настоящият състав констатира допуснато в тази насока от
първоинстанционния съд особено съществено процесуално нарушение, с
оглед разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, съставляващо
самостоятелно отменително основание по чл.335, ал.2 НПК. Недостатъците в
решаващата дейност на районният съд се отнасят, както до оценката на
доказателствата и формирането и обективирането на изводите по фактите,
така и до липса на изложени съображения за изведените от него правни
заключения по приетите фактически констатации. Нещо повече, липсва
цялостно изложена и приета за установена фактическа обстановка.
Макар формулирано обобщено в диспозитива на обвинителния акт,
обвинението е за продължавано престъпление, като съставляващите го деяния
са 130 на брой, всяко от които, извършено на конкретна дата и при
определени обстоятелства, описани в обстоятелствената част на акта.
Съответно на това, районният съд е дължал отговор какво точно приема за
установено за всяко едно от тези деяния, а в конкретния случай това не е
сторено.
Неправилно районният съд е обсъждал и констатирал липса от
субективна страна на специална цел у подсъдимата, а именно – получаването
на конкретна имотна облага. Това е така, защото такава цел не е въздигната в
признак от състава изрично, доколкото не посочена в него. Не може да се
приеме и, че това е сторено опосредено чрез използвания от законодателя
израз „чрез измама“, ерго предвидената за престъплението „измама“
специална цел. Тук (чл.315, ал.2 НК), а така и в редица други престъпни
3
състави (чл.167, ал.1; чл.174а, ал.1; чл.185, ал.2; чл.307б и др. от НК) е
използвана законодателна техника, целяща обобщено изразяване на
възможната употреба на различните видове измамливи действия:
възбуждането, поддържането у някого на заблуждение, както и използване на
заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого за
съставомерното му склоняване. Противното разбиране, което впрочем е
споделяно от защитата, би означавало привнасянето по този начин на всички
елементи от състава на измамата, а не само на визирания такъв от субективна
страна, в състава на процесното документно престъпление. А това е
абсолютно алогично.
Налага се извод, че мотивите на протестираната присъда не са
изготвени в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК, включващи
посочване на доказателствената основа на възприетите фактически
обстоятелства и обсъждане на съдържанието на доказателствените материали,
в частност противоречието помежду им, с мотивиране на изводите за
кредитирането им. Събраните по делото доказателства не са обсъдени от
районният съд в тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед
тяхната противоречивост.
На практика липсва пълен анализ на доказателствата и
противоречията в тях, както и излагане на съдебни доводи защо се кредитират
едни, а други не.
Липсата на дължимия анализ на доказателствата при налични
противоречия в доказателствените източници, не дава яснота за процеса на
формиране на вътрешното убеждение на съда и това рефлектира на правото
на защита на страните и в частност на това, да разберат основанията за
постановяване на съдебния акт.
В обобщение, налага се извод, че на практика липсват мотиви на
постановената от първата съдебна инстанция присъда, доколкото от
процесуалноправна гледна точка липса на мотиви на съдебния акт по смисъла
на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, се констатира не само когато такива отсъстват
изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, или съдържат
съществени вътрешни противоречия досежно приетите за установени
обстоятелства, включени в предмета на доказване с оглед фактическите и
правни рамки на обвинението, че не дават възможност да бъде разбрано какво
4
е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано вътрешното му
убеждение. Това винаги води до невъзможност въззивната инстанция да
извърши проверка за правилното приложение на закона от решаващия съд.
Констатираната липса на мотиви в проверявания съдебен акт,
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е от
категорията на абсолютните основания за неговата отмяна.
Ето защо, настоящият състав прие, че присъдата следва да бъде
отменена поради допускането на неотстраними по реда на въззивната
проверка съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от
етапа на разпоредителното заседание.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с
чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 04.12.2023г., постановена по
НОХД№1415/2020г. по описа на Районен съд-Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за ново разглеждане от
друг състав на съда от етапа на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5