№ 311
гр. ..., 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20221820101276 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор
за паричен заем № 438715/29.07.2020 година /Договора/. Договорът бил
сключен въз основа на молба на ответника, с която обективирал желанието
си за сключване на този договор с ищеца. Параметрите на Договора били
описани и в предоставен на заемателя от заемодателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към договора за паричен заем.
Индивидуализацията на начина на плащане от страна на заемателя във връзка
с паричните задължения към Сити кеш“ ООД се съдържала в Погасителен
план към Договора.
Твъди се, че сумата била получена от заемателя в брой в деня на
сключване на Договора, като последният служел за разписка за получаването
/ предаването на сумата, съгласно чл.4, ал.1 от Договора.
Твърди се, че ищецът е депозирал заявение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника, за което било образувано ч.гр.д. № 924/22г. по описа на РС ..., по
което била издадена заповед за изпълнени ена парично задължение за
сумите предмет на заявлението. В срока по чл.414 ТПК длъжникът по
заповедното производство и ответник в настоящото бил депозирал
възражение, поради което за ищеца възникнало правото по чл.415 ГПК да
предяви настоящия установителен иск за сумите заявени в заповедното
производство.
Твърди се, че до депозиране на исковата молба ответникът не е върнал
на ищеца заемната сума в размера и в срока съглано удоговероно.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищеца : главница в размер
1
на 1 100.00 лева по Договор за паричен заем № 438715/29.07.2020 година,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2022г. до
окончатеното изплащане; 225.09 лева – възнаградителна лихва, която
дължима и неплатена за периода 29.07.2020г. до 31.05.2021г.; 649.69 лева -
договорна неустойка дължима и неплатена за периода 29.07.2020г. до
31.05.2021г.; 133.95 лева – законна лихва за забава за периода 01.11.2020г. До
01.08.2022г.; 275.00 лева - неустойка за забава, дължима и начислена
еднократно на 01.04.2022 година.
Претендират се разноските направени в заповедното производство, както
и сторените по настоящото дело.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Твърди и прави възражение, че е
извършила множество плащания по Договора, но за които плащания не може
да представи вносни бележки, тъй като не разполага с тях. В последна връзка
е направено искане ищецът да представи вносните бележки / приходни касови
ордери/ за всички извършени от ответника плащания по Договора.
По делото е приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните
Съдебно-счетоводна експертиза от 04.10.2023г., изготвена от в.л. А.Б.. От
заключението по експертизата е видно, че ответникът е извършил частично
плащания по процесния Догово, които са били извършени в периода
31.08.2020г. до 31.12.2021г. и са в общ размер на 789.50 лева, като всяко от
плащанията описано с дата на извършването му в нарочна таблица към
заключението на вещото лице/л.4 от ССчЕ/. Приема се със закючението на
вещото лице, че остатъчното задължение на ответника по Договора е както
следва: главница в размер на 1 100.00 лева , договорна лихва от 225.09. лева,
договорна неустойка от 646.69 лева, както и допълнително начислени от
ищеца, като дължими: сумата от 133.95 лева - лихва за забавено плащане
върху главницата за периода 01.11.2020г. до 01.08.2022 година и неустойка за
забавено плащане в размер на 275.00 лева , начислена и дължима еднократно
на 01.04.2022 година.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Ищецът е инициирал производство по издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, за което пред РС Елин Пелишн е
било образувано ч.гр.д. №924/2022г. по описа на същия съд. Съдът е издал
поисканата заповед за следните суми: 1 100.00 лева главница, договорна
лихва от 225.09. лева, договорна неустойка от 646.69 лева, неустойка за
забава в размер на 275.00 лева, 133.95 лева - лихва за забавено плащане върху
главницата за периода 01.11.2020г. до 01.08.2022 година. С последващо
разпореждане е указано на заявителя, предвид депозирано от длъжника
възражение по чл.414 ГПК, че може да предяди иск относно вземането си в
2
едномесечен срок и в който ищецът е преядявил настоящия установителен
иск по чл.422 ГПК.
Безспорно е межу страните, че същите са сключили Договор за паричен
заем № 438715/29.07.2020г./ Договора/, с който ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 1 100.00 лева, който А.С. да погаси на 10 вноски,
от които 2 вноски в размер на по 36.71 лева и 7 вноски от по 178.81 лева,
при годишен процент на разходите - 47.74 %, фиксиран годишен лихвен
процент – 40.05 % и обща сума за плащане по кредита – 1 361.80 лева.
Безспорно е, че е подписан между същите страни и погасителен план към
договора, според който общия размер на дължимата по заема сума възлиза на
2 590.00 лева.
Не е спорно, че ищецът е изплатил на ответника заемната сума по
процесния Договор, за което за ответника е възникнало задължение за
връщане на заетата сума съглано приетия между странитге погасителен план
и А.С. е направила вноски частично в изпълнение на процесния договор, за
които не разполага с вносни бележки/ вж. отговор на искова молба от
09.02.23г./ В този смисъл, като изправна страна по договора, за ищеца
възниква правото да иска дължимото изпълнение, заедно с обезщетение за
забава / чл.79, ал.1 ЗЗД/. Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален и реален, като се
счита за сключен с предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя.
В тежест на ищеца е да докаже: съществуването между страните на валидно
облигационно правоотношение, предадена в заем на ответника парична сума
в изпълнение на възникналото между страните правоотношение, както и
настъпилата изискуемост на насрещното задъжение за връщане на заетата
сума. От една страна изискуемостта настъпва с изтичане на срока за връщане
на заетата сума , който срок съгласно Договора е 31.05.2021г.. Към тази
дата са падежирали всички вноски по договора , определени с погасителния
план към него., който срок предхождащ и датата на депозиране на
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК. В този смисъл ищецът доказва съществуването на процесното
правоотношение, а в тежест на ответникът е да докаже връщането на заетата
сума. В последна връзка А. С. твърди, че е извършила частично плащания по
установените с погасителния план суми, което се потвърждава и от
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ, като
тези плащания съгласно заключението на в.л., са в размер на 789.50 лева и
които не засягат размера на претендираната главница.
С оглед предмета на процесния Договор и неговите страни, същият е бил
сключен между ответника, като физическо лице действало извън рамките на
професионалната си компетентност и ищеца, като финансова институция
предоставяща кредити в рамките на търговската си дейност съгласно чл.3,
ал.1 от ЗКИ. В този смисъл процесният договор за паричен заем от
3
29.07.2020г. се характеризира, като договор за потребителски кредит и
намира уредба в ЗПК.
В решенията си СЕС застъпва трайно становище, че националните
съдилища са задължени сужебно да преценяват договорните клаузи с оглед
евентуалния им неравноправен характер, попадащи в обхвата на Директива
93/13, като по този начин да бъде преодолявана евентуалната
неравноправност между потребител и доставчки. В този смисъл, с оглед
събраните в настоящото производство доказателства съдът приема, че
процесният Договор съдържа клаузи,противоречащи на разпоредбите на
ЗПК.Съгласно погасителния план към процесният Договор обща сума
дължима от от заемателя е в размер на 2 590.00 лева, с включена неустойка.
Такава неустойка се предвижда между страните с клаузите на чл.8, и чл.6 от
Договора. Според същите, в случай на не предоставяне в 3-дневен срок от
сключването на Договора на “договореното между страните” обезпечение,
отговарящо на условията по чл.9, ал.2,т.т.1 и 4 от Общите условия / ОУ/,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 228.30 лева с начин
на разсрочено плащане посочен в погасителния план. Така постигнатата
между страните договореност противоречи на чл.16 от ЗПК. С посочената
разпоредба в задължение на кредитора се вменява преди сключване на
договора за кредит да извърши проверка относно кредитоспособноста на
протебителя, след което да се пристъпи към финализиране на договора или
да откаже неговото сключване, с оглед данните от проверката /Глава
четвърта ЗПК/. Преамбюлът към директива 2008/48 ЕО на Европейския
парламент и на съвета относно договорите за потребитлески кредите също
приема , че “ В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността,
а държавите членки следва да упражняват необходзимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те
процедират по този начин ”. Договорната клауза на чл.6, ал.2 от Договора
освен, че не кореспондира с обезпечителната функция на “ договаряната”
между страните неустойка, с оглед нейната гаранционна, обезпечителна и
санкционна характеристика , от друга страна представлява изначално
прехвърляне върху заемателя отговорността на заемодателя като финансова
институция , за не извършена от последния предварително проверка и
преценка за платежоспособноста или не на заемателя/потребителя. Съгласно
чл.24 от ЗПК по отношение на договорите за потребителски кредити, към
които се отнася и процесния договор за паричен заем, са приложими
нормите на чл.143 до чл.148 от ЗЗП /Глава шеста от ЗЗП -
Неравноправни клаузи в потребителски договори/, в противоречие с които се
намират и клаузите на чл.6, ал.2 и чл.8 от Договора, във връзка с чл.9,
ал.2,т.т.1,4 от ОУ, поради което съдът приема, че така цитираните
разпоредби не са индивидуално уговорени между страните, като на заемателя
е бил предоставен еднотипен договор за паричен заем, на съдържанието на
който заемателят не е могъл да влияе / чл.146, ал.2 ЗПК/. С така
4
договорената неустойка се накърняват и добрите нрави, като със същата
ищецът е преследвал обезпечаване на неизпълнение на насрещно
задължение на заемателя, което не е свързано пряко с претърпени вреди.
Съгласно т.3 от ТР-1/15.06.2010г. По т.д.№1/2009г. на ВКС на РБ нищожни
са, поради накърняване на добрите нрави ,клаузите за неустойка, уговорени
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Ето защо съдът приема за нищожни клаузите на чл.6, ал.2 и чл.8, от
Договора, във вр. с чл.9, ал.2, т.т. 1, 4 от ОУ.
По претенцията за възнаградителна лихва съдът намира, че същата в
размер на 225.09. лева се отнася до целия период на Договора, при размер на
предоставения заем от 1100 лева, за срок от десец месеца, като кредиторът
се характеризира като небанкова институция. Претендираната
възнаградитилелна лихва към 29.06.2020г. - датата на сключване на договора
за паричен заем, не надвишава повече от три пъти законната такава и в този
смисъл е дължима от ответникае, като същата не противоречи на принципа
за справедливост и добросъвестност, както и на добрите нрави. Последните,
като обща правна категория, приложима към всички граждански
правоотношения и изведена от юридически факти обуславящи тези
правоотношения, се свързва с относително определени правни норми, с
приложението на които съдът извършва конкретна преценка на
обстоятелствата за всеки конкретен случай въз основа на събраните
доказатлества и на доводите на страните, да прецени дали конкретно
поведение съставлява действие накърняващо “ добрите нрави” с цел
извличане на лична изгода.
С оглед заявената неустойка за предсрочна изискуемост в размер на
275.00 лева, съдът намира следното:
Чл.7, ал.4 от Договора предвижда, че при забава на плащане на две
месечни погасителни вноски, всички начислени задължения по договора
стават автоматично предсрочно изискуеми без да е необходимо заемодателят
да уведомява заемателя допълнително и изрично, както и че заемодателят има
право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 275 лева.
Предсрочната изискуемост има действие от стигане на изявлението на
кредитора до заемателя, че прави заема предсрочно изискуем С исковата
молба ищецът не е въвел твърдения за предприети действия по уведомяване
на длъжника/ заемателя за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането по Договора. Видно и от доказателствата по делото, ищецът не е
предприемал действия в такава насока нито преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито след издаването на
заповедта. Такава претенция ищецът заявява едва с исковата молба. От друга
страна към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, са падежирали всички дъжими вноски по
предоставения от ищеца заем, отразени подробно по падежни данни и в
погаситения план към Договора. Следователно не са налице предпоставки за
5
заплащане на неустойка за предсрочна изискуемост ,начислена еднократно
съгласно чл.7, ал.4 от Договора.
С исковата молба ищецът претендира законна лихва за забава върху
главницата от 1 100 лева в размер на 133.95 лева, която кореспондира и си
установената такава дължима лихва съгласно заключението на в.л. по
приетата по делото, ССчЕ, поради което претенцията на ищеца за законна
лихва върху претендираната главница за периода 01.11.2020г. - 01.08.2022г.
следва да се уважи.
При този изход на спора по делото ответникът ще следва да заплати на
ищеца съразмерно с уважената част от иска разноските направени в
производството по ч.гр.д. № 924/2022г. по описа на РС ..., които в общ размер
на 188.50 лева, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК и направени разноски по настоящото дело, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, а
именно сумата в общ размер на 554.05 лева, от която държавна такса - 15.32
лева и юрисконсултско възнаграждение – 538.73 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Г. С. от
гр. ..., с ЕГН **********, че дължи на “Сити Кеш”ООД-София, с ЕИК ..,
сумата в размер на 1 100.00 лева – главница по Договор за паричен заем №
438715/29.07.2020 година, сключен между А. Г. С. и Сити Кеш”ООД-София,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.09.2022г. до
окончатеното изплащане; договорна лихва в размер на 225.00 лева дължима и
неплатена за периода 29.07.2020г. до 31.05.2021г., както и законна лихва за
забава в размер на 133.95 лева върху главницата, считано от 01.11.2020г. до
01.08.2022 година.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Сити Кеш”ООД-София, с ЕИК .., против А.
Г. С. от гр. ..., с ЕГН **********, иск за установяване по отношение на
ответника, че дължи на ищеца 649.69 лева - договорна неустойка дължима и
неплатена за периода 29.07.2020г. до 31.05.2021г. и 275.00 лева - неустойка
за забава, дължима и начислена еднократно на 01.04.2022 година.
ОСЪЖДА А. Г. С., с ЕГН **********, да заплати на “Сити Кеш”ООД-
София, с ЕИК .., направени разноски по ч.гр.д. № 924/ 2022г. по описа на РС
... в размер на 188.50 лева.
6
ОСЪЖДА А. Г. С., с ЕГН **********, да заплати на “Сити Кеш”ООД-
София, с ЕИК .., направени разноски по настоящото дело в размер на 538.73
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двусемичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
7