Р Е Ш
Е Н И Е
№
352
гр. Враца, 20.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести
състав, в публично заседание на 21.09.2029г./двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела
Бобойчева като разгледа докладваното от съдията
адм. дело №189 по описа на АдмС –
Враца за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
по жалба на „Р.Е.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от * В.Н.А., чрез А.д.“ П. и М.“ с ЕИК ********* ***,
представлявано от * В.П. и М.М. срещу Ревизионен акт №
Р-04000622002069-091-001/23.12.2022г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА № П-04000623000303-003-001/05.01.2023г., издадени от В.Т.Д. на длъжност ***“ при ТД на
НАП-В.Търново, възложила ревизията
и Д.Г.И. на длъжност *** при ТД
на НАП-Велико Търново, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден
с Решение №27/13.03.2023г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ гр.Велико Търново. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на процесуалните и материалноправните
разпоредби. Прави се искане за отмяна на РА в потвърдената му
част.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя
* М.М.-А. *** моли за уважаване на жалбата и срок за представяне на писмени бележки. Претендират се
разноски, съгласно представен списък, ведно с доказателства. В предоставения
срок за писмени бележки не са депозирани такива по делото.
Ответникът-Директор на Дирекция „ОДОП“-Велико
Търново, чрез процесуалния си представител ** Т.Х. в с.з. моли за отхвърляне на
жабата, като неоснователна и недоказана и потвърждаване на обжалвания акт. Моли
оспорените документи на основание чл.194,ал.2 ГПК, които не са автентични да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Претендират се разноски, съгласно представен списък. Представена е писмена
защита с изложени съображения по съществото на спора.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
От
данните по преписката е видно, че „
Р.Е.К.“ ЕООД *** има регистрация по ДОПК, считано от 24.01.2020г. в ТД Велико
Търново, офис Враца, регистрация по ЗДДС, считано от 13.05.2020г., през
ревизирания период дружеството е осъществявало строително-ремонтни дейност и е
разполагало с материално-техническа и трудови ресурси, които факти не са спорни
по делото.
Със заповед
№1270/15.11.2021г. на директора на ТД на НАП-В.Търново са
определени органи по приходите, компетентни по чл.112,ал.2,т.1 ДОПК да издават
заповеди за възлагане на ревизията/л.101/, а със заповед № 1331/29.11.2021г. на
Директора на ТД на НАП-В.Търново са определени органи по приходите, които да
изпълняват функциите на ръководители на екипи-ръководители на ревизията,
съгласно чл.113,ал.1,т2 и чл.119,ал.2 ДОПК за съответните ИРМ, като лицата са поименно
определени/л.100/.
Ревизионно производство по отношение на
оспорващото дружество е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-04000622002069-020- 001/26.04.2022 г., като поименно са посочени лицата,
които да извършат ревизията, задълженията които да обхване по периоди ДДС - 13.05.2020г.
до 31.05.2022г./л.95/. Заповедта е връчена по електронен път на 06.05.2022 г.,
като същата е изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-04000622002069-020-002/08.08.2022г.
и ЗИЗВР № Р- 04000622002069-020-003/05.09.2022 г./л.89-95/. Налице е и Решение №
Р-04000622002069-098-001/05.09.2022г. за изземване разглеждането и решаването
на преписката, като са посочени лицата на които се възлага същата /л.87/.
В хода на ревизията
с ИПДПОЗЛ № Р-04000622002069-040-001/05.05.2022 г. от ревизираното дружество са
изискани заверени копия на фактурите за получени доставки от „Т.П.“ ЕООД, „Б.С.Е.“
ЕООД, „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД и „Б.В. 2020“ ЕООД, заедно с всички съпътстващи ги
документи - договори и анекси към тях, лицензи, ценови оферти, количествено-стойностни
сметки, съставени актове за приемо-предаване и за извършени работи, доказващи
реалното им осъществяване, платежни документи, и др. Изискано е да бъде уточнен
видът на извършените услуги, мястото на извършване /обект, адрес/, период, през
който са извършени /от дата - до дата/ и кои физически лица /работници/ са
участвали в изпълнението им. Аналогични документи са изискани и във връзка с
всички издадени от ревизираното лице фактури за извършени доставки през
ревизирания период. Изискани са доказателства и писмени обяснения относно това,
за какви последващи доставки са използвани доставките по фактурите, издадени от
„Т.П.“ ЕООД, „Б.С.Е.“ ЕООД, „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД и „Б.В. 2020“ ЕООД, като в
тази връзка е изискана и аналитична отчетност за влагането им в дейността на
ревизираното дружество. Също така са изискани писмени обяснения относно начина,
по който са избрани доставчиците, издали процесиите фактури, начинът на
осъществяване на контакт с тях, с кои лица е контактуваш и кои лица са
подписали съставените документи.
На 22.05.2022
г. с входящи номера от № Р-04000622002069-ПРД-001-И/22.05.2022 г. до №
Р-04000622002069-ПРД-006-И/22.05.2022 г., по електронен път са представени
документи, заверени с електронен подпис, съставляващи копия на всички процесии
фактури за CMP-услуги, издадени от „Б.С.Е.“ ЕООД, „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД и „Б.В.
2020“ ЕООД. Към издадените от „Б.С.Е.“ ЕООД общо 12 броя фактури от м.05,06 и 07.2021 г.
са представени 11 броя протоколи за установяване завършването и заплащането на
натурални видове СМР - съответно 7 броя протоколи от м.05 и 06.2021 г. за обект
„Реконструкция на част от водоснабдителната мрежа в ***“ и 4 броя протоколи от
м. 07.2021 г. за обект „Основен ремонт на път II-81 ***-***-*** от км.86+289 до
км.94+000, ***“. Към една от фактурите - № 192/28.06.2021 г., не е представен протокол. Към издадените от „Т.М.Е.С.
2020“ ЕООД общо 15 броя фактури от м.08., 09.2021 г. и м.02.2022 г. са представени
10 броя протоколи от м.08
и м.09.2021г. за установяване завършването и
заплащането на натурални видове СМР за обект „Път III - 1301 ***-***-***“ и 5
броя протоколи от м.02.2022 г. - за обект „Реконструкция на част от
водоснабдителната мрежа в ***“. Към издадените от „Б.В. 2020“ ЕООД общо 6 броя
фактури от м. 03.2022 г. са представени 6 броя протоколи за установяване завършването
и заплащането на натурални видове СМР за обект „Реконструкция на част от
водоснабдителната мрежа в ***“.
На 25.05.2022
г. с входящ № Р-04000622002069-ПРД-007-И/25.05.2022 г. и вх. №
Р-04000622002069-ПРД-008-И/25.05.2022г., по електронен път са представени
справки и документи за придобити и притежавани от дружеството активи -
недвижими имоти, строителни машини и техника, транспортни средства и офис
техника. Представена е фактура № **********/07.05.2020 г., издадена от „Т.П.“
ЕООД, с предмет - употребяван мини багер KUBOTA-kx91-3, на стойност 21666,66
лв. и ДДС - 4333,34 лв. Представени са писмени обяснения, подписани с
електронен подпис от Б.П.Ц. - посочена като лице за контакт в ревизионното
производство, в които се сочи, че „Р.Е.К.“ ЕООД извършва основно
строително-ремонтни дейности, свързани с пътно строителство и водопроводни
мрежи и че е имало назначени 6 /шест/ лица по трудови договори.
На 13.10.2022 г. с вх. №
Р-04000622002069-ПРД-015-И/13.10.2022 г., са представени по електронен път
Главна книга, Оборотна ведомост и Аналитичен регистър на сметка 401
„Доставчици“ и на сметка 411 „Клиенти“ за 2021 г. и за първо тримесечие на 2022
г., Аналитичен регистър на сметка 412 „Клиенти по аванси“ за 2021 г.,
Инвентарна книга и Счетоводен амортизационен план за първо тримесечие на 2022
г.
През м. октомври 2022 г. с входящи номера от
№ Р-04000622002069-ПРД-009- И/11.10.2022 г. до №
Р-04000622002069-ПРД-014-И/11.10.2022 г., вх. № Р- 04000622002069-ПРД-016-И/17.10.2022
г. и вх. № Р-04000622002069-ПРД-017- И/17.10.2022 г., са представени по
електронен път копия на документи, свързани с декларираните от жалбоподателя
доставки в дневниците за продажби. Представени са фактури, приемо-предавателни
протоколи, договори и споразумения за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Приложени
са и протоколи за извършени насрещни проверки на „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД ***,
представлявано от Я.Б.С. от 26.07.2022г./л.124/ и от 15.06.2022г./л.126/, в
които е посочено какво е установено,
като за извършените действия са съставени и протоколи от 21.06. и
29.06.2022г./л.131-132/; Протоколи за извършена насрещна проверка от
15.08.2022г. на „Б.В. 2020“ ЕООД ***, представлявано от Я.Б.С./л.133/ и от
15.06.2022г./л.135/, в които е посочено какво е установено, както и за
извършените действия са съставени и съответни протоколи от 12.07. и
20.07.2022г./л.140-141/; Протокол за извършена насрещна проверка от
16.03.2022г. на „Б.С.Е.“ ЕООД ***, представлявано от Я.Б.С./л.212, папка 2/;
Протокол за извършена насрещна проверка
от 01.04.2022г. на „Т.П.“ ЕООД ***, представлявано от Л.О.Б./л.231,папка 2/, в
които също е посочено какво е установено при проверката, като са съставени и
протоколи за посещение на адреса на дружеството/л.236-237,папка 2/. Изготвени съобщения
за връчване по чл.32 ДОПК, както и протоколи за сваляне на съобщенията.
Приложен
е и Протокол №
П-04000621201371 -073001/11.04.2022 г., съставен в хода на
проверката за установяване на факти и обстоятелства на „Р.е.К.“ ЕООД от извършени
насрещни проверки на „Т.П.“ ЕООД и „Б.С.Е.“ ЕООД, в който подробно е отразено
какво е представено при насрещната проверка
на „Б.С.Е.“ ЕООД и какво не /л.209,папка 2/.
За резултатите от ревизията в срока
по чл.117, ал.1 ДОПК е съставен
Ревизионен доклад № Р-04000622002069-092-001/20.10.2022 г., връчен по
електронен път на 29.10.2022 г./л.60/. Въз основа на постъпило искане вх.№
Р-04000622002069-МЛБ-001- И/10.11.2022 г. е издадено Уведомление изх. № Р-04000622002069-РУС-001/11.11.2022 г., с
което срокът по чл.117, ал. 5 ДОПК е
удължен до 12.12.2022 г. В рамките на удължения срок срещу РД е подадено Възражение вх. № ИТ-00-1548/08.12.2022 г. по
описа на офис Враца към ТД на НАП Велико Търново, с приложени към него
документи (вх. № 20-06-442/08.12.2022 г. по описа на офис Монтана при ТД на НАП
В. Търново) л.1,папка 3/. Към възражението са приложени писмени доказателства,
договори за изпълнение на СМР, ведно с
приложенията към тях, количествено стойностни сметки, проектно сметна
документация/папка 3/.
Ревизионното производство е приключило с издаване на РА № Р-04000622002069-091- 001
/23.12.2022 г., с който са определени задължения за ДДС за внасяне общо в размер
на 41 110,69 лв. и лихви в размер на 5 181,72 лв.
Задълженията по ЗДДС на ревизираното дружество произтичат от отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 43 799,73 лв. за данъчни периоди м.05.2020 г., м. 05,
06, 07, 08, 09 и 10.2021 г. и м.02 и 03.2022 г./л.48-54/. В РА са посочени, както
правни така и фактическите основания за издаването му, обсъдени са събраните
доказателства в хода на производството, както
и подаденото възражение от жалбоподателя
срещу РД, като същото е прието за
неоснователно. Изложени са мотиви, във вр. със събраните доказателства,
установените задължения и определения размер на същите, посочени са и
обстоятелствата за провеждане на ревизионното производство, като такива са
посочени и в РД, който е неразделна част от РА. Мотиви за издаване на РА се
съдържат и в РД, който е неразделна част от него.
С
издаден РАПРА № П-04000623000303-003-001/05.01.2023г. са отстранени допуснати
грешки в Таблица 1 на РА при отразяване на издължените суми в колона 8 „Внесена
сума/Възстановена сума“ на редове 12, 15, 16, 17, 18 и 19. В резултат на това е
коригиран размерът на определените за внасяне суми в колона 11 на същите
редове, а от там и на общия размер на установените за внасяне задължения - за
ДДС в размер общо на 39 420,34 лв. и за лихви - в размер общо на 5 979,48 лв.
РАПРА представлява неразделна част от РА № Р-04000622002069- 091-001/23.12.2022
г. и подлежи на разглеждане ведно с него. Следва да се посочи, че в
определените за внасяне задължения са включени неиздължен ДДС по подадени от дружеството
справки-декларации за ДДС, както следва: невнесен ДДС по справка- декларация за данъчен период
м.07.2021 г. в размер на 2,24 лв., за данъчен период м.08.2021 г. в размер на
977,20 лв. и за данъчен период м.11.2021 г. в размер на 220,00 лв., или общо
невнесен ДДС по справки-декларации в размер на 1199,44 лв., на който
съответстват лихви общо в размер на 153,80 лв. (в т.ч. за м.07.2021 г. — 2,94
лв., за м.08.2021 г. - 126,23 лв. и за м.11.2021 г. - 24,63 лв.) Освен това, с РА,
поправен с РАПРА, са определени и дължими лихви общо в размер на 648,01 лв. за
внесени със закъснение суми по подадени справки-декларации за ДДС, в т.ч. за
м.09.2020 г. - лихви в размер на 46,10 лв., за м.11.2020 г. - лихви в размер на
489,67 лв., за м.06.2021 г. - лихви в размер на 110,60 лв. и м.12.2021 г. - лихви в размер на 1,64 лв. С РА,
поправен с РАПРА, не са установени допълнителни задължения за ДДС и лихви за
данъчни периоди м. 06, 07, 08, 10 и 12.2020 г., м. 01, 02, 03, 04 и 12.2021 г.
и м.01.2022 г. /л.42-47/. Актът в тази му част не е обжалван и е влязъл в сила/л.42/.
Срещу
РА № Р-04000622002069-091- 001 /23.12.2022 г. е
подадена жалба от оспорващото дружество,
вх.№ 94-Р-1/05.01.2023г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, по която жалба
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, в
обжалваната му част, в която са установени допълнителни задължения за внасяне общо в размер на 45 399,82 лв. се е произнесъл
с Решение №27/13.03.2023г., с което ОТМЕНЯ РА № Р-04000622002069-091-001/23.12.2022г.,
поправен с РАПРА № П-04000623000303-003-001/05.01.2023г., издадени от В.Т.Д. на длъжност
*** при ТД на НАП- В.Търново, възложила ревизията и Д.Г.И.
на длъжност *** при ТД на НАП - В. Търново, ръководител на ревизията, в обжалваната
му част по ЗДДС, в която за данъчен период м. 05.2020 г. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит в размер на
4333,34 лв., вследствие на което са
определени ДДС за внасяне в размер на 4333,34 лв. и лихви в размер на 1109,91
лв. и ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен РА № Р-04000622002069-091-
001/23.12.2022 г., поправен с РАПРА № П-04000623000303-003-001/05.01.2023
г.,издадени от В.Т.Д. на длъжност *** при ТД на НАП В. Търново, възложила
ревизията и Д.Г.И. на длъжност *** при ТД на НАП -В. Търново, ръководител на
ревизията, в частта по ЗДДС, в която: за данъчни периоди м. 05,
06, 07, 08, 09 и 10.2021 г. и м. 02 и 03.2022 г. е отказано право на приспадане
на данъчен креди общо в размер на 39 466,39 лв., в резултат на което и предвид
наличието на процедури по приспадане на ДДС по реда на чл. 92 от ЗДДС, е
установен ДДС за внасяне за данъчни периоди м.05, 06, 07, 08, 09 и 11.2021 г. и м. 02 и
03.2022г., произтичащ от отказано право на приспадане на данъчен кредит,
общо в размер на 33 887,56 лв. и
съответстващите му лихви общо в размер на 4 067,76 лв.; за данъчни периоди м.07, 08 и 11.
2021 г. е определен ДДС за внасяне общо в размер на 1199,44 лв., дължим
по подадени справки-декларации и лихви върху него общо в размер на 153,80 лв., както и лихви за просрочено внесен
ДДС по справки-декларации за ДДС за данъчни периоди м. 09 и 11.2020 г. и м. 06
и 12.2021 г. общо в размер на 648,01 лв. В решението са
посочени, както правни, така и фактически основания, в резултат на които е
потвърден РА в обжалваната му част, обсъдени са и възраженията на оспорващия в
депозираната жалба, като същите са приети за неоснователни.
РА в отменената му част не е предмет на делото. РА в потвърдената му
част е обжалван пред съда и е предмет на
делото в тази му част.
По делото са представени и приети събраните в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, неразделна част от РД и РА, съдържащи се в приложенията
на 2 броя папки, приложени по преписката
по опис и приети, като доказателства по делото. Представен е и СД диск, приет като
доказателство съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани
електронни подписи от органите по приходите/л.148/.
По делото във вр. с депозирана молба от
ответника за оспорване автентичността на
положените подписи и достоверността на датата, подробно описани в депозирана по
делото молба/л.157/, а именно по представените фактури с изпълнител „Б.С.Е.“
ЕООД, Протоколи за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР-11 бр. протоколи /папка
2/, фактури с изпълнител „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД, Протоколи за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР-15 бр. протоколи /папка 2/ и фактури с изпълнител „Б.В.2020“ ЕООД, Протоколи
за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР-6
бр.протоколи/папка2/ е открито производство по оспорване на положените подписи
и достоверната датата на протоколите, подробно посочени и конкретизирани в молба/л.157/. Във вр. с откритото производство
е разпределена и доказателствената тежест на страните.
С молба вх.№
1978/22.06.2023г. и молба вх.№ 2255/13.07.2023/л.163 и л.179/ от проц.
представител на оспорващото дружество е направено доказателствено искане за
назначаване на съдебно-почеркова експертиза относно установяване на
подписите положени в представените
протоколи към фактурите и датата, подробно описани в молбата на НАП депозирана
в с.з. на 18.05.2023г., а именно положени ли са от упълномощените лица К.А.А. и
Д.И.В., както и относно датата. Към молбата
са приложени и пълномощни за упълномощените лица от В.А. и Я.С., които да представляват фирмите /165-170/, като и по отношение на тях
е направено искане към съдебно-почерковата експертиза с молба/л.179/
Във вр. с откритото производство и депозираните
молби е назначена и изслушана съдебно - почеркова експертиза с ВЛ П.М.П./л.203/. От заключението
на ВЛ се установява, че приложените
протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР
към фактури с изпълнител „Б.С.Е.“ ЕООД -11 бр.протоколи, „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД- 15
бр.протоколи и „Б.В. 2020“ ЕООД - 6 бр.
протоколи, подробно описани по номер и дата се установява, че подписите
положени за инвеститора „Р.Е.К.“ в предоставените протоколи са изпълнени от К.А.А..
Подписите положени в долен ляв ъгъл с отпечатъци от кръгъл печат на „Б.С.Е.“
ЕООД на всичките протоколи не са
изпълнени от Д.И.В.. Подписите положени
на протоколите с изпълнител „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД е са изпълнени от Д.В.,
както и подписите положени на протоколите с изпълнител „Б.В. 2020“ ЕООД не са изпълнени от Д.И.В.. В заключението ВЛ
е изследвало всеки един от протоколите, подписани от горепосочените дружества, посочило
е материала който е използвал, като по отношение на всеки един от протоколите е
извел заключение, че подписа на съответния протокол не е положен от Д.И.В. от името на дружествата изпълнители. ВЛ дава заключение,
че поради липса на утвърдена методика, не е възможно да се даде обоснован и достоверен
отговор на въпроса относно датата и годината на полагане на подписите.
Експертизата е имала задача и по отношение
на предоставените пълномощни по делото. По отношение на тях е дала заключение, че подписът
за упълномощител“ в пълномощно рег.№
209/15.01.2021г. е положен от В.Н.А.. Подписите за
„упълномощител“ в пълномощно от 11.01.2021г. на „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД,
Пълномощно от 12.11.2020г. на „Б.С.Е.“
ЕООД, Пълномощно от 13.05.2021г. на „Б.В. 2020“ ЕООД и Пълномощно от
29.05.2020г. на „Б.С.Е.“ ЕООД са положени от Я.Б.С.. Поради липса на утвърдена
методика, не е възможно да се даде обоснован и достоверен отговор на въпроса
относно датата и годината на полагане на подписите.
В с.з.
ВЛ поддържа заключението и дава подробни обяснения във вр. с извършената от
него почеркова експертиза на подписите
на приложените протоколи към фактурите
от дружествата и установеното при нея. Експертизата е оспорена от процесуалния
представител на дружеството по отношение на Д..
Във вр. с твърдението, че тези протоколи
са разписани в присъствие на К.А. и Д., в офиса на счетоводната фирма, като
свидетел в с.з. на 21.09.2023г. е допуснат К.А./**/. Същия дава показания по
отношение на начина на разписване на въпросните протоколи с фирмите
изпълнители. От показанията на същия се установява, че всички протоколи са
разписани от него в София, на хиподрума където му е даден адрес, не е искал
лична карта на госпожата, която е подписала протоколите, казва се Д. и описва
същата. След изпълнение на СМР протоколите се подписват в офис на „Ю.“ 24, като
едновременно се полага подпис и печат двустранно, всички протоколи се подписват
едновременно и от двете лица. При предявяване на протоколите свидетеля заявява, че това са протоколите, които са
били разписани с фирмите изпълнители. Не се среща с управителя на фирмата в
офиса и не са изисквали документ на
лицето, което подписва протокола. Не е ходил на адреса на фирмите, а
впоследствие разбира, че това не е седалището на фирмата, а може би счетоводна
къща. Д. винаги е отваряла врата и е подписвала протоколите. Отива на офиса и
жената казва, че тя е човекът който следва да разпише протоколите, идва с
химикал и печат. С главния изпълнител също се среща и той лично ги подписва с
него.
По делото като св. е допуснат и изслушан в
с.з. на 18.05.2023г. А.Д.А./**/. От
показанията на същия е видно, че е назначен, като ** на фирмата края на 2020г.,
фирмата се занимава с изграждането на водопроводни мрежи, тротоари, бордюри,
канавки. Същия като технически ръководител следва да е на обекта, познава
фирмите, ходил е на място и заедно с тях са изграждали обектите, едната бригада
е била на фирмите, а другата тяхна, като машините са техни. Строителните
материали са били доставка от главния изпълнител. По отношение с „Т.М.Е.С.
2020“ ЕООД са работили заедно с тях по реконструкция на път, като когато са
ходили на обектите е имало и техни работници, материалите се доставят от
главния изпълнител. По отношение на „Б.В. 2020“ ЕООД с нея са работили и
довършвали водопроводна мрежа в ***.
Ходил е на обектите, материалите са на гл.изпълнител. В качеството на тех. ръководител
е ходил на всички посочени от него обекти. Дейностите са се извършвали в
периода от края на 2020г. месец октомври до края на 2022г. Изпълнителя не го избира той и не е запознат
с това, неговата работа е на техн.ръководител да организира, подава нива и
следи за качеството на изпълнение. Не е контактувал с управителите на фирмите.
Не знае как е определена цената на извършените услуги. Техни служители
са управлявали техниката. Дейностите са се изпълнявали качествено.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.7, ал.1 ДОПК
актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите,
съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Постоянният адрес на жалбоподателя към датата на извършване на
първото действие в ревизионното производство
е в гр.Враца, от което следва, че
компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне
на ревизионен акт е ТД на НАП - Велико Търново.
Съгласно чл.156, ал.1 ДОПК,
ревизионния акт, в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да
се обжалва чрез органа пред административния съд по местонахождението му, в 14-дневен срок от получаване на
решението. Видно от данните по делото жалбата е депозирана в законния
срок, същата е връчена по електронен път
на дружеството на дата 14.03.2023г., а
жалбата е подадена, чрез адм.орган на дата 27.03.2023г., видно от входящия номер
на същата. Подадена е от надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, след изчерпване на фазата на административния
контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на приложените към
административната преписка доказателства и предвид
разпоредбата на чл.160, ал.2 ДОПК, съдът приема, че ревизионният акт, видно от
приложените доказателства/заповеди/ е издаден от компетентен орган по
приходите, на основание чл.119, ал.2 ДОПК, след възложена ревизия,
съгласно чл.112 и чл.113 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 ДОПК, и съдържа реквизитите, посочени
в чл.120 ДОПК. Извършените процесуални
действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по 50, ал.2 ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите,
установени с тях. В случая не са налице нарушения по отношение на
компетентността на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и на
компетентността на органите, издали ревизионния доклад и ревизионния акт, по
отношение на формата и съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията, на
заповедите за изменение на ЗВР, решение за изземване на преписката и на самия
ревизионен акт, както и по отношение спазването на материално-правните
изисквания и целта на закона, поради което не са налице предпоставки за
нищожност на обжалвания РА, издаден на „Р.Е.К.” ЕООД.
Всички
административни актове (ЗВР, ЗИЗВР, Заповед/решение за изземване разглеждането
и решаването на преписката, РД, РА и РАПРА) са издадени като електронни
документи от редовно оправомощени органи по приходите и са подписани от тях с
квалифициран електронен подпис. Обжалваният ревизионен акт, поправен с РАПРА, чиято
неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа
всички необходими реквизити съгласно чл.120, ал.1
ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която
установените публични задължения на жалбоподателя са конкретизирани по
основание, по размер и по периоди. В него са обективирани както фактическите
основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения
на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. С оглед на
изложеното съдът приема атакувания РА,
поправен с РАПРА, за съответстващ на законовите изисквания за форма и
съдържание на административен акт. Ревизиращият орган е извършил подробен
анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна
част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт. Съгласно чл.37,
ал.1 ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по
приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат
на обективна преценка и анализ. Приходната администрация служебно е събирала
доказателства във връзка с изясняване на правнорелевантни факти, касаещи
ревизирания период. Действията на органа по приходите по събиране на
доказателства, вкл. и приобщаване на такива
са извършени при спазване на изискванията на ДОПК. Съгласно чл.37, ал.2,
ал.3 и ал.4 ДОПК лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи
и книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите
права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в
съответното производство. Органът по
приходите има право да изиска и писмено от лицето представяне на доказателства
в определен от него срок, както и да извършва насрещни проверки на
неговите доставчици, което е сторено в
настоящото производство. В хода на ревизията не са допуснати и съществени
процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на данъчното
производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци, касаещи
формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Събраните в хода на ревизията доказателства са
анализирани и преценени обективно от органите по приходите, издали РА. В РД, РА и приложенията към ревизионната
преписка е налице подробна обосновка на посочените като основание за прилагане
на специалния ред обстоятелства и доказателства към тях, които факти не са
оборени в хода на съдебното производство, както и установяванията и изводите в оспорения РА.
В хода на ревизията освен
връчените искания на жалбоподателя за представяне на съответните документи,
надлежно посочени в същите, органите по
приходите са изискали информация от трети лица/ клиенти на жалбоподателя/. При
извършената служебна проверка не се установяват допуснати от органите по
приходите съществени нарушения на административно производствените правила.
Решението също е издадено от компетентен орган и съдържа правни и фактически
основания за издаването.
С
оглед на изложеното и възраженията на оспорващия за постановяване на
акта при неизяснена фактическа обстановка, което от своя страна води до
неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Видно от данните по преписката
и събраните по делото доказателства пред адм.орган, РА е постановен при
изяснена фактическа обстановка и в съответствие със събраните доказателства в
ревизионното производство. Събраните доказателства са подробно описани в РД и
РА, анализирани са поотделно и в съвкупност, извършени са насрещни проверки на
фирмите подизпълнители, за което са съставени и съответните протоколи, служебно
са събирани справки и информация от органа, поради което не може да се приеме,
че актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка, довела до противоречие
с материалния закон.
По
отношение на материалния закон.
С
обжалвания РА, в частта потвърдена с
Решение №27/13.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП- В.Търново, на
жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 39 466,39 лв.. в резултат на
което и предвид наличието на процедури по приспадане на ДДС по реда на чл. 92 ЗДДС, е установен ДДС за внасяне, произтичащ от отказано право на приспадане на
данъчен кредит, общо в размер на 33 887,56 лв. и съответстващите му лихви общо
в размер на 4067,76 лв., както и е определен ДДС за внасяне общо в размер на
1199,44 лв., дължим по подадени справки- декларации и лихви върху него общо в
размер на 153,80 лв., както и лихви за просрочено внесен ДДС по
справки-декларации за ДДС за данъчни периоди м. 09 и 11.2020 г. и м. 06 и
12.2021 г. общо в размер на 648,01 лв.
В
хода на ревизията е установено, че „Р.е.К.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител -
В.Н.А., считано от 13.05.2020 г. е регистрирано по ЗДДС. През ревизираните
данъчни периоди по ЗДДС дружеството е
осъществявало строително-ремонтни дейности и е разполагало с
материално-технически и трудови ресурси, описани подробно в РД. В подадените
справки-декларации за ДДС и дневници за продажби на дружеството са декларирани облагаеми доставки с предмет -
СМР по договори и аванси по тях, услуга с багер, полагане на бордюри, услуга с
мини-челен товарач, наем транспортни машини и др. Издадени са от дружеството
фактури за извършените доставки, които са описани подробно в РА и РД. При ревизията
не са установени основания за допълнително определяне на задължения за ДДС по
отношение на извършените и декларирани доставки. В дневниците за покупки са установени
декларирани фактури с право на пълен данъчен кредит за покупки на стоки и
строителни услуги, дълготрайни активи и др. В резултат на извършените
процесуални действия и анализ
на събраните доказателства е
установено, че фактурите,
издадени от „Б.С.Е.“ ЕООД, „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД и „Б.В. 2020“ ЕООД с предмет
СМР- услуги, не удостоверяват реално извършени облагаеми доставки по смисъла чл. 6
и чл.9 ЗДДС и възникнало данъчно събитие
и изискуемост на данъка по чл.25 ЗДДС, при което за ревизирания субект не
възниква правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 06, 07,
08, 09 и 10.2021 г. и м. 02 и 03.2022 г. Доказателства
за това са събрани чрез изискване на документи и писмени обяснения от
ревизираното дружество, проверка на счетоводната документация на дружеството, извършване на насрещни проверки на цитираните
по-горе процесии доставчици, проверки в информационната система на НАП за
наличие на относими данни, свързани с ревизираното дружество и неговите
доставчици, както и чрез приобщаване на документи, събрани при извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Р.Е.К.“ ЕООД, приключила
с Протокол № П-04000621201371-073- 001/11.04.2022 г. Извършени са и насрещни
проверки на горепосочените дружества, като резултат от проверките са обективирани в съставени протоколи, приложени
по преписката. Представени са от дружеството с възражението срещу РД и договори
за изпълнение на СМР, сключени с
горепосочените дружества.
Настоящия
състав, намира с оглед събраните в производството доказателства и приложената
адм.преписка, че РА в потвърдената му част и оспорен в настоящото
производство е постановен в съответствие с материалния закон. Изведените изводи на органа в тази насока са
правилни и се подкрепят от събраните
доказателства.
Съгласно
чл. чл.9,ал.1 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според
чл.25,ал.1 ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки и услуги, извършени от
данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и
вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДДС, установява, че
данъчното събитие в общия случай възниква на датата, на която собствеността
върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно
чл.25,ал.6,т.1 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и
4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение
за регистрираното лице да го начисли
Съгласно чл.68,ал.1,т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а
съгласно ал.2 правото
на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане
данък стане изискуем.
Основните
предпоставки за упражняването на данъчен кредит са уредени в чл.69,ал.1,т.1 ЗДДС, съгласно който когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Съгласно чл.70,ал.5 ЗДДС не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
При съвкупния анализ на всички документи, представени от
жалбоподателя във връзка със спорните сделки и
приложени в адм.преписка и по делото се
стига до извода, че издадените от Б.С.Е.“ ЕООД, „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД и „Б.В. 2020“ ЕООД фактури не удостоверяват
реално извършени облагаеми доставки на СМР-услуги по см. на чл.9 ЗДДС., същите
не удостоверяват реални доставки/услуги, като основание за приспадане на
данъчен кредит.
В случая
към процесните фактури са представени протоколи за извършени СМР. 
По отношение на представените протоколи към фактурите
на Б.С.Е.“ ЕООД, „Т.М.Е.С. 2020“
ЕООД и „Б.В. 2020“ ЕООД подробно описани в молба представена в о.с.з.
проведено на 18.05.2023 г., същите са оспорени
по реда на чл.193 ГПК, като от назначената и изслушана
съдебно-почеркова експертиза по делото по която вещото лице е разгледало
оспорените документи и е дало мотивирано заключение по всеки един от
приложените протоколи към съответната фактура,което съдът кредитира изцяло се
установява, че лицето положило подписи
върху оспорените документи не е соченото
от дружеството-жалбоподател лице – Д.В., упълномощен представител и на трите
дружества, по отношение на която беше заявено от страна на оспорващото
дружество, че е подписало съответните протоколи. В с.з. на 21.09.2023г. вещото
лице заяви, че подписите върху документите за издаване на документи за самоличност на
български гражданин, подадени до 9-то районно управление при Столична дирекция
на МВР от 2021 г. и тези положени върху оспорените протоколи са положени същата
година, което е предимство при извършване на изследването, тоест те са в един
период, защото с течение на времето човек изменя подписа си, може да мине в
по-съкратен вариант, но основните характеристики на подписа най-вече в частните
графически признаци оставят. В тази насока е неоснователно и възражението на
проц.представител на оспорващото дружество, че вещото лице не е снело подписи лично от него. За изготвяне на
експертизата вещото лице се е сдобило с подписи на лицето от подадени от него
заявления за издаване на документи за самоличност на български гражданин.
Същите представляват свободни образци на сравнителен материал, които са
положени пред държавен орган, когато лицето не е знаело че тези образци ще
бъдат използвани за сравнително изследване, което ги прави подходящи за
изследване. Нещо повече същите са в годината, в която са изготвени и подписани
и съответните протоколи. С оглед на изложеното и съдът кредитира експертизата
изцяло, като обективна и компетентно дадена от вещото лице.
Във връзка с направеното оспорване бе
разпитан и К.А., който твърди, че оспорените документи са подписани точно от *
В.. Независимо от това от неговите показания не може да се направи извод кое
лице точно е подписвало документите. Единствено стана ясно, че същият ги е
носил в офис, където същите са били подписвани.
С оглед на горното
съдът намира, че
е опровергана истинността на Протоколите за СМР,
приложени към фактурите, с оглед на факта, че подписите върху тях не
са положени от посоченото лице Д.В.,
което не дава основание за други изводи, освен направените от извършващите
ревизията органи по приходите. Оспорването беше проведено успешно по
делото, поради което и на основание чл.
194, ал. 2 ГПК същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.
На следващо място, въпреки че оспорването беше проведено успешно по
отношение на протоколите за СМР следва да се посочи, че в
процесните фактури не се съдържа достатъчно конкретна информация за предмета
им, а същия е посочен общо. Всички фактури, издадени от „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД,
са с предмет - „СМР по протокол“, без да е посочен номер и/или дата на
протокол, наименование на обект, или да е цитиран договор. Посочено е количество - 1 брой, с единична стойност -
равна на данъчната основа по фактурата. Така съставени, фактурите от този
доставчик не могат да бъдат обвързани еднозначно с представените към тях
протоколи за установяване завършването и заплащането на строителни работи. Процесиите
фактури, издадени от другите двама доставчици „Б.С.Е.“ ЕООД и „Б.В. 2020“ ЕООД,
са с предмет-СМР по протокол от конкретно посочена дата, съответстваща на
датата на фактурата. След като предметът на фактурите препраща към протокол от
определена дата, то същият следва да е подробно индивидуализиран в съответния
протокол. Видно обаче от протоколите към тези фактури, в тях не се съдържа
необходимата конкретна информация за фактурираната услуга. Така например, в
протоколите за обект „Реконструкция на част от водостнабдителна мрежа ***“,
приложени към фактурите, издадени от „Б.С.Е.“ ЕООД през м.05 и 06.2021 г., е
посочено общо наименование на работите - „Изкоп с извозване на земна маса,
монтаж на водопроводна тръба, връщане на земна маса, и уплътняване на пластове,
насипване на трошен камък и уплътняване до проектно ниво“, като отчета съдържа
данни за мярка - метри, количество - в метри, единична цена в лева и обща
стойност. Също така и в приложени от жалбоподателя към фактурите,
издадени от „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД през м.02.2022 г. и „Б.В. 2020“ ЕООД през м.
03.2022 г. - всички за обект „Реконструкция на част от водостнабдителна мрежа ***“
и др. В тях липсват имена на представители на предаващата и
приемаща страна. Отчетите в тези протоколи съдържат записани данни на един ред
за мярка - метри, количество - в метри, единична цена в лева и обща стойност.
Не е ясно на кои участъци от пътищата евентуално са извършвани посочените
строителни работи, както и какви елементи и в какъв обем формират посочената в
протоколите единична цена. В резултат липсва индивидуализация на фактурираните CMP-услуги,
от което произтича и невъзможността да бъде установено въз основа на обективни
данни, какво включват същите и дали са действително извършени от процесиите доставчици.
Налице е непълнота на фактурите. Това
възпрепятства доказването на реалното извършване на услугата и установяването
на настъпило данъчно събитие. Тази непълнота на фактурите поради това е
самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит. Необходимите
задължителни реквизити на фактурата са изчерпателно уредени в чл.114 ЗДДС,
който следва да бъде тълкуван и прилаган съгласно чл.226 от Директива
2006/112/ЕО. В случая процесиите фактури не изпълняват изискването на чл.114,
ал.1, т.9 ЗДДС както и тези на т.6 и 7 от чл.226 от Директивата. Нормите на
същата включват изискване за посочване на количеството и естеството на
предоставените услуги, както и датата на извършване или приключване на
доставката на услуги. В т.36 от Решението по дело С- 271/12 СЕС изрично е
посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица,
получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение
на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация
с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им.
Изначалната непълнота на фактурата препятства приспадането на ДДС, в този
смисъл е т. 43 от Решение по дело С-368/09.
Посочените изисквания към фактурата не са
формални, а представляват такива по същество. В конкретния случай чрез
нарушаването на формалните изисквания за фактуриране се възпрепятства
предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните
изисквания за приспадане на данъчен кредит/вж. дело §61 от Решение на СЕС по
дело С - 273/11/. Именно посочената хипотеза е налице в изследвания случай.
Като предмет в процесиите фактури е вписано - „СМР по протокол“, без да е
посочен номер и/или дата на протокол, наименование на обект, или да е цитиран
договор. Посочено е количество - 1 брой, с единична стойност — равна на
данъчната основа по фактурата. Така съставени, фактурите от тези доставчици не
могат да бъдат обвързани еднозначно с представените към тях протоколи за
установяване завършването и заплащането на строителни работи, още повече, че
проведеното по отношение на тях оспорване по чл.193 ГПК относно автентичността
на подписите е успешно. Фактурите не съдържат и посочване към конкретен договор
да изпълнение на СМР, които са представени с възражението по РД, по
номер и дата, както други документи удостоверяващи приемане на извършени
работи. Не става ясно какви са точните параметрите
на самата доставка/услуга. В случая липсват безспорно свързани с фактурите допълващи
документи, които да индивидуализират параметрите на фактурираните услуги. Тази неяснота относно предмета на доставката/услугата
не е преодоляна и след проведеното съдебно производство.
Следва да се посочи, че в с.з проведено на
18.05.2023 г., бе разпитан св.А.А. - * на В.А. - * на „Р.Е.К.“ ЕООД. Същият е
работил като ** на обектите по спорните доставки. Като от показанията на същия
е видно, че от тяхната фирма са машините и техни служители са управлявали техниката, което противоречи на посочените дейности в
протоколи към спорните фактури, извършвани от подизпълнителите. Следва да се
приеме за безспорно доказано и че дейността по извършените услуги не е извършена с техника и работници на
дружествата изпълнители.
Освен това, в хода на производството по издаване на РА се установява и липса на хронологична
обвързаност между издадените от жалбоподателя фактури и протоколи към тях, от една страна, и получените процесии фактури и протоколи, от
друга страна, по отношение на посочените в протоколите строителни обекти. Също
така от данните по делото и по данни от
Търговския регистър към Агенцията по вписванията, едноличен собственик и
управител на „Б.С.Е.“ ЕООД, „Т.М.Е. С. 2020“ ЕООД и „Б.В. 2020“ ЕООД през
ревизираните периоди е едно и също лице – Я.Б.С., като регистрацията по ЗДДС и
на трите дружества е била прекратена,
като прави впечатление и реда по който са били издавани въпросните протоколи.
С оглед изключване на процесните протоколи,
представени към фактурите, като доказателство по делото, с оглед проведеното
успешно провеждане в производството по чл.193 ГПК изпълнението само на формални изисквания
относно документирането и отразяване за данъчни цели на услугите по СМР, когато тези документи не отразяват
факти от обективната действителност /реалното получаване на услугата/ не може
да обоснове правото на данъчен кредит. Спорният въпрос по делото е именно дали
доставките на услуги /СМР/ по процесните фактури са реални, за което не са представени
доказателства по реда на чл.154, ал. 1 във вр. с чл.193 ГПК и § 2 ДР ДОПК. С
оглед на това правилно са възприети от органа, като недостатъчни,тъй като чл.68,
ал.1, т.1 ЗДДС при определяне на понятието данъчен кредит, изрично включва
изискването за реално осъществена облагаема доставка,т.е. наличието на такава
доставка, а не притежаването на данъчен документ е основна предпоставка за
възникване на претендирането право.
Представените договори за СМР сключени с фирмите
изпълнители, за които се твърди, че конкретизират предмета на доставките на
услуги по процесните фактури, удостоверяват възникнали облигационни задължения,
но не покрива изискванията на данъчния закон за осъществяване на облагаема
доставка/услуга. От друга страна същите не са посочени и в самите фактури, като
номер и дата на издаване.
В тежест на жалбоподателя е да докаже
материалноправните предпоставки за упражняване правото на приспадане на ДДС, а
те според чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС, точно транспониращи
чл.168, б. "а" от Директива 2006/112, са две - данъкът да е дължим
или платен от получателя във връзка с осъществени облагаеми доставки (в случая
на услуги) и тези услуги да се използват от него за целите на неговите
облагаеми доставки. За да може съдът да извърши преценка относно наличието на
посочените по-горе две материалноправни предпоставки за надлежното упражняване
на правото на приспадане, на първо място получателят по доставките следва да
притежава фактури, в които услугите да са индивидуализирани в достатъчна степен
в изпълнение изискването на чл.114, ал.1, т.9, предложение второ ЗДДС. В
случая, процесните фактури не са конкретизирани в достатъчна степен, за да е
възможно извършването на проверка относно това какво е извършил изпълнителя
срещу заплатеното му възнаграждение и връзката между извършеното и
осъществяваната от получателя независима икономическа дейност. Посочените
по-горе изисквания за наличието на достатъчно данни в самата фактура и
придружаващите я документи относно естеството и обхвата на услугите не са
изпълнени, което възпрепятства преценката относно наличието на посочените
по-горе материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на
данъчен кредит, и е достатъчно основание за непризнаването на това право.
С оглед на изложеното и възражението, че процесните
фактури отговарят на изискванията на закона за счетоводството и съдържат всички
реквизити по чл.114 ЗДДС е неоснователно.
По отношение на възражението, че са
представени доказателства, т.е към всяка една фактура е представен и съответния
протокол установяващ завършването и заплащането на натуралните строителни и монтажни работи от
доставчиците на „Б.С.Е.“
ЕООД, „Т.М.Е.С. 2020“ ЕООД и „Б.В. 2020“
ЕООД следва да се посочи, че от една страна тези протоколи бяха оспорени в
производството по реда на чл.193 ГПК, което оспорване беше успешно и следва да
се изключат от доказателствата по делото на основание чл.194,ал.2 ГПК, а от
друга страна не удостоверяват по безспорен начин реално извършена и предоставена
услуга. В тази насока не се споделя и
възражението, че с протоколите е доказано реално осъществяване на
документираните с тези фактури доставки.
Възражението, че са
представени договори за изпълнение на
СМР за всяко от горепосочените дружества, ведно с приложенията към всеки един
договор, като от приложение №1 е видно как е калкулирана цената, като и съответното разплащане и извършено след
приключване на конкретното СМР и разписан приемо-предавателен протокол между
страните, както и че от предмета на
съответния договор може да се
види, че описанието е пълно,точно и съответства на реализираните в последствие
дейности е също неоснователно. Представените договори за СМР сключени с фирмите
изпълнители, за които се твърди, че конкретизират предмета на доставките на
услуги по процесните фактури, удостоверяват възникнали облигационни задължения,
но не покриват изискванията на данъчния закон за осъществяване на облагаема
доставка/услуга. От друга страна същите не са посочени като номер и дата на
издаване в самите фактури.
РА, поправен РАПРА, в частта, с която е
определен ДДС за внасяне общо в размер на 1199,44 лв., дължим по подадени
справки- декларации и лихви върху него общо в размер на 153,80 лв., както и
лихви за просрочено внесен ДДС по справки-декларации за ДДС за данъчни периоди
м. 09 и 11.2020 г. и м. 06 и 12.2021 г. общо в размер на 648,01 лв.и потвърден
с решението, макар и да не са наведени твърдения за това в жалбата е правилен и
законосъобразен, изведените в тази насока изводи на органите по приходите се
подкрепят от доказателствата по делото и не се оспорват от страните.
По изложените съображения оспорения Ревизионен
акт № Р-04000622002069-091-001/23.12.2022 г., поправен с Ревизионен акт за
поправка на РА№П-04000623000303-003-001/05.01.2023 г., на
ТД на НАП- В. Търново, в частта потвърдена с Решение
№27/13.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - В.Търново като постановен при
липсата на съществени нарушения на административно производствените правила, в
определената форма и от компетентен орган, при спазване на материалните норми е законосъобразен и следва да се потвърди, а
подадената жалба срещу него, като неоснователна
и недоказана следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание
чл.161,ал.1,изр.2 и 3 ДОПК дружеството-жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 3846.53 лева, определено съгласно материалния интерес по реда на чл.7,ал.2,т.4
вр. с чл.8,ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно представения списък се претендират
разноски в размер на 4 292,83 лева., като над
тази сума до
претендирания размер, съгласно
представения списък искането следва да се отхвърли, като неоснователно.
Разноските следва да се присъдят в полза на НАП-София. На жалбоподателя
разноски не се дължат.
Водим от
горното и на
основание и чл.160, ал.1 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ Р.Е.К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *
В.Н.А., срещу Ревизионен акт № Р-04000622002069-091-001/23.12.2022г., поправен
с Ревизионен акт за поправка на РА №
П-04000623000303-003-001/05.01.2023г.,
издадени от В.Т.Д. на длъжност ***“ при ТД на
НАП-В.Търново, възложила ревизията и Д.Г.И.
на длъжност *** при ТД на НАП-Велико Търново, ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с Решение
№27/13.03.2023г. на Директора на Дирекция“ОДОП“ гр.Велико Търново.
ОСЪЖДА „Р.Е.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от * В.Н.А. да заплати на НАП-София разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3846.53 лева и
отхвърля искането над тази сума до претендирания размер.
Решението подлежи на
обжалване, чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в
14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138
АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: