№ 54
гр. Търговище, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20233500600020 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат Р. Р. от ТАК –
повереник на частния тъжител и граждански ищец – Х. Ю. Х., действащ чрез законния си
представител Х. А. Х. – негова майка, срещу присъда № 31/15.12.2022 год., постановена по
НЧХД № 127/2022 год. по описа на РС - П., с която подс. Н. З. И. от с. Г.Г., общ. П. е
призната
за невиновна на основание чл.9, ал.2 от НК и е оправдана за това да е извършила
престъпление по чл. 131, ал.1 т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Осъдена е подс. И. да заплати на гр. ищец сумата от 100 лева, представляващи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, като е отхвърлен иска до
пълния му размер от 2000 лева като неоснователен.
Осъдена е подс. И. да заплати на Х. Х. сумата от 30.89 лева разноски по делото,
съобразно уважената част от гражданската претенция.
Осъден е частния тъжител Х. Х. да заплати на подсъдимата И. сумата от 490 лв.,
представляваща заплатен адвокатски хонорар, пропорционално на отхвърлената част от гр.
иск.
Осъдена е подсъдимата И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата
от 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
В жалбата си и в допълнителните писмени изложения за допълване на доводите във
1
въззивната жалба, частният тъжител и граждански ищец счита постановената присъда за
незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния и процесуален закон, като
същата била явно несправедлива. Наведени са доводи за незаконосъобразно приложение от
страна на съда на чл.9, ал.2 от НК. Посочва се, че съдът е нарушил материалния закон при
определяне на обезщетението. Съдът не бил обсъдил направените разноски по делото от
тъжителя за назначената съдебно-психиатрична експертиза в размер на 617.70 лева. Моли се
присъдата на РС – П. да бъде отменена и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна, като и се наложи съответното наказание, както и да бъде увеличен
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
По делото са постъпили и писмени възражения и допълнителни такива от
подсъдимата И. чрез нейния защитник адв. Р. срещу така подадената жалба и срещу
допълненията към нея. Наведени са доводи за недоказаност на обвинението, като се иска
подсъдимата да бъде призната за невиновна, алтернативно да бъде потвърдена присъдата на
РС – П.. Представени са и писмени доказателства:- 2бр. Експертни решения и Епикриза,
касаещи здравословното състояние на внука на подс. И. – малолетния З.Б..
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец Х. Х. не се явява, за него
се явява законния му представител – неговата майка Х. Х. с повереника адвокат Р. Р..
Поддържа жалбата и допълнението към нея. Доразвива доводите в писмената си жалба.
Моли присъдата на първата инстанция да бъде отменена, като съдът постанови нова, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна. Моли да бъде увеличено обезщетението на
малолетния частен тъжител Х. Х.
Въззиваемата страна - подс. Н. И., редовно призована, се явява лично и с
упълномощения си защитник адвокат Р. от САК. Счита жалбата за неоснователна, поддържа
двете си писмени възражения, моли подсъдимата да бъде оправдана, при условията на
алтернативност да бъде потвърдена. Излага аргументи в подкрепа на посочените мотиви на
първата инстанция.В последната си дума подс. И., посочва, че е невинна, и не била удряла
Х. Х..
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на
обжалваната присъда, по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
ЖАЛБАТА на повереника на частния тъжител Х. Х., действащ чрез законния си
представител Х. Х. е НЕОСНОВАТЕЛНА в наказателната й част и ЧСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА в гражданско осъдителната й част.
РС е приел следната фактическа обстановка: частният тъжител Х. и детето на З.Б.
към момента на инкриминираното деяние са били съученици в ІІІ „А“ клас в ОУ „Л.К.“ гр.
П.. На 08.03.2022 год. между децата възникнало спречкване, в резултат на което били
счупени очилата на З.Б. – внук на подс. И.. В последствие родителите на двете деца се
споразумели семейство Х.и да заплатят по-голяма част от стойността на очилата, закупени
за 83,40 лв., като се предполагало, че тъжителят Х. е бил от причинителите. В присъствие на
2
учител, родителите на частния тъжител предоставили сумата от 50 лева на майката на З.Б. и
случаят бил счетен за приключен. На 06.05.2022 год. тъжителят гостувал в дома на баба си
В. А. в с. Г.Г.. По време на игра с другите деца в близост до дома на А., тъжителят бил
извикан от подсъдимата И., която живеела в същото село и била съседка на бабата на Х. Х..
Подсъдимата започнала да се кара на тъжителя, като го питала защо продължава да тормози
внука й. Казала му, че той е с три операции и не бива да се удря, защото бъбрека му не е
добре. Подсъдимата му дръпнала ушите и му ударила лек шамар. Детето се уплашило и
плачейки се прибрало в дома на баба си.
На 10.05.2022 год. Х. Х. бил освидетелстван от съдебен лекар, като при прегледа не
са били установени травматични увреждания. В следствие на инцидента частния тъжител е
получил „остра стресова реакция“ с лек интензитет.
Търговищкият окръжен съд, извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
Въззивната инстанция споделя извода на РС-П., че е доказано по един безспорен и
категоричен начин от всички гласни и писмени доказателства следното:
-частния тъжител /Х. Х./ и внука на подсъдимата /З.Б./ учат в един клас в гр. П., като
между тях на 08.03.2022 год. е възникнало спречкване, в резултат на което са били счупени
очилата на Б., като родителите на частния тъжител са платили сумата от 50 лева, която сума
била част от стойността на очилата, тъй като освен тъжителя, участие за счупването имали и
други деца. Това обстоятелство не се оспорва от страните, като са събрани гласни
доказателства.
-З.Б. е дете със сериозни здравословни проблеми, като видно от представената пред
въззивната инстанция медицинска документация същият е с „вродена хидронефроза“
/увреждане на бъбреците/, която диагноза е довела до 60% инвалидност без чужда помощ
/виж л. 29-30 от внчхд/. Като на същият от деня на раждането до настоящият момент са му
правени няколко хирургически интервенции;
-подс.И. живеела в с. Г.Г. и разбрала за спречкването между двете деца, което е
предизвикало в нея възмущение и споделила със св. Севилджан Ю.а, че щяла да „му скъса
ушите, да го закачи на тавана с ушите“. Това се установява от показанията на св. Ю.а.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е кредитирал тези показания.
Неоснователно е възражение на адвоката на подсъдимата, че не следва да се кредитират тези
показания, тъй като същата била леля на тъжителя. Това, че едно лице се намира в
роднинска връзка със страна по делото не води априори, че неговите показания следва да се
изключат от доказателствената съвкупност. Настина такива показания следва да се
изследват внимателно, предвид роднинската връзка на свидетелят с една от страните, като
се съпоставят с всички доказателства по делото. Въпреки, че първостепенният съд само е
посочил тези показания без да им даде правна оценка и защо ги кредитира, настоящият
3
състав счита, че от събраните доказателства по делото, тези показания на Ю.а не са
изолирани, а напротив същите с оглед резултата от действия на подсъдимата, водят до
извода, че същата е натрупала в себе си напрежение с оглед случващото се с внука й, като
същата е била взела вече решение да издърпа ушите на Х..
-спрямо подсъдимата е повдигнато обвинение относно това, че същата „започнала да
блъска детето ми и му издърпала ушите пред другите деца“ /виж тъжбата л.3 от нчхд/. В
делата от частен характер, частния тъжител в тъжбата си описва престъплението без да е
длъжен да му дава правна оценка. Описанието на деянието, което прави частния тъжител в
тъжбата си, следва да бъде доказано от същият с предвидените в НПК способи – разпит на
свидетели, писмени доказателства, експертизи и др. Т.е. доказателствената тежест лежи
върху частния тъжител. По делата от частен характер, частната тъжба замества
обвинителния акт /ОА/. Посочените в тъжбата обстоятелства не могат да бъдат изменяни и
допълвани за разлика от ОА, където е предвидена възможност за изменение на обвинението.
В конкретния случай, обвинението е затова, че подсъдимата е блъскала и издърпала ушите
на Х.. Не е повдигнато обвинение /не е посочено такова обстоятелство в тъжбата/ за
нанасяне на шамар. Въззивният състав счита, че от събраните гласни доказателства –
разпитите на свидетелите, писмени такива и приетата съдебно-психиатрична експертиза
безспорно е установено, че описаното в тъжбата „дърпане на ушите“ е доказано. Наистина
преки доказателства – разпити на очевидци, които да посочат това обстоятелство пред съда
не са събрани. Разпитаните свидетели:
Е.Е., която в разпита си посочва, че непосредствено след деянието е видяла Х., като
същото е плачело и споделило, че подсъдимата му е дръпнала ухото;
С.С. която в разпита си посочва, че е видяла как И. се кара на Х., и чула веднага след
инцидента от снаха си, че подсъдимата е дърпала ушите на тъжителя;
-Св. С. Ю.а /за която по-горе въззивната инстанция изложи съображения защо
кредитира нейните показания/, която е видяла, че ушите на Х. били силно зачервени, както и
лявата му блуза. Тъжителят не бил в състояние да разкаже какво е станало, а затова какво е
станало и разказало детето, което си играело с Х.;
-Св. П. – полицейски служител, който в показанията си посочва, че подсъдимата е
признала, че леко е дръпнала ухото на тъжителят. Относно показанията на този свидетел -
няма процесуална пречка показанията да му бъдат кредитирани, поради следното: от една
страна няма законова забрана за даване показания от страна на полицейски служители, от
друга страна същият е извършил проверка и провел „беседа“ с подсъдимата не по нанасяне
на телесната повреда на Х., а по инцидент случил се на следващия ден, касаещ инцидент
случил се между подсъдимата и чичото на частния тъжител.
Всичките тези показания, макар и косвено водят до категоричния извод, че на
процесната дата подс. И. се е карала на тъжителят, което подсъдимата и не отрича, и че
същата му е издърпала ушите. Тези показания на свидетелите се подкрепят и от изслушаната
и приета в съдебно заседание съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице е посочило,
4
че в резултат на това действие на подсъдимата, Х. е преживял стрес и получил „Остра
стресова реакция“ с лек интензитет и продължителност няколко часа до няколко дни. В
разпита си пред съда на въпроса относно малолетния Х., дали вярно пресъздава
обстоятелствата при инцидента или е било манипулирано, вещото лице е категорично –
„никой не го е манипулирал. Детето вярно пресъздава инцидента “ /л.58 на гърба от нчхд/.
Относно обстоятелството, че тъжителят пред вещото лице е посочило, че му е
ударено леко шамарче, докато в разпитите на свидетелите, съдебното медицинското
удостоверение, дори в самата тъжба е посочено, че са му били издърпани ушите. Вещото
лице е дало обяснение, че това от психиатрична гледна точка не е съществено, същественото
е било, че „е имало ситуация, която е довела до леко интензивна стресова ситуация“ /л.58
на гърба – л.59 от нчхд/.
От посоченото може да се направи заключение, и настоящият състав го прави, че е
доказано, че спрямо Х. е осъществено насилие изразяващо се в „дърпане на уши“.
Твърдението за леко „шамарче“ за първи път се появява в съдебно-психиатричната
експертиза, която е изготвена на 23.11.2022 год., докато инцидента е станал на 06.05.2022
год., т.е. изминали са повече от шест месеца. Като се вземе предвид, че вещото лице в
разпита си първата инстанция е посочило, че „инцидента, който се е случил май месец, през
декември то е го е забравило почти“ /л.58 на гърба нчхд/, също и възрастта на детето, което
е на 10 години, е съвсем логично Х. да не пресъздава вярно какво е станало. Като това не е в
резултат на манипулиране или съзнателно изкривяване на истината, а в резултат на
изминалия период от време, ниската му възраст и не на последно място, както посочва и
вещото лице – почти забравяне на инцидента.
Какво не е доказано по делото:
-обясненията на подсъдимата, че Х. системно тормози внука й, като го е ритал,
непрекъснато го е удрял, като тормоза продължавал и към момента на разглеждане на
делото. В обяснения дадени пред първата инстанция /л.69 от нчхд/, както и пред въззивната
инстанция в пледоарията си, подсъдимата посочва, че при инцидента когато са счупени
очилата на внука й, Х. е ритал внука й в стомаха /л.45 от внчхд/. Посочено от
подсъдимата, е прието от съда в изложените мотиви, без да са налице събрани доказателства
за това, като първостепенния съд е посочил, че това е повода за извършване на деянието.
Тези недоказан повод е намерил отражение и при определяне на размера на гражданския
иск. Първостепенният съд е приел, че има съпричиняване от страна пострадалия, който с
действията си спрямо внучето на подсъдимата е допринесъл за осъществяване на
съставомерния резултат. Този извод на съда е необоснован и неподкрепен от
доказателствата по делото. Както се посочи по-горе единствено доказано по делото е, че на
08.03.2022 год. по делото е това, че е имало спречкване между двете деца в резултат на
което са счупени очилата на З.Б.. Като освен Х. Х. в това спречкване са участвали и други
деца. За счупените очила родителите на Х. са заплатили част от очилата. Не са представени
никакви доказателства относно това, че Х. е тормозел Б., че го е ритал в корема, че
продължава да го тормози. Посоченото от страна подсъдимата не е подкрепено с никакви
5
доказателства – гласни или писмени. Доверявайки се само на обясненията на подсъдимата,
без да се налице доказателства в подкрепа на нейните обяснения, първата инстанция е
постановила необоснован акт в частта на определяне размера на гражданския иск, за което
настоящият състав ще се спре по-долу.
От друга страна следва да се има предвид следното: - подсъдимата живее в с. Г.Г.,
общ. О.. Нейният внук живее и учи в гр. П.. Т.е. подсъдимата няма преки наблюдения върху
станалото /спречкването в училището/, нито е участвала в срещата организирана между
родители на двете деца и учител от училището относно счупените очила. За станалия
инцидент тя е научила от своя внук и неговите родители. Доколко вярно и е пресъздадена
ситуацията не може да се установи, но същата е била убедена, че Х. системно е тормозил
внука й З.Б., като дори го е ритал в стомаха. Знаейки за претърпените три операции, това, че
внучето й е с вродено заболяване, е създала невярна /или поне недоказана/ представа у
подсъдимата, че Х. тормози и бие З.Б.. Именно поради това, същата решила да „респектира“
Х., като му се скара и му издърпа ушите. От така посоченото настоящият счита, че И. е
смятала, че следва да защити внучето си, като с действията си да накара Х. да прекрати
тормоза й. Това е и мотива на подсъдимата да предприеме действията, с който е
осъществила от формална страна деянието по чл.131, ал.1 т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, а
именно да издърпа ушите на тъжителят.
Основното възражение наведено във въззивната жалба на частния тъжител и
граждански ищец пред въззивната инстанция е приложението на чл.9, ал.2 от НК от
първоинстанционния съд. В тази връзка, настоящият въззивен състав намира така
изложеното в жалбата и в допълнението към нея за неоснователно. Съдът не споделя
изложените в жалбата съображения, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК, тъй като е извършено престъпление по чл.131, ал.1 т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Твърди се в жалбата, че това престъпление било с по-високо обществена опасност, само
поради факта, че е причинена телесна повреда на малолетно дете и законодателят е
предвидил по тежко наказание. Правилно в жалбата си повереника на частния тъжител е
посочил, че нормата на чл.9, ал.2 от НК е приложима спрямо всички престъпления от
особената част на наказателния кодекс. От друга страна е посочил, че следва да бъде
изключено от приложното поле на тази разпоредба престъплението по чл.131, ал.1 т.4 от
НК. Посоченото е нелогично и незаконосъобразно, тъй като липсва изрична разпоредба,
изключваща определени престъпления – в случая чл.131, ал.1 т.4 от НК от приложното поле
на чл.9, ал.2 от НК. Малозначителността на осъщественото деяние се предопределя или от
липсата изобщо на обществената опасност или от явната и незначителност. И при двете
хипотези деянието не е престъпно, тъй като липсва един от елементите на престъплението
по чл.9, ал.1 от НК – обществената опасност. Преценката за малозначителността на деянието
е свързана преди всичко с възможните или настъпилите вредни последици и когато те са
явно незначителни, обществената опасност е толкова ниска, че третираното му като
престъпление е неоправдано. Известно е, че малозначителността на деянието е конкретно
негово обществено качество, поради което са необходим внимателен анализ на
6
обстоятелствата, дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху
обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава
тези отношения. Този въпрос се разрешава при съвкупната преценка на всички елементи на
състава на дадено престъпление, съобразно съдебната практика. В това отношение
принципно са от значение характерът на обекта на посегателство, степента, в която той
може да бъде засегнат, характера на конкретното деяние, степента на застрашаване на
обекта, обещественоопасните последици от деянието, някои от особените характеристиките
на дееца, които се отразяват на персоналната му обществена опасност. Именно всеки един от
тези релевантни фактори за преценка на обществената опасност на извършеното, следва да
бъде съобразен при обосноваването на основанията за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Характеристиката на личността на дееца няма определящо значение при преценката
на малозначителността на деянието, макар, че следва да се преценява в съвкупността на
всички елементи на престъплението. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е
приел, че в случая обществената опасност на дееца е ниска. Подсъдимата И. е неосъждана,
като липсват данни за нейни противообществени прояви. Направената от РС оценка на
обстоятелствата, сочещи на липса на обективно отрицателно въздействие на извършеното
върху обществените отношения, които са обект на посегателство, а също така и
субективните характеристики на самото деяние, каквито са подбудите и мотивите за
неговото извършване – които макар и да се градят на грешна /недоказана/ представа са
верни и се споделят от въззивната инстанция. Правилен е извода на съда, че деянието е явно
незначително, видно от посоченото по-горе.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, с оглед явната незначителност на
обществената опасност на деянието, правилно подс И. на основание чл.9, ал.2 от НК е
оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.131, ял.1 т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Относно предявения граждански иск: същият е с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
За да се уважи такъв иск, следва да е налице деяние – действие или бездействие, същото да е
противоправно и да е извършено виновно, да са причинени вреди, както и да е налице
причина връзка между деянието и вредата.
По делото безспорно е установено, че е извършено деяние, което е противоправно и е
извършено виновно, макар и същото да не може да се квалифицира като престъпление.
Безспорно е установено, че в резултат на именно на това деяние тъжителят е
претърпял неимуществени вреди, изразили се в болка и страдание.
Както се посочи по-горе неправилно и незаконосъобразно е прието от страна на
съда, че тъжителят е съпричинил вредоносния резултат. Това обстоятелство не доказано по
предвидения от НПК ред. Твърдението на подсъдимата, че Х. е тормозел системно внучето
й, както и това, че на инцидента на 08.03.2022 год. станал в училището, същият е ритал
внука й, както се и посочи по-горе не е доказано. Наистина подсъдимата е била уверена, че
това е така, но тази и представа макар и да обяснява подбудите и мотива за извършеното
деяние, не намира подкрепа в доказателствата по делото. След като това е така, макар и тази
7
невярна представа да мотивира настоящата инстанция да приеме, че е налице чл.9, ал.2 от
НК не следва да намери отражение при определяне размера на гражданския иск.
След като това е така, правилно е прието от РС, че с оглед разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД, на частния тъжител следва да му се присъдят неимуществени вреди. Неправилно обаче
са присъдени неимуществени вреди в размер на 200 лева, които освен това са намалени
незаконосъобразно с ½, и е осъдена подсъдимата да заплати сумата от 100 лева, ведно със
законната лихва от деня на увреждането. Настоящият състав счита, че с оглед посоченото
по-горе следва да бъдат присъдено обезщетение в размер на 700 лева за причинените болка
и страдания, ведно със законната лихва от деня на увреждането от 06.05.2022 год. до
окончателното и изплащане. За да определи посочения размер, настоящият състав съобрази
както причинените болки и страдания на тъжителят при издърпване на ушите, което е
извършено в присъствието и на други деца. Така и отражението което е породило това
действие, а именно посоченото от вещото лице, че Х. е получил „остра стресова ситуация“
която е продължила от няколко часа до няколко дни. Посочено от страна на свидетелите, че
същият го е било страх да излиза навън, когато е ходел на баба си в селото, така и
унижението, което е претърпяло пред своите приятели, с които си е играло. Въззивният съд
както посочи по-горе, счита, че не следва да присъди обезщетение за „лекото шамарче“.
Съдът счита, че предявени иск в размер на 2000 лева е завишен, поради следното: както е
посочило вещото лице инцидента е почти забравен само 6 месеца след това, причинената „
остра стресова ситуация“ е отшумяла от няколко часа до няколко дни.
С оглед изхода на делото, законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.2 пр.3 от НПК, първата инстанция е възложила в тежест на подсъдимата да
заплати на частния тъжител разноските по делото съобразно уважената част от
гражданската претенция. С оглед обаче обстоятелството, че размера на гражданската
претенция бе коригиран от въззивната инстанция, то следва да бъде увеличен размера от
30.89 лева на 356.20 лева. В този размер са включени направените разноски от частния
тъжител за повереник в размер на 400 лева, и разноски за изготвяне на експертиза в размер
на 617.70 лева /експертиза касаеща предявения граждански иск/, като общата сумата от
1017.70 лева е намалена съобразно уважената част от гражданския иск. Следва да бъде
коригиран размера на присъдените разноски, за които е осъден Х. Х., действащ чрез своята
майка и законен представител Х. Х. от 490 лева на 325 лева, представляваща адвокатски
хонорар, съобразно отхвърлената част от гражданския иск . В останалата и част присъдата
следва да бъде потвърдена.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че присъдата на първата инстанция следва да изменена в
гражданската и част. В останалата си част присъдата на РС – П. следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334 т.3 във вр. с чл.337, ал.3 пр. последно от
НПК, съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 31/15.12.2022 год., постановена по НЧХД № 127/2022 год. по
описа на РС – П., частта й, в която подсН. З. И. с установена по делото самоличност е
осъдена да ЗАПЛАТИ сумите относно присъдения граждански иск и разноските по делото,
КАТО УВЕЛИЧАВА:
размера на обезщетението за причинените от деянието неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от 100 /сто / лева НА 700 /СЕДЕМСТОТИН/ ЛЕВА,
ведно със законната лихва от 06.05.2022 год., до окончателно изплащане на сумата, като
разликата до пълния размер от 2000 лв. отхвърля като неоснователен;
размера на присъдените разноски по делото на частния тъжител Х. Ю. Х. от 39.89
/тридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, НА 356.20 /триста петдесет и
шест лева и двадесет стотинки/ лева, съобразно уважената част от гражданския иск.
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски по делото, за които е осъден частния
тъжител Х. Х., действащ чрез своята майка и законен представител Х. Х., да ЗАПЛАТИ на
подсН. И. от 490 /четиристотин и деветдесет/ лева НА 325 /триста двадесет и пет/ ЛЕВА,
представляваща заплатен адвокатски хонорар, пропорционално на отхвърлената част от
гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9