№ 17389
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110111638 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Д. С. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 213,10 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до
30.04.2020 г. за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № ***** ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване, 38,26 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 21.07.2022 г., 26,95 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2022
г. до окончателното й погасяване, и 6,65 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.07.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.08.2022 г. по ч.гр.д.№41427/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумата 213,10 лв. за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и 26,95 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.4.2020 г. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно в размер на 38,26 лв. върху главницата за доставена
1
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.07.2022 г., и обезщетение за забава в
размер на 6,65 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
31.07.2019 г. до 21.07.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2022 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът Д. С. Т. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че искът е недопустим.
Твърди, че на 17.09.2020 г. по банков път е заплатил сумата от 1012 лв. по фактура №
**********/31.07.2020 г., която стойност е била определена от ФДР по изравнителна
сметка за дялово разпределение за отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.
Релевира възражение за изтекла в негова полза 3 годишна погасителна давност.
Твърди, че процедурата, заложена по реда на чл. 31 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение е нищожна. Оспорва
дължимостта на възнаграждението за предоставена услуга дялово разпределение,
доколкото ищецът не е носител на това вземане. Твърди, че липсват доказателства за
публикуване на дължимите суми на сайта на ищеца, поради което не е изпаднал в
забава и не дължи обезщетение за забава.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо” АД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предвид липсата на спор между страните в съдебно заседание съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът Д. С. Т. е
собственик на , че ответникът е придобил 1/2 ид. част от недвижим имот,
представляващ Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, заедно с трето
неучастващо в делото лице – ЮМ Т.а, която притежава другата 1/2 ид. ч. Горното се
установява и от приложената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния
имот.
Представените е Договор от 27.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ***** и третото лице помагач „Нелбо“ АД за
извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по
апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който
е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 22.08.2002 г., както и
Договор № **** г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
По делото са представени съобщение към фактура № **** г., обща фактура за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., съобщения към месечните фактури за процесния
период, кредитни и дебитни известия, касаещи процесния период, както и
изравнителни сметки, изготвени от ТЛП, талони за отчет на уредите и лиценз на
топлинния разпределител.
Представено е платежно нареждане от 17.09.2020 г. за сумата от 1012 лв. с
посочено основание фактура № 0000001005437188/07.2020 г. и платежно нареждане от
16.09.2019 г. за сумата от 1112,59 лв.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
1979,85 лв., а след годишното отчитане и изравнението между прогнозно изчислените
суми и равните месечни вноски от ФДР, както следва: 1) за времето от м.8.2017 г. до
м.7.2018 г. е отразена сума за връщане 108,85 лв., от която със 107 лева е прихваната
сметка по фактура от м. 7.2018 г., а с останалите 1,85 лв. е погасена част от общата
фактура от м.7.2018 г.; 2) за времето от м.8.2018 г. до м. 7.2019 г. е отразена сума за
2
връщане 38,10 лв., с която е прихваната част от сметка по фактура за м.7.2019 г.; 3) за
времето от м.8.2019 г. до м.04.2020 г. е отразена сума за доплащане в размер на 18,23
лв. Установило е, че след извършените плащания от страна на абоната в това число
издадената обща фактура е останала неплатена сума за процесния период в размер на
140,33 лв., като плащания след завеждането на делото не са постъпвали. Вещото лице е
изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 21.07.2022 г. – 29,39 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга
дялово разпределение от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. е 26,95 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода 31.07.2019 г. – 21.07.2022 г. е в размер на 6,58 лв. Вещото
лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.04.2019 г.
– 30.04.2020 г. с отразени извършени плащания на равни месечни вноски, която е в
размер на 117,05 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2019 г. – 21.07.2022 г. е в
размер на 22,66 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от
ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Въз връзка с горното и с оглед липсата на спор между страните, а и въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, може да се обоснове извод, че
ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на 1/2
ид.ч. от процесния имот и между страните е налице валидно облигационно
правоотношение. Предвид данните за наличието на съсобственост с друго лице, за
3
което ищецът не твърди, нито пък е ангажирал доказателства да е в брак с ответника,
не може да се възприеме наличието на солидарна отговорност между двамата
съсобственици, поради което следва да се приеме, че съсобствениците отговарят при
условията на разделна отговорност, съобразно квотите в съсобствеността.
Следователно ответникът отговаря до размера на притежавания от него дял в
собствеността, а имено за 1/2.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
По възражението на ответника за нищожност на процедурата, заложена в чл. 61
и следващите от Наредбата за топлоснабдяването, досежно Методиката за дялово
разпределение, съдът намира, че в това производство съдът не би могъл да се
произнася относно законосъобразността на нормативни актове, какъвто е и процесната
наредба, част от която е методиката. Представеното от ответника решение не е влязло
в сила, поради което съдът не би могъл да се позовава на приетите в него доводи за
нищожност на методиката.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, че за процесния период от 01.05.2018 г. –
30.04.2020 г. в имота на ответника е доставена претендираното от ищеца количество
топлинна енергия, отразено в изравнителните сметки и общи фактури, а спорът се
свежда до начина на осчетоводяването на сумите от ищеца, както и тези начислени
допълнително след издаването на общите фактури въз основа на изравнителните
4
сметки и дали същите са заплатени.
Така от заключението на ССчЕ се установи, че стойността на неплатената
топлинна енергия, доставена за процесния период, е в размер на 167,28 лв. От
представените по делото писмени доказателства се установи, че в счетоводството на
дружеството 31.08.2021 г. са отразени дебитни известия от в общ размер на 33,11 лв.
(л.115 – 118 от делото), въз основа на които са извършени корекции по фактури за
потребено количество топлинна енергия за м.04.2020 г., за периода 05.2019 г. –
30.06.2019 г., за м. март 2020 г. и за периода 07.2019 г. – 28.02.2020 г., които не касаят
годишното изравнение, а се прави корекция на осчетоводени суми за дължимите равни
месечни вноски. Съгласно чл. 32 от ОУ след годишното отчитане и изравнение
търговецът издава кредитни известия за фактурите по прогнози суми и фактура за
действително потребеното количество топлинна енергия. Видно от приложените по
делото изравнителни сметки, изготвени от третото лице-помагач за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е отразена сума за доплащане 165 лв., която ищецът е
отразил в фактура № 01066333536/31.07.2019 г., отчитайки задължение в размер на
1114,03 лв., част от което е платено от ответника с платежно нареждане от 16.09.2019
г. и е останала неплатена сумата от 33,07 лв. С изравнителната сметка за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е отчетена сума за възстановяване в размер на 73,10 лв., в
резултат на което ищецът е отразил корекция за доплащане в размер 27,33 лв. за
изравняване на начислените равни месечни вноски и е намалил дължимата сумата,
подлежаща на връщане от корекция на цена и платената от ищеца сума в размер на
1012 лв., в резултата на което е останала неплатена сума в размер на 94,02 лв. Едва
след така направеното изравнение през м. 7.2021 г. се извършва корекция на
дължимите суми през отоплителен сезон 2019 – 2020 г. без да са налице данни за
основанието, на което се начисляват допълнителни суми. По делото не са представени
доказателства да е извършван последващ годишен отчет и да са издавани други
изравнителни сметки, които да налагат коригиране на месечните фактури за потребено
количество топлинна енергия. Ето защо съдът намира, че по делото не е доказано
вземането на ищеца за 33,11 лв., което е начислено след процесния период въз основа
на дебитни известия да е доказано. Следователно задължението за доставена топлинна
енергия до имота за процесния период е в размер на 134,17 лв., за които ответникът
отговаря до размера на притежаваните идеални части от имота – до 1/2.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 29.07.2022 г. При изчисляването на тригодишната давност
следва да се вземе предвид нейното спиране за 70 дни за периода 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, по отношение на вземанията на ищеца, които са били изискуеми в този
момент.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. март 2019
г. е станало изискуеми съответно на 15.05.2019 г. и давността за същото към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е била изтекла,
поради което вземането е погасено по давност, както и всички по-стари вземания.
По отношение на вземането за м.4.2019 г., същото е станало изискуемо на
14.06.2019 г., като давностиня срок за него изтича на 23.08.2023 г., но с подаването на
5
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.07.2022 г. давността е
прекъсната. Следователно вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. не са погасени по давност. Съгласно
заключението на ССчЕ дължимите и неплатени суми за доставена топлинна енергия за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 117,05 лв. От тази сума следва да
се приспаднат сумите по дебитните известия в общ размер на 33,11 лв., мотиви за което
бяха изложени по-горе, следователно непогасения по давност размер на задължението
е в размер на 83,94 лв. Ответникът, като собственик на 1/2 ид. ч. от топлоснабдения
имот, отговаря за половината от задължението, а именно до размера на 41,97 лв., до
който размер се явява основателна претенцията на ищеца, а за горницата до пълния
предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и предвид заключението на
ССчЕ за периода от 15.09.2019 г. до 21.07.2022 г. е в размер на 8,37 лв., до който
размер се явява основателна исковата претенция на ищеца, а в останалата част до
пълния предявен размер от 38,26 лв. подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 26,95 лв., или по 2,45
лв. на месец. Тъй като ответникът отговаря до размера на притежавания дял от
съсобствеността в имота, същият дължи половината от възнаграждението за дялово
разпределение, или сумата от 13,48 лв., до който размер се явява основателна
претенцията на ищеца, а до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
6
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 16,79 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 75 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 117,58 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Искане в
този смисъл е направил процесуалният представител на ответника - адв. Р. Л. Д. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответника на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по
ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство защита и съдействие,
според защитавания интерес минималното възнаграждение е 400 лв. С оглед
гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адвокат Р. Л. Д., САК, личен № **********, адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 1-А, вх. Б, ет. 3, кантора 313, адвокатско възнаграждение в размер на
310,42 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 41,97 лв. дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.4.2019 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес:
гр. София, *****, аб. № ***** ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2022 г. до
окончателното й погасяване, 8,37 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.07.2022 г., 13,48 лв.
неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2022 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№41427/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 41,97 лв. до пълния предявен
размер 213,10 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., за горницата над 8,37 лв. до пълния предявен размер от 38,26 лв. обезщетение за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.07.2022 г., за горницата над 13,48 лв. до пълния
предявен размер от 26,95 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. и за сумата 6,65 лв. обезщетение за забава
върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до
21.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№41427/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 16,79 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 117,58 лв.–
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Р.
Л. Д., САК, личен № **********, адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 1-А, вх. Б, ет. 3,
кантора 313, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на
310,42 лв. за оказана безплатна помощ на ответника.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8