РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 290 /
15.5.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ
състав в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и
участието на прокурора ТИХОМИР ГЕРГОВ, като разгледа докладваното от съдия
Петров к.н.а. дело № 181 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2.
Образувано е по жалба на „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********, със седалище в гр. Ловеч и
адрес на управление хотел „Ловеч“, ул. Търговска № 12, чрез процесуалния
представител адв. К. А., срещу Решение № 515 от
30.12.2022г., постановено по а.н. дело №
20225220201384 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2022г., с което е потвърдено
Наказателно постановление №638285-F641571 от 30.05.2022 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“, Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което с което
за нарушение на чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с §
32, т. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от
13.12.2006, във връзка с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, на основание чл.
185, ал.5, във връзка с ал. 4 от ЗДДС,
на „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00
лева.
3.
Касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, постановен в противоречие с приложимия
материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН.
Възразява
се, че решаващия съд не е извършил цялостна проверка за законосъобразно
издаване на обжалваното наказателно постановление. Счита се, че противно на
приетото от съда, описанието на нарушението в АУАН и НП е неясно и неточно,
като и двата акта страдат от липса на изискуеми реквизити, които са императивно
установени. Според жалбоподателя в случая е посочена единствено датата на
извършване на проверката от контролните органи, без да се сочи датата на
извършване на нарушението. При това положение според жалбоподателя, съдът не е
съобразил, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не
е спазил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и с това е нарушил основен
принцип на административно наказателния процес, а именно принципът на
разкриване на обективната истина.
Поддържа
се, че първоинстанционния съд неправилно е приел за несъмнено установено
извършването на процесното административно нарушение. Според жалбоподателя, по
делото няма ангажирани доказателства, които да установяват нарушение на изискването
по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н - 18, извършено от „Петрол“ АД, а именно да не
подава данни по установената дистанционна връзка, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на
търговския обект. В този смисъл се счита, че неправилно е прието от контролните
органи, съответно неправилно е потвърдено от съда, че след като резервоар № 2
(Р2) не е рекалибриран на петата година след предходното му калибриране, е
налице основание да се приеме, че от ЕСФП се подават некоректни данни. Според
жалбоподателя, не се твърди и няма доказателства, че подаваните данни по чл.
118 ЗДДС от ЕСФП на търговския обект, за което няма спор, че е от одобрен тип,
регистриран в НАП с peг. № 4339158, с ИН на ФУ BN008107 и ИН на ФП 51008977,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоара за съхранение на дизел, са различни от реално наличните. Също така,
не се твърди, нито се установява да е имало прекъсване на изградената
дистанционна връзка, като не са установени отклонения в количествата горива
отчетени от нивомерната система и доставени съгласно документи в нито един
момент в периода 20.07.2021г. до 03.11.2021г. Поддържа се, че при съпоставка
между двата представени по делото документа за калибриране се установява, че определянето на наличните
количества горива в резервоара при използване на таблицата от 2016г. и на
таблицата от 2021г. става по идентичен начин и води до идентични резултати. В
едната таблица мерната единица е в сантиметри, а в другата таблица в милиметри,
като и в двата случая при височина на нивото от 259 см. или 2590 мм обемът на
резервоара е един и същ.
За
погрешно се счита приетото от съда, че правилно е наложена санкция за
повторност на нарушението, доколкото констатацията, че за същото по вид
нарушение (без да е посочено какво точно) са съставени и влезли в сила няколко
наказателни постановления, е неправилно. Според жалбоподателя, при прочита на
описаната в процесното наказателно постановление фактическа обстановка и тази в
цитираните наказателни постановления се налага извод, че не може да се направи
какъвто и да е паралел с описаните в Протокол сер.АА № 0012957 от 03.11.2021г.
констатации.
Възразява
се още, че не са изложени съображения от страна на административно наказващия
орган защо не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Иска
се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени процесното наказателно
постановление, респективно наложеното административно наказание да бъде
редуцирано до размер на 500,00 лв.
4.
Началник отдел „Оперативни дейности“, Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния представител юрк. С., в представено по делото писмено становище,
счита касационната жалба за неоснователна. Поддържат се фактическите
констатации и правните изводи формирани от административно наказващия орган и
от първоинстанционния съд.
Иска
се обжалваното съдебно решение да бъде оставено в села.
5.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че жалбата е основателна. Счита се, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. За допустимостта :
6.
Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7.
Пазарджишкият районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от търговското
дружество срещу НП №638285-F641571 от 30.05.2022 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, с което на юридическото лице, за
нарушение на чл. 3, ал. 3, във връзка с ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.,
във връзка с § 32, т. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба Н-18 от 13.12.2006, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 и ал. 6 от ЗДДС,
на основание чл. 185, ал. 5, във връзка с ал. 4
от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева. Същото
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия
AN F641571
от 28.01.2022 г., съставен от Л. С. М. на длъжност инспектор по приходите при в
ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
При
извършена проверка на 03.11.2021г. в 10:12ч. на търговски обект по смисъла на §
1 т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция „ПЕТРОЛ“ № 5202, находящ се в гр.
Пазарджик, бул. Цар Освободител, № 43, стопанисван от „ПЕТРОЛ“АД,
ЕИК ********* е констатирано, че търговското дружество, в качеството му на
задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ, не е
спазило установения с подзаконовия нормативен акт ред, като не предава по
установената дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
търговския обект.
Проверяващия
екип е установил, че бензиностанцията разполага с 5 бр. средства за измерване
на разход - колонки за зареждане на гориво (бензин А-95Н, дизелово гориво и
пропан-бутан /LPG/), а именно 4 бр. бензиноколонки (две модулни) с по 3
пистолета за зареждане на гориво и 1 бр. газколонка с 1 пистолет за зареждане
на гориво, общо 13 бр. пистолета - 4 бр. за бензин А-95Н, 4 бр. за дизел Green
Force, 4 бр. дизел Pro Force и 1 бр. за LPG.
Констатирано
е било, че обектът разполага и с 4 бр. подземни резервоара за съхранение на
течни светли и газообразни горива, а именно резервоар 1 /Р1/ за съхранение на
бензин А-95Н, резервоар 2 /Р2/ за съхранение на дизел, резервоар 3 /РЗ/ за
съхранение на дизел, резервоар 4 /Р4/ за съхранение на пропан-бутан /LPG/.
Установено е, че съдовете за съхранение на гориво /подземни резервоари/ имат
инсталирани нивомерни сонди, като същите, както и останалите горепосочени
компоненти, се използват и са включени в състава на електронна система с
фискална памет (ЕСФП). В обекта е била налична монтирана и функционираща ЕСФП,
модел NEXUS8, регистрирана в НАП с peг. № 4339158, с ИН на ФУ BN008107 и ИН на
ФП 51008977, с нивомерна система: тип „Veeder-Root TLS-2“ с централно
регистриращо устройство „MF-TH230QR“.
По
време на проверката на органите по приходите са били представени 4 броя свидетелства/сертификати
за калибриране с калибриращи таблици, а именно: Сертификат за калибриране №
318-2019 от 16.04.2019г. за резервоар 1 /Р1/ за съхранение на бензин А-95Н, с
вместимост 20210 л., издаден от Лаборатория за калибриране към Калибратор Лаб
ЕООД; Сертификат за калибриране № 319-2019 от 16.04.2019г. за резервоар 3 /РЗ/
за съхранение на дизел Pro Force, с вместимост 20127 л., издаден от Лаборатория
за калибриране към Калибратор Лаб ЕООД; Сертификат за калибриране № 320-2019 от
16.04.2019г. за резервоар 4 /Р4/ за съхранение
на
LPG, с вместимост 10315 л., издаден от Лаборатория за калибриране към
Калибратор Лаб ЕООД, както и Свидетелство за калибриране № 3-Р164-6 от 20.07.2016г.
за резервоар 2 /Р2/ за съхранение на дизел Green Force, с вместимост 20773 л.,
издаден от Лаборатория за калибриране на средства за измерване „Денев-Д“ ООД.
Въз
основа на последно поменатото Свидетелство, проверяващия екип е констатирал, че
резервоар 2 /Р2/, тип хоризонтален, за съхранение на дизел Green Force, с
вместимост 20773 л., е калибриран на 19.07.2016 г., като
законоустановеният пет годишен срок за
рекалибриране на Р2 е изтекъл на 19.07.2021г., тоест към момента на проверката
за Р2 няма издадени актуални Свидетелство за калибриране и калибрираща
таблица.При това положение е прието, че не се предават на НАП по установената
дистанционна връзка необходимите данни, даващи възможност за определяне на наличните
количества горива в Р2 за съхранение на дизел Green Force в търговския обект.
Във
връзка с извършената проверка, по електронен път от страна на дружеството е
представен актуален Сертификат за калибриране № 521-2021 от 03.11.2021г. за Р2
за съхранение на дизел, ведно с калибровъчна таблица, издаден от Лаборатория за
калибриране към Калибратор Лаб ЕООД(л. 38
и сл. по първоинстанционното дело).
Посочено
е, че нарушението е установено и удостоверено с Протокол за извършена проверка
cep. АА № 0012957 от 03.11.2021г. и Протокол за извършена проверка сер. АА №
0012960 от 11.11.2021г.(приложени по
първоинстанционното дело).
Въз
основа на описаните данни е формиран окончателния извод, че „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК
********* „….не подава коректни данни от ЕСФП по чл. 118 в Национална
агенция за приходите…“, с което е осъществен състава на чл. 3, ал. 3, във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с § 32, т. 1
от ПЗР на НИД на Наредба Н-18 от 13.12.2006, във връзка с чл. 118, ал.4 и ал. 6
от ЗДДС.
Акта
е връчен на неговия адресат без заявени в момента възражения. Такива са били
заявени в писмен вид и депозирани в администрацията с вх. № 70-00-1902 от
21.02.2022 г. В същността си, тези възражения са идентични със становището
изразено в жалбите на дружеството, подадени пред първоинстанционния съд и пред
касационната съдебна инстанция.
8.
Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна
квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен
орган, който на основание на основание на основание чл. 185, ал. 5, във връзка
с ал. 4 от ЗДДС, е наложил процесното
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева.
В
наказателното постановление е отбелязано, че нарушението не води до
неотразяване на приходи.
Прието
от административно наказващия орган е, че нарушението е извършено повторно по
смисъла на § 1, т. 35 от ДР от Закона за данък върху добавената стойност, като
за същото нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е издадено Наказателно постановление №
540318-F554250 от 07.10.2020 г., влязло в сила на 30.03.2021 г., с което на
дружеството, също е било наложено административно наказание.
Относно
обстоятелствата, които са съобразени при определяне на вида и размера на
наказанието, в наказателното постановление е отбелязано, че „…. При
извършена справка в Регистър за административнонаказателни преписки, се
установи, че дружеството е извършвало множество нарушения на данъчното
законодателство, някои от които са от категорията на процесното, като за
последните са издадени следните актове….“. В тази насока са изброени : АУАН
cep. AN № F520373 от 30.10.2019г. е съставен за това, че дружеството е допуснало
нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за което има издадено НП № 495564-F520373 от 19.02.2020
г.; АУАН cep. AN № F554252 от 17.06.2020r. е съставен за това, че дружеството е
допуснало нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.200вг. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за което има издадено НП № 540317-F554252от
07.10.2020 г., влязло в сила на 30.03.2021 г.; АУАН cep. AN № F554259 от 17.06.2020r.
е съставен за това, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за
което има издадено НП № 540315- F554259 от
07.10.2020 г., влязло в сила на 30.03.2021г.; АУАН cep. AN № F554262 от 17.06.2020r.
е съставен за това, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за
което има издадено НП № 540316- F554262 от 07.10.2020 г., влязло в сила на
30.03.2021г.; АУАН cep. AN №
F607622/31.03.2021г. е съставен за това, че дружеството е допуснало нарушение
на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за което има издадено НП № 600499-F607622 от 16.09.2021
г.; АУАН cep. AN № F612251 от 18.05.2021r. е съставен за това, че дружеството е
допуснало нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за което има издадено Предупреждение
№ 609024-F612251 от 01.11.2021 г.
От
изброените документи, в съдебното производство е представено Наказателно
постановление НП № 540318-F554250 от 07.10.2020 г.; № 540317-F554252от
07.10.2020 г.; НП № 540315- F554259 от 07.10.2020 г. и НП № 540316- F554262 от
07.10.2020 г., като със всяко от тях на „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК ********* е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ за извършени при осъществяване
на дейността на дружеството нарушения на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. От гледна точка на
установените по делото факти, следва да се констатира, че липсват каквито и да
е данни, кога въпросните постановления са били съобщени на техния адресат, дали
са били обжалвани и какъв е крайният резултат от евентуалните съдебни
производства. Каквото и да е отбелязване за влизане в сила на наказателните
постановления също не се констатира да е налице.
Все
в тази насока и с оглед направените възражения в касационната жалба, при
проверка на публичните данни, обявени на портала за публикувани съдебни актове
на ВСС, се констатира, че Решение № 260127 от 13.04.2021 г. по а.н.дело № 217
по описа на Районен съд Ямбол, е отменено
Наказателно постановление № 495564-F520373 от 19.02.2020 г., издадено Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „Петрол“ АД, Ловеч е наложена имуществена санкция в размер на
1000 лева, за нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н – 18 от 13.12.2006
г. на МФ. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение №81 от 29.6.2021г.,
постановено по к.а.н. дело № 83 по описа
на Административен съд Ямбол за 2021 г.
9.
За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат,
първоинстанционния съд е приел, че процесното административно нарушение е
несъмнено установено, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, като същото е описано ясно, точно и категорично, както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление
и не поставя под съмнение какво точно нарушение е вменено да е извършено от
жалбоподателя.
Относно
правната квалификация на процесното деяние, решаващия съд е приел, че
административно наказващия орган правилно е приел, че същото следва да се
съотнесе във връзка с правилото, установено в чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Възраженията
на дружеството за определяне на конкретния случай като маловажен са счетени от
районния съд за напълно неоснователни.
Относно
въпроса с налагането на процесната санкция в хипотезата на повторност на
извършеното нарушение съдът е посочил, че в обжалваното наказателното
постановление са описани и по първоинстанционното делото са приложени като
доказателства други наказателни постановления, влезли в сила, от които е видно,
че дружеството-жалбоподател действително е било наказвано за същото по вид
нарушение.
ІV.
За правото :
10.
Според чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, всяко лице по
ал. 2(каквото несъмнено и неспорно е
дружеството жалбоподател) е длъжно да
предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
В
§ 32 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. е предвидено, че рекалибриране
на резервоарите се извършва: 1. на пет години; 2. след ремонт на резервоара; 3.
при последваща проверка на нивомерната измервателна система, показала грешка,
по-голяма от максимално допустимата грешка, и грешката на електронния
автоматичен нивомер е в границите на максимално допустимата грешка.
Съобразно
чл. 118, ал. 4, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, министърът
на финансите издава наредба, с която се определят изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите, съответно според чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по
ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
11. Деянието извършено в нарушение на цитираните
материални правила за поведение е възведено в състав на административно
нарушение с разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, според която, извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10
000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1(тоест, глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв.).
Съобразно чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, При повторно
нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената
санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се прилагат санкциите по ал. 4(тоест, размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а
на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв.).
Според легалното определение на §1, т. 35 от ДР на
ЗДДС, „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по
вид нарушение.
12. Последно поменатата дефиниция, явно
е несъмнено сочи, че за да се квалифицира едно нарушение като „повторно“, то
следва да е извършено в едногодишен срок от влизане в сила
на
наказателното постановление с което лицето е било наказано за същото по вид
нарушение.
Казано с други думи, влизането в сила на
предходното наказателно постановление е безусловно необходим елемент от
състава, квалифициращ нарушението като „повторно“. Това ще рече, че този
елемент следва да бъде установен еднозначно и несъмнено.
Както се описа в т. 8 от настоящото
решение, в хода на съдебното следствие развило се пред първоинстанционния съд,
не са представени никакви данни от които да е възможно не само да се установи
конкретно, но и да се направи някаква основателна индиция, че представените от
административно наказващия орган наказателни постановления са влезли в сила и
непререшимо са породили като правна последица, осъществяването на
административно наказателната отговорност на дружеството за нарушенията на чл.
3, ал. 3 от чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. при извършване
на неговата дейност.
Посочи се, че въпросните екземпляри от
наказателни постановления, не съдържат никакви данни относно връчването им на
техния адресат, което при липсата на данни за противното, би могло да обоснове
извод, че те не са обжалвани и са влезли в сила след изтичане на срока това да
бъде сторено. С оглед изрично заявените възражения на дружеството в тази
насока, следва да се констатира, че действително, поне едно от въпросните
наказателни постановление е било отменено с окончателно решение на
административния съд.
Всичко това налага да се приеме, че
констатацията за това, че наказателните постановление описани в т. 8 от
настоящото решение са влезли в сила е произволна и не е основана на конкретно
установени по делото факти. Тя не може да бъде основана само и единствено на
твърдението на административно наказващия орган, обективирано в процесното
наказателно постановление. При положение, че този въпрос е спорен между
страните, факта на влизане в сила на тези наказателни постановления е следвало
да бъде конкретно е несъмнено установен в хода на първоинстанционното
производство. В случая това не е сторено.
Ето защо, обжалваното решение следва да
бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от районния съд, в хода
на което да се установи, дали и кога, предходните наказателни постановления са
влезли в сила. В зависимост от установяването на този факт, следва да се
прецени и правната квалификация на извършеното деяние, включително в контекста
на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОМЕНЯ Решение № 515 от 30.12.2022г., постановено по а.н. дело № 20225220201384 по описа на Районен съд Пазарджик за 2022г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/
ЧЛЕНОВЕ
: 1. /п/
2. /п/