№ 275
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500169 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 217 от 11.11.2024 г., постановено по гр.д. № 632/2024 г. по
описа на РС – Ихтиман, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е осъдена на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД да заплати на застрахователна
компания ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, сумата от 317,04
лева, представляваща регресна претенция по щета № 470423232329928/2023
г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 1 180,00 лева - разноски по
производството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в
производството – Агенция „Пътна инфраструктура“, с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Сочи се, че не са налице безспорни
доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП. В тази връзка – представеният протокол за ПТП нямал
материална доказателствена сила нито за механизма на ПТП, нито за вредите
по МПС, тъй като не е съставен от служители на КАТ, съответно
местопроизшествието не е посветено на място от служители на МВР, а
евентуалното произшествие не било извършено в присъствието на
актосъставителя, както и липсвало снимков материал на твърдяното
препятствие. Протоколът за ПТП не бил подписан от страна на ответника,
като възпроизвеждал единствено твърденията на водача, който е
заинтересован от изхода на делото, с оглед обезщетяването му като собственик
1
за вредите по застрахования автомобил. Освен това представените от ищеца
писмени документи не следвало да се кредитират, тъй като били частни
свидетелстващи документи, издадени от застрахователното дружество, в
които не се съдържат неизгодни за издателя им факти. Заключението на
вещото лице не можело да се ползва като доказателство за механизма на ПТП
и за причинно-следствената връзка, тъй като е изготвено на база описаното от
водача. Освен това щетата било възможно да настъпи от бордюр или друга
твърда по-висока неравност на терена. Поддържа се, че водачът е допринесъл
за настъпилите вреди, тъй като се движил с несъобразена скорост по пътното
платно. Основателността на иска се изключвала и поради липсата на
доказателства, че водачът е управлявал без да се намира под въздействието на
алкохол или други упойващи вещества, както и че вредите не са резултат на
негови умишлени действия. Не били представени и актуалните към датата на
настъпване на ПТП Общи условия за застраховка „Каско“, поради което
недоказано останало обстоятелството дали е налице покрит застрахователен
риск. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново въззивно решение, с
което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана
страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК,
насатоящият състав препраща към мотивите на обжалвания акт.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право, както и формулираният петитум, дават основание на
съда да приеме, че в настоящия случай реализирането на отговорността на
ответника се иска във връзка с твърдяното противоправно бездействие,
свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Това обосновава изводът, че правната квалификация на осъдителната
претенция е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят
следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
2
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В разглеждания случай по делото е налице валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско Стандарт“,
сключено между дружеството ищец и трето за спора дружество – „Евростар
Алианс“ ЕООД, с обект лек автомобил „Ленд роувър“ с рег. № .............., и със
срок на застрахователно покритие от 10.02.2023 г. до 09.02.2024 година. Така
сключеният договор, под формата на застрахователна полица № .............., е
действителен и съдържа всички необходими задължителни реквизити. По
силата на този договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на
посочената в полицата застрахователна сума, имуществените вреди, които би
претърпял застрахования, в качеството му на собственик на лек автомобил.
Като безспорно между страните е обявено от първоинстанциония съд
обстоятелството, че във връзка с настъпило на .............. г. застрахователно
събитие, застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на
317,04 лева, както и че първокласен път I-8 е част от републиканската пътна
мрежа, и като такъв се стопанисва от АПИ.
Видно от регресна покана с изх. № 2127/26.07.2023 г. ищцовото
застрахователното дружество поканило ответника да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 317,04 лева. Поканата е получена от
ответника на 31.07.2023 г., което обстоятелство не е оспорено по делото.
С оглед доводите във въззивната жалба спорен по делото е въпросът
дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали
е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди,
представляващи покрит застрахователен риск.
За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебно-
техническа експертиза.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №
.............. от .............. г. процесното МПС движейки се по първокласен път I-8,
км. 106, с. Вакарел и с. Нови хан, с посока на движение от гр. София, попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение, в резултат
на което на автомобила били нанесени материални щети. Протоколът е
съставен от младши автоконтрольор, който е длъжностно лице по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба
представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата,
които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на
непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол,
длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, като въз
основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на
дупка в пътното платно, както и настъпилите имуществени вреди. Поради
това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите,
възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за
констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното
МПС, наличието на необезопасена дупка и претърпените вреди.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И. С. Т., както и заключението на съдебно-техническата
3
експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява,
както че механизмът на произшествието е именно този описан в исковата
молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето
заключение, което настоящият състав възприема като обективно и
компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в
причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП, поради което и
възражението на ответника, че не е доказана причинната връзка е
неоснователно. Освен това, следва да се посочи и обстоятелството, че по
делото няма никакви данни - преки или косвени, които да сочат на вероятен
друг механизъм на увреждане на процесния автомобил.
Установява се също така въз основа на заключението по
автотехническата експертиза, че стойността на увредените части на
автомобила възлиза на 330,66 лева, която сума надхвърля претендираната от
ищеца.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 КЗ
средствата за обезщетяване на вредите по автомобила, заплатени от
застрахователя следва да бъдат възстановени в пълен размер от ответника по
делото. Следователно предявеният иск, следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 317,04 лева, която се следва на ищеца ведно с със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2023 г. - до
окончателното заплащане на задължението.
Неоснователно е възражението на ответника, че настъпилото
застрахователно събитие не представлява покрит по полицата риск. В
настоящия случай застраховката е сключена с покритие по клауза "Пълно
Каско", и допълнително покритие - "Помощ на пътя" (асистанс) и "Доверен
сервиз". Съгласно уредбата на клаузата „Пълно Каско“ застрахователят
покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, като видно от
дефиницията, дадена в представените Общи условия по застраховка „Каско
Стандарт“, ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Безспорно попaдане в дупка на пътното платно при движение, се
покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск.
По делото недоказано остана и възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този
факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на за
неоснователно. В тази връзка трябва да се изтъкне, че по делото не се
ангажират доказателства, от анализа, на които да може да се обоснове извод,
че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
4
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. На първо място, в случая се касае до несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо
препятствие по цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни
за скоростта на движение на процесния автомобил, поради което е изключен
извод за несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя,
съответно със съществуващата на пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните
условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я
заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства водачът да е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Предвид, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да
бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция,
които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, договор за правно
обслужване, фактура към него и банково извлечение, се установяват в размер
на 480,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217 от 11.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 632/2024 г. по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 5, да заплати на ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев,
сумата от 480,00 лева /четиристотин и осемдесет лева/ с ДДС, представляваща
сторените от застрахователното дружество разноски в настоящото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6