М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 1130 по описа за 2013 год. на Варненски
районен съд.
На ****год.
във ВРС е внесен обвинителен акт № 130 от Варненският районен
прокурор, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимите И.К.Б. и С.А.А. за извършени от тях престъпления от общ характер
наказуеми както следва:
По
отношение на подс. Б. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на ****год., в гр.В., в съучастие със С.А.А. - ЕГН **********, като извършител, без
надлежно разрешително придобил и държал високорисково наркотично вещество –
марихуана, с нетно тегло 503.38гр. и съдържание на тетрахидоканабинол 3.07%, на
стойност 3020.28лв.
По отношение
на подс. А. за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК за
това, че на 17.02.2010год. в гр.Варна, в съучастие със И.К.Б., ЕГН **********,
като извършител, без надлежно разрешително придобил и държал високорисково
наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 503.38 грама и
съдържание на тетрахидроканабинол 3.07% на стойност 3020.28лв.
В съдебно заседание представителят
на ВРП поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение като изразява
становище, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли
подсъдимите да бъдат признати за виновни като предлага да им бъдат наложени
наказания лишаване от свобода в размер около минималния. Счита, че наказанието
на подс. А. няма пречка да бъде условно, а това на подс. Б. следва да бъде
ефективно, поради наличието на предходна съдимост.
Защитниците на двамата подсъдими –
адв. Ц. (защитник на подс. Б.) и адв. Д. (защитник на подс. А.) пледират за
оправдателна присъда с основен аргумент липса на безспорни и категорични
доказателства в подкрепа на обвинението.
Подсъдимите А. и Б. дават обяснения
по повдигнатото им обвинение, в които по същество отричат извършването на
деянието за което са предадени на съд. В
дадената последна дума подс. А. заявяват, че е невинен и моли да бъде
оправдан. Подс. Б. моли съда да вземе правилно решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Св. К.Х. се запознал с подс. А. през
лятото на 2007год. чрез св. Д.Г.. Тогава А. помогнал на двамата (Х. и Г.) да
започнат работа. В същия период св. Х. имал финансови проблеми, имал задължения
към банки и ФЛ и по този повод поискал и получил от подс. А. парична сума в
заем. Известен период от време св.Х. погасявал задълженията си към подс. А., но
след това спрял. През 2009год. подс. А. започнал настоятелно да търси св.Х. във
връзка с връщането на заема като през месец октомври същата година под. А. му
дал и мобилен телефон „Нокия” със СИМ карта и абонатен номер ****. Казал му да
държи телефона включен защото щял да му се обажда на този номер.
През месец ноември 2009год. двамата
подсъдими отишли в дома на св.Х. и му казали, че са харесали един апартамент,
който искат да наемат. Казали, че собственикът бил особен и искал да даде
апартамента на младо семейство и поискали Х. да го наеме. Първоначално
свидетелят Х. отказал, но после се съгласил. Така в края на месеца двамата
подсъдими отишли в кв.”****” до бл.*** където се намирало жилището. Подс.Б. и
св. Х. влезли във вх.2 и отишли на четвъртия етаж в апартамент № 136 –
апартамента който Х. щял да наема. Там двамата се срещнали с един от
собствениците на апартамента С.К.. Пред него съобразно предварителна договорка
св.Х. се представил за брат на подс. Б. и заявил, че той желае да наеме
жилището. Уговорили условията на договора и наемната цена, като още същия ден
св.Х. заплатил на К. и сумата от 700лв. представляваща вноската за първия месец
(350лв) и още толкова предплата за следващия месец. Посочената сума била дадена
предварително на Х. от двамата подсъдими. Тъй като собствениците на жилището
(наемодателите) щели да заминават в чужбина била постигната договорка наемната
цена за жилището да се плаща на св. М.Г. – баща на *** К** (съпругата на С.К.)
като за целта Х. бил представен и мобилният телефон на М.Г..
На 25.11.2009год. св.Х. се срещнал
със собствениците на жилището С.К. и И. К. в района на Лятно кино „Т.” в гр.В.,
където тримата подписали договор за наем на въпросното жилище – ап.136, находящ
се във вх.2 на бл.103 в кв.”М.” на гр.В..
Известно време след подписването на
договора св.Х. и приятелката му св. И.А., заедно с тяхното дете отишли в наетия
от Х. апартамент за да получат ключовете от наемодателите. Тогава на Х. били
предадени две връзки с ключове, които в последствие той дал на подсъдимите
заедно с договора за наем.
Първата подлежаща на плащане наемна
вноска за апартамента св. Х. платил на св. М.Г. през месец януари 2010год.
Сумата за наема била дадена на Х. от подсъдимите, а плащането станало на
бензиностанцията в близост до Вятърната мелница. След плащането на тази вноска
св. Х. ***.
Следващата вноска за наема била
платена на същото място от друго лице, което се представило за брат на св. Х..
На 16.02.2010год. св. Х. ***. Същия
ден около 11:30 ч. по телефона му се обадил подс. А. и го попитал кога се
връща. Св. Х. му казал, че вече се е
прибрал и А. му предложил да се видят вечерта. По-късно същия ден между 17:30 и
18:30часа, докато се движел по ул. „Д-р П. *** срещу него се появил л.а. „***”
с ДК№ ***. Автомобилът спрял и от него слезли двамата подсъдими. Св. Х. бил качен
в МПС-то и отведен в апартамента в кв.”М.т” нает от Х.. Там двамата подсъдими
били Х., заплашвали го с кучето на А. (питбул), което било в апартамента. После
подсъдимите излезли от жилището заключвайки вътре Х.. Докато тях ги нямало св.Х.
отишъл в спалнята на апартамента и скрил единият от телефоните си - „Нокия 1208” под матрака.
Малко по-късно двамата подсъдими се
върнали в жилището (квартирата) и казали на Х., че ще го заведат в съдебна
медицина за да си извади медицинско удостоверение като каже, че е бил бит от
св. Д.Г., а на следващия ден щели да му се обадят да пусне жалба срещу Д.. Така
и направили. С лекият автомобил на подс.А. с посочения по-горе рег.№ тримата
отшили от отделението по съдебна
медицина в МБАЛ „Св.Анна” Варна. Там св. Х. бил освидетелстван от д-р Ганчев
като по време на прегледа в кабинета подсъдимите не присъствали. След
освидетелстването и получаването на медицинското удостоверение св.Х. се върнал
при подсъдимите след което тримата се качили в автомобила на А. и потеглили. В
района около бар „Авангард” на кръстовището на бул. „С.” и ул. „П.***” в гр.В.
св. Х. слязъл от автомобила както след заминаването на подсъдимите същият се
обадил по телефона на св. Д.Г., а след няколко минути отишъл и на адреса на
който се намирал към този момент последния. Х. разказал а св. Г. какво е
станало и какви са намеренията на подсъдимите за следващия ден, след което
двамата отшили в І РУП. От там след както Х. разказал къде бил бит били
препратени към ІІІ РУП където двамата с Д.Г. отишили. Там Х. отново разказал за
сучилото се.
На следващия ден *****год., въз
основа на подадената от него жалба, около 15:00часа двамата подсъдими били
задържани по ЗМВР докато били в автомобила на подс. Б. заедно със св. Н.А..
По-късно същия ден били извършени оглед на автомобила в който се намирали
подсъдимите към момента на задържането – л.а. „А. А6” с ДК№ Р*РК, претърсване и
изземване в жилищата на двамата подсъдими, както и претърсване и изземване в
апартамента нает от св.Х. – ап.136, находящ се в гр.Варна, кв.”Младост” бл.
103, вх.2.
По време на претърсването в
посочения по-горе апартамент, били установени черен найлонов плик със суха
зелена тревна маса: 8бр. газови патрони 9мм, белезници, газов пистолет, мобилен
телефон „Нокия 1208”,
както и други вещи, иззети били и дактилоскопни следи.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство физико-химична експертиза изготвена от в.л. Е.Г.
се установява, че установената в наетия апартамент суха трева маса представлява
марихуана с нетно тегло 503.38гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканибинол 3.07%.
От заключението на назначената СОЕ
изготвена от в.л. Д.Й. се установява, че стойността на посоченото по-горе
наркотично вещество е 3020.28лв.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебно-трасологична експертиза изготвена от
в.л. А.Х.С. се установява, че секретен двоен патрон „Декаба” предаден с
протокол за доброволно предаване от Д. С. Г., свален от входната врата на
ап.136 находящ се в гр.В., кв.”М.” бл. 103, вх.2 е технически изправен и може
да отключи бравата на входната врата на посочения по-горе апартамент със
следните ключове: ключ с надпис „JMA” иззет по време на обиска на подс.А. извършен по
време на задържането на същия по ЗМВР на 17.02.2010год.; ключ с надпис „DEKABA” и № 21235 иззет по време на обиска
на подс. Б. извършен по време на задържане на същия по ЗМВР на 17.02.2010год.,
както и с ключ от бял метал с надпис „DEKABA” и № 21235 предаден от Д. С. Г. на
22.03.2010год. Установява, че също така, че ключовете с надпис „DEKABA” и № 21235 са фабрично
производство, а този иззет от подс.А. с надпис „JMA” е дубликат.
От заключението на назначената в
хода на досъдебното производство СДЕ, изготвена от в.л. М.В. се установява, че
дактилоскопна следа иззета от стъклено шише одеколон в шкаф хола на наетия
апартамент № 136 иззета по време на претърсване на апартамента е оставена от
отпечатъка на показалеца на дясната ръка на подс. Б..
Дактилоскопни следи иззети от
стъклено шише одеколон в шкафа в хола и от стъклена чаша със столче до
телевизора иззети по време на претърсването на посочения по-горе апартамент са
оставени от ляв и десен показалец на св. К.Х., а дактилоскопни следи иззети от
стъклена чаша със столче до телевизора и от стъклена чаша със столче на рафта в
хола са оставени от ляв палец и ляв безименен пръст на подс. А..
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на отчасти обясненията на подсъдимите А. и Б. (в
това число и тези давани в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 279 от НПК) показанията на всички
разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, в това число и тези на
св. Х. и св. Д.Г. депозирани в хода на д.п. и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281 от НПК, показанията на вещите лица Е.Г., Д.Й., М.В.
и А.С., както и заключенията на изготвените от тях съдебни експертизи –
физикохимична, дактилоскопна, оценителна и трасологична, справки за съдимост, протоколи за претърсване и изземване, протокол за
доброволно предаване на вещи, протокол за оглед на местопроизшествие, ВД и
останалите приложени по делото писмени доказателства.
От събрания в хода на
съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира единствено
обясненията на двамата подсъдими в частта, в която по същество отричат да са
водили Х. в апартамента в кв. „М.”, нает от Х. и да са го малтретирали там, тъй
като в тази им част обясненията са в пълно противоречие с показанията на св. Х.
кредитирани изцяло от съда като последователни, логични и неизменни в хода на
цялото наказателно производство. От друга страна показанията на св. Х. като
цяло кореспондират с показанията на св. Д.Г. и И.А., протоколи за обиск на двамата подсъдими
извършен по време на задържането им по ЗМВР, протокол за оглед на
местопроизшествие – л.а. БМВ с ДК№ СА****ВВ и обективните находки установени по време на
този оглед, ВД установени по време на претърсване и изземване на апартамента в
кв.”Младост”. Действително обясненията на двамата подсъдими в коментираната
по-горе част не касаят основния предмет на доказване по делото, но доколкото
съобщените от тях факти са в пълно противоречие с показанията на св.Х. и
очевидно целят тяхното компрометиране като цяло, съответно внасяне на съмнение
в достоверността им съдът счита, че следва да направи коментара си по този
въпрос.
Показанията на св. Х. съдът
кредитира изцяло като последователни, логични и неизменни в хода на цялото
наказателно производство. На следващо място показанията на този свидетел се
подкрепят и от цитираните по-горе други доказателства. Така например в жабката
на автомобила на подс. А. е било намерено медицинското удостоверение от
съдебния лекар, което е в пълен унисон с показанията на Х., че е бил бит и
накаран на сила да се снабди с медицинско, което да използва на следващия ден
за подаване на жалба срещу друго (различно от подсъдимите) лице – Д.Г.. В
квартирата в кв.”М.” в която заявява, че е бил бит от подсъдимите (А.) с видео
на следващия ден е намерено точно такова и т.н.
При решаване на въпросите по чл. 301 от НПК съдът се ръководи от
следните правни доводи:
Двамата подсъдими са предадени на
съд за това, че на 17.02.2010год. в гр.Варна в съучастие по между си като
съизвършители, без надлежно разрешително, придобили и държали високорисково
наркотично вещество - марихуана с нетно
тегло 503.38 грама
и съдържание на тетрахидроканабинол 3.07% на стойност. 3020.28лв.
Изпълнителното деяние на това
престъпление в конкретния казус е придобие и държи. Предметът на престъплението
са наркотични вещества или техни аналози поставени под специален режим.
Изпълнителното деяние придобие така както е посочено от законодателя в чл. 354а
от НК не поставя никакви ограничения за начина на придобиването му – чрез
покупка, продажба, дарение, намиране, кражба и др. Касае за вещества без
легална употреба, пазар и производство, и под контрол. От момента на
придобиването, т.е. от момента на установяване на фактическа власт от дееца
същият е започва да реализира и изпълнителното деяние – държане. В случая под
„държане” следва да се разбира не разбирането в житейски смисъл - “държи”,
„държи, стиска в ръцете си”, а в правен аспект - установяване и упражняване на трайна
фактическа власт върху вещ. Т.е. от момента в който деецът е установил своя
власт над наркотичните вещества, той вече ги държи. Освен това законът не
предвижда, че за държането се изисква същото да е реализирано в по
продължителен период и да е непрекъснато.
Престъплението може да бъде
извършено само с пряк умисъл.
В случая в хода на съдебното
следствие по категоричен начин бе установено, че в ап.***, вх.*, бл.***, ет.* в
кв.”М.” на 17.02.2010год. е била открита марихуана, за която няма спор, че е
високорисково наркотично вещество. В този смисъл са протокол за претърсване и
изземване на вещи от 17.02.2010год., ВД (марихуана), заключение по ФХЕ.
Безспорни и категорични
доказателства обаче които да установят, че марихуаната е придобита и държана от
двамата подсъдими в съучастие като съизвършители по делото не са налице.
В случая очевидно обвинението
повдигнато на двамата подсъдими се базира единствено на база притежанието от
тяхна страна на ключове за въпросното жилище. Този факт също не е спорен и е
установен по категоричен начин в хода на съдебното следствие. В тази насока са
както показанията на св.Х., който заявява, че след като е получил ключовете от
наемодателите (две връзки) ги е предал на подсъдимите, така и обясненията на
двамата подсъдими, които потвърждават, че са имали ключове за жилището, макар и
да дават различни обяснения за това как и по какъв повод те са попаднали у тях.
В подкрепа на този факт са и протоколите за обиск на двамата подсъдими и
заключението на назначената трасологична експертиза. От последните се установява,
че с по един от ключовете иззети при обиска на подсъдимите може да се отключи
бравата на входната врата на жилището като ключа иззет от подс. Б. е оригинал
(фабрично произведен), а този иззет от А. е дубликат. На следващо място по
категоричен начин от заключението на назначената СДЕ се установява и това, че
двамата подсъдими освен че са притежавали ключове за въпросното жилище са и
посещавали същото. Посочените доказателства обаче са косвени, не са
многобройни, а и не могат да формират безспорен и категоричен извод за
авторство и то под формата на съизвършителство от страна на двамата подсъдими.
Последното изисква общност на умисъла, който следва освен всичко останало и да
е пряк. Цитираните по-горе доказателства установяват обаче единствено това, че
подсъдимите са имали достъп до имота и са го посещавали. Доказателства относно това, по какъв начин
наркотика е попаднал в апартамента, кой го е донесъл, бил ли е изобщо някой от
двамата подсъдими или е било друго лице, разбрали ли са подсъдимите и в кой
момент за наличието на наркотика в апартамента и кога не са налице. Нещо повече
в ОА не се съдържат и каквито и да било факти сочещи наличието на пряк умисъл
за престъпление извършено в съучастие. В тази връзка следва да се отбележи, че само наличието на ключ за едно жилище у
няколко лица (повече от едно) само по себе си няма как да обуслови извод за
съставомерност на каквото и да било престъпление извършено в съучастие под
формата на съизвършителство включващо в състава си държане, както очевидно е
приел представителя на обвинението внасяйки ОА в съда. Ако се приеме това становище
означава, че ако в едно жилище обитавано от многочленно семейство, за което
всички членове безспорно разполагат с ключ, или в кабинет ползван от няколко
служителя на държавното обвинение съответно и те разполагащи с ключ за
въпросния кабинет, бъде открит наркотик, или огнестрелно оръжие всички притежатели
на ключове от жилището, съответно от кабинета да бъдат съучастници
(съизвършители) на престъпление - държане на забранени вещи (вещи под специален
режим), което е меко казано несериозно. И това е така защото всеки един от
притежателите на ключовете за обектите принципно разполага с възможност да
внесе посочената по-горе вещ в имотите и то без знанието на останалите
обитатели. Като в случая следва да бъде отбелязано и това, че в конкретния
казус марихуаната е била поставена в черен найлонов, непрозрачен чувал, т.е. не
е била и видна с просто око, а е следвало да се отвори чувала. За да е налице съучастие под формата на
съизвършителство от една страна всеки от съучастниците следва да участва
обективно в изпълнителното деяние, а от друга страна следва да е налице и
общност на умисъла. Всеки от съучастниците следва да съзнава както своето
участие, така и участието на другото лице. Безспорни и категорични
доказателства водещи на един единствен извод в тази насока по делото не са
налице. Напротив фактите така както са описани в обвинителния акт и са
установени в хода на съдебното следствие дават възможност за формиране на
различни правни изводи. Съществува възможност, както двамата подсъдими съвместно
да са придобили наркотика и да са го оставили в наетата квартира, както
очевидно безкритично е приело държавното обвинение (при липса на изложени факти
в обст. част на ОА в тази насока). Съществуват обаче и ред други възможности и
предположения – например единият от подсъдимите да е придобил наркотика и да го
е оставил там без знанието на другия (както бе посочено по-горе видно от протокола
за претърсване на изземване на жилището наркотика е бил в черен непрозрачен
найлонов чувал, при което факта, че чувала е бил установен на явно на място (на
открит рафт на секцията), и могъл да бъде видян от другия подсъдим сам по себе
си няма как да обуслови извод за знание
от страна на другия че се касае за наркотик без наличие на доказателства, че
той е видял какво има в чувала, съзнавал е, че е наркотик и т.н.), а защо не и
възможност чувала с наркотика да е бил оставен там и от трето лице с оглед показанията на св.Х., че квартирата е била
наета от него по нареждане на подсъдимите за да си водят любовници там. Съгласно закона обаче (чл.303, ал.1 от НПК)
присъдата не може да почива на предположения, какъвто очевидно е подхода на
държавното обвинение.
В изпълнение на задължението си по
чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът изчерпи всички
процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективната
истина по делото. Въпреки това обаче, други преки или косвени доказателства,
които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.
Съдът като изпълни задължението си
да изясни обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото прецени,
че по делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на
чл.303, ал.2, които да установят, че подсъдимите А. и Б. са извършили
престъплението, за което са предадени на съд, поради което и на основание чл.
304 от НПК ги оправда по възведените им обвинения за престъпление по чл. 354а,
ал.3, т.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Като
взе предвид, че приложените като ВД по делото – найлонова торбичка,
прозрачна с жълто кафеникави хапчета, овална форма с размери 1.5 см х 0.5 см. и с нетно тегло 262.87 грама /ЕС
№61/18.02.2010 г./-1 брой; найлонова
торбичка прозрачна с жълто кафеникави хапчета, овална форма с размери 1.5 см. х 0.5 см. и с нетно тегло 257.86 грама /ЕС
№61/18.02.2010 г./-1 брой; найлонова
торбичка, прозрачна с жълто кафеникави хапчета, овална форма с размери 1.5 см. х 1.0 см. и с нетно тегло 962.90 грама /ЕС
№61/18.02.2010 г./, 1 брой черна
палка с размери дължина 40 см. и диаметър 3 см., принадлежат на подс. А.
и не подлежат на отнемане по реда на чл.53 от НК съдът постанови вещите описани
по-горе да бъдат върнати на този подсъдим (А.).
По
отношение на приложената като ВД по делото
черна палка, гумена с размери: дължина 60 см. и диаметър 3 см. съдът постанови същата
да бъде върната на подсъдимия Б., доколкото е негова собственост и не подлежи
на отнемане по реда на чл. 53 от НК.
По
отношение на приложените като ВД по делото
газови патрон от кафеникав метал с надпис върху тях „PTS 9 мм." - 8 броя; чифт
белезници от бял метал и ключ за отключването им - 1 комплект; пистолет, черен
на цвят, с черни ръкохватки, без пълнител, с надписи „GRIZZLY" и „EKOL
Firat Magnum 9mm P. А." и номер F 760623 -1 брой; стъклено шишенце, синьо
на цвят, с черна капачка и надпис Maverick after shave" - 1 брой;
кутия-корпус с кабел от DVD устройство марка „Neo" S/№*********, с
изкривено дъно и капак и липсващ челен панел - 1 брой, съдът като отчете че в
хода на съдебното следствие не бе установено на кого принадлежат постанови
вещите да останат на съхранение в Районен съд – Варна, служба „Архив“ до изтичане на срока по чл.112 от НПК.
Приложените
като ВД
по делото мобилен телефон
марка „Nokia" модел 1208, в изключено положение -1 брой и Разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие серия В №0325531, peг. № IX-K-75
издадено на К.Д.Х., ЕГН:********** -1брой
съдът постанови същите след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на
техния собственик - свидетеля К.Д.Х..
По отношение на приложените като ВД по делото секретни ключове от
бял метал с надпис „JMA" на ключодържател с елипсовидна форма - 2 броя;
секретни ключове от бял метал с надписи „CANAS" - на единия и
„DEKABA" - на втория - 2 броя и малък ключ от бял метал - 1 брой; двоен
секретен патронник за врата от жълтеникав метал с надпис „DEKABA"- 1 брой
и Секретен клюн от бял метал с надпис „DEKABA"-1 съдът постанови, след
влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени.
По
отношение на приложените като ВД по делото
банкноти иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 17.02.2010
год., на обща стойност 3000 лева съдът като съобрази, че същите принадлежат на
подс. А. и не подлежат на отнемане по реда на чл.53 от НК постанови след влизане
в силата на присъдата в сила да му бъдат върнати.
По гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: