Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 12.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 3481 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два кумулативно съединени конститутивни
иска с правно основание по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск с
правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от К.А.К. против Детска градина „*****
В исковата молба ищцата К.А.К. *** твърди, че е била в
трудово правоотношение с ответника Община Борован до 04.04.2017 г. на длъжност
„директор“ на детска градина ,,*****с филиал Детска градина ***** Поддържа, че
на 04.04.2017 г. й е връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
,,уволнение” № 6/31.03.2017 г. на Кмета на община Борован Д.Д.Т. за извършено
от нея дисциплинарно нарушение, а именно: издаване на Заповед № 67/23.01.2017
г., с която е наредила да се преустановят заниманията в детската градина и
по-конкретно в основната й сграда, находяща се в с. Борован за времето от
24.01.2017 г. до 31.01.2017 г., като реално занятията са били преустановени на
24 и 25 януари 2017 г. - дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3,
предложение 1-во, т. 8 и т. 10 КТ, във вр. с чл. 126, т.т. 9, 10 и 13 от КТ и
във връзка със задълженията и отговорностите, изброени подробно по-горе в
мотивите на заповедта, които са включени в длъжностната характеристика за
длъжността, заемана от К.А.К. и такива произтичащи от Закона за предучилищното
и училищното образование, Наредба № 5 от 30 ноември 2015 г. за
общообразователната подготовка и Правилника за организация на дейността на
детската градина, приет на заседание на педагогическия съвет на същата с
протокол № 2/29.09.2016 г. и актуализиран с решение на същия съвет с протокол №
3/26.10.2016 г. Счита, че уволнението й е незаконно и заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение е неправилна и незаконосъобразна поради съществено
нарушение на процесуалните (процедурните) правила и поради нарушения на
материалния закон. Твърди, че не й е връчвана заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение, поради което счита, че такава
липсва – нарушение на чл. 335, ал. 1, във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Поддържа, че работодателят е нарушил и изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, като
не е изпълнил задължението си да прецени обясненията й и да събере и оцени
доказателствата за всички релевантни факти и обстоятелства, които е посочила в
своя защита и счита, че при издаването на заповедта работодателят не е действал
добросъвестно и съобразно изискванията на законите (чл. 193, ал. 1 КТ) по
смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Сочи, че преди издаването на процесната Заповед №
6/31.03.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание ,,уволнение”, с друга
своя Заповед - № 84/13.03.2017 г., работодателят й е наложил дисциплинарно
наказание ,,предупреждение за уволнение” за извършени дисциплинарни нарушения
по чл. 187, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 126, т.4 и 8 КТ за това, че за периода от
01.12.2016 г. до 26.01.2017 г. не е осъществила контрол върху дейността на
огняря А.Р., че не е организирала и контролирала доставките на гориво и
правилното водене и съхраняване на документацията за това. Счита, че всичките
посочени в двете заповеди дисциплинарни нарушения е следвало да се разглеждат
като извършени в съвкупност и за тях с една заповед да й бъде наложено едно
дисциплинарно наказание, с оглед на общия им съвкупен резултат, но в този
случай налагането на наказание ,,уволнение” би било несъразмерно тежко и поради
това - несправедливо и незаконосьобразно. За да бъде осуетена възможността за
отмяна на процесната заповед на посоченото основание, описаната съвкупност
изкуствено и незаконосъобразно била разделена по начин, че само през няколко
дена, с две отделни заповеди, да й бъдат наложени две отделни дисциплинарни
наказания -,,предупреждение за уволнение” и ,,уволнение”, за да може
работодателят да оправдае тежестта на второто от тях с това, че всички
възможности за налагане на по-леко наказание вече са били изчерпани, които
действия на работодателя представляват и недобросъвестно упражняване от негова
страна на трудовите права и задължения по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Изтъква,
че заповедта е незаконосъобразна и поради нарушение на материалния закон -
липсва основание да й бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 от КТ, защото не е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина.
Твърди, че не е превишила властта си с издаването на Заповед № 67/23.01.2017 г.
за преустановяване на заниманията в детската градина (сградата в с. Борован),
още повече като се има предвид, че реално учебен процес не е провеждан само на
24 и 25 януари 2017 г. Поддържа, че е уведомила общинската администрация за
намерението си да издаде посочената заповед, както и за причините за това
(невъзможност да се поддържа изискуемата по чл. 21, ал. 1 от Наредба №
3/05.02.2007 г. на Министерството на здравеопазването за здравните изисквания
към детските градини температура, поради липсата на гориво), като не е получила
нито изрична забрана, нито дори възражение против това от кмета, зам. кмета,
или други лица от общинската администрация. Сочи, че е издала посочената заповед
с цел да бъде запазено здравето на децата и в изпълнение на задълженията си по
чл. 19, ал. 2, т. 18 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. на Министъра на
образованието ,,За статута и професионалното развитие на учителите, директорите
и другите педагогически специалисти” — обн. ДВ бр. 75/27.09.2016 г., тъй като
не е могло да се поддържа необходимата, нормативно изискуема и здравословна
температура в учебните помещения, поради много ниските температури в периода и
липсата на гориво. Дори да е допуснала някакво нарушение на относимите
нормативни и други изисквания, то е било със знанието и съгласието на
работодателя, и за да бъде запазено здравето на децата в създалата се кризисна
ситуация, поради което счита, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, с оглед
на които наложеното й дисциплинарно наказание ,,уволнение” е несъразмерно тежко
и несправедливо. Твърди, че не е присъствала при извършената на 27.01.2017 г.
физическа проверка за наличието на гориво, а съставеният за резултатите
протокол не й е представян и не е запозната с неговото съдържание. Поддържа, че няма вина за
разминаванията в документацията - Книга за наличностите, товарителници и
фактури, тъй като поръчките и доставките са централизирани (от общината) и общи
за всички, поради което не може да влияе на този процес. Счита, че
разминаванията между записите в книгата за изразходено количество гориво и
установеното при физическата проверка вероятно се дължат на осреднените
показатели (11 л. на час), които може да не са точни, и на наличието на голямо
количество неизползваемо гориво във външния резервоар и неточното измерване със
стар уред. Изтъква, че дори да се приеме, че извършеното съставлява нарушение
на трудовата дисциплина, предвид посочените по-горе особени обстоятелства
счита, че наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко и
несправедливо, поради което заповедта следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. Моли съда, след като се убеди в основателността на
изложеното, да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно
и да отмени Заповед за налагане на дисциплинарно наказание ,,уволнение” №
6/31.03.2017 г. на Кмета на община Борован, като неправилна и
незаконосъобразна, като я възстанови на предишната й работа на длъжност „директор“
на Детска градина „*****с филиал Детска градина ,,***** и да осъди ответника да
й заплати обезщетение за периода, през който е останала без работа поради
уволнението - за срок от шест месеца за времето от 04.04.2017 г. до 04.10.2017
г. в размер на 6 693.60 лв., а при приключване на делото преди посочената дата
- в размер, изчислен до датата на последното съдебно заседание, ведно със
законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното
и изплащане, а така също и всички разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение. Претендира разноски.
Ответникът Детска градина „*****с филиал Детска
градина ,,***** в писмения отговор по делото, в срока по чл.131 от ГПК, оспорва
предявените искове, като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли
и да му присъди направените разноски по делото. Твърди, че спрямо ищцата са
издадени и са й надлежно връчени на 04.04.2017 г., при условията на отказ от
нейна страна да ги получи, две заповеди на кмета, а именно: Заповед №
6/31.03.2017 г. с правни основания чл. 195, ал. 1 и чл.188, т.3 КТ за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение” и Заповед № 8/04.04.2017 г. с правни
основания чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 217, ал. 3 от ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, във връзка със Заповед № 6/31.03.2017 г. на Кмета на Община Борован за
прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че с писмо изх. №
93-58/08.02.2017 г. Кметът на общината е поискал, на основание чл. 193, ал. 1 КТ, обяснения от ищцата за това при какви правни и фактически основания е
издала своя Заповед № 67/23.01.2017 г. за преустановяване на заниманията в
детската градина и последната е депозирала обяснение вх. № 93-59/08.02.2017 г.,
придружено с копие от Заповеди № 67/23.01.2017 г. и № 68/25.01.2017 г., които
подробно са обсъдени в Заповед № 6/31.03.2017 г. Сочи, че наложеното на ищцата
със Заповед № 84/13.03.2017 г. предходно наказание ,,предупреждение за
уволнение” касае различно по вид, време на извършване и резултат дисциплинарно
нарушение от това, за което й е наложено наказанието „уволнение” със Заповед №
6/31.03.2017 г., поради което няма тъждество между двете деяния и следователно
не може за тях да има едно общо наказание. Изтъква, че преди издаването на
процесната заповед за уволнение, на ищцата са били налагани предходни
дисциплинарни наказания ,,забележка” и ,,предупреждение за уволнение”, които не
са заличени към 31.03.2017 г. и които не са дали желания от работодателя ефект
в посока служителят съвестно да изпълнява възложените му задачи, произтичащи от
длъжността. Твърди, че в допълнение към избора на наказание по Заповед №
6/31.03.2017 г. е отчел негативния ефект на затварянето на детската градина в
рамките на два работни дни без предварително уведомяване на родителите на
децата, което е дало почва за неприятни за общината коментари, че когато на
учителите не им се работи просто се оправдават с лошото време и затварят
градината. Поддържа, че Заповед № 22/25.01.2017 г., с която е назначена комисия
за проверка на документацията и резервоара с цел установяване на количествата
гориво и тяхното движение, е връчена на ищцата, за да присъства при проверката,
да осигури достъп до помещенията, котела и цялата инсталация, както и до
документацията и на 26.01.2017 г., когато е извършена проверката, ищцата е била
на работа. Протоколът от проверката от 26.01.2017 г. е известен на ищцата, но
същата не е направила възражения по него. Сочи, че при проверката е установено
не просто, че няма недостиг на гориво, а напротив, че във вътрешния резервоар
са налични 120 л. газьол, а във външния - 3800 л., което количество гориво е
било достатъчно за нормално обезпечаване работата на градината, а също така, че
незабавно след подаване на съответни заявки Община Борован е подсигурила ново
зареждане с гориво на 25.01.2017 г. и че дори да е съществувал риск от оставане
без гориво в градината, той е следствие от неизпълнение на трудовите задължения
на директора на детската градина, за което е наложено наказание
,,предупреждение за уволнение” по Заповед № 84/13.03.2017 г. Твърди също, че за
решението на ищцата да преустанови дейността на градината в Общината е
постъпила информация от възмутени родители, които се притеснявали да подадат
официално сигнал, за да не се отрази това зле на отношението към децата им.
Самата Заповед № 67/23.01.2017 г. е постъпила заедно с поисканото от Кмета
обяснение в хода на дисциплинарното производство, а не преди това. Претендира
разноски.
По делото ответникът не оспорва, че с ищцата са били в
трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, който е прекратен със
заповед на Кмета на Общината. Спорът между страните е относно спазването на
материалноправните и процесуалните правила от работодателя при налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение” и извършване на уволнението, което обуславя
неговата законност.
Съдът приема за установено
следното от фактическа страна следното:
С приетия доклад по делото, обективиран в Разпореждане
№ 7479/28.09.2018 г., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че между тях е
съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, който е
прекратен с процесната заповед на Кмета на Община Борован. От приетите по
делото доказателства също се установява, че ищцата К.А.К. е работила по трудово
правоотношение, възникнало от трудов договор № 7 от 08.02.2013 г. за
неопределено време, в ответната Община Борован на длъжността директор на
Централна детска градина ,,*****с филиал ОДЗ ,,***** като последното
допълнително споразумение между страните е от 28.03.2017 г.
Установява се, че на 23.01.2017 г. директорът на
детска градина ***** с. Борован К.А.К. е издала Заповед № 67/23.01.2017 г. (л. 249
от гр. д. №2392/2017 г. по описа на РС Враца), с която е наредила да се
преустановят заниманията в детската градина - основна сграда, находяща се в с.
Борован за времето от 24.01.2017 г. до 31.01.2017 г., и персоналът на детската
градина да излезе в платен годишен отпуск, като са посочени 10 служители в
градината, които следва да излязат в платен годишен отпуск за срок от 6 дни. Като правни основания за издаване на заповедта
са посочени чл.259 от ЗПУО и чл.173, ал.4 КТ, а като фактически такива – лоши
метеорологични условия и липса на гориво. С молба от същата дата (л. 203 от гр.
д. №2392/2017 г. по описа на РС Враца) директорът К.А.К. също е поискала да
ползва 5 дни платен годишен отпуск за периода 25.01.2017г. – 31.01.2017г., но
Кметът на община Борован не й е разрешила. На 25.01.2017 г. в 10 часа е
доставено гориво в детската градина, поради което директорът е издал Заповед №
68/25.01.2017 г. (л.248 от гр. д. №2392/2017 г. по описа на РС Враца), с която
е прекратил отпуските на персонала, считано от 26.01.2017 г.
Със Заповед № 22 от 25.01.2017г. (л. 214-215 от гр. д.
№2392/2017 г. по описа на РС Враца) Кметът на община Борован е наредила
извършването на проверка в детската градина относно наличните, доставени и
консумирани видове и количествата горива в периода от 01.12.2016 г. до деня на
проверката, както и относно състоянието на котелната инсталация и
измервателните уреди за консумирано гориво в същата градина. Назначената със
заповедта комисия е извършила проверката и е съставила протокол вх. №
93-31/26.01.2017 г. на Община Борован (л.244-246 от гр. д. №2392/2017 г. по
описа на РС Враца), в който е отразено, че на 23.01.2017 г. по счетоводни данни
наличното количество гориво е било 1779 л. (таблица на стр. 1 от протокола), а
в дневника за разхода на горивото наличното количество гориво е било 228 л.
(таблицата на стр. 3 от протокола). В протокола е отразено, че на 26.01.2017 г.
по счетоводни данни и по дневника за разхода на горивото наличното такова е
било 2240 л., но при физическата проверка на място на същата дата в сградата е
констатирано наличие на 3920 л. газьол или с 1680 л. повече от наличното по
счетоводни данни и по дневника за разхода на горивото. В протокола на комисията
е отразено, че във вътрешния резервоар са налични 120 л газьол, а във външния -
3800 л.
За констатираните нарушения на трудовата дисциплина, а
именно: системно неосъществяван контрол върху дейността на работещите в
детското заведение и по-конкретно върху дейността на огняря А.Р. при и по повод
отразяването на прихода, разхода и наличностите на гориво за отопление на
сградата на детската градина; неорганизиране и неконтролиране дейността на
детската градина в частта й, отнасяща се до следене за наличностите от гориво,
неговото изчерпване и своевременното заявяване за доставка на ново количество
гориво, съответно необходимо за обезпечаване на нормалната работа на детската
градина при недопускане на разхищения и липси и в частта й, отнасяща се до
правилното водене и съхранение на документацията в детската градина по
отношение на доставеното, потребено и оставащо като налично количество гориво,
Кметът на община Борован е издал Заповед № 84 от 13.03.2017г. (л.251-257 от гр.
д. №2392/2017 г. по описа на РС Враца), с която е наложил на директора на
детска градина ,,*****” К.А.К. дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила.
С писмо изх. № 93-58 от 08.02.2017 г. (л.247 от гр. д.
№2392/2017 г. по описа на РС Враца), връчено на ищцата на същата дата, Кметът
на Община Борован, на основание чл.193, ал.1 от КТ, е изискал от Директора на
ДГ ***** да представи писмени обяснения относно правните и фактически
съображения за издаването на Заповед № 67/23.01.2017 г. и за времето, през
което фактически е била преустановена работата на детската градина. В
определения й срок ищцата е депозирала пред Кмета на Общината писмено обяснение
вх. № 93-59/08.02.2017 г. (л.250 от гр. д. №2392/2017 г. по описа на РС Враца),
придружено с копие от Заповеди № 67/23.01.2017 г. и № 68/25.01.2017 г.
С атакуваната Заповед № 6/31.03.2017 г. (л. 14-23 от
гр. д. №2392/2017 г. по описа на РС Враца) Кметът на Община Борован е наложил
на ищцата дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ “уволнение” за извършено
от нея дисциплинарно нарушение - издаване от нейна страна на Заповед №
67/23.01.2017 г., с която е наредила да се преустановят заниманията в детската
градина и по-конкретно в основната й сграда, находяща се в с. Борован за
времето от 24.01.2017 г. до 31.01.2017 г., като реално занятията са били
преустановени на 24 и 25 януари 2017 г. - дисциплинарно нарушение по чл. 187,
ал. 1, т. 3, предложение І-во, т. 8 и т. 10 КТ, във връзка с чл. 126, т.т. 9,
10 и 13 от КТ и във връзка със задължения и отговорности, изброени подробно
по-горе в мотивите на заповедта, които са включени в длъжностната
характеристика за длъжността, заемана от К.А.К. и такива, произтичащи от Закона
за предучилищното и училищно образование, Наредба № 5 от 30 ноември 2015 г. за
общообразователната подготовка и Правилника за организация на дейността на
детската градина, приет на заседание на педагогическия съвет на същата с
протокол № 2/29.09.2016 г. и актуализиран с решение на същия съвет с протокол №
3/26.10.2016 г. В мотивите на заповедта е посочено, че липсва каквото и да било
правно и фактическо основание за преустановяване на заниманията в детската
градина за времето от 24.01.2017 г. до 31.01.2017 г., в какъвто смисъл е
Заповед 67/23.01.2017 г., тъй като обявяването на неучебни дни и
преустановяването на дейността на детската градина не е включено в кръга от
правомощия на директора на детската градина и отразеното в заповедта, че е
липсвало гориво на 23.01.2017 г., не е вярно, тъй като с протокол вх. №
93-31/26.01.2017 г. на Община Борован е установено, че такова е имало
достатъчно за нормално обезпечаване работата на градината. В заповедта е
посочено също, че издавайки Заповед № 67/23.01.2017 г. директорът на градината
е накърнила правата и интересите на децата, записани в детската градина, на
техните родители, на учителите в градината, на самата детска градина и на
Община Борован, от чийто бюджет се финансира дейността на детската градина,
като обстоятелствено са описани негативните последици от издаването й.
Изтъкнато е, че с издаването на Заповед № 67/23.01.2017 г. директорът на
детската градина не е изпълнила свои трудови задължения по чл. 126, т.т. 9, 10
и 13 от КТ, като не е проявила лоялност към работодателя, злоупотребила е с
доверието му, като наред с това не е спазила вътрешните правила, приети в
предприятието с т. 19 от Правилника за организация на дейността на детската
градина и не е изпълнила други задължения, които произтичат от нормативен акт -
Закона за предучилищното и училищно образование и Наредба № 5 от 30 ноември
2015 г. за общообразователната подготовка, както и от трудов договор №
7/08.02.2013 г. и от характера на работата. Работодателят е приел в заповедта,
че извършеното от директора на детската градина нарушение е тежко, с оглед
демонстрираното от него непознаване или нежелание да се спазват установените в
посочените по-горе актове правила и предвид факта, че това е сторено от
ръководен служител, който би следвало с поведението си да дава пример на
останалите служители; тъй като нарушението засяга широк кръг от права и
интереси на децата, записани в детската градина, на техните родители, на
персонала в същата и на Община Борован; с оглед и на това, че издадената
заповед е създала погрешен прецедент, последван на 07.03.2017 г. от друг
служител в детската градина, който с издаване на Заповед № 76/07.03.2017 г. е
обявил 10.03.2017 г. за неработен с деца ден, поради провеждане на обучение на
всички педагогически специалисти; с оглед и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и поради липсата на правни и фактически основания за
преустановяване занятията, както и поради факта, че служителят има две
предходни наложени дисциплинарни наказания - ,,забележка”, съгласно Заповед №
183/05.05.2016 г. и ,,предупреждение за уволнение”, съгласно Заповед №
84\13.03.2017 г.
С друга своя Заповед № 8/04.04.2017г. Кметът на Община
Борован, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 217, ал. 3 от ЗПУО и чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, във връзка със Заповед № 6/31.03.2017 г., е прекратил, считано
от 05.04.2017г., трудовото правоотношение с ищцата, поради наложено
дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ “уволнение”, съгласно Заповед №
6/31.03.2017 г.
И двете заповеди са връчени на ищцата на 04.04.2017
г., при условията на отказ от нейна страна да ги получи, който е удостоверен с
подписите на двама свидетели.
В проведеното открито съдебно заседание по делото на
28.11.2018 г. е извършен оглед на трудовата книжка на ищцата, като е установено,
че през по-голямата част от процесния период на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищцата не била в трудово правоотношение. В част от
процесния период /от 19.04.2017 г. до 04.05.2017 г. и от 26.09.2017 г. до
04.10.2017 г./ ищцата е била в трудово правоотношение съответно с „Варианти“
ООД и с Детска градина „Радост“ гр. Враца.
При така възприетото от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Прекратяването на трудовото правоотношение (ТПО)
между страните по делото е станало въз основа на налагане на дисциплинарно
наказание “уволнение”. Това е своеобразно прекратяване на ТПО, визирано в
чл.330, ал.2, т.6 КТ, при което е налице както налагане на дисциплинарно
наказание, така и прекратяване на ТПО, за разлика от другите основания,
визирани в чл.328 и чл.330 КТ. В настоящото производство уволнението е оспорено
от ищцата от формална страна относно императивните изисквания на чл. 193, ал.1
и 195, ал. 1 КТ и по същество, като се отрича извършването от ищцата на
посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите
задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя
наложеното наказание се явява съответно.
Същевременно законът поставя изисквания
към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни
срокове.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя.
Съобразно тълкуването, направено от ВКС в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения: Р № 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о., ГК,
Р № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Р №
297/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7528/2013 г., IV г. о. и Р № 23 от
2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК, в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът се
произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на
уволнението; съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на
уволнение или надлежното му упражняване; срокът за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 194, ал. 1 КТ е давностен, т. е. съдът се произнася за
спазването му само при довод на ищеца за нарушение на чл. 194 КТ. Ищцата излага
доводи, че наложеното й наказание е в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ и чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради което съдът следва да извърши проверка за спазването на
законовите правила от работодателя при налагането на наказанието на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства. Наказанието, наложено без изслушване на
нарушителя, респективно без поискване на писмени обяснения от него, е
незаконно. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е изискал обяснения от работника за
вменените му нарушения. С писмо изх. № 93-58 от 08.02.2017 г., връчено на
ищцата на същата дата, Кметът на Община Борован, на основание чл.193, ал.1 от КТ, е изискал от ищцата да представи писмени обяснения относно правните и
фактически съображения за издаването на Заповед № 67/23.01.2017 г. и за
времето, през което фактически е била преустановена работата на детската
градина. Изискването на обяснения именно в рамките на дисциплинарно
производство има за цел да гарантира възможността на служителя да изложи в
пълнота своята позиция по вмененото нарушение така, че тя да бъде съобразена
при преценката на работодателя, което в случая е гарантирано - в
поканата нарушението е индивидуализирано по обективни признаци в степен,
достатъчно ясна за ищеца да разбере в извършването на какво дисциплинарно
нарушение е обвинен и да изложи своята защитна теза, както К. К. е и сторила
с обяснение вх. № 93-59/08.02.2017 г., придружено с копие от Заповеди №
67/23.01.2017 г. и № 68/25.01.2017 г.
В исковата молба К. прави възражение, че
работодателят й не е изпълнил задълженията си да прецени обясненията й и да
събере и оцени доказателствата за всички релевантни факти и обстоятелства,
които е посочила в своя защита, като оправдание за действията й. Съдът намира,
че така направеното възражение не е основателно. Видно е,
че в обясненията си ищцата не е посочила никакви доказателства, които да бъдат
събирани и оценявани от работодателя. Към обясненията си ищцата е приложила единствено
копия от нейни Заповеди № 67/23.01.2017 г. и № 68/25.01.2017 г., в които също
не се посочват някакви доказателства, които следва да бъдат предварително
събрани от работодателя. Освен това, установи се по делото, че с оглед
посочената в Заповед № 67/23.01.2017 г. и в обясненията от 08.02.2017 г.
причина за преустановяване на занятията в детската градина – „липса на гориво”,
работодателят със своя Заповед № 22 от 25.01.2017 г. е наредил извършването на
проверка в детската градина относно наличието на гориво, такава е била
извършена от назначената със заповедта комисия и резултатите са отразени в
протокол вх. № 93-31/26.01.2017 г. на Община Борован. Тези резултати, както и
приложените към обясненията копия от заповеди, подробно са обсъдени в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание (виж л. 6 от заповедта).
На следващо място, съдът намира, че Кметът на
Община Борован е наложил дисциплинарното наказание с мотивирана писмена
заповед, в която е посочен нарушителят, нарушението и времето на извършването
му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. В оспорваната
заповед работодателят подробно е описал извършеното от ищцата нарушение на
трудовата дисциплина, квалифицирано по чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение І-во,
т. 8 и т.10 от КТ – „неизпълнение на възложената работа”, „злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието” и „неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение”, във връзка с чл. 126, т.т. 9, 10 и
13 от КТ, които разпоредби вменяват в задължение на работника или служителя при
изпълнение на възложената работа „да бъде лоялен към работодателя, като не
злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него
сведения, както и да пази доброто име на предприятието”; „да спазва вътрешните
правила, приети в предприятието” и „да изпълнява и всички други задължения,
които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия
договор и от характера на работата”.
Съдът приема, че процесната заповед съдържа
всички обективни признаци на вменените нарушения, което позволява както
защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да
извърши съдът. Тоест, при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати
нарушения на установената в КТ процедура.
Ищцата възразява, че работодателят не й е връчил заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за
прекратяване на трудовото й правоотношение. Така направеното възражение
е неоснователно. На
първо място, липсва изрично законово изискване за издаване на две заповеди -
една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора - за прекратяване на
трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която
се налага дисциплинарното наказание "уволнение" е напълно достатъчна,
за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред.
Няма обаче пречка работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Това обаче не
означава, че той е бил задължен да извърши това. Характерът на тази втора
заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" ще произведе ефекта
на прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл е и константната практика на ВКС: Решение № 43 от 10.02.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4082/2013 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по
чл.290 ГПК и Решение № 440 от 14.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2010 г., III
г. о., ГК. На
следващо място, се установи по делото, че Кметът на община Борован наред с
издаването на оспорваната Заповед № 6/31.03.2017г., с която е наложил на ищцата
дисциплинарно наказание “уволнение”, е издал и Заповед № 8/04.04.2017г. на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, с която е прекратил, считано от
05.04.2017г., трудовото правоотношение с ищцата, поради наложеното й
дисциплинарно наказание. В случая и двете заповеди са
връчени на ищцата на 04.04.2017 г., при условията на отказ от нейна страна да
ги получи, който е удостоверен с подписите на двама свидетели. От събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М.М. и В.Г.
се установяват обстоятелствата около връчването на заповедите на ищцата. Свидетелите
установиха, че през месец април тази година са отишли в детска градина „*****,
за да връчат две заповеди на директора. На входната врата заварили ищцата К.А.,
която си тръгвала. Казали й, че трябва да й връчат заповеди и тя ги приела в
кабинета си, където прочела частично заповедите, но отказала да ги получи и
подпише. Връчителят Марковска започнала да чете на глас заповедите, но била
прекъсната от ищцата, която заявила, че е запозната със съдържанието им.
Отказът на К. да получи заповедите бил надлежно оформен с подписите на
свидетелките – първата, в качеството й на „връчител“, а втората - в качеството
на „свидетел“ на отказа. В съдебното заседание свидетелките потвърдиха, че
имената на свидетелите и връчителя и подписите върху приложените по делото
заповеди № 6 от 31.03.2017 г. и № 8/04.04.2017 г., са изписани и положени лично
от тях. Връчването на атакуваната Заповед № 6/31.03.2017 г. освен това не се
оспорва от ищцата. Съдът кредитира показанията на свидетелите като пълни,
обективни, преки, непосредствени и непротиворечиви.
Установи се, че от страна на работодателя не са
допуснати нарушения на установената в КТ процедура, поради което следва да се
даде отговор на въпроса дали има нарушения на трудовата дисциплина от страна на
ищцата, съставляващи такива по чл. 187, ал.1, т. 3, предложение първо, т.8 и
т.10 КТ така, както е отразено в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание, и ако има такива нарушения - дали наложеното наказание
"уволнение" е съобразено с тежестта им, с оглед изискването на чл.
190, ал. 2, вр. чл. 189, ал. 1 от КТ.
Твърди се от работодателя, че всички визирани в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения на трудовата
дисциплина са осъществени с един акт на Директора на ДГ *****, а именно -
издаване на Заповед № 67/23.01.2017 г., с която е наредила да се преустановят
заниманията в детската градина в с. Борован за времето от 24.01.2017 г. до
31.01.2017 г. Ето защо основният спорен въпрос е дали в правомощията на
директора на детската градина е включено и това да нарежда преустановяване на
заниманията в детската градина, т.е. наличието на правно основание за издаване
на посочената заповед. В самата Заповед № 67/23.01.2017 г. и в писмените си
обяснения от 08.02.2017 г. ищцата не е посочила правното основание за
издаването на заповедта. Такова се сочи едва с исковата молба, като се твърди,
че К. е имала такова правомощие, което произтича по аналогия от разпоредбата на
чл. 105, ал. 4 ЗПУО, отнасяща се до директорите на училищата поради празнота в
закона и липсата на нормативна забрана за директорите на детски градини да се
ползват от правомощията, регламентирани с тази норма при възникнала
необходимост. Тези доводи са неоснователни. На първо място систематичното място
на посочената разпоредба е в Глава шеста на ЗПУО - ,,Училищно образование”, Раздел V-ти ,,Учебно
и неучебно време”, който не е общ за двете институции - училището и детската
градина, както твърди ищцата, тъй като в Глава пета на ЗПУО - "Предучилищно
образование", което се осъществява от детските градини, в Раздел IIІ
"Организация на предучилищното образование" е регламентирано учебното
и неучебното време в учебната година в предучилищното образование (чл. 63 - чл.
64). В посочената глава на ЗПУО няма норма, аналогична на нормата на чл. 105,
ал. 4 ЗПУО по отношение на директорите на детските градини, което налага
извода, че в кръга от правомощия на директора на детската градина не е включено
това да нарежда преустановяване на заниманията в детската градина. На следващо
място, видно от разпоредбата на чл. 105, ал. 4 ЗПУО директорът на училището
може да обявява учебни за неучебни дни, но разпоредбата предвижда и някои
кумулативни предпоставки и ограничения – това задължително се случва след
решение на педагогическия съвет, за което уведомява началника на регионалното
управление на образованието. В случая ищцата е взела това решение самостоятелно,
без да бъде консултирано с кмета на Община Борован, нито са налице данни за
уведомяването на регионалното управление на образованието. Освен това, нормата
предвижда такава възможност за обявяването на неучебни дни, които обаче да са
до три в рамките на една учебна година. Със своята Заповед № 67/23.01.2017 г., ищцата
е наредила да се преустановят заниманията в детската градина в с. Борован за
времето от 24.01.2017 г. до 31.01.2017 г., който период включва шест работни
дни. Както се посочи обаче, разпоредбата на чл. 105, ал. 4 ЗПУО се отнася
единствено до директорите на училищата и не може да се приложи по аналогия в
настоящия случай. Ищцата К.К. е заемала длъжността „директор“ на детска градина
и не е имала правомощие да издава заповед за преустановяване заниманията в
детската градина в с. Борован за времето от 24.01.2017 г. до 31.01.2017 г. След
като липсва правно основание за издаване на Заповед № 67/23.01.2017 г.,
ирелевантни за настоящия спор остават фактическите основания за издаването на
същата - лошите метеорологични условия и липсата на гориво, както и
обстоятелството дали директора на детската градина е уведомил общинската
администрация за намерението си да издаде посочената заповед и за причините за
това, поради което не следва да се анализира събраният в тази насока
доказателствен материал.
По отношение нарушенията по
чл.187, ал.1, т.3, предложение първо и т.10 от КТ:
"Неизпълнението на възложената работа" представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга
същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът
или служителят дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на
нарушението "неизпълнение на възложената работа" може да бъде
осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява
задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато същият
работи не това, което му е възложено или следва от характера на определената
работа. В хипотезата на чл. 187, ал.1,
т. 3 от КТ, за да е законосъобразно наложеното наказание, работодателят следва
да установи, че на работника или служителя е възложено да изпълнява определена
работа с оглед наличието на трудово правоотношение помежду им и че работникът
или служителят реално не е изпълнил тази работа. Съдържанието на задълженията
на работника или служителя се уреждат в трудовия договор, чрез посочване на
естеството на неговата работа, и се установяват чрез длъжностната му
характеристика. „Неизпълнение на други трудови задължения“ по чл. 187, ал.1, т. 10 КТ включва виновно
неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение. Нарушението кореспондира
на задължението на работника или служителя да спазва вътрешните правила, приети
в предприятието и да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от
нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от
характера на работата (чл.126, т.10 и т.13 от КТ).
Трудовите задължения на ищцата К.К., в качеството
й на директор на детска градина, са регламентирани в ЗПУО, Наредба № 12 от
1.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и
другите педагогически специалисти и длъжностната й характеристика. С посочените
нормативни актове е възложено на директора на държавна и общинска детска
градина да управлява и представлява същата, да организира и контролира
цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с
държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти (чл.257 - чл.258
ЗПУО); да ръководи образователния процес в институцията в съответствие с
държавната политика в областта на образованието и да планира, организира,
координира, контролира и отговаря за цялостната административно-управленска и
финансова дейност в институцията; да отговаря за спазването и прилагането на
държавните образователни стандарти; да осъществява взаимодействие с родители и
представители на организации и общности (чл.19 от Наредба № 12 от 1.09.2016
г.). В длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност директор на
детска градина (л.68-75 от гр. д. № 2392/2017 г. по описа на РС Враца), са
регламентирани трудовите задължения на директора, сред които са и: да
организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на детската градина; да
осъществява системен контрол върху образователния процес, взаимодействието с
родителите и дейността на работещите в детското заведение; да контролира
изпълнението на Правилника за дейността на детската градина; да организира
обучението и възпитанието на децата, в съответствие с Държавните образователни
изисквания; да организира, контролира и отговаря за отглеждането, възпитанието
и обучението на децата при гарантиране на техните права; да организира,
контролира и отговаря за организиране задължителната предучилищна подготовка на
5 и 6-годишните деца при спазване на нормативно регламентираните изисквания за
осигуреност с учители и помощник-възпитатели, отговарящи на изискванията за
заемане на длъжността и за целодневна или полудневна организация на
предучилищната подготовка, която включва и условия за отдих на децата. Сред
отговорностите на директора по длъжностната му характеристика са:
организирането на предучилищната подготовка; организирането и провеждането на
възпитание и обучение на децата в съответствие с държавните образователни
изисквания за предучилищно възпитание и подготовка и осигуряване готовност на
децата за училище; постигане на доверителни отношения с родителите; прилагането
на КТ, Закона за народната просвета (отм.), респективно сега действащия Закон
за предучилищното и училищно образование и подзаконовите нормативни актове в
сферата на образованието.
С издаването на Заповед № 67/23.01.2017 г., с
която е наредила да се преустановят заниманията в детската градина в с. Борован
за времето от 24.01.2017 г. до 31.01.2017 г. и с реалното преустановяване на
занятията на 24 и 25 януари 2017 г., ищцата, в качеството й на директор на
детската градина, фактически е отказала да изпълнява възложената й работа и
трудовите си задължения, предвидени в посочените по-горе нормативни актове. По
този начин ищцата освен това и неоснователно е лишила децата, записани в
поверената й детска градина, от правото им да имат полагащите им се занятия
съобразно държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка,
приет с Наредба № 5/30.11.2015 г. за общообразователната подготовка. Ето защо, от
обективна и субективна страна ищцата е осъществила посочените в атакуваната
заповед нарушения на трудовата дисциплина "неизпълнение на възложената
работа" и "неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение".
По отношение нарушението по
чл.187, ал.1, т.8 от КТ:
Неизпълнението на задължението за лоялност към
работодателя съставлява на свой ред дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1,
т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал.
1, т. 8, предл. 1 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при
възлагане изпълнението на работата за длъжността. Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ,
работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието.
В настоящия случай извършеното от ищцата
дисциплинарно нарушение - издаването на Заповед № 67/23.01.2017 г., с която е
наредила да се преустановят заниманията в детската градина в с. Борован за
времето от 24.01.2017 г. до 31.01.2017 г. и реалното преустановяване на
занятията на 24 и 25 януари 2017 г., съставлява и злоупотреба с доверието на
работодателя по смисъла на чл. 187, т. 8 КТ. С назначаването на ищцата за
директор на детската градина, Община Борован й е възложила управленчески
функции - да управлява и представлява детската градина, да организира и
контролира цялостната дейност на институцията; да ръководи образователния
процес в институцията и да планира, организира, координира, контролира и
отговаря за цялостната административно-управленска и финансова дейност в
същата, което предпоставя една по-висока степен на оказано от работодателя
доверие, поради което е била длъжна да се въздържа от действия, които биха
злепоставили детската градина както пред външни за нея лица, така и пред
работещите в същата. Като е наредила да се преустановят заниманията в детската
градина в с. Борован, без да е имала това правомощие и без да е получила
съгласието на Кмета на общината, ищцата е компрометирала оказаното й от
работодателя доверие, което съставлява нарушение на изискването за лоялност към
работодателя по чл. 126, т. 9 от КТ - дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8
и чл. 190, т. 4 КТ, за което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание.
Не могат да бъдат споделени направените от ищцата
доводи за нарушение от страна на Кмета на общината, в качеството му на
работодател, на изискването на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно упражняване на
трудовите права и задължения съобразно изискванията на законите.
Дисциплинарното наказание ,,предупреждение за уволнение”, наложено на ищцата
със Заповед № 84/13.03.2017 г., е за извършени дисциплинарни нарушения, които
са различни от нарушението, за което й е наложено дисциплинарното наказание
,,уволнение” с процесната Заповед № 6/31.03.2017 г. Не е налице и твърдяната от
ищцата непосредствена причинно-следствена връзка и обусловеност между
нарушенията, констатирани с двете заповеди, тъй като неупражненият от ищцата
контрол и липсата на отчетност по отношение на снабдяването с гориво на
детската градина, не води по необходимост до издаването на заповед от нейна
страна за преустановяване на учебните занятия
- правомощие, за което бе установено, че ищцата не е имала.
По отношение на коментираното нарушение по
чл.187, ал.1, т.8 от КТ следва да се посочи още: Нарушението може да се прояви
в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник/служител и работодател, предвид което злоупотреба с
доверието на работодателя е налице не само когато работникът/служителят е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато
без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение,
работникът/служителят е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо
дали действията са извършени умишлено. Когато работникът или служителят е
натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към работодателя
са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на
работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока
степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващия ги
работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха
злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред
работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с
управленчески функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска
действия в разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко
дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание
дисциплинарно уволнение. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС (Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева,
произнесено по реда на чл. 290 ГПК; Решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 108 от 21.04.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК и др.).
Следва да се даде и отговор на въпроса дали е
налице съответствие на извършените от ищцата дисциплинарни нарушения с
наложената най-тежка дисциплинарна мярка - дисциплинарно уволнение. Според разпоредбата
на чл. 189, ал. 1 КТ, при налагане на
дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно
извършеното нарушение на трудовата дисциплина, съобразно критериите, посочени в
закона - тежест на извършеното нарушение; обстоятелства, при които нарушението
е извършено; поведението на работника или служителя. Последователна е съдебната
практика, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число обществената значимост на професията, характера и важността на умишлено
неизпълнените трудови задължения и възможността неизпълнението да доведе до
значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната
дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към
извършеното /в този смисъл: Р № 1383 от
14.07.2006 г. на ВКС по гр. д. № 3160/2003 г., III г. о.; Р № 2 от 26.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 3546/2015 г., III г. о., ГК; Р № 227 от 29.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г.; Р № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5735/2014 г., IV г. о., ГК, постановени в производства по чл. 290 ГПК/.
Съобразявайки цитираната практика, както и поставените от закона критерии,
съдът приема, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание -
"дисциплинарно уволнение" съответства на извършеното от същата
дисциплинарно нарушение. При определяне на наказанието работодателят е отчел
голямата обществена значимост на професията на ищцата, характерът и важността
на умишлено неизпълнените трудови задължения, негативните последици които са
настъпили от неизпълнението на трудовите задължения от страна на ищцата за
децата, записани в детската градина, за техните родители, за учителите в
градината, за самата детска градина и за работодателя - Община Борован, както и
наличието на наложени предходни дисциплинарни наказания на ищцата и липсата на
самокритично отношение към извършеното. Работодателят е поверил на ищцата важни
и обществено значими трудови функции, свързани с образованието и възпитанието
на деца. За два дни (24 и 25 януари 2017 г.), които съгласно чл. 64, ал. 1 от
ЗПУО са част от учебното време, децата, записани в детската градина, са били неоснователно
лишени от правото им да имат занятия, съобразно държавния образователен
стандарт за общообразователната подготовка, приет с Наредба № 5 от 30 ноември
2015 г. за общообразователната подготовка; за същите два дни на родителите на
децата, записани в детската градина, се е наложило да организират грижите за
тях по друг начин, при това, без да са били предварително уведомени; заетите в
детската градина 10 служители са били принудени да ползват едновременно част от
платения си годишен отпуск; работодателят - Община Борован е лишен от приходи
от предоставяната услуга по чл. 6, ал. 1, буква ,,в”, пр. трето и чл. 81 от ЗМДТ чрез детската градина за посочените два дни, уронен е престижът и доброто
име на детската градина пред населението. Отделно от изложеното, макар и да не
е било решаващо при определянето на наказанието, работодателят е отчел и
"дисциплинарното минало" на ищцата - наложените й две предходни
дисциплинарни наказания - ,,забележка” със Заповед № 183/05.05.2016 г. и
,,предупреждение за уволнение” със Заповед № 84\13.03.2017 г. Изложените
съображения мотивират съда да приеме, че е налице тежко нарушение на трудовите
задължения, което съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Нещо
повече, извършените нарушения и сами по себе си съставляват основание за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В настоящия процес работодателят, чиято е
доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 ГПК, доказа, че е упражнил
законно правото си на уволнение - ищцата е извършила тежките дисциплинарни
нарушения, за които е наложено наказанието.
По изложените мотиви, съдът счита оспорваната
заповед за законосъобразна, а искът за признаване на уволнението за незаконно и
за неговата отмяна с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от
незаконността на уволнението, до какъвто извод съдът не достигна. Ето защо,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищцата без работа в
резултат от уволнението за процесния период. В случая съдът не достигна до
извод за незаконност на извършеното уволнение, поради което искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, на Община Борован /участваща като ответник по гр. дело № 2392/2017 г.
по описа на РС Враца/ следва да бъдат присъдени направените в производството
разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 670,00
лв., от които: 665,00 лв. адвокатско възнаграждение, платено по гр. дело №
2392/2017 г. по описа на РС Враца, 5,00 лв. държавна такса, платена по гр. дело
№ 2392/2017 г. по описа на РС Враца. В представения по делото списък по чл. 80 ГПК е включена и сумата от 665,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по в. гр. дело № 530/2017 г. по описа
на ОС Враца. В производството пред Окръжен съд Враца е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че така договореното адвокатско
възнаграждение ще бъде платено по банков път. По делото обаче не са представени
доказателства възнаграждението действително да е платено, поради което не
следва да бъде присъдено. На Община Борован не следва да се присъжда и сумата
от 30,00 лв., претендирана като държавна такса, платена в производството по
касационно обжалване на постановеното решение по в. гр. дело № 530/2017 г. по
описа на ОС Враца, доколкото изходът от образуваното касационно гр. дело №
718/2018 г. по описа на ВКС е неблагоприятен за Община Борован.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, на ответника в настоящото производство Детска градина „*****с филиал
Детска градина ,,Митко Палаузов” с. Нивянин следва да се присъди сумата от 670,00
лв., от които: 665,00 лв. адвокатско възнаграждение и 5,00 лв. държавна такса.
С аргумент от чл.78, ал.6 вр. 83, ал. 1 ГПК
разноските за държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
вр. чл. 225, ал. 1 КТ остават за сметка на бюджета.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.А.К., с
ЕГН **********,*** ПРОТИВ Детска градина „*****“ с филиал Детска градина ,,*****
с адрес: обл. Враца, общ. Борован, с. Борован*****, обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ
- за отмяна на наложеното й със Заповед № 6/31.03.2017 г. на Кмета на Община
Борован дисциплинарно наказание "уволнение" като незаконно, за
възстановяване на предишната й работа на длъжност „Директор“ на Детска градина
„*****с филиал Детска градина ,,***** БУЛСТАТ /ЕИК/: ********* и за заплащане
на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за
срок от шест месеца - за времето от 04.04.2017 г. до 04.10.2017 г. в размер на
6 693,60 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.А.К., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Детска градина „*****с филиал Детска градина ,,***** БУЛСТАТ
/ЕИК/: *********, сумата 670,00 лева разноски.
ОСЪЖДА К.А.К., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Община Борован, с адрес: област Враца, общ. Борован, с. Борован,
ПК 3240, ул. "Иван Вазов” № 1, БУЛСТАТ (ЕИК) *********, представлявана от Д.Д.Т.
- Кмет, сумата 670,00 лева разноски.
Решението е постановено при участието на Кмета на
Община Борован и Община Борован като трети лица помагачи на страната на
ответника.
На осн. чл. 315, ал. 2 КТ решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, считано от 12.12.2018 г
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: