Р Е Ш Е Н И Е
№14
гр.Силистра, 28.02.2023 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и
с участието на прокурор.............,като разгледа докладваното от съдия М.Славова
адм.дело №150 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Б.Р. ***,подадена чрез представител по пълномощие адв.Тр.С. ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №19/112/09847/3/ 01/04/03,с изх.№01-170-6500/611#25 от 02.08.2022г.,издаден от Директора на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Разград, с който е определено подлежащо
на възстановяване от жалбоподателя публично държавно вземане в размер на 48 571.59 лева, представляващо цялата сума, получена като
финансова помощ по Договор 19/112/09847 от 16.05.2014г. по мярка 112 „Създаване
на стопанства от млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. от 48 892.00 лева, намалена с погасени 320.41 лева. Органът
е посочил като основание за издаването му клаузи от релевантния договор -
раздел IV,т.4.8, б.“е“ и б.“ж“, кореспондиращи с чл.8а ал.1 т.2
от Наредба №9/03.04.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери“ по Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (Обн.ДВ,бр.42/08г.,посл.изм.ДВ,бр.84/15г.) В срока от чл.31а ал.1 т.3, във
връзка с чл.27 от с.н.,при извършени административни проверки, било
установено,че икономическият размер на стопанството на жалбоподателя е намалял
чувствително - до 0 икономически единици (ИЕ),което попълнило хипотезата от
чл.8а ал.1 т. 2 от Наредба №9/08г. за издаване на оспорения АУПДВ.Двукратно
издавани актове със същото съдържание, срещу същия бенефициер,
са били предмет на съдебен контрол и отменяни на процесуални основания, което
наложило с Писмо изх.№01-170-6500/611#21 от 11.03.2022г.
(л.19-л.22),връчено на оспорващия на 14.04.22г. (л.23), ответният орган да
открие повторно (ново) производство, уведомявайки го по реда на чл.26 ал.1 във
връзка с чл.34 ал.3 АПК и посочвайки изрично (абз.последен
-л.22), че същото представлява акт за нередност по смисъла на чл.14 ал.1 от
Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския
съюз (Загл.доп.ДВ,бр.6/12г.,посл. изм.ДВ,бр.24/2018г.)
С жалбата се твърди, че АУПДВ бил постановен при
неправилно приложение на закона. Базиран бил изцяло на Договор №19/112/09847 от
16.05.2014г., сключен между страните, за отпускане на финансова помощ по мярка
112, неизпълнението на чиито клаузи по т.3.2, във връзка с т.4.7 и т.4.8 б.“е“
и б.“ж“,било обосновало решаващия извод на ответния орган,с посочване на
фактическите основания - в стопанството не се отглежда калифорнийски
червей,поради което икономическият му размер е 0 ИЕ;както и - не е изпълнена
описаната в приложение №2 към Договора дейност/ цел „Увеличаване броя на
животните в стопанството“. В този контекст се поддържа, че разпоредената
проверка (повторна; нова) след изтичане на срока от чл. 31 ал.4 от Наредба
№9/08г. била недопустима.Повдига се и възражение за изтекла погасителна
давност,на основание чл.120 ЗЗД, за упражняване на публичното право от ответника
Поддържа се главно възражение, че оспореният АУПДВ бил
издаден в несъответствие с действащата и приложима към момента на откриване на
настоящото производство (уведомително писмо изх.№01-170-6500/611#21 от 11.03.22г.) разпоредба на чл.27 ал.6 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)-нова, ДВ,бр.51/2019г.-в
сила от 28.06.2019г. Съгласно същата, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на бенефициера по мерките от ПРСР, каквато е и процесната за „Създаване
на стопанства на млади фермери“ по ПРСР за периода 2007-2013г.,представлявала
основание за налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.1-т.9 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ-загл.
изм.ДВ бр.51/22г.) и се установявала с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по чл.73 ЗУСЕФСУ.Дължимостта на
релевираното публично вземане е обсъдена и в ракурса на чл.27 ал.7 ЗПЗП (също в
сила от 28.06.2019г.), с аргументиране на извод,че последната е приложима само
ако не е налице основание по ал.6 за издаване на решение по чл.73 ЗУСЕФСУ.Твърди
се,че посоченото в оспорения акт основание било именно такова (по чл.27 ал.6
ЗПЗП).Позовавайки се на съдебна практика се поддържа,че непостигането на
заложените финансови показатели в бизнес плана, заради който е сключен
договорът за подпомагане на жалбоподателя, представлявало неизпълнение на
одобрените индикатори, поради което било налице основанието от чл.70 ал.1 т.7
ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. Горното не се променяло и от
разпоредбата на §12 ал.1 ПЗР ЗИД ЗПЗП (Обн.ДВ,бр.2/ 18г.,доп.ДВ,бр.98/19г.-в
сила от 13.12.19г.), която лимитирала крайния срок за
довършване на започналите производства по досегашния ред - до изтичане на
периода на мониторинг,който в случая бил 3 години от подаване на заявката за
второто плащане.Същата била подадена на 14.07.2017г. (л.41-л.47) и,
следователно нормативно определеният период на мониторинг бил изтекъл към
датата на започване на процесното производство за издаване на АУПДВ по реда на
ДОПК.Това следвало от т.4.30-т.4.33 от Договора,във вр.
с чл.30 от Наредба №9/08г. В този контекст се счита, че приложимият процесуален
ред бил реда по ЗУСЕФСУ, а размерът на финансовата корекция следвало да бъде
определен съгласно Правилата по чл.27 ал.9 ЗПЗП (Обн.
ДВ,бр.69/19г.,доп.ДВ,бр.77/20г.) С оглед на изложеното се настоява за отмяна на
ос-порения АУПДВ с изх.№01-170-6500/611#25/02.08.2022г. на директора на ОД ДФ “Земеделие“
гр.Разград и за присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на Областна дирекция на Държавен
фонд ”Земеделие”-Разплащателна агенция гр.Разград,чрез упълномощен представител
главен юрисконсулт при ОД ДФЗ гр.Русе, Л.Ж. (л.4),счита същата
за неоснователна по подробно изложени в съдебно заседание съображения, изведени
от Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба №9/2008г. Поддържа,че
обжалваният АУПДВ бил издаден на базата на безспорно установено значително
намаляване на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя с 13.24 ИЕ,
за което е получил плащането по чл.6 т.2 и, в хипотезата на чл.8а ал.1 т.2 от
Наредба №9/08г., дължал връщане на цялата получена сума ведно със законната
лихва.Счита,че фактическите основания на оспорения АУПДВ са почерпени от
редовни констатации на експерти от Регионален технически инспекторат
гр.Разград, чиито правомощия нямат териториални ограничения, а издаденият от
тях Контролен лист от извършена проверка на място, е официален документ и се
ползва с материална доказателствена сила. Твърди, че действията по предходното
производство били извършени от ответния орган законосъобразно,поради което били
годни да обосноват постановения (процесен по делото) резултат.Още повече,че отдалечеността във времето на правнозначимия момент - м.ноември.2018г., не позволявала (нямало годни правни инструменти) да бъде проведено изцяло (без приобщаване на
документи- те от първоначалната проверка на място) ново контролно производство
за установяване на фактите,обуславящи процесното публично държавно
вземане,съгласно разума на чл.27 ал.5 ЗПЗП. Ето защо настоява атакуваният АУПДВ
да бъде потвърден като съответен на закона и фактите по делото,с отхвърляне на жалбата
и присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на чл.145 и сл АПК,във
връзка с чл.27 ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители.Съдът,
като обсъди изложените в жалбата доводи,след преценка на доказателствата по
делото,вкл. приложените административни дела №119/2019г. и №229/2020г. на
АС-Силистра, както и становищата на страните, прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима като
подадена срещу административен акт, обективиращ публично
държавно вземане, подлежащо на събиране по реда на ДОПК,което представлява изплатена
финансова помощ (чл.5 и чл.6 Наредба №9/2008г.) по мярка 112 „Създаване на
стопанства на млади фермери“ по ПРСР за периода 2007-2013г.Актът за
установяване на публично държавно вземане несъмнено подлежи на съдебен контрол,
а жалбата е подадена от страна с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на
съдебния контрол за законосъобразност е АУПДВ
№19/112/09847/ 3/01/04/03,с изх.№01-170-6500/611#25 от
02.08.2022г., издаден от Директора на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Разград, с който е определено
подлежащо на възстановяване от М.Б.Р. публично държавно вземане в размер на 48 571.59 лева, представляващо сумата, получена като
финансова помощ по Договор 19/112/09847 от 16.05.2014г. по мярка 112 „Създаване
на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г., намалена с погасени 320.41 лева.
С административната преписка е
представена Заповед №ОЗ-РД/1759/21.06.21г. на изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (л.24-л.28), с която по т. III, подт.9 са делегирани
правомощия на директорите на Областните дирекции на ДФЗ да издават актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и на решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ,при установени неспазвания на нормативни и
договорни задължения по сключените договори за финансова помощ,вкл. по мярка
“Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР за периода 2007-2013г. и Наредба
№9/03. 04.2008г.Със същата заповед по т.IV, подт.7 е възложена
изрично, в териториален аспект, компетентност на директора на ОД ДФЗ гр.Разград
да издава актове от горепосочения вид по отношение на бенефициери и
ползватели,подали заявление за подпомагане в ОД ДФЗ гр.Силистра. След
изменението на ЗПЗП с ДВ,бр.51/19г.-в сила от 28.06.2019г.,с ал.5 и ал.6 на
чл.20а, е предвидено изрично правомощие на изпълнителния директор на ДФЗ да
издава АУПДВ по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по
реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ, както
и възможността да делегира със заповед тези си правомощия на директорите на
областните дирекции на фонда. Следователно, издателят на процесния по делото
АУПДВ - директорът на Областна дирекция на ДФЗ-Разград, е орган с нужната
материална и териториална компетентност,съгласно чл.20а ал.6 във връзка с ал.5
ЗПЗП, да издаде акт от процесния вид по мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери“ по ПРСР за периода 2007-2013г., по отношение на жалбоподателя,
подал заявление за подпомагане в ОД ДФЗ гр.Силистра.
От административната преписка се установява, че с
Договор №19/112/09847, сключен на 16.05.2014г. между Държавен фонд „Земеделие“
гр.София и жалбоподателя,въз основа на представени документи по одобрен проект,е
предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892.00 лева за
период от 5 години, считано от датата на подписване на договора.Ползвателят на
помощта се е задължил да извърши всички инвестиции,основни дейности и цели,предвидени
в бизнес плана,описани в Приложение 1 и 2 за срок от 4 години и 6 месеца от
подписването на договора.Последните (л.39-л.40) са: т.1-увеличаване на
икономическия размер на стопанството минимум с 4.5 ИЕ и т.5-увеличаване броя на
животните в стопанството.
От приложения бизнес план, изготвен от оспорващия при
кандидатстването му за финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери“ по ПР СР за периода 2007-2013г. (л.64-л.81), се установява, че
към момента на подаване на заявлението за подпомагане,е разполагал с 0.870 дка
площ,представляваща дворно място в с.Главан,върху 240 кв.м. от която е имал
лехи с легла за червен калифорний-ски червей, с цел производство на биохумус и биоторове. Обектът,
предназначен за отглеждане на калифорнийски червеи, бил със съответен
ветеринарен регистрационен номер, а земеделският стопанин имал пазарна
ориентация към разрастване на стопанството и достигане на капацитет от 750
кв.м. лехи с легла за червеите,с предварително договорени купувачи на
очакваната продукция. Началният икономически размер на стопанството е
деклариран от 4.29 ИЕ (л.65), като е поет ангажимент след 3-та година от
сключване на договора, същият да е нараснал на 13.24 ИЕ, а в края на 5-годишния
период - 13.42 ИЕ.В Таблица 10 от бизнес плана (л.76) са посочени параметрите
на предвижданата развъдна дейност по години,достигайки 750 кв.м. площ с легла
за червеите,а в Приложение 4 „Мониторингови
индикатори“ мярка 112 (л.80) жалбоподателят отново е посочил,че размерът на
стопанството в икономически единици към годината на второто/финално
плащане,която е четвъртата след сключване на договора,ще е достигнал 13.24 ИЕ.Получил
е първо плащане,след одобрение на заявлението за подпомагане ведно с бизнес
плана,по реда на чл.5 и чл.6 т.1 от Наредба №9/08г.; регистрирал е два животновъдни
обекта за калифорнийски червеи № 7543-0070 и №7543-0071 в БАБХ (Вж.Удостоверения
на л.228-л.229 от адм.д.№119/ 19г.) и е направил предвидените инвестиции - закупил
товарен автомобил, марка „Рено Трафик“,с рег. №****; трактор „Мицубиши“ МТ25,с рег.№***** и изградил склад за съхранение на биотор.
От изисканата
служебно и представена по делото с вх.№1795/21.12.2022г. Справка от Областна дирекция
„Земеделие“ гр.Силистра, се установява, че М.Б.Р. е бил регистриран като
земеделски стопанин на 04.10.2013г.,с подновяване на регистрацията ежегодно до
2020г., когато не е извършил пререгистрация и считано от 15.06.2020г., е без
правата на земеделски стопанин. Последното сочи, че за целия срок от
договорените 5 години от сключване на договора, както и 3-те години след
подаване на заявката за второ плащане от чл.30 Наредба №9/2008г.,
жалбоподателят е бил с редовна регистрация като земеделски производител с подавани
анкетни карти при всяка ежегодна пререгистрация и посочена дейност- отглеждане
на калифорнийски червеи в различни обеми, като за 2017г. е посочил 740 кв.м.
лехи, а за 2018г.- 750 кв.м. (л.431-л.432).
На 14.07.2017г. е подал Заявка за второ (окончателно)
плащане (л.41-л.47), с която е декларирал,че е изпълнил поетите ангажименти с бизнес
плана, като е приложил и изискуемите документи,вкл. Опис на животните, заверен
от официален ветеринарен лекар с печата на ОДБХ гр.Силистра (л.98-л.99). Извършена
е била проверка на място, видно от Контролен лист, намиращ е на л.182-л.192 и,
с РОТ №19/ 112/09847/3/01N01/30.08.2017г.-
оторизирана сумата от 24 446 лева, представляваща финално плащане по
проекта (л.196-л.197).
С Уведомително писмо (Образец по Приложение №8 към
чл.30а от Наредба № 9/08г.-л.198-л.202) №19/112/09847/3/01/01
от 19.11.2018г. жалбоподателят е декларирал, че отглежданите калифорнийски
червеи са в легла, разположени в лехи на площ от 750 кв.м., а икономическият
размер на стопанството му е 13.42 ИЕ, като приложил и изискуемите документи.
При условията и в срока от чл.31а от Наредба №9/08г. е била възложена проверка
на място на експерти от Регионален технически инспекторат гр.Разград при РА-ДФЗ
на стопанството на оспорващия в с.Главан, която, видно от Контролен лист от
27.11.2018г. (л.237-л.247), констатирала, че в стопанството няма калифорнийски
червеи. Същият е подписан от М.Б., който на 21.12.2018г. (л.250) получил от
ответния орган уведомление по чл.26 АПК изх.№01-170-6500/611/14.12.2018г., в
което са възпроизведени констатациите на служителите от отдел „РРА“ при ОД ДФЗ-Разград
от 27.11.2018г.- че и в двата регистрирани животновъдни обекта (ЖО) липсват
калифорнийски червеи,а изчисленият икономически размер на стопанството му е 0
ИЕ, което е с 13.24 ИЕ по-малко от размера,за който е получил второто
плащане,поради което органът е започнал производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане и е дал възможност на бенефициера да
изложи своите възражения.Такива с вх.№01-170-6500/611#1/28.12. 2018г. (л.251-л.252) са постъпили в ОД ДФЗ гр.Разград, с поставен акцент върху
неподходящо избрания период от годината за въпросната проверка,тъй като
червеите през зимата били забити в земята и било нормално проверяващите да не
могат да ги видят.С Уведомително писмо 329/112 (л.259-л.260) за отстраняване на
нередовности в подадените документи от жалбоподателя са били изискани
счетоводни документи за реализираната от него продукция (биохумус);
отчети - счетоводен баланс и ОПР за 2017 и 2018години и дневниците за двата ЖО,
каквито с придружително писмо от 12.02.2019г. са били представени.Била е
разпоредена нова проверка на място от Техническия инспекторат (л.294),каквато е
извършена и видно от Контролен лист (л.296 -л.308) отново не са били установени
на място калифорнийски червеи. На 14.02.19г. Контролният лист е връчен на
жалбоподателя и същият го е подписал с ново обяснение в първоначалния смисъл
(л.311),че началото на м.февруари е студено и червеите са забити в земята,а
техните малки (като топлийки) получавали благоприятен растеж при температури
около 18 градуса по Целзий.Органът не приел за основателни обясненията му и
издал АУПДВ №19/112/09847/3/01/04/01 с изх.№01-170-6500/611#6/ 19.04.2019г., връчен на бенефициера на 24.04.2019г.
(л.330).
Същият е бил оспорен пред АС гр.Силистра, по повод на
което е образувано приложеното адм.д.№119/2019г., в чиито ход са приети
Комплексна биологична и ветеринарно-медицинска (л.359-л.363) и
Съдебно-икономическа (л.375-л.376) експертизи. Според заключението на първата,
към датата на посещение на обектите от вещите лица - 08.10.2019г.,в
стопанството на жалбоподателя са установени калифорнийски червеи и произведен биохумус, а самото то (стопанството) било добре поддържано.
След поставени допълнително задачи от процесуалния представител на ответния
орган - като съобразят приложения материал на диск по делото от проверките на
място на същите обекти,да отговорят отново на поставените задачи (л.359-л. 363)
- експертите заявяват, че в единия от обектите няма следи от работа (жизнена
дейност) на червеи,а в по-късно създадения друг обект се установявало известно
количество, но и за двата обекта дават заключение, че не само през студените
месеци,а и през по-дълъг период,червеи не са работили в лехите.Последното не
изключвало наличие на кокони (представители на вида -яйца на червения
калифорнийски червей съдържащи до 20 броя червейчета).
При съобразяване със заключенията по първата експертиза,Съдебно-икономическата
(л.375-л.376) е отговорила,че икономическият размер на стопанството на
жалбоподателя към м.февруари.2019г. при площ от 500 кв.м. (за колкото има
установявания за наличие на червеи към релевантния момент) е 9.84 ИЕ, което
също е под декларирания и поет като ангажимент с бизнес плана от бенефициера -
13.42 ИЕ.
Последното не опровергава главния аргумент на ответния
орган, че не е поддържан икономическият размер на стопанството,за което е
получено плащането по чл.6 т.2 от Наредба №9/08г.,а именно 13.24 ИЕ. Опровергана
е констатацията, че изобщо не се отглеждат червеи към 14.02.2019г. и в двата
обекта,което обаче,не може да преодолее съответствието със закона на решаващия
извод на ответния орган. Оспорващият не е доказал съобразно доказателствената
тежест от чл.154 ал.1 ГПК своята теза,вкл.твърдението за „лоши климатични
условия“ не е подкрепено с годно писмено доказателство.Не е опровергал и
множеството писмени доказателства,с които фактите са установени от
административния орган. (Вж.Решение №4737/01.04. 19г.,адм.д.№9093/18г.; Решение
№7086/13.05.19г., адм.д.№7466/18г. на ВАС, IVО). Нещо повече, дори и да бяха установени лоши
климатични условия към датите на двете посещения на място (26.11.2018г. и
14.02.2019г.)- минусови температури на въздуха, снегонавявания и др.под., те не попадат в обсега на
дефиницията от §1 т.21 ДР Наредба №9/08г. на „форсмажорни обстоятелства“. Ползвателят
на финансовата помощ по мярка 112 е длъжен с грижата на „добър стопанин“ да
създаде необходимите условия при отглеждането на червения калифорнийски
червей,върху които условията на външната среда, в частност климата, да не
оказват отрицателно влияние.
В същия смисъл са фактическите установявания на съда и
по приключилото адм.дело №119/2019г. (приложено към настоящото),но е установена
липса на териториална компетентност за издателя на процесния АУПДВ, както към
момента на възлагане на проверките на място, така и към датата на издаване на
самия акт, което е опорочило производството,а завършващият го акт е прогласен
за нищожен.С Решение №9618/15.07.2020г.,постановено по адм.д.№4577/20г.,състав
на Първо отделение на ВАС, е оставил в сила Решение №3/07.02.20г. по приложеното
адм.д.№119/ 2019г. на АС-Силистра (л.343-л.354).
С изх.№01-170-6500/611#12 от 07.10.2020г. е издаден нов АУПДВ №19/112/09 847/3/01/04/02,
след изрично възложена териториална компетентност на неговия, иначе материално
компетентен, издател (директор на ОД ДФЗ- Разград) със Заповед №ОЗ-РД/2700/24.07.2019г.
на изпълнителния директор на ДФЗ (л.292-л.293 от приложено адм.д.№229/20г. на
АС-Силистра). На същото основание, от същия административен орган и при
буквално тъждествени фактически и правни основания, е бил издаден предходният
АУПДВ №19/112/09847/3/01/04/01 на 19.04.2019г.,чиято законосъобразност е била
поставена на контрол пред АС-Силистра по адм.д.№119/19г., приключило с Решение
№3/07.02.2020г.,прогласяващо нищожността му поради липса на териториална
компетентност на неговия издател. Последното е оставено в сила от касационния
съд,като съдебните инстанции не са изпратили преписката на ответния орган за
ново произнасяне, съгласно регулацията от чл.173 ал.2 АПК, но предизвиканият
ефект е именно такъв.Не е и следвало да връщат преписката на съответния
административен орган, независимо, че спорният въпрос не позволява решаването
му по същество от съда предвид неговото естество. Това е така, защото
процесното административно производство по издаване на нищожния и отменения АУПДВ
срещу жалбоподателя, са започвали служебно по инициатива на органа,а не по
искане на неговия адресат.(Вж.Решение №720/24.01. 2023г.,адм.д.№303/22г.,VIIIО на ВАС).
Последващо издаденият АУПДВ от 07.10.2020г., с
Решение №14/26.02.21г., постановено по адм.дело №229/2020г. на АС-Силистра (също
приложено към настоящото), отново е отменен на основание чл.146 т.3 АПК, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,свързани
с пълно игнориране на разписаната процедура за издаване на актове от процесната
категория. Нещо повече, неговото начало, с възлагането на проверката от орган
без нужната териториална компетентност, е опорочено, което е налагало не
пренебрегване на процесуалния ред, а стриктното му спазване при издаване на
новия АУПДВ - процесен по адм.д.№229/20г. на
АС-Силистра.С Решение №801/31.01.2022г.,постановено по адм. дело №5386/21г.,състав
на Първо отделение на ВАС е оставил в сила първоинстанционното решение (л.383-л.395).
С писмо изх.№01-170-6500/611#21 от 11.03.2022г., получено от оспорващия на
14.04.2022г. ответният орган го е уведомил по реда на чл.26 ал.1 АПК, че е
започнал ново (повторно) производство за издаване на АУПДВ при същите
обстоятелства.Посочил е приобщените към преписката писмени доказателства от
първоначалните проверки на място, извършени от независим орган - Регионален
технически инспекторат гр.Разград (арг. чл.41 ал.1 от
Устройствения правилник на ДФЗ - обн.ДВ,бр.55 /12г., посл.изм.ДВ,бр.100/22г.) и формираните на тяхна база изводи
за неспазване на разпоредбите на т.3.2,във връзка с т.4.7 и т.4.8 б.“е“ и б.“ж“
от Договор №19/112/098 47/16.05.2014г.,съответно на чл.8а ал.1 т.2 от Наредба
№9/08г. Същите се изразили в липса на калифорнийски червеи и в двата
животновъдни обекта на бенефициера към датите на проверките (26.11.2018г. и
14.02.2019г.),което е довело, при изчисляване икономическия размер на
стопанството, до резултат от 0 ИЕ. Органът е обосновал последиците,свързани с неизпълнените
договорни и нормативни задължения от ад-ресата на акта,като е насочил към извод
за дължимост на полученото плащане по договора
изцяло, в размер
на 48 892.00 лева,ведно със законните лихви,в контекста и на чл.33 ал.1 от
Наредба №9/08г. Дал е възможност на
жалбоподателя в 14-дневен срок от получаване на уведомлението по чл.26 ал.1 АПК
да изрази становище и евентуално да
представи доказателства,каквито не са последвали.С Докладна записка
изх.№0-170-6500/611#26 от 02.08.2022г. ответникът е
уведомил Дирекция „Финансова“ при Държавен фонд „Земеделие“,че във връзка с
коментираните по-горе съдебни решения е открито ново производство и издаден
АУПДВ на М.Б.Р.,срещу когото има и доклад за нередност с
№19/112/09847/3/01/17/01 от 23.04. 2019г.(л.337-л.340).Процесният по настоящото
дело АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 24.08.2022г. (л.17) и в процесуалния срок
от чл.149 ал.1 АПК (л.12) е обжалван пред съда.
Същият, макар и издаден от компетентен
административен орган е незаконосъобразен, както основателно се твърди с
жалбата.Това е така,защото оспореният акт е постановен след изменението на ЗПЗП
(с ДВ,бр.51/2019г.-в сила от 28.06.2019г.), т.е. при действието на чл.27 ал.6,
който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ. Според
чл.27 ал.7 ЗПЗП (също в сила от 28.06. 19г.) дължимостта
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост,ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките
по програмите за развитие на селските райони,извън основанията по ал.6, се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.Следователно, нормотворецът не
е регламентирал в условията на алтернативност
хипотезите,при които органът издава решение по чл.73 ЗУСЕФСУ и АУПДВ по реда на ДОПК,като не му е предоставил възможност да избере кой акт да издаде, по реда, а
и предвидените материални предпоставки от двата закона,ако прецени,че фактите
могат да бъдат подведени както под материалноправното
основание от чл.70 ал.1 т.7 ЗУСЕФСУ, така и под основанието от съответната
приложима наредба, по реда на която е сключен договорът и регламентираща
връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнението му. Обсъжданите
хипотези са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са
налице условията за налагане на финансова корекция по чл.70 ал.1 т.1-т.9
ЗУСЕФСУ,се издава АУПДВ.В контекста на горното - базов, определящ елемент е
вида и характера на релевираното нарушение - непостигането на заложения
икономически растеж на стопанството на жалбоподателя и други показатели от
представения от него бизнес план, послужил за одобряването му за финансиране по
мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“. Трайно е разбирането,
обосновано многократно в съдебната практика, според което нарушения от
процесния по делото вид, представляват неизпълнение на одобрените индикатори, съставляващи
основание по чл.70 ал.1 т.7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция, каквито
действия колебливо и несигурно са извършвани от ответната администрация с
изготвените доклади за нередност, но не са изведени да край.
При действието на §4 ал.3 ДР ЗУСЕФСУ, в
приложимата му редакция към ДВ, бр.51/2022г.- в сила от 01.07.2022г.
(оспореният АУПДВ е издаден на 02.08.2022г.), предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ,както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на
разходите по плана по ал.1,се извършват при условията и по реда на този
закон,доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 2021/ 2115 на ЕП и на
Съвета от 02.12.2021г.[…],в Закона за подпомагане на земеделските производители
или акт по неговото прилагане. Предвиденото друго не се съдържа в ЗПЗП,тъй като
с §12 ал.1 ПЗР ЗИД ЗПЗП (Обн.ДВ,бр.2/2018г.)
прилагането на досегашния ред за производствата започнали по издадените до
влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за
периода 2007-2013г., е ограничено до изтичане на периода на мониторинг. При
извършване на преценка относно реда за издаване на акта в ракурса на понятието
„мониторингов период“ приложение следва да намери §1
т.2 от Допълнителната разпоредба на Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ (БФП) при установени нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007-2013г. (Обн.ДВ,бр.69/19г.,изм.ДВ,бр.77/
20г.),а не редът по Наредба №9/2008г., в чиито чл.30 е предвиден 3-годишен срок
от подаване на заявката за второ плащане ползвателят на помощта: - да не
преустановява земеделската си дейност, за която е получил помощта; - да не
променя мястото на извършването ѝ;- да не продава и преотстъпва ДМА,
както и - да съхранява оригиналните документи,свързани със същата независимо от
нормативно определения срок с чл.27 от същата наредба: “Периодът за осъществяване на дейностите по проекта е 5 години, считано
от датата на подписването на договора за финансова помощ с РА“. В случая
договорът за отпускане на БФП е сключен на 16.05.2014г. и съответно
мониторинговият период е изтекъл на 16.05.2019г., поради което §12 ал.1 ПЗР ЗИД
ЗПЗП е неприложим.
Ако се приеме, че производството за процесния АУПДВ е
започнало на 11.03. 2022г., с издаване на уведомлението по чл.26 АПК, а не с
негово връчване на жалбоподателя на 14.04.2022г. (л.23), то е очевидно, че
мониторинговият 5 годишен период от сключване на договора, отдавна е бил
изтекъл и в правния мир вече са били действащи правилата от чл.27 ал.6 и ал.7
ЗПЗП (ДВ,бр.51/19г.- в сила от 28.06.19г.) Ако се приеме алтернативната теза,
за 3-годишен мониторингов период от датата на
подаване на заявката за второ плащане, то очевидно отново §12 ал.1 ПЗР ЗИД ЗПЗП
е неприложим,тъй като същият е изтекъл към 14.07.2020г.,т.е. значително преди
откриване на процесното по делото производство. И не става въпрос за
допустимост на последното (към него са приобщени доказателства,събрани по
надлежния ред и преди изтичането на горните срокове), а единствено и само за
приложимия ред с оглед на фактическите основания за установяване на
релевираното държавно вземане. Поначало мониторинговият срок (5-годишен от
сключване на договора или 3-годишен от заявката за финалното плащане) има
значение само за допустимостта на извършените проверки на място или
административни, за изпълнението на договора за подпомагане, но не и за
образуването на административно производство във връзка с констатациите от тези
проверки. В случая нарушенията на договора са установени в рамките на 5
годишния мониторингов период (вкл. втория Контролен
лист от 14. 02.2019г. на л.295-л.308) и няма пречка да бъде образувано
административно производство,от типа на настоящото,на 11.03.2022г. на базата на
неопорочените доказателства от 2019г.,за извършване на повторна преценка за
изпълнението или неизпълнението на одобрените индикатори по процесния проект по
мярка 112 (Вж.Решение № 133/06.01.23г.,адм.д.№3674/22г.,IV О на ВАС)
Кандидатите
за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по постоянен
адрес заявление за подпомагане по образец съгласно приложение №2 и прилагат
документи съгласно Приложение №3 към чл.17 ал.1 от Наредба №9/ 2008г.,вкл. задължителния
по т.2 бизнес план (по образец).В случая е безспорно установено неизпълнение на
заложените в одобрения бизнес план показатели - не е поддържан икономически
размер на стопанството, за който е получено второто плащане,както и не са
изпълнени основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в
бизнес плана и по-конкретно „увеличаване броя на животните в стопанството“ (неизпълнение
на т.3.1 и т.3.2, вр. с т. 4.8 б.“е“ и б.“ж“ от Договора, съответно чл.8а т.2 и
чл.31а ал.1 т.3 Наредба №9/08г.) При това положение РА може да поиска връщане
на вече изплатените суми, заедно със законната лихва към тях. С реализирането
на по-ниски (ако се възприеме заключението на биологичната и
ветеринарно-медицинска експертиза от адм.д.№ 119/19г. на АС-Силистра) от
заложените размери както на икономическия размер на стопанството,така и на
отглежданите в него калифорнийски червеи, то очевидно се засягат чувствително
условията за изпълнение на проекта, както и тези, въз основа на които същият е
бил одобрен за подпомагане.
Не следва друг извод и от евентуалното възприемане на
тезата, че процесното производство е стартирало още с уведомлението по чл.26 АПК от 14.12.2018г. (л.83-л.84 от адм.д.№119/19г. на АС-Силистра) и двукратно
със съдебните решения е възстановявана неговата висящност,
защото оспореният краен АУПДВ №19/112/09847/ 3/01/04/03 от 02.08.2022г., е
издаден в рамките на продължаване на това производство и същото е следвало да
се развие по реда на ЗУСЕФСУ. Съгласно установената съдебната практика, а и
несъмнено от чл.142 ал.1 АПК следва,че преценката за законосъобразност на
административния акт,се извършва с оглед действалия материален закон към
момента на неговото издаване. В този контекст, към датата на издаване на
оспорения АУПДВ (02.08.2022г.) е релевантна влязлата в сила на 28.06.2019г.
разпоредба на чл.27 ал.6 ЗУСЕФСУ,определяща не само процесуалния ред,но и материалноправните основания, въз основа на които следва да
се извърши финансова корекция (пък била тя и 100% от изплатената помощ). Ето
защо административният орган е бил длъжен да прецени дали са налице материалноправните основания за прилагане на финансова
корекция,регламентирани в чл.70 ал.1 т.1-т.9 ЗУСЕФСУ и, само ако те не са
налице, да издаде АУПДВ на основание чл.27 ал.7 ЗПЗП.Като не е съобразил
действащата нормативна уредба както към датата на започване на новото
производство (11.03.2022г.), така и към датата на постановяване на завършващия
го АУПДВ (02.08.2022г.), ответният орган е издал незаконосъобразен акт. (Вж.Решение
№720/ 24.01.23г.,адм.д.№303/22г.,VIII О на ВАС).Полезни в случая, от най-новата практика на
ВАС,са още: Решение №773/24.01.23г.,адм.д.№5917/22г. IО; Решение №867/26. 01.23г.,адм.д.№6262/22г. IО; Решение №6714/06.07.22г.,адм.д.№9646/21г. VIIIО; Ре-шение
№6913/11.07.22г.,адм.д.№12484/21г.
VIIIО;Решение
№10414/14.10.21г.,адм. д.№3857/21г. IО;Решение №7071/13.07.22г.,адм.д.№3199/22г. IVО, постановено при контрол на акт на АС-Силистра и много
други на ВАС.
В обобщение, настоящият състав намира,
че са налице отменителните основания от чл.146 т.2, т.3 и т.4 АПК, тъй като не
просто са нарушени административно-производствените правила,а те са напълно подменени,вкл.
в контекста за изискуемата форма на завършващия производството акт,което е
довело до неправилно приложение и на материалния закон.Нещо повече, ирелевираната от ответния орган разпоредба на чл.70 ал.1
т.7 ЗУСЕФСУ ,съдържа съставомерните условия за издаване на решението по чл.73 ЗУСЕФСУ,
които в случая не са послужили за формиране на изводите на органа.
Следователно, процесният АУПДВ е незаконосъобразен, тъй като дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ е следвало да се установи с издаване на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл.73 ЗУСЕФСУ при безспорното наличие на
основанието от чл.70 ал.1 т. 7 ЗУСЕФСУ. Изричната и ясна регламентация в ЗПЗП
относно вида на акта, реда за издаването му и материалноправните
основания в различните хипотези, не допуска нарушаването на тези разпоредби да
бъде обсъждано, като несъществено и невлияещо на законосъобразността на
оспорения акт. Ето защо,същият подлежи на отмяна.
Разноски по делото своевременно са поискани
и от двете страни, но с оглед изхода на процеса и на основание чл.143 ал.1 АПК,такива се дължат на жалбоподателя.Удостоверените по делото,възлизат на 2110
лева,от които 2100 лева- възнаграждение за един адвокат (л.11) и 10 лева -
държавна такса (л.402).Срещу така формирания размер не е заявено възражение
за прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, а и видно от измененията в Наредба №1/2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДВ,бр.88/04.11.2022г.
е,че същият не е завишен.Разноските следва да бъдат възложени в тежест на юридическото
лице,в чиято структура е издателят на акта, а именно Държавен фонд „Земеделие“-
Разплащателна агенция, по аргумент от чл.143 ал.3, вр.
с §1 т.6 ДР АПК. ДФЗ е юридическо лице, съгласно чл.2 ал.1 и ал.2 т.1 от
Устройствения правилник на ДФЗ, а според чл.42 УПДФЗ, областните дирекции на
фонда, са негови териториални структури, ръководени от директори.
Обобщавайки
изложеното,настоящият състав приема,че са налице условията за отмяна на
обжалвания АУПДВ №19/112/09847/3/01/04/03 от 02.08.2022г.,като постановен при
пълно игнориране на правилата за установяване на публични задължения от
процесния вид,съгласно чл.27 ал.6 ЗПЗП,във вр.с чл.73
и чл.70 ал.1 т.7 ЗУСЕФСУ Налице са отменителните основания по чл.146 т.2, т.3 и
т.4 АПК. С оглед на този резултат не се дължат разноски на поискалия ги
процесуален представител на ответния орган.Такива обаче, в обсъдения по-горе
размер, следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.Така мотивиран и на
основание чл.172 ал.2 пр.“второ“ от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане №19/112/098 47/3/01/04/03 с
изх.№01-170-6500/611#25 от 02.08.2022г., издаден от Директора
на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция
гр.Разград, с който е определено публично държавно вземане,подлежащо на
възстановяване от М.Б.Р. ***, в размер на 48 571.59 лева, ведно със законна лихва,представляващо
изплатена финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с административен адрес: гр.София, бул.“Цар
Борис III“ №136, да
заплати на М.Б.Р.; ЕГН:**********,***, сумата
от 2 110.00 (Две хиляди сто и десет) лева - съдебни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: