Р Е
Ш Е Н
И Е № 101
15.02.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на петнадесети януари
през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Диляна Славова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1313 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, чрез юрисконсулт Р. Т. С.-Ч.,
против Д.С.Г. с ЕГН:********** ***, с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за вземанията си срещу ответника в размер на 177,43лв.
По входираните документи било образувано ч.гр.д.№734/2018г. по описа на
РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу издадената
заповед за изпълнение ответникът подал възражение в срок, поради което ищцовото
дружество подава настоящата искова молба в срока по чл.415 ал.2 от ГПК. Ищецът
в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от Общите условия, същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта
на дружеството. По силата на чл.7 т.1 от общите условия ищцовото дружество
поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника:
обект с ИТН 1606734. За партидата на ответника бил открит клиентски номер 10000932241.
От своя страна ответникът съгласно чл.11 т.1 от общите условия се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18 ал.1 и ал.2.
Поради неплащане в срок на дължимите суми ответникът дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва. В изпълнение на задълженията си по общите
условия ищецът доставил до обекта на ответника за периода от 30.06.2016г. до 29.12.2017г.
мрежови услуги на обща стойност 162,85лв., които до този момент не били
заплатени. Поради забава в заплащането на процесните фактури ответникът дължал
и законна лихва в размер на 14,58лв. за периода от 11.10.2016г. до 22.03.2018г.,
която се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да се установи със силата на пресъдено нещо
съществуването на вземанията на ищеца към ответника, както следва: 162,85лв.,
представляващи стойността на доставена на потребителя ел.енергия и предоставени
мрежови услуги за периода от 30.06.2016г. до 29.12.2017г. и 14,58лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 11.10.2016г.
до 22.03.2018г., ведно със законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, както и да се присъдят в тежест на последния направените
по настоящото и по заповедното производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че не притежава стопански
обект на посочения адрес, както и че ИТН 1606734 и клиентски номер 10000932241
са изцяло фиктивни към 2016г. До 2007г. ответникът ползвал временно строително
табло за обект на този адрес, но още с приключване на СМР подал молба за
закриване на партидата. Не следвало от недобросъвестното си поведение ищецът да
черпи права. За процесният период от 30.06.2016г. до 29.12.2017г. нито били
заявявани, нито ползвани мрежови услуги, за които се търси заплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищеца
заявление е образувано ч.гр.д.№734/2018г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 162,85лв. – главница,
представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на електрическата
енергия и мрежови услуги, доставени за периода 30.06.2016г. –
29.12.2017г. по партидата на ответника с клиентски номер **********, отнасяща
се за обект на потребление с ИТН1606734, и 14,58лв. – обезщетение за забава за периода от 11.10.2016г.
до 21.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.03.2018г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №332 от
27.03.2018г. Като доказателства по делото са представени издадените на
ответника фактури за дължими суми към ищцовото дружество и препис-извлечение от
сметка, в което са описани същите, заедно с лихвите за забава по всяка фактура. Представени са също така общите
условия на ищцовото дружество, одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г.
Приложено е споразумение за оперативно управление на енергиен обект №1606734, сключено
12.06.2018г. между „Електроразпределение Юг“ и ответника, както и декларация,
подписана от последния на 22.03.2016г., с нотариална заверка на подписа от
24.03.2016г., с която е поискано възстановяване на ел.захранването на сградата,
ползвана от бившия му наемател ************. На 13.07.2016г. е подадено и
заявление от ************** до ищцовото дружество с искане за прехвърляне на
партидата на собственика на обект „Е.“ Д.Г., поради прекратени наемни отношения
между тях. Видно от приложения нотариален акт от 26.06.1996г. Д.С.Г. е признат
за собственик на парцел 882, находящ се в землището на ************, с площ от
17940кв.м. при неуредени регулационни сметки, представляващ „Е.“-Хасково,
обособена част от ЕООД „Е. Стара Загора“.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения приема
като компетентно и обективно дадени. От депозираното от съдебно-техническа
експертиза заключение се установява, че обектът на потребление представлява
сграда за рециклиране на автомобилни гуми и сграда на бивши гаражни клетки,
като се намира в „Е.“-Хасково, местност „С.“, Узунджовско шосе. Вещото лице
сочи, че обектът на клиентски номер ********** с ИТН 1606734 е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа през процесния период и са предоставени
мрежови услуги до него. Според експертизата, предоставената мощност от
15000квтч за обекта като количество съвпада с фактурираната такава. Поставените
електромери на обекта СТИ 1606734 през процесния период 30.06.2016г. –
29.12.2017г. са преминали изискуемите проверки, като вещото лице подробно
описва в своето заключение кога са демонтирани, вонтирани и поставени пломби. В
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се сочи, че процесните фактури
са осчетоводени правилно и редовно, съгласно изискванията на ЗСч и приложимите
счетоводни стандарти за съответния период, за който се отнасят. Експертизата
изчислява размера на обезщетението за забава за периода 11.10.2016г. – 22.03.2018г.
на 14,57лв. При извършената проверка вещото лице констатира, че няма извършени
плащания по процесните фактури от ответната страна.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като
се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй
като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което
се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща предоставени и
неизплатени мрежови услуги за визирания в исковата молба период, заедно с
лихвата за забава от датата на издаване на съответните фактури. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че не е собственик на процесния обект,
както и че ИТН 1606734 и клиентски номер 10000932241 са изцяло фиктивни към
2016г. Напортив от представените по делото писмени доказателства се установява,
че именно ответникът е собственик на обекта, за който се търси заплащане на
предоставените мрежови услуги за процесния период. Твърденията, че до 2007г.
ответникът ползвал временно строително табло за обект на този адрес, но още с
приключване на СМР подал молба за закриване на партидата, не се подкрепят също
от събраните по делото доказателства. От една страна се установи, че настоящото
съдебно производство касае съвсем друг обект, собственост на ответника, а не
този с временно строително табло, който се води на същия клиентски номер, но с
различен ИТН и на различен адрес. От друга страна се установи, че самият
ответник през 2016г. е декларирал пред ищцовото дружество, че желае да се
възстанови ел.захранването на процесния обект, ползвана преди това от наемател.
Същевременно се представя по делото като доказателство и заявлението от бившия
наемател на ответника, с което се прави искане за прехвърляне на партидата на
последния, поради прекратяване на наемните отношения. В своето заключение
вещото лице е категорично, че за процесния период до посочения ИТН на обект на
ответника са предоставени мрежови услуги с посоченото във фактурите количество
мощност. Представеното споразумение за оперативно управление на енергиен обект
№1606734, подписано от страните на 12.06.2018г., изобщо не касае процесния
период, който е назад във времето, поради което и не следва да бъде обсъждано в
случая. Същевременно от депозираното от съдебно-счетоводната експертиза
заключение се установи, че фактурите са осчетоводени правилно и възлизат на
посочената в исковата молба сума. Вещото лице изчислява размера на лихвата за
забава за посочения от ищеца период на 14,57лв. Установи се
също така от извършената от съдебно-счетоводната експертиза проверка, че няма
постъпили плащания от ответника за процесния период. Ответникът, на когото е
възложена тежестта за ангажиране на доказателства за пълно и точно изпълнение
на задължението си за плащане на цената на предоставените му мрежови услуги, не
сочи такива, поради което съдът намира предявения иск за основателен и доказан
и счита, че следва да се уважи в пълен размер.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и
счита, че следва да се уважи изцяло, тъй като по делото не се представиха
доказателства, от които да се установи, че ответникът е изплатил процесната
сума за доставените от ищеца мрежови услуги за процесния период за визирания в
исковата молба обект. Ето защо, при тези дани по делото съдът счита, че следва
изцяло да се уважи иска с правно основание чл.422 от ГПК.
На основание чл.78 ал.1
от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски в размер на 75лв. – държавна такса; 270лв. –
възнаграждение за вещите лица и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК
следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25лв. – държавна такса и 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Общия размер на разноските на ищеца в двете
производство възлиза на 520лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, от Д.С.Г. с ЕГН:********** ***, в размер на 162,85лв. – главница, представляваща неизплатено задължение за
заплащане стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, предоставени за
периода от 30.06.2016г. до 29.12.2017г. по партидата с клиентски номер **********,
отнасяща се за обект на потребление „Е.“-Хасково, местност „С.“,
Узунджовско шосе, с
ИТН1606734, и 14,57лв. – обезщетение
за забава за периода от 11.10.2016г. до 22.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.03.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена и
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №332 от 27.03.2018г. по ч.гр.д.№734/2018г. описа на Районен
съд-Хасково.
ОСЪЖДА Д.С.Г. с ЕГН:**********
***, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на 520лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.