Решение по дело №1263/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1007
Дата: 30 юли 2024 г.
Съдия: Ненка Цветанкова
Дело: 20245220101263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1007
гр. Пазарджик, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220101263 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба на Кооперация „В.К.К.Ч.З.С.-
М.И.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. *******
представлявана от председателя Р. П. Б., чрез пълномощник – адв. Н. Р. от АК Пловдив,
против С. Р. С., с ЕГН **********, Р. С. С., с ЕГН ********** и Ж. Б. С., с ЕГН **********,
и тримата с адрес с. Х., общ. Пазарджик, ул. „***********, с която се иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните
суми: 16 513,72 лева, представляваща остатък от просрочената главница по договор за заем
№ 4269/12.12.2016 г. и анекс от 10.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска в съда на 26.03.2024 г. до пълното й изплащане; 1013,05 лeва,
представляваща остатък от договорна лихва по договор за заем № 4269/12.12.2016 г. и анекс
от 10.11.2021 г. от общия размер на договорната лихва 2597,50 лева, посочен в анекса от
10.11.2021 г., за периода от 20.08.2022 г. до 20.10.2023 г.; 3535,55 лeва, представляваща
неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 18. ал. 1 от договора за заем и анекс от
10.11.2021 г. върху размера на неплатените и просрочените вноски за главница за периода на
забавата от 20.12.2021 г. до 25.03.2024 г. вкл.; 227,95 лeва, представляваща неустойка за
забава по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 18, ал. 2 от договора за заем и анекс от 10.11.2021 г. върху
размера на неплатените и просрочените вноски за договорни лихви за периода на забавата
от 20.08.2022 г. до 25.03.2024 г. вкл.
В исковата молба се посочва, че ищецът представлява кредитна кооперация -
юридическо лице, учредена по Закона за кооперациите и осъществява дейност по
предоставяне на кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
Твърди се, че на 09.11.2016 г. ответникът С. С. подал молба за членство с искане да
бъде приет за член-кооператор в кооперацията и на същата дата подал молба за кредит с
искане за получаване на заем от кооперацията в размер на 9000 евро за срок от 60 месеца.
1
Молбата за членство на ответника С. Р. С. била разгледана на заседание на УС на
кооперацията, отразено в Протокол № 10 от 11.11.2016 г. на Управителния съвет на
кооперацията. На това общо събрание ответникът бил приет за член – кооператор и УС на
кооперацията взел решение на ответника С. Р. С. да бъде разрешено да бъде отпуснат кредит
в размер на 9000 евро с предназначение „зеленчукопроизводство“ за срок от 60 месеца,
обезпечен с двама поръчители, при договорна лихва от 15 %.
Ищецът твърди, че на 12.12.2016 г. между кооперацията от една страна като
заемодател и ответника С. Р. С. като заемополучател бил сключен договор за заем № 4269 и
оформено кредитно досие под № 4269. В чл. 1, ал. 2 от договора за заем изрично било
посочено, че на заемателя се предоставя заем за „зеленчукопроизводство“, а в чл. 1, ал. 1 е
посочен размерът на заема 9000 евро, при условията и сроковете на договора, както и бил
съставен погасителен план в евро за връщане на заемната сума. С договор за поръчителство
№ 4269/12.12.2016 г. ответникът Р. С. С. се задължил да отговаря солидарно със
заемополучателя за изпълнение на цялото задължение по договора - главница, договорни
лихви, неустойки, комисиони, такси и разноски по кредита, както и разходите по
принудително събиране на вземането, и за претърпените от кредитора вреди от
неизпълнението. С договор за поръчителство № 4269/12.12.2016 г. ответницата Ж. Б. С. също
се задължила да отговаря солидарно със заемополучателя С. Р. С. за изпълнение на цялото
задължение по договора.
Посочва се, че ответникът С. Р. С. се е възползвал от възможността, предвидена в чл.
7, т. 2 от договора за заем и поискал, съответно му било разрешено заемът да бъде усвоен в
лева, както и да внася погасителните вноски и да обслужва заема в левовата му
равностойност. В тази връзка бил изготвен втори погасителен план в лева, съгласно който
отпуснатата заемна сума е в размер на 17 602,47 лв.
Изяснява, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем били уговорени такси във връзка
със сключването и обслужването на заема - такса за управление на заема в размер на 2 %
върху главницата, такса за проучване, разглеждане и произнасяне по молбата за заем,
встъпителна вноска, членски внос за 2016 г., а съгл. чл. 4, ал. 3 от договора заемателят
следвало да внесе и сумата от 1200 лв. за дялов капитал в кооперацията. Общо посочените
дължими такси и вноски по заема били в размер на 1578,05 лв., която сума била прихваната
със съгласието на заемателя от отпуснатата му сума по кредита, или сумата, която била
преведена от кооперацията на 12.12.2016 г. по банковата сметка на ответника С. Р. С. била в
размер на 16 024,42 лв. Предвид полученото разрешение за обслужване на заема в лева по
време на действие на договора за заем се прилагал погасителният план в лева.
Крайният срок за изпълнение на задълженията по договора изтекъл на 20.11.2021 г.
Съгласно левовия погасителен план главницата е следвало да се погаси на 5 вноски, от които
първите четири вноски са равни - по 3200 лв. с падежи на 20.12.2017 г., 20.12.2018 г.,
20.12.2019 г., 20.12.2020 г. и последна пета вноска от 4802,47 лв. с падеж на 20.11.2021 г.
Твърди се, че заемополучателят не е изпълнявал коректно погасителния план като
през периода от 01.08.2017 г. до 03.05.2023 г. били направени общо 20 превода на обща
стойност 23 399,66 лв., с която сума били погасени просрочени задължения за договорни
лихви, за начислени неустойки на просрочените и неплатени вноски за главници, за
начислени неустойки на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви, както и на
10.11.2021 г. била погасена част от главницата за 4,59 лв. и на 29.06.2022 г. била погасена
част от главницата за 1084,16 лв.
Сочи се, че на 10.11.2021 г. заемополучателят подал молба, с която поискал
удължаване на срока на кредита като крайният срок на договора се промени от 20.11.2021 г.
на 20.10.2023 г., а остатъкът от главницата в размер на 17 597,88 лв. да плаща на равни
месечни вноски през посочения период. Молбата на заемополучателя била уважена и на
10.11.2021 г. бил изготвен нов погасителен план, съгласно който остатъкът от главницата от
2
17 597,88 лв. се разпределяла на 24 месечни вноски, от които първата в размер на 733,13 лв.,
а останалите 23 на равни месечни вноски от по 733,25 лв. За договореното продължаване на
срока бил подписан на 10.11.2021 г. анекс към договор за заем № 4269. Съгласно
уговореното в договорите за поръчителство това продължаване на срока на договора
обвързвало и поръчителите.
Посочва, че заемополучателят е извършвал частични плащания като подробно
посочва на кои дати и в какъв размер са били същите. Общо просрочените и неплатени
вноски за главници за периода от 20.12.2021 г. до 20.10.2023 г., т. е. към датата на падежа
съгласно анекса към договора просрочена главница по договора за заем възлиза на сумата от
16 513,72 лв. Като ищецът претендира солидарното осъждане на тримата ответници за
сумата по главницата от 16 513,72 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 16
513,72 лв. от датата на предявяване на иска до пълното й изплащане.
В чл. 3, ал. 1 от договора за заем страните уговорили възнаграждение за кредитора в
размер на 15 % годишна лихва, която за първоначалния период на действие на договора за
заем от 12.12.2016 г. до 20.11.2021 г. била общо в размер на 8403,78 лв. С извършваните
плащания от заемополучателя били частично погасявани задълженията му за договорна
лихва. В исковата молба подробно се посочва на кои дати какви суми са внесени и какви
задължения са били погасени с тях. Във връзка с подписания на 10.11.2021 г. анекс към
договор за заем № 4269 за периода на действие на анекса от 10.11.2021 г. до 20.10.2023 г.
била начислена договорна лихва в размер на 2597,50 лева, разпределена на 24 погасителни
вноски с различни размери. Към дата 20.10.2023 г. - крайният срок за изпълнение на
задълженията по договора общата дължима сума на неплатените вноски за договорни лихви
е 1013,05 лв. за периода от 20.08.2022 г. до 20.10.2023 г. Като ищецът претендира
солидарното осъждане на тримата ответници за сумата 1013,05 лв., представляваща
неплатените договорни лихви по анекса от 10.11.2021 г. към договор за заем от 12.12.2016 г.
В чл. 18, ал. 1 от договора страните уговорили, че при частично или цялостно
неплащане на погасителните вноски по главницата за заема и/или просрочване и забава на
погасителните вноски за главници, заемодателят начислява по партидата на
заемополучателя, без предизвестие и без предупреждение неустойки с правно основание по
чл. 92 от ЗЗД в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите суми на
неплатените/просрочените вноски за главници, начиная от датата на забавата на всяка една
вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което заемополучателят, съдлъжннкът и
поръчителите дават своето предварително съгласие и одобрение. В тази връзка и на
основание чл. 18, ал. 1 от договора за заем и във вр. с чл. 92 от ЗЗД са начислени по
партидата на заемополучателя С. С. неустойки за забава в размер на 25% годишна лихва
върху просрочените и неплатени погасителни вноски за главници, дължими през периода
20.12.2021 г. до 20.10.2023 г., които неустойки за периода на забавата от 20.12.2021 г. до
25.03.2024 г. са общо в размер на 3535,55 лв. Поради неплащане на посочената дължима
сума за неустойка по чл. 18. ал. 1 от договора за заем във вр. с чл. 92 ЗЗД ищецът претендира
солидарното осъждане на тримата ответници за сумата от 3535,55 лв.
В чл. 18, ал. 2 от договора страните уговорили, че при частично или цялостно
неплащане на погасителните вноски за договорни лихви по заема и/или просрочване и
забава на погасителните вноски за договорни лихви, заемодателят начислява по партидата
на заемополучателя, без предизвестие и без предупреждение неустойки с правно основание
по чл. 92 от ЗЗД в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите суми на
неплатените/просрочените вноски за договорни лихви, начиная от датата на забавата на
всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането и, за което заемополучателят,
съдлъжникът и поръчителите дават своето предварително съгласие и одобрение. “ В тази
връзка и на основание чл. 18. ал. 2 от договора за заем и във вр. с чл. 92 от ЗЗД са начислени
по партидата на заемополучателя С. С. неустойки за забава в размер на 25% годишна лихва
3
върху просрочените и неплатени погасителни вноски за договорни лихви, като начислените
и неплатените неустойки за периода на забавата от 20.08.2022 г. до 25.03.2024 г.
включително са общо в размер на 227,95 лв. Поради неплащане на посочената дължима сума
за неустойка по чл. 18. ал. 12 от договора за заем във вр. с чл. 92 ЗЗД ищецът претендира
солидарното осъждане на тримата ответници за сумата от 227,95 лв.
Прави изявление, че с настоящата искова молба ищецът отправя последна покана до
ответниците за доброволно плащане на цялото задължение по договора в срок от седем дни от
получаването на съобщението.
Претендира разноски.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ищецът
се представлява от адвокат Н. Р. от АК Пловдив. С протоколно определение от 04.07.2024 г.
съдът е допуснал изменение на предявения иск за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сумата в размер 1013,05 лева, представляваща остатък от договорна лихва по договор
за заем № 4269/12.12.2016 г. и анекс от 10.11.2021 г., от общия размер на договорната лихва
2597,50 лв., посочен в анекса от 10.11.2021 г., чрез намаляване на неговия размер от 1013,05
лв. на 776,55 лв., като искът се счита предявен за сумата от 776,55 лв. За разликата над
сумата от 776,55 лв. до първоначалния предявения размер от 1013,05 лв. ищецът е направил
отказ от иска, поради което производството в тази част е прекратено поради отказ от иска на
основание чл. 233 от ГПК. В частта по предявения от ищеца против ответниците иск за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3535,55 лв., представляваща
неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 18, ал. 1 от договора за заем и анекса от
10.11.2021 г. върху размера на неплатените и просрочените вноски за главница за периода на
забавата от 20.12.2021 г. до 25.03.2024 г. вкл., както и в частта по предявения иск за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 227,95 лв., представляваща
неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 18. ал. 2 от договора за заем и по анекса от
10.11.2021 г. върху размера на неплатените и просрочените вноски за договорни лихви за
периода на забавата от 20.08.2022 г. до 25.03.2024 г. вкл., производството е прекратено на
основание чл. 233 от ГПК поради отказ от исковете. Производството продължава по иска за
главница в размер на 16 513,72 лева и по иска за договорни лихви в размер на 776,55 лeва.
В хода по същество моли съда да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът С. Р.
С. се явява лично и в качеството на пълномощник на ответниците Р. С. С. и Ж. Б. С..
Заявява, че не оспорват сключването на договорите, както и дължимостта на претендираните
суми. В хода по същество моли да се уважи исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 138, ал.
4
1 от ЗЗД.
Ищецът Кооперация „В.К.К.Ч.З.С.-М.И.“ има качеството на небанкова финансова
институция съгласно § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
кредитните институции, осъществяваща дейност по предоставяне на кредити на членовете
си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове.
Между страните е безспорно обстоятелството, че ответникът С. Р. С. е бил член-
кооператор към момента на сключване на договора за заем. Това обстоятелство се
установява и от приетите по делото писмени доказателства – молба с вх. № 381/09.11.2016 г.,
протокол № 10 от 11.11.2016 г. на заседание на УС на ищеца, от който е видно, че ответникът
С. Р. С. е приет като член – кооператор, като липсват доказателства, установяващи
прекратяването на членствените му правоотношения. Условие за приемането му е било
заплащането на встъпителна вноска, членски внос и дялов капитал.
Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява,
че на 09.11.2016 г. ответникът С. Р. С. е подал искане за отпускане на заем в размер на 9000
евро с период от 60 месеца. На заседанието на УС на кооперацията, проведено на 11.11.2016
г., на което ответникът С. Р. С. е приет като член – кооператор, е разрешено отпускането на
искания от него кредит с предназначение – зеленчукопроизводство. На същата дата е дадено
становище от кредитен инспектор в ищцовата кооперация, в което е отразено, че
кредитоискателят С. Р. С. е с дялов капитал от 1200 лв. Дадено е становище за разрешаване
на заема.
По делото е представен договор за заем № 4269 г. от 12.12.2016 г. /л. 27 до л. 31 от
делото/, по силата на който Кооперация „В.К.К.Ч.З.С.-М.И." се е задължила да предостави в
заем на С. Р. С. сумата от 9000 евро, като е уговорено, че средствата се отпускат със
следното предназначение: „зеленчукопроизводство“. Според чл. 5, ал. 1 от договора
заемополучателят се задължава да погаси вноските по заема съгласно погасителния план с
краен срок до 20.11.2021 г.. В клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е установено, че заемната
сума се олихвява с договорна лихва от 15 % годишна лихва, която се начислява върху
главницата по заема за периода на действие на договора, определима при 365 дни за една
година, като дължимата лихва за целия период на договора е 4296,80 евро, видно от
погасителния план /л. 36 – л. 37 от делото/. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от договора е
установено, че по писмено искане на заемополучателя и съгласие на председателя на
кооперацията заемната сума може да се изплати в нейната левова равностойност, в който за
заемателя е предвидено право да поиска от заемодателя да изготви погасителния план, по
който да погасява задълженията си в лева. По делото е приложено искане от
заемополучателя от 12.12.2016 г. /л. 38 от делото/ за отпускане и погасяване на кредита в
неговата левова равностойност, с оглед на което кредитът е трансформиран от евро в лева,
като е подписан и нов погасителен план, съгласно който отпуснатата заемна сума е 17 602,
47 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемополучателят заплаща еднократна такса за
управление на заема от 2 % върху размера на главницата в размер от 352,05 лева, такса за
проучване, разглеждане и произнасяне по молбата в размер на 15 лева, встъпителна вноска
5
10 лева и членски внос за 2016 г. в размер на 1,00 лева. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора
заемополучателят изрично дава съгласието си заплащането на таксите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т.
2 /еднократна такса за управление на заема и такса за проучване, разглеждане и произнасяне
по молбата/ да може да се прихване от паричната сума по предоставения заем. Съгласно чл.
4, ал. 3 от договора при сключването на договора заемополучателят задължително прави
вноска за внасяне на дялов капитал в размер на 1200 лева, при спазване на съотношението
1:15 на дялов капитал към дълг. Заемополучателят изрично дава съгласието си внасянето на
дяловия му капитал да може да се извърши с паричните средства от предоставения му заем.
Договорът за заем е подписан и от Р. С. С. и Ж. Б. С., които са се съгласили да отговарят
солидарно за задълженията на кредитополучателя С. Р. С.. Липсва оспорване от ответниците
Р. С. С. и Ж. Б. С., че са подписали договора и са се задължили по него като солидарни
длъжници.
Ответникът С. Р. С. е подал до ищцовата кооперация молба с вх. № 246 от 10.11.2021 г. с
искане за промяна крайния срок на плащане на задълженията по договора и изготвяне на
нов погасителен план. В тази връзка между страните е подписан анекс от 10.11.2021 г. към
договор за заем № 4269, в който страните са уговорили краен срок на договора 20.10.2023 г.,
като е изготвен и подписан нов погасителен план. Ответникът С. Р. С. не е оспорил, че е
подписал процесният договор за заем, изменен с допълнителен анекс, и се е задължил по
него при уговорените параметри.
С договор за поръчителство № 4269 от 12.12.2016 г. /л. 32 - л. 33 от делото/, ответникът
Р. С. С. се е задължил в качеството му на поръчител да отговаря солидарно със
заемополучателя за изпълнение на задълженията по договора включително: главница,
договорни лихви, наказателни лихви – неустойки, комисионни, такси и разноски по кредита,
както и разходите по принудително събиране на вземането, а също и за претърпените от
кредитора вреди от неизпълнението. В чл. 8 от договора поръчителят е дал своето съгласие
и поел задължението му по договора да се отнася и до всяко продължаване на срокове по
договора за заем и другите му изменения, които могат да се договарят между длъжника и
кредитора. Съгласил се е също, че поръчителството запазва своето действие и в случай, че
между страните по договора за заем се сключи отделно споразумение-анекс за разсрочване и
продължаване на сроковете за плащания, включително и ако те продължат след датата на
падежа на договора. Именно такова изменение е представено по делото - анекс от 10.11.2021
г.
С договор за поръчителство № 4269 от 12.12.2016 г. /л. 34 – л. 35 от делото/,
ответникът Ж. Б. С. се е задължил в качеството й на поръчител да отговаря солидарно със
заемополучателя за изпълнение на задълженията по договора включително: главница,
договорни лихви, наказателни лихви – неустойки, комисионни, такси и разноски по кредита,
както и разходите по принудително събиране на вземането, а също и за претърпените от
кредитора вреди от неизпълнението. В чл. 8 от договора поръчителят е дал своето съгласие и
поел задължението му по договора да се отнася и до всяко продължаване на срокове по
договора за заем и другите му изменения, които могат да се договарят между длъжника и
6
кредитора. Съгласил се е също, че поръчителството запазва своето действие и в случай, че
между страните по договора за заем се сключи отделно споразумение-анекс за разсрочване и
продължаване на сроковете за плащания, включително и ако те продължат след датата на
падежа на договора. Именно такова изменение е представено по делото - анекс от 10.11.2021
г.
Видно от представеното по делото преводно нареждане ищецът е превел по сметка на
ответника С. Р. С. сума в размер на 16 024,42 лева с основание „изплатен заем № 4269“.
Получаването на сумата не е оспорено от заемополучателя.
Не се оспорва от ищеца, а и от прието по делото писмено доказателство – преводно
нареждане от 03.06.2024 г. /л. 78 от делото/ се установява, че от ответника С. Р. С. е
извършено плащане по договора след завеждане на исковата молба в съда в размер на 4000
лева.
По делото е прието заключение по допусната и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира, като компетентно
изготвено, обективно и обосновано. От заключението на ССчЕ се установява, че по договора
за заем е изплатена в полза на заемополучателя на 12.12.2016 г. с платежно нареждане по
сметка с IBAN BG25BUIN95611000558648 сумата от 16 024,42 лева, като за разликата до
пълния отпуснат размер на кредита от 17 602,47 лева, или сумата от 1578,05 лева
кооперацията е извършила прихващане, както следва: еднократна такса за управление на
заема от 352,05 лева, 15 лева – такса за разглеждане на молбата, 10,00 лева встъпителна
вноска, 1,00 лева членски внос за 2016 г. и 1200 лева – вноска за дялов капитал. Установява
се от заключението, че към датата на завеждане на ИМ в съда - 26.03.2024 г. и към момента
на изготвяне на заключението дължимата главница е в размер на 16 513,72 лева. За
първоначалния период на действие на заема от 12.12.2016 г. до 20.11.2021 г. начислените
договорни лихви по чл. 3 от договора са общо в размер на 8384,06 лева и платените лихви са
в същия размер. Договорните лихви по чл. 3 от договора и въз основа на анекса от
10.11.2021 г. и погасителния план към него за периода на действие на анекса са в размер на
2597,50 лева, като от тях платени са договорни лихви в размер на 1584,45 лева, т. е. към
датата на завеждане на ИМ в съда - 26.03.2024 г. и към момента на изготвяне на
заключението дължимите договорни лихви са в размер на 1013,05 лева. Неустойката върху
неплатените вноски за главница съгласно чл. 18, ал. 1 от договора за заем и въз основа на
анекса от 10.11.2021 г. и погасителни план към него, при 25 % годишна лихва, при 365 дни за
1 година, за периода от 21.12.2021 г. до 25.03.2024 г. е в размер на 3535,55 лева. Неустойката
върху неплатените вноски за договорна лихва съгласно чл. 18, ал. 2 от договора за заем и въз
основа на анекса от 10.11.2021 г. и погасителни план към него, при 25 % годишна лихва, при
365 дни за 1 година, дължима върху просрочените вноски за договорни лихви за периода от
20.08.2022 г. до 25.03.2024 г. е в размер на 227,95 лева. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си и разяснява, че с направеното плащане от 4000 лева с преводното
нареждане от 03.06.2024 г. се погасяват сумата за неустойка върху неплатените вноски за
главница в размер на 3535,55 лева, сумата за неустойка върху неплатените вноски за
7
договорни лихви в размер на 227,95 лева, и частично дължимата сума за договорни лихви –
236,50 лева от посочената в заключението 1013,05 лева, или сумата от 776,55 лева за
договорни лихви е останала дължима.
Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като заемателят дължи
лихва само, ако това е уговорено писмено. В представеният договор за паричен заем се
съдържат необходимите елементи на договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, като не
се оспорва, че договорът е подписан от посочените в него лица - ищеца Кооперация
„В.К.К.Ч.З.С.-М.И.“, като заемодател, ответника С. Р. С. като заемател и ответниците Р. С.
С. и Ж. Б. С. – като поръчители. При така изложените обстоятелства съдът приема, че между
страните безспорно се установява наличие на възникнало действително правоотношение по
договор за заем, изменен с анекс от 10.11.2021 г., по силата на което ответната страна С. Р. С.
– заемополучател е поел задължение да върне левовата равностойност на предоставената в
заем сума от 17 602,47 лева с падеж на първата вноска на 20.12.2016 г. и падеж на
последната вноска на 20.10.2023 г., ведно с възнаградителна лихва върху предоставената в
заем сума от 15 % годишна лихва, която се начислява върху главницата по заема за периода
на действие на договора. Задълженията на заемополучателя са обезпечени от страна на
ответниците Р. С. С. и Ж. Б. С. с договори за поръчителство. Договорът за поръчителство се
сключва в писмена форма и представлява съглашение между кредитора и поръчителя, по
силата на което последният поема задължение спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на чуждо задължение – това на главния длъжник спрямо кредитора, чрез
поемане на лично обезпечение на дълга. Липсва оспорване, а и от съдържанието на
сключението договори за поръчителство се установява, че ответниците Р. С. С. и Ж. Б. С. са
се задължили по договора за заем и подписания допълнителнен анекс към договора за заем
като солидарни длъжници.
Установено е също така с оглед заключението на ССчЕ, че заемната сума е усвоена от
страна на заемополучателя по банков път на 12.12.2016 г. при условията на кредита,
включително при уговорката по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от договора, с която заемополучателят е
дал изричното си съгласие за заплащане на дължими такси и вноска за дялов капитал, да се
извърши чрез прихващане от паричните средства по предоставения му заем.
Не се спори, а и се установява от заключението на ССчЕ, че дължимата главница, както
и сумите за договорна лихва и неустойки не са върнати в пълен размер нито от
заемополучателя, нито от солидарните длъжници и поръчителите в качеството им на
солидарно отговорни лица по смисъла на чл. 121 от ЗЗД до настъпването на крайния срок на
договора. От разяснението на вещото лице о. с. з. се установява, че с направеното плащане в
хода на производството от заемателя в размер на 4000 лева, съотнесено към процесния
договор за заем, се погасява частично задължението за договорна лихва /остава дължима
сума в размер на 776,55 лева/ и изцяло задълженията за неустойки. Направеното плащане в
хода на процеса бе съобразено от процесуалния представител на ищцовата страна и след
8
направен отказ от исковете по чл. 92 от ЗЗД и частичен отказ от иска по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,
претендираните суми по пера са съобразени с размерите на установените суми със
заключението на вещото и разяснението, направено от него в о. с. з.
Поради изложеното и като съобрази заключението на вещото лице по изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза и разясненията от вещото лице, направени в о. с. з.
съдът намира, че предявените против ответниците искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва
да бъдат уважени изцяло. Като законово последица от уважаването на иска за главница
следва да се уважи и претенцията за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 5221,97 лева, от които 4020 лева за платено адвокатско
възнаграждение, 901,97 лева държавна такса и 300 лева депозит за вещото лице.
Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 138, ал. 1 от ЗЗД
С. Р. С., с ЕГН **********, Р. С. С., с ЕГН ********** и Ж. Б. С., с ЕГН **********, и
тримата с адрес с. Х., общ. Пазарджик, ул. „*********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на
Кооперация „В.К.К.Ч.З.С.-М.И.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. ******* представлявана от председателя Р. П. Б., чрез пълномощник – адв. Н. Р.
от АК Пловдив следните суми: 16 513,72 лева, представляваща остатък от главница по
договор за заем № 4269/12.12.2016 г. и анекс от 10.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска в съда на 26.03.2024 г. до пълното й
изплащане; 776,55 лева, представляваща остатък от договорна лихва по договор за заем №
4269/12.12.2016 г. и анекс от 10.11.2021 г. от общия размер на договорната лихва 2597,50
лева, посочен в анекса от 10.11.2021 г. за период от 20.08.2022 г. до 20.10.2023 г.
ОСЪЖДА С. Р. С., с ЕГН **********, Р. С. С., с ЕГН ********** и Ж. Б. С., с ЕГН
**********, с тримата с адрес с. Х., общ. Пазарджик, ул. „***********, ДА ЗАПЛАТЯТ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Кооперация „В.К.К.Ч.З.С.-М.И.“, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. ******* представлявана от председателя Р.
П. Б., чрез пълномощник – адв. Н. Р. от АК Пловдив, сумата в общ размер на 5221,97 лева
разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на
препис.
9
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10