№ 1088
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Цветко Лазаров
Златина Рубиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-чл. 273 ГПК.
С решение № 261925 от 22.03.2021г., постановено по гр. дело №
9830/2018г., СГС, I ГО, 11 състав, e отхвърлил предявеният от В. Б. Б. против
Б. В. Б. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен
на предварителен договор от 28.02.2017 г. за замяна на собствените на ищеца
1/2 идеални части от апартамент № 7, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. **,
ет. *, с площ от 38.34 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.204.52.2.7 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед РД-18-50/20.06.2016г., при съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж 68134.204.52.2.6 и
68134.204.52.2.8, под обекта 68134.204.52.2.3, над обекта 68134.204.52.2.11,
заедно с избено помещение /мазе/ 106 с площ от 3,43 кв.м., при съседи от
изток - мазе на сем. Ц., запад - коридор, север - коридор, юг - мазе на сем. М.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,528%
идеални части от правото на строеж върху мястото със собствените на
ответника 3/4 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент №
15, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, с площ от 179,23 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4333.1304.1.97, при съседи: на същия етаж - 68134.4333.1304.1.96, под
обекта - 68134.4333.1304.1.94, над обекта - 68134.4333.1304.1.100, заедно с
таванско помещение № 15, с площ от 5,807 кв.м. при съседи - от изток избено
помещение № 14, запад - фасада, север - коридор и юг - избено помещение
1
13, заедно с 3,6158% идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото. С решението СГС, I ГО,
11 състав е осъдил, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, В. Б. Б. да заплати на Б. В.
Б. сумата в размер на 1300 лева - разноски.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца - В. Б. Б., в която се излагат доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт, постановен при нарушаване на материалния и процесуалния
закон. Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемият-ответник- Б. В. Б. е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба. Предявява претенция за присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
СГС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД. За да
постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че от
събраните доказателства относно сключването и съдържанието на процесния
предварителен договор се установява, че по делото не е проведено пълно
главно доказване на факта на сключване на предварителен договор от
28.02.2017 г. със съдържание, съгласно представеното по делото копие на
лист от 13 до 15 от делото. Приел е, че обратно, от страна на ответника, е
било проведено успешно насрещно доказване, че такъв договор не е сключен
между страните, а представеният договор е антидатиран. Предвид приетото е
посочил, че от доказателствата по делото следва да бъде изключен
представеният с исковата молба в копие предварителен договор от
28.02.2017г. Направил е извод, че при липса на предварителен договор, на
който ищецът се позовава по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, то същият следва да
бъде отхвърлен, без да бъдат обсъждани останалите доказателства по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимо
произнасяне на първостепенния съд по непредявено от ответника искане за
антидатиране на предварителния договор от 27.02.2017г. Изрично в молба от
30.09.2020г. ответникът е въвел възражение за антидатиране на документа.
Възникването на предявеното потестативно право се обуславя от
пораждането в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) възникване и съществуване на
действително облигационно правоотношение между страните в процеса, по
2
което е поето задължение за сключване на окончателен договор с конкретно
очертано в предварителния договор предметно съдържание; 2) изправност на
кредитора (ищецът да е изпълнил насрещното си парично задължение, респ.
да е изразил готовност да го изпълни – арг. чл. 362, ал. 1 ГПК); 3) изискуемост
на потестативното право за сключване на окончателен договор и 4)
съществуване на правото, предмет на предварителния договор, в
патримониума на ответника (арг. чл. 363 ГПК), като принадлежността на
правото на собственост се преценява не към сключване на предварителния
договор, а към приключване на съдебното дирене (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК).
Съобразно своята правна природа предварителният договор служи, за да
подготви сключването на окончателния договор, поради което с него се поема
облигационно задължение за сключване на окончателен договор - именно
поради това обстоятелство той трябва да съдържа съществените клаузи на
окончателния (страни, обект и цена, респ. съществените престации на
страните съобразно действието на съответния вид окончателен договор, за да
може при предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът да замести липсващото
съгласие на страните за сключване на окончателния договор - съдът извършва
същата проверка, каквато осъществява съответният нотариус). Когато за
действителността на окончателния договор се изисква нотариална или
нотариално заверена форма, какъвто е настоящият случай, предварителният
договор, за да е действителен, трябва да бъде сключен в писмена форма (чл.
19, ал. 1 ЗЗД).
По дело е представено копие на предварителен договор за замяна на
недвижими имоти от 28.02.2017 г., сключен между В. Б. Б., като първа страна
и П. Б. Б.а и Б. В. Б., като втора страна. В § 1 и § 2 от договора е посочено, че
първата страна е собственик на ап. № 7, в гр. ***, ж.к. „***“, бл.**, ет. *, а
втората страна е собственик на ап. 15, в гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *.
Според § 3 от договора първата страна и П. Б.а са съдружници в дружество
„Будекс М“ ООД при дружествени дялове разпределени в съотношение 80%
за В.Б. и 20 % за П. Б.а, а според § 4 от договора на дружеството е съставен
ревизионен акт № 22220215008018-092-001 от 07.04.2016 г. на ТДД на НАП
София за сумата от 50582,54 лева, който акт е потвърден от Административен
съд гр. София. В договора страните са постигнали съгласие за замяна на
притежаваните от тях недвижими имот, /описани в §1 и §2/, като за
уравняване на стойността на заменяните недвижими имоти първата страна
заплаща на баща си Б.Б. в деня на подписване на договора сумата от 10 000
лева, за която договорът служи за разписка, както и погасява задължението на
майка си в размер на 1000 лева за разходи за държавна такса и хонорар по
воденото дело за отмяна на акт № 22220215008018-092-001 от 07.04.2016 г. на
ТДД на НАП София. Уговорено е сключването на окончателния договор да
стане в срок до 14.00 ч. на 10.07.2018 г. в кантората на нотариус М. Г..
Ответникът оспорва представения предварителен договор с
възражението, че той и съпругата му не се подписвали договор с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че е антидатиран. Процесният
3
предварителен договор е представен по делото в заверено от ищеца копие,
като с оглед оспорването на подписите положени за П. Б. Б.а и Б. В. Б. е
открито производство по чл. 193 ГПК, във връзка с което ищецът е задължен
по реда на чл. 183 ГПК да представи оригинал на документа. Такъв не е
представен по делото от ищеца с твърдение, че същият е откраднат от дома
му. При така въведените твърдения, в тежест на ищеца е да докаже
сключването на договора, неговото съдържание, както и твърдението, че
същият е бил предмет на кражба, в която хипотеза е предвиденото
изключение за недопустимост на свидетелски показания по чл. 165, ал.1 ГПК.
За доказване на горните обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите Ц. Г. и М. К..
От показанията на свидетеля Г. се установява, че той познава В.Б. от
около 10 години, а с баща му се запознал наскоро. Свидетелят сочи, че В.Б.
му е поискал на заем сумата от 3 000 лева, която не му достигала във връзка с
доплащане по предварителен договор за замяна на недвижими имоти - един в
кв. „Хиподрума“, който е свързан с друг, а другият този, в който В. живее.
Излага, че В. му показал, както неподписания договор, който следвало да се
подпише, за да види за какво се дават парите, така и след това вече
подписания такъв, върху който видял подписите в синьо. При втората им
среща В. му се обадил, искал да пият кафе и да се почерпят за сделката, като
му казал, че парите са свършили работа, като това се случило м.февруари
2017 г. Свидетелят сочи, че не помни целия текст на договора, но е видял, че
това е договор между В., майка му и баща му, погледнал договора, видял
какви суми се дължат - 10 000 лева, че бил на 3 страници, че се споменавали
фирмени дялове, направило му впечатление, че в договора се споменавало за
дружествен дял и някакви допълнителни суми. Свидетелят установява, че по-
късно В. му се оплакал, че има проблем, че има кражба на документи от дома
му, че синът му е влизал вътре и е снимал апартамента за продажба в
интернет и че В. е „завел жалба в полицията или прокуратурата“, което е
станало преди В. да влезе в болница за операция „може би преди година и
нещо“, като по-нататък сочи, че В. е влязъл в болница през август или
септември 2019г. Свидетелката К. установява, че познава В.Б. от 2006 г., а от
2010 г. води счетоводството на фирма „Будекс Ем“. Свидетелката излага, че е
виждала в оригинал договор за замяна на недвижим имот - апартамент в ж.к.
„Овча купел“, в който живее В.Б., срещу апартамент в ж.к. „Хиподрума“,
който ползват родителите му. Свидетелката сочи, че знае и е виждала
оригинала на договора във връзка със счетоводните записвания на
дружеството, тъй като в него се извършвало прихващане на вземания от
майката на В.Б. - П. Б.а към дружеството. Установява, че на дружество
„Будекс М“ бил съставен данъчно-ревизионен акт и адвокатския хонорар по
делото бил 5000 лева, от които П. Б.а, като съдружник с 20% дял от капитала
следвало да заплати 1 000 лева. Излага, че в договора страните са уговорили,
че В.Б. е дал на баща си Б.Б. сумата от 10 000 лева, за която свидетелката
сочи, че знае, че Б. получил от заемни средства. Категорична е, че е видяла
4
предварителния договор в оригинал, като копие от същия е останал в
счетоводството на дружеството.
Във връзка с твърденията на ищеца и уговорките в предварителния
договор, свързани с извършено прихващане между страните по договора пред
първата инстанция е приложен дружествен договор на „Будекс-М“ ООД от
12.11.2012г., от който е видно, че дружеството е с капитал 5000лв.,
разпределен в 50 дяла по 100лв., като дяловете са разпределени между
съдружниците, както следва: В. Б. Б. – 40 дяла по 100лв. всеки и П. Б. Б.а – 10
дяла по 100 лв. всеки.
От изготвения от помощник-нотариус Г. Н. по заместване при нотариус
М. Г. констативен протокол №105, том VI се установява, че на 10.07.2018г.
ищецът се е явил в нотариалната кантора и е заявил желание и готовност с
цел изпълнение на задължение, обективирано в предварителен договор за
замяна на недвижими имоти от 28.02.2017г., но ответниците не са се явили,
съгласно удостовереното от помощник-нотариуса. Видно от съдържанието на
констативния протокол, в същия се цитира предварителния договор за замяна
от 28.02.2017г., последният е индивидуализиран със страни, предмет - точно
описание на недвижимите имоти за замяна и срок за изповядване на
окончателната сделка. Действително съставеният констативен протокол не
съставлява изходящ от страните документ, разменен между тях и съдържащ
техни волеизявления, но съдържанието му следва да бъде съобразено наред с
останалите събрани доказателства, които установяват сключен между
страните предварителен договор – индивидуализиран по страни, предмет и
срок за изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор.
По делото е приложена жалба, подадена в СРП на 29.08.2018г. /дата,
цитирана и от самия ответник в становище от 26.08.2019г./, изходяща от
ищеца – В.Б., с която последният е поискал съдействие и намеса за
разрешаване на конфликт между него и сина му Б. В. Б., посочил е, че е във
влошени отношения със своя син Б.Б., който от 2015 г. живее с родителите му
и от тогава не го е виждал. Изложил е, че в средата на месец юни и в началото
на месец юли 2018г. е узнал, че е влизано в дома му в ж.к. „Овча купел“,
както и че същият е бил обявен за продажба в агенция за недвижими имоти
„Мирела“, като заварил и брокер от агенцията, който му съобщил, че
апартаментът е обявен за продажба от Б.Б. и сина на жалбоподателя. По-
нататък в жалбата, адресирана до СРП, жалбоподателят е посочил, че от дома
му са изчезнали и откраднати редица документи, между които оригинали на
два броя нотариални акта, оригинал на предварителен договор за замяна от
28.02.2017г., диплом за завършено висше образование, пари и семейни
ценности, описани в жалбата. Видно от постановление от 13.11.2018 г. на
Софийска градска прокуратура е потвърдено постановление на прокурор от
СРП от 02.10.2018 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по
така подадената жалба.
Във връзка с твърдението на ищеца за съществуващи обтегнати
5
отношения между него и собствения му син е представена декларация от
20.11.2018г. – дата следваща подадената искова молба и писмен отговор от
ответника, видно от съдържанието на която ответникът Б. В. Б. е декларирал,
че за периода от 01.01.2010г. и до момента получава от сина си В. Б. Б. сумата
от 400 лв. месечно издръжка за внука му Б. В. Б.. Действително този документ
не доказва пряко твърденията на ищеца, но съдържа индиция за твърдения
факт.
По делото е прието като писмено доказателство решение №
1440/06.03.2018 г. по адм.д. № 8869/2016 г. по описа на Административен съд
София - град, влязло в сила на 19.12.2018 г., с което е отхвърлена жалбата на
„Будекс – М“ ООД срещу ревизионен акт № Р - 22220215008018 - 091 -
001/05.05.2016 г., в частта, в която е потвърден с решение № 1252/25.07.2016
г. на директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - гр. София и
дружеството е осъдено да заплати на дирекция ,,ОДОП“ при ЦУ на НАП - гр.
София сумата от 2047,50 лева разноски.
Съгласно заключението на приетата пред СГС съдебно-графическа
експертиза, подписите положени за втора страна под № 1 и 2 в представеното
по делото електрографско копие на предварителен договор за замяна на
недвижими имоти се явяват копия на подписи, които са положени от П. Б. Б.а
и Б. В. Б., но експертизата не може да установи дали същите са положени
саморъчно в процесния документ или са пренесени с помощта на техническо
средство без да е представен оригинала на документа. В констативно-
съобразителната част на заключението вещото лице излага, че копията на
изследваните подписи са с относително добро качество, с видими щрихи и
елементи, което дава възможност да бъдат разчетени и проследени
движенията. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в случая без
наличието на оригинал е извършил само сравнително изследване, без първи
етап на изследването, а именно за установяване на признаци за наличие или
отсъствие на някаква предварителна подготовка. Но добавя, че видно от
подписите при тях има „изтъняване, удебеляване на щрихи и на местата,
където са по-слабо пропечатани е видно, че щрихите са изтънени, т.е. има
динамика, а не еднаква плътност на щрихите, което при пренасяне или в
случай на копиране, тези щрихи са с еднаква плътност, тъй като тогава
натиска е много силен и всички щрихи са плътни“. Действително при
изследване на копие, а не на оригинал, заключението винаги ще е основано на
вероятни предположения, но не и на категорична констатация за авторството
на оспорения документ. Но настоящият съдебен състав кредитира
заключението на вещото лице и направените в него фактически изводи, тъй
като същото не е оспорено, експертът е отговорил компетентно на
поставените релевантни за спора въпроси. Въпреки липсата на категоричност
в извода на вещото лице, предвид проведеното изследване на копие от
предварителния договор, съдът ще го цени в съвкупност с всички останали
събрани по делото доказателства.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в множество решения,
6
/решение № 28 от 04.05.2018 г., по гр. д. № 2063/2017 г., III г.о., решение №
91 от 01.04.2015 г. по гр. дело № 5960/2014 г., IV г.о. и решение № 79 от
10.09.2010 г. по т. дело № 628/2009 г., II т.о./ при отсъствието на оригинален
документ оспорващата го страна е в обективна невъзможност да докаже, че
не е негов автор, тъй като копието като обект на изследване не позволява на
графологическата експертиза да изключи евентуално извършената техническа
подправка на подписа върху първообраза, чрез откопирване на истинския му
подпис през индиго, чрез прекопирване, както и чрез многобройни
съвременни способи. Приема се, че това се отразява на разпределението на
доказателствената тежест, която се възлага по реда на чл. 165, ал. 1 ГПК
върху ползващата се от документа страна при положение, че оригиналът му
липсва по причини, които законът признава за извинителни.
Безпротиворечива е практиката на ВКС, че релевантният за спора факт
подлежи на пълно доказване от страната, която носи доказателствената
тежест. Пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така
и чрез косвени доказателства, които следва да са свързани в такава система,
която да изключи всяка вероятност, но да създаде сигурност, че релевантният
факт се е осъществил.
От анализа на събраните в тази връзка писмени доказателства /съдебно-
графическа експертиза, констативен протокол/ и гласни такива преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че ищецът
успя да проведе пълно доказване осъществено, чрез косвени доказателствени
средства, че между страните по делото е бил подписан предварителен договор
за замяна на недвижими имоти. От събраните в тази връзка свидетелски
показания, които съдът изцяло кредитира като обективни, взаимно
непротиворечиви, логически последователни, въззивният съд приема за
установено, че и двамата свидетели са виждали през месец февруари 2017г. в
оригинал предварителен договор за замяна, подписан с химикална паста в
синьо, на 3 страници. И двамата свидетели възпроизвеждат основни елементи
от съдържанието на договора – страни, цена, предмет – два апартамента с
местонахождението им, уговорки за прихващане, специфики в договора
относно дружествените дялове. И двамата свидетели са незаинтересовани от
изхода на делото, в показанията им не се съдържат вътрешни противоречия,
като в своите показания те се позовават на неоспорени от страните факти
/влизане на ищеца за операция, подаване на жалба до СРП, седалище и адрес
на управление на дружеството, в което съдружници са били ищеца и П. Б.
Б.а/, с които обясняват изнесените от тях данни.
От обсъдените по-горе писмени доказателства /жалба до СРП,
Постановление от СГП/ и гласни такива, въззивният съд приема за
установено, че оригиналът на предварителния договор за замяна не е наличен
не по вина на ищеца, като е без значение причината за това-дали е унищожен
или от дома на ищеца е извършена кражба от трето за спора лице.
Основателно е възражението на жалбоподателя, свързано с
7
необоснованото кредитиране от първоинстанционния съд на решението на
Административен съд гр. София – град. Действително в предварителния
договор от 28.02.2017г. в §4 се съдържа уговорка, обоснована с решение,
постановено от Административен съд София – град, с което е потвърден
ревизионен акт № 22220215008018-092-001 от 07.04.2016 г. на ТДД на НАП
София. Цитираното, обаче, от първата инстанция решение № 1440 от
06.03.2018 г. по адм. д. № 8869/2016 г. по описа на Административен съд
София – град, има за предмет друг ревизионен акт с № 22220215008018-091-
001 от 05.05.2016 г., а не този, който е индивидуализиран в §4 от договора.
Т.е. решаващите изводи на първата инстанция се основават на документ,
който няма нищо общо с процесния спор. Но дори и да се приеме, че става
въпрос за същия ревизионен акт, то може да се направи извод, че най-късно
към датата на исковата молба – 19.07.2018г., /който момент е релевантен за
спора/, предварителният договор е бил сключен, тъй като потвърждаването на
ревизионния акт с решението на Административния съд София-град е от
06.03.2018г.
С оглед обсъдените по-горе доказателства, въззивният състав приема, че
между страните в процеса е породено действително облигационно
правоотношение по предварителен договор за замяна, съдържащ уговорки
относно съществените условия на този вид договор - страните и двата имота
са индивидуализирани, цената е определена (чл. 19, ал. 2, вр. чл. 183 ЗЗД); 2)
спазена е необходимата писмена форма за действителност (чл. 19, ал. 1, вр.
чл. 18 ЗЗД), 3) цената е платена, 4) уговореният срок е изтекъл, но ответникът
не е изпълнил обещанието си, въпреки че ищецът е бил готов да изпълни
същото.
Страните не спорят, относно собствеността върху недвижимите имоти,
предмет на замяната, като в тази връзка по делото пред първата инстанция са
приложени документи, доказващи правото на собственост върху процесните
апартаменти.
Исковата претенция е основателна, тъй като е настъпила изискуемостта
на задължението на ответника за сключване на окончателен договор.
С оглед настъпилата в хода на процеса пред СГС смърт на ответника П.
Б. Б.а, искът касае непритежаваните от ищеца, с оглед наследяването,
идеални части от апартамент 15, в гр. ***, ж.к. „***“ 3/4 идеални части срещу
задължение на ищеца да прехвърли на ответника 1/2 идеална част от
апартамент № 7, в гр. ***, ж.к. „***“ /вж. уточнителна молба от 15.03.2019 г./
На основание чл. 235, ал.3 ГПК, съдът ще следва да съобрази този факт.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, не съвпада с правните съждения на първоинстанционния съд,
въззивната жалба следва да бъде уважена, а обжалваното решение отменено,
като вместо него въззивният съд да обяви процесния предварителен договор
за замяна за окончателен.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 364, ал. 1 ГПК, и съобразно
8
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т.
19 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, с
решението, с което се уважава предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3
ЗЗД, съдът трябва да осъди ищеца да заплати на държавата следващите се
разноски по прехвърлянето на имота, вкл. и дължимата нотариална такса, като
нареди да се впише възбрана върху имотите до изплащането на тези разноски.
Съгласно Раздел ІІ, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД
дължимата нотариална такса за възмездното придобиване на ¾ ид.ч. от имота
е в размер на сумата от 673.30 лв., а местният данък за придобиване на имота
съгласно чл. 47, ал.2, вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗМДТ и чл. 15 от Наредба на
Столичен общински съвет за определяне размера на местните данъци - в
размер на 1660.48 лв. (1.875% върху оценката на прехвърляното имущество),
като в случая, съдът съобрази вида на предварителния договор за замяна, в
който случай данъкът е върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
Тъй като при преценка дали са налице всички нормативни изисквания за
прехвърляне правото на собственост върху процесния имот, съдът
осъществява идентична проверка като нотариуса, по силата на чл. 364, ал.2
ГПК преди да издаде заверен препис от настоящото решение за отбелязването
му към вписаната искова молба ищецът трябва да докаже, че е заплатил
дължимите и изискуеми задължения за данъци и такси за процесния имот.
При този изход на делото въззивникът-ищец има право на сторените
пред СГС и САС съдебни разноски. Съгласно списък на разноските, съставен
по реда на чл. 80 ГПК, пред СГС ищецът е направил разноски в общ размер
от 6190лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна,
релевирано по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 4236лв., тъй като с оглед цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия от пълномощника на страната, същото не се явява в прекомерен
размер. Пред САС се претендират разноски за държавна такса в размер на
735лв. и за адвокатско възнаграждение. Следователно ответникът по жалбата
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
разноски пред двете инстанции в общ размер от 6925лв. Съгласно договор за
правна помощ и процесуално представителство, процесуалният представител
на жалбоподателя е осъществил безвъзмездна правна помощ, на основание
чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв., като размера на адвокатското възнаграждение
въззивният съд определя на 4 466лв., на основание чл. 7, ал.2 от Наредба
№1/2004г.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261925 от 22.03.2021г., постановено по гр. дело №
9830/2018г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, като ПОСТАНОВЯВА:
9
ОБЯВЯВА на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за окончателен предварителен
договор, сключен на 28.02.2017г. между В. Б. Б. и Б. В. Б. за замяна на
собствените на ищеца 1/2 идеални части от апартамент № 7, находящ се в
гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, ет. *, с площ от 38.34 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.204.52.2.7 по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-
50/20.06.2016г., при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж
68134.204.52.2.6 и 68134.204.52.2.8, под обекта 68134.204.52.2.3, над обекта
68134.204.52.2.11, заедно с избено помещение /мазе/ 106 с площ от 3,43 кв.м.,
при съседи от изток - мазе на сем. Ц., запад - коридор, север - коридор, юг -
мазе на сем. М., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и 0,528% идеални части от правото на строеж върху мястото със
собствените на ответника 3/4 идеални части от недвижим имот,
представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх.
*, ет. *, с площ от 179,23 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4333.1304.1.97, при съседи: на същия етаж -
68134.4333.1304.1.96, под обекта - 68134.4333.1304.1.94, над обекта -
68134.4333.1304.1.100, заедно с таванско помещение № 15, с площ от 5,807
кв.м. при съседи - от изток избено помещение № 14, запад - фасада, север -
коридор и юг - избено помещение 13, заедно с 3,6158% идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху мястото.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН: **********, съдебен адрес: град София, бул.
„Александър Стамболийски“ №118, ет.1, ап. 2 - адв. К. да заплати в полза на
бюджета на САС държавна такса за прехвърлянето на имота в размер на
сумата 673.30 лв., а на Столична община-район Овча купел - местен данък в
размер на сумата 1660.48 лв., за които суми служебно да се впише възбрана
върху процесния имот до изплащането им - на основание чл. 364, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. Б., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. **,
вх. *, ет.*, ап.* да заплати на В. Б. Б. сумата от 6925лв. – разноски пред СГС и
САС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. Б. да заплати на адв. В.а К.-САК, съдебен адрес: гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ №118, ет.1, ап.2 сумата от 4 466лв.,
на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от Решението да се издаде на В. Б. Б. след
представянето на доказателства за заплащането на държавната такса и
местния данък.
УКАЗВА на В. Б. Б., че в 6-месечен срок от влизане в сила на
настоящото Решение следва, на основание чл. 115, ал. 2 ЗС, да го заяви за
отбелязване към вписаната искова молба, с която е предявен искът с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
10
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11