№ 251
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20245001000181 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 3532/30.06.2024г. от П. Г. П.
,представляван от адв.Р. М. против решение 8 / 08.01.2024г.,постановено по
т.д 660 / 2022 г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, в която е отхвърлен
предявения от П. против ЗД „ Е.“АД иск заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над уважения размер от
20 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв.Развиват се съображения за
неправилност и немотивираност на решението в неговата обжалвана част
,както и противоречие на материалния закон ,поради което е заявено искане в
тази част решението да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което
искът на П. бъде изцяло уважен.Претендира се заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна ЗД“Е. „АД е депозирала отговор , с който оспорва
въззивната жалба като заявява искане решението ,в неговата обжалвана част
да бъде потвърдено като правилно .Претендира присъждане на разноски .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като
1
постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска.
Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от П. Г. П. против
„ЗД Е.“ АД с ЕИК *********, за заплащане на сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на причинените му телесни увреждания в следствие на
претърпяно пътно-транспортно произшествие ,причинено виновно на
01.05.2022 от водач на застрахован при ответника лек автомобил марка и
модел „Рено Лагуна“ с рег. №*********, управляван от А.М.К..
Ищецът е твърдял на горепосочената дата 01.05.2022г. водачът на лек
автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. №********* А.М.К. да е
извършил маневра „завой наляво „ ,отнемайки предимството на движещия се
насреща мотоциклет ,управляван от ищеца . Изложил е твърдения ,че в
резултат на това претърпял телесни увреждания ,а именно счупване на тялото
/диафаза/ на бедрената кост ,открито , във връзка с което е предприето
оперативно лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация. Понтататък е изложил твърдения за физическите и психо
емоционални болките и страдания , които преживял от внезапното и
неочаквано увреждане на здравето, които страдания продължават и към
момента като възстановяването му все още не е приключило. Твърдял е
също, че виновният водач на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с
рег. №********* е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника ЗД „Е.“ АД, валидна от
11.01.2022 г. до 10.01.2023 г. ,както и че ищецът отправил искане до
застрахователя за репарация на настъпилите вреди,но обезщетение не му било
изплатено.
При тези твърдения е предявил разглеждания тук иск за присъждане на
сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат от процесното ПТП.
Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска по основание и размер. Не е
оспорил наличието на валидна застраховка „ГОА „ към момента на ПТП
,както и че ищецът е отправил претенция за заплащане на обезщетение като
такова не е и заплатено .На следващо място е навел възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат като е твърдял ,че към момента на
произшествието ищецът е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост,
като същият е забелязал навлизащия в пътната му лента лек автомобил, но не
е задействал своевременно спирачната уредба и не е предприел навременни
действия за избягване на удара,поради което с поведението си ,а именно
движението с несъобразена скорост и липсата на своевременна реакция е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Също така ответникът е
поддържал, че ищецът е загубил управление на мотоциклета поради високата
скорост, с която се е движил, както и че ищецът е управлявал мотора под
влиянието на наркотични вещества, поради което се желае да се намали
2
обезщетението с 50 %.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,на първо място е приел да е
установено ,че е налице влязло в сила решение № 49 от 2 10.01.2023 г.,
постановено по АНД № 7020/2022 г. по описа на Районен съд - П., по силата
на което е признат за виновен А.М.К. за това, че на 01.05.2022 г. на път **-**,
км. 96+800, посока „север – юг“ управлявайки лек автомобил марка и модел
„Рено Лагуна“ с рег. №******* е нарушил правилата за движение по чл.25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на П. Г. П., което е престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. с чл. 342, ал.1
от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание,поради което ,и съобразявайки разпоредбата на
чл.300 от ГПК ,е приел несъмнено да е налице фактическия състав по чл.45
от ЗЗД като е посочил ,че е налице виновно причинена вреда от страна на
делинквента в неимуществената сфера на ищеца в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на първия,изразяваща се в счупване на тялото
/диафиза/ на бедрената кост, открито / Фрактура диафизис феморис синистра,
аперта, пуктиформис.
Посочил е да е безспорно между страните и това ,че виновният водач
на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. №********* е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника ЗД „Е.“ АД, валидна от 11.01.2022 г. до
10.01.2023 г.,както и че не е формиран спор около обстоятелството по
исковата молба, че на ищеца са нанесени телесни увреждания вследствие на
произшествието като е очертал основния спор по делото,който е относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
обстоятелствата около направените от ответника възражения за
съпричиняване.
По въпроса за размера на дължимото обезщетение е посочено ,че при
съвкупния анализ на събраните доказателства- показанията на разпитаните
свидетели и заключението на СМЕ ,както и отчитайки спецификата на
телесните увреждания и болките и страданията непосредствено след
инцидента и по време на възстановителния процес ,който все още не е
завършил ,извършената оперативна интервенция по наместване на костта с
имплант ,както и възможността за последваща такава за неговото
отстраняване ,а също и младата възраст на ищеца съдът е намерил , че
справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и
страдания във връзка с претърпените увреждания е в размер 40 000 лева.
Понататък ,във връзка с възражението за съпричиняване съдът е приел
твърдението ищецът да е управлявал мотоциклета под въздействието на
наркотични вещества да не е доказано .За доказано обаче е приел другото
направено възражение да съпричиняване ,а именно ,че ищецът е управлявал
мотоциклета с несъобразена скорост , с което е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат като е посочил ,че и двамата участници в ПТП имат
3
равен принос за неговото настъпване като и поведението и на двамата е било
противоправно ,в нарушение на ЗдвП,поради което е приел процент на
съпричиняване в размер на 50 % ,в резултат на което е редуцирал приетото за
дължимо обезщетение с този процент и е присъдил обезщетение в размер на
20 000 лв., а в останалата част е отхвърлил предявения иск.
Недоволен от това решение е останал ищеца ,който с въззивната си
жалба счита ,че неправилно съдът е определил справедливия размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди в резултат на виновно
причиненото ПТП от водача на лек автомобил ,застрахован при ответника в
размер на 40 000 лв. ,който намира за занижен ,както и неправилно съдът е
приел наличие на съпричиняване и то в размер на 50 %.
Няма спор ,а и се установява от заключението на СМЕ,че при
процесното ПТП ищецът е претърпял счупване с раздробяване в областта на
лявата бедрена кост ,което телесно увреждане причинява трайно затруднение
на долния ляв крайник.Няма съмнение също и ,че ищецът е претърпял
оперативна интервенция за наместване на костта с фиксация ,а от
заключението на СМЕ се установява ,че болките и страданията са били силни
в първите 1 -2 месеца като в последствие са намалели ,но ще продължат 8-9
месеца като се изисква и помощта на специалисти – рехабилитатори и
физиотерапевтични процедури. Вещото лице е посочило,че в продължение на
8-9 месеца ищецът ще се движи първо с проходилка ,после с две патерици
,после с една и така постепенно ще натоварва крака,както и че
впоследствие,когато костта заздравее , може да се отстранят ,отново
оперативно, поставените метални елементи ,която операция е лека ,с
минимални болки и страдания.Посочило е също така ,че поради младата
възраст на ищеца може да се очаква максимално възстановяване ,но винаги
може да се очакват при претоварване на крайника моменти оплаквания.
За претърпените физически и психически болки и страдания след
инцидента и в периода на лечение ,както и обстоятелството ,че ищецът е бил
със затруднено движение и изпитал неудобства в личен и битов план ,както
че към момента продължава да изпитва болки ,свидетелстват и разпитаните
по делото като свидетели негови майка и брат ,чиито показания съдът
кредитира поради непосредствеността на впечатленията ,които имат от
фактите ,които установяват.
С оглед казаното и като съобрази силата и интензитета на
претърпяното травматично увреждането и физическите и психо емоционални
болки и страдания в резултат на същото ,продължителността на
възстановителния период ,който все още на е напълно приключил
,претърпяната хирургична интервенция и вероятността за последваща такава
,а от друга страна младата възраст на ищеца ,предполагаща възможност за
максимално възстановяване ,настоящата инстанция споделя виждането на
първостепенния съд ,че обезщетение в размер на 40 000 лв. е адекватна
компенсация на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
4
процесното ПТП .
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца : от заключението на САТЕ ,прието по делото ,се
установява ,че ищецът е управлявал мотоциклета със скорост 110 -111 км/ч
,забелязал е опасността и е предприел спасителна маневра „екстремно
спиране „ като е задействал спирачната уредба ,но при тази скорост е нямал
техническа възможност да установи мотоциклета и и да избегне
произшествието .При тази скорост на движение е нямал техническа
възможност и да премине зад автомобила . Експертизата установява също
така,че при скорост на движение на мотоциклета с 90 км./ч ,каквато е
максимално разрешената скорост за участъка от пътя ,където е станало
произшествието , времето му на пристигане би било 0,44 секунди повече ,би
закъснял за сблъсъка ,през което време автомобилът ще напусне и ще
освободи пътната лента за движение в посоката на мотоциклета. При така
изложеното следва да се приеме, че ищецът е управлявал мотоциклета с
несъобразена скорост ,което е в причонно следствена връзка с настъпилото
ПТП ,като последното не е могло да бъде предотвратено предвид скоростта на
движение на първия, но при управление със скорост от 90 кв./ч ,която е и
максимално разрешената такава за участъка от пътя ,където е настъпи
инцидента ,ищецът би закъснял и лекият автомобил би напуснал платното за
движение на мотоциклета и инцидентът следователно би бил избегнат
.Несъмнено е следователно ,че ищецът с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат и доколкото поведението на двамата
участници е противоправно и тъй като и двамата в еднаква степен са
допринесли за настъпилото ПТП ,то следва да се приеме процент на
съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50 % и следователно
дължимото обезщетение за репариране на претърпените от него
неимуществени вреди следва да бъде редуцирано или следва да бъде
присъдено такова в размер на 20 000 лв.
До същите изводи е стигнал и първонстанционният съд ,който с
решението си е уважил предявения иск до размер на 20 000 лв. ,а в останалия
му предявен размер до 50 000 лв. го е отхвърлил ,поради което същото като
правилно в неговата обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна претендира присъждане на ю.к. възнаграждение по
преценка на съда ,поради което и съобразно изхода такова следва да бъде
присъдено в размер на 100 лв.
Предвид гореизложените мотиви ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8 / 08.01.2024г.,постановено по т.д 660 /
2022 г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, в която е отхвърлен
предявения от П. Г. П. против ЗД „ Е.“АД иск за заплащане на обезщетение за
5
неимуществени вреди в резултат на ПТП за разликата над уважения размер от
20 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв.
ОСЪЖДА П. Г. П. с ЕГН ********** от с. Б., обл. П., ул. „**-ва“ №*да
заплати на ЗД „Е.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Х.К.“ №** разноски за настоящата инстанция в
размер на 100 лв. ю.к. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6