Р Е Ш Е Н И Е
Номeр №VI-22 16.04.2021 година
гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на осемнадесети март две хиляди
двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при секретаря Тодорка Стоянова разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 2876/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивна проверка е решение № 260257/23.09.2020г., постановено от Районен
съд – Бургас по гр.д. № 3339/2019г. С това решение съдът е приел за установено,
че Й.Р.Д., ЕГН: ********** *** дължи на И.С.К., ЕГН: ********** *** сумата от 4780
лева, представляваща част от главница в общ размер от 6 280 лева по
договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните от 30.10.2017г.,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението на
24.01.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
355/28.01.2019г., издадена по ч.гр.д. № 606/2019г. по описа на РС – Бургас.
Подадена
е въззивна жалба от Й.Р.Д. против решение № 260257/23.09.2020г. В жалбата
въззивникът твърди, че решението е неправилно и немотивирано, защото е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на
оплакванията си въззивникът излага подробни доводи и цитира съдебна практика.
Иска от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли иска
на И.К..
Жалбоподателят
не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответната
страна – И.С.К. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
В
съдебно заседание въззиваемият се представлява от адвокат Крилова от БАК, която
пледира за отхвърляне на жалбата. В отговор на възражение за свръх петитум,
въведено в жалбата на въззивната страна, адвокат Крилова пояснява, че
доверителят й не е претендирал друга лихва, освен законната, начиная от датата
на подаване на заявлението.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по
искова молба на И.С.К. против Й.Р.Д.. Искът е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 30.10.2017г. между него и ответника е сключен договор за заем
за сумата от 6 280 лева, която сума ответникът се е задължил да върне на 11
равни месечни вноски от по 500 лева, начиная от 20.11.2017г. плюс една последна
вноска от 780 лева. Ищецът твърди, че е получил сумата от 1500 лева, а
разликата от 4780 лева е останала непогасена и дължима към падежа на последната
вноска – 20.11.2018г. Ищецът се снабдява със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, но длъжникът подава възражение. Поради това ищецът
предявява установителен иск.
В отговора
по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска и факта на получаване на заемната
сума.
В
хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз
основа на които районният съд достига до извода, че между страните е бил
сключен валиден договор за заем, въз основа на който ищецът е предал надлежно
заемната сума на ответника. Съдът приема също, че ответникът не е върнал
претендираната сума, поради което уважава иска на Д..
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна,
за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният
обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е
и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен
интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на
диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260257/23.09.2020г. е правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
В конкретния случай спорните въпроси пред въззивната
инстанция са: предадена ли е заемната сума на ответната страна, правилно ли е
присъдена законната лихва и надлежно ли е връчена заповедта за незабавно
изпълнение на длъжника.
Отговорът на първия въпрос е утвърдителен и се извежда от съдържанието
на приложения по делото договор за заем. В чл.2, изр. последно от договора
изрично е посочено, че същият служи като разписка за дадената от заемодателя и
получена от заемателя сума. Полагането на подписите под договора, обхващащ и
удостоверителното волеизявление за предаване на сумата, е удостоверено от
нотариус. При това положение, фактът на предаване на сумата се явява надлежно
установен в процеса.
Отговорът на втория въпрос също е положителен. В конкретния
случай ищецът е претендирал само законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Поради това,
възражението за свръх петитум е неоснователно.
Фактът на надлежното връчване на заповедта за незабавно
изпълнение има значение за началния момент, от който започват да текат
сроковете за подаване на възражение против заповедта, за обжалване на
разпореждането за незабавно изпълнение и за искането по чл.420 от ГПК. За
исковото производство по чл.422 от ГПК обаче, този факт е без правно значение.
Поради това, позоваването на него е неоснователно.
Предвид гореизложеното, жалбата на Й.Р.Д. е неоснователна и трябва да се остави без уважение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни
разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на
чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът
намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея
разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 480 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260257/23.09.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 3339/2019г.
ОСЪЖДА
Й.Р.Д., ЕГН: ********** *** В С. К, ЕГН: ********** *** да заплати на И.С.К.,
ЕГН: ********** *** съдебни разноски в размер на 480 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: