Р Е Ш Е Н И Е
№ 377/
30. Юни 2020г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На седемнадесети юни 2020 г. в публично съдебно заседание
в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна
прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 19/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба на Н.М.М. ***, чрез адв. Л.П.
*** срещу ОД на МВР - Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в
размер на 350 лв. за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение
в съдебното производство по НАХД № 1728/2019г. по описа на Районен съд –
Плевен, завършило с отмяната като незаконосъобразно на НП №
19-1772-000093/05.08.2019г. на Началник Първо РУ - Плевен при ОД на МВР -
Плевен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане.
Претендира присъждане на направените деловодни
разноски в настоящото производство. Моли на осн. чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата да бъде присъдено на адв. П. адвокатско възнаграждение
за осъщественото по делото безплатно процесуално представителство.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт
Фердинандова прави възражение за недопустимост на исковата молба. Алтернативно
оспорва размера на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред РС – Плевен като прекомерен.
Прокурорът дава заключение за основателност на
исковата молба и предлага да бъде уважена.
Като съобрази
становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Областна дирекция на МВР - Плевен, която е юридическо лице
и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като административно-наказващия орган,
издал отмененото НП е Началника на Първо РУ – Плевен при ОД на МВР – Плевен и
следователно е част от структурата на ответника.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
НАХД № 1728/2019г. по описа на Районен съд – Плевен е
приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 779 / 20.11.2019г.
по НАХД № 1728/2019г. Районен съд –
Плевен е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1772-000093/05.08.2019г.
на Началника на Първо РУ - Плевен при ОД на МВР – Плевен, с което на Н.М.М. ***
са наложени административни наказания „глоба“ общо в размер на 140 лв. за
нарушения на ЗДвП. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна
сила на 17.12.2019г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. Л. П. ***, въз основа представено
писмено пълномощно по делото от 16.09.2019г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., платени в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на
административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по
налагане на административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно НП, което е акт на държавната администрация, в резултат на
възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло
при сключването на договора за правна защита и съдействие, който има характер
на разписка за платената от клиента сума.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане
на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП,
по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт
или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.
Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен
административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 350
лв. е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля значително определеното
минимално възнаграждение за защита по административно наказателни дела, което е
300 лв. съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция към момента на плащането –
/ДВ- бр.7/22.01.2019г./ Делото е разгледано в две поредни съдебни заседания, в
които адв. П. се е явил и е съответно на осъществената правна защита.
Неоснователно е възражението на ответника, че с
изменението на чл. 63 ал.3 от ЗАНН /ДВ – бр. 94/29.11.2019г./, е предвиден друг
ред за търсене на разноски от отменени НП, което изключва възможността за
търсене на обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като решението е влязло в
сила на 17.12.2019г. и ищецът е могъл да поиска допълване на решението в частта
за разноските. Меродавният момент, към който жалбоподателят в
административно-наказателното производство е могъл да претендира заплащане на
деловодните разноски, е последното заседание по делото, в което е приключило
съдебното следствие и е даден ход за прения между страните т.е. към
01.11.2019г. Към тази дата разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, която предвижда
възможност за присъждане на разноските в производството по обжалване на НП, не
е била действащо право, поради което и за жалбоподателя, респективно – ищец в
настоящото производство не е съществувал друг ред да предяви претенцията си.
Поради това единствената възможност да реализира правата си остава чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, въз основа на цитираните по-горе множество тълкувателни решения.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв. е допустим, основателен
и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2020г. до окончателното й
плащане.
При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на
осн. чл. 38 ал.2 вр. чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата за присъждане в
полза на адвокат П. на адвокатско възнаграждение в минимален размер – 100 лв.
съгласно действащите към момента на постановяване на настоящото решение
разпоредби на чл. 8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ
от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, съобразно защитавания материален интерес, тъй като
адвокатът е осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца като
свой близък по чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, което обстоятелство не се нуждае от
доказване. Присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката съгласно
чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата се дължи само, ако спорът е решен в полза
на страната, ползвала безплатна правна помощ, както е в случая.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Н.М.М. *** обезщетение в размер на 350 лв. за
причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното
производство по НАХД № 1728/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило
с отмяната като незаконосъобразно на НП № 19-1772-000093/05.08.2019г. на
Началник Първо РУ - Плевен при ОД на МВР - Плевен, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР – Плевен да заплати на Н.М.М.
*** направените деловодни разноски за д.т. в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на адв. Л.П.П. *** сумата 100 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/