РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско
дело № 20243100502216 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 43871/31.05.2024 г. при ВРС,
подадена от И. М., против Решение № 1786/19.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 3596/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по
отношение на И. К. М., че ищцата Х. Д. притежава вещно право на ползване
върху ½ ид.ч. от недвижим имот – Апартамент ***, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, р-н Приморски,
ул. „Я.“, ***, като жалбоподателят е осъден да предаде владението на ½ ид.ч.
от имота на ищцата Х. М. Д. на осн. чл.108, вр. чл. 111, вр. чл.56 ЗС, както и е
осъден да й заплати сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от недвижимия имот за периода
12.09.2022 г.- 21.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба - 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, като
счита, че същото е и необосновано. Оспорва изводите на съда за
основателност на предявените искове, като твърди, че приетите по делото
доказателства са неправилно интерпретирани. Излага, че по делото не е
спорно, че страните са бивши съпрузи, които преди прекратяване на брака си
са дарили процесния апартамент на своята дъщеря, като са си запазили
пожизнено правото на ползване на жилището, но оспорва да е доказан фактът,
че лично той владее целия апартамент. Оспорва изводите на съда, че ищцата
1
ползва жилището лично чрез трето лице, доколкото по делото няма приет
договор за наем от 28.09.22 г. Твърди, че на 28.09.22 г. бившата му съпруга се е
опитала да обособи една от стаите в апартамента, като я заключи, за да
съхранява вещите си, но счита, че същата няма право на това, предвид липсата
на проведено производство по чл. 32 ЗС. Именно поради това излага, че не е
допуснал ищцата да ползва жилището, тъй като последната няма правото да
заключва отделни стаи в него. Жалбоподателят сочи, че е предоставил ключ за
апартамента на насрещната страна, което доказва, че й е предоставил достъп
до него. Твърди, че ищцата живее в Австрия, като по нейна преценка не
използва жилището по предназначение за жилищни нужди, но доколкото
съхранява личните си вещи в него следва да се приеме, че същата упражнява
правото си на ползване. Оспорва кредитирането на свидетелските показания
на св. П., като твърди, че същите са недостоверни, доколкото не
кореспондират с представените писмени доказателства и по-конкретно
съставените от полицията констативни протоколи и запис от обаждане на
телефон 112. Твърди, че е предоставил ключ на ищцата доброволно, а не чрез
съдействието на полицията, каквито са показанията на допуснатия по делото
свидетел. Счита, че съдът е дал погрешна правна квалификация на спора, като
в случая се касае за иск по чл. 109 ЗС, а не за иск по чл. 108 ЗС. Излага, че в
случая по-скоро се касае за иск за разпределяне ползването на съсобствен
имот, доколкото ищцата има ключ за жилището, като достъп до него не й е бил
отказан. Жалбоподателят оспорва и предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, като счита,
че същият е недоказан. Твърди, че по делото е доказан фактът, че на 24.09.22 г.
ответникът е предал ключ на ищцата, от който момент, същата може да ползва
жилището. В евентуалност твърди, че искът не е доказан за целия процесен
период, като счита, че би могло да се приеме, че същата няма достъп до имота
едва от 12.10.22 г., а не от 12.09.22 г. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло. Претендира разноски.
Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди, че по делото е безспорно, че до 12.09.22 г. ищцата е ползвала
необезпокоявано имота, като на тази дата ответникът е разбил вратата на
процесното жилище и се е нанесъл в него, от който момент е установил
еднолично ползване на имота. Излага, че от всички събрани по делото
доказателства се установява, че считано от 12.09.22 г. ответникът не й
предоставя достъп до апартамента. Счита, че формалното предаване на ключ
за жилището на 24.09.22 г. не доказва, че впоследствие достъпът до него не е
бил ограничаван. Въззиваемата твърди, че при всяко прибиране в България й е
бил отказван достъп до апартамента, като същевременно е била лишена от
възможността да предостави жилището на наемател по вече сключения от нея
договор за наем. Счита за доказан и иска по чл. 59 ЗЗД както по основание,
така и по размер с оглед изслушаната по делото СИЕ. Моли решението да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. С
писмена молба изразява становище, с което поддържа депозираната въззивна
жалба.
Въззиваемата страна, чрез адв. К., оспорва жалбата, като поддържа
депозирания писмен отговор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Х. М. Д. срещу
ответника И. К. М. ревандикационен иск с правно осн. чл.108, вр. чл. 111, вр.
чл. 56 ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е вещен
ползвател на ½ ид.ч. от следния недвижим имот – Апартамент ***,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта-05.10.2022г., с административен
адрес на имота: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Я.“, ***, в сграда с
идентификатор ***, предназначение - жилищна сграда – многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение
на самостоятелния обект - жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда
или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - 1, със
застроена площ 62.17 кв.м., състоящ се от: входно антре, кухня, дневна,
спалня, баня тоалет и два балкона, ведно с прилежащото му избено
помещение, без посочен номер по първичен документ за собственост, както и
1.7406 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
при граници: на същия етаж: ***.49, ***.51; под обекта: ***.37; над обекта:
няма, на основание учредено й вещно право на ползване от Михаела И.ова
Димов, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот рег. №
28, том 2, рег. № 4103, дело №228/2007 г. от 05.04.2007г. на нотариус Б.В.,
както и за осъждане на ответника да предаде владението на ½ ид.ч. от имота
на ищеца; както и иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1500.00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч. от недвижимия имот – апартамент
***, самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г., на ИД АГКК, последно
изменение на кадастралната карта-05.10.2022г., с административен адрес на
имота: гр. Варна, р-н Приморски, ул. „Я.“, *** за периода 12.09.2022г.-
21.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба ищцата поддържа, че страните са бивши съпрузи,
които с договор за дарение, обективиран в нот. акт рег. №28, том 2, рег. №
4103, дело №228/2007 г. от 05.04.2007г. на нотариус Б.В., са дарили на дъщеря
си Михаела Димов апартамент ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Я.“, ***, като
са запазили за себе си безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху
имота. Сочи се, че ответникът през есента на 2022 г. е разбил вратата на
апартамента, настанил се в него и ограничил правото на ищцата да влезе и
ползва имота. От този момент М. не предоставял достъп до имота на Д., за
което последната сезирала ВРП. На 26.09.2022 г. със съдействието на
полицията ищцата получила ключ от имота, а на 27.09.2022 г. прибрала част
от личните си вещи в една от стаите на апартамента, която заключила. След
тази дата отново й бил отказан достъп до имота, като единствено на
10.10.2022 г. със съдействие на полицията била допусната до жилището, без да
й бъде позволено от ответника да остане там, а катинара на стаята в която е
складирала вещите си бил разбит. С тези действия ответникът я възпрепятства
да ползва имота, като същия ползва цялото жилище, с оглед на което
предявява ревандикационен иск за предаване на владението. Доколкото е
лишена от ползването на процесния апартамент, претендира присъждане на
обезщетение в размер на наемната цена за ½ идеална част от жилището за
исковия период, в който само ответникът го е ползвал.
3
С депозирания писмен отговор ответникът оспорва претенцията.
Поддържа, че исковете са неоснователни. Сочи, че от 2011 г. ищцата живее в
гр. Виена, Австрия и когато посещава България отсяда в процесния
апартамент. Сочи, че ищцата притежава ключ от апартамента от 26.09.2022г.,
което признава в исковата молба, като не е вярно, че ответникът не я е
допускал до имота. Твърди, че не е възразявал по оставането на ищцата в
апартамента, в случаите в които тя твърди, че не е допускана, но тя самата е
предпочела да отсяда на друго място. Счита, че ищцата няма право да
заключва стая в имота, доколкото не е провеждано производство по
разпределение на ползването на имота, което е и причина ответникът да
разбие катинара на стаята, заключена от ищцата. Доколкото поддържа, че не
ползва целия апартамент, счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт рег.№ 28, том II, рег. № 4103, дело №228/2007 г.
от 05.04.2007 г. на нотариус Б.В., страните по делото Х. М.а и И. М. са дарили
на дъщеря си М.Д. процесния апартамент ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Я.“,
***, като са запазили за себе си безвъзмездно и пожизнено заедно и поотделно
правото на ползване върху имота.
От жалба, подадена от Х. Д. /с име преди развода М.а/ до Районна
прокуратура – Варна, входирана на 27.09.2022 г. във ВРП, се установява, че
ищцата Д. се е оплакала за това, че на 12.09.2022 г. ответникът по делото М. е
нахлул в процесното жилище, находящо се в гр. Варна, р-н Приморски, ул.
„Я.“, ***, като е разбил вратата и се е самонастанил в него. В жалбата е
посочено, че Д. е разбрала за случилото се от нейн съсед. Посочено е, че М.
отказва достъп до жилище и не желае да разговаря с Х. Д..
Видно от жалба до ВРП вх.№ 13955/14.10.22 г. Х. Д. се е оплакала
отново за случилото се на 12.09.2022 г., като е заявила, че след тази дата се е
прибрала в България и е установила, че в действителност М. се е настанил в
жилището, дарено на дъщеря им. В жалбата е посочено, че на 28.09.22 г. Д. в
присъствието на свидетели и самия М. е успяла да влезе в жилището, като е
събрала лични вещи в една от стаите, която е заключила, като отново след това
е заминала за Австрия. Посочено е, че на 09.10.22 г. Д. е направила отново
опит да влезе в жилището с ключ, който й е бил предоставен от М. чрез
съдействието на полицията, но последният отказал да я пусне, като се
наложило да пренощува в приятели. На 10.10.22 г. Д. отново не била
допусната в имота, за което била извикана полиция. Със съдействие на
полицията успяла да влезе в жилището и установила, че катинарът на стаята, в
който държала лични вещи, бил разбит, след което си заминала, защото се
страхувала да остане сама там. В жалбата от 14.10.22 г. Д. е посочила, че на
12.10.22 г. отново й е бил отказан достъп от бившия й съпруг при опит да
влезе в имота.
От писмо, изпратено от МВР, Дирекция „Национална система 112-
МВР“ се установява, че на 12.10.22 г. в 18:00 ч. е бил подаден сигнал от тел.
номер 0893 397 472. Към писмото са представени 2 файла с електронни
картони и 1 файл с аудио-запис, изслушан в проведено пред
първоинстанционния съд заседание. От съдържанието на протокола от
4
проведеното заседание, се установява, че ищцата е подала сигнал на
12.10.2022 г. за това, че ответникът не я допуска в процесното жилище, като
натиска вратата, за да не може тя да влезе в апартамента, като на място е
изпратен екип на II РУ при ОД на МВР-Варна.
По делото е представен констативен протокол от 28.09.2022 г., видно от
който на същата дата ищцата е влязла в процесния имот, за да обособи част от
жилището - една стая за лично ползване, в която да съхранява свои вещи, като
стаята е заключена от нея в присъствието на свидетели. В протокола е
посочено, че И. М. е отказал да го подпише, което обстоятелство е
удостоверено с подписите на трима свидетели. Удостоверено е, че към
момента на съставянето на протокола - 28.09.2022 г. процесното жилище се
обитава от М. и неговата майка.
От разписка, неоспорена от страните, приложена на л. 97 по делото на
ВРС, се установява, че ищцата Х. Д. е получила ключ за жилището на
24.09.2022 г.
В първоинстанционното производство е била изискана и приобщена към
материалите по делото пр. пр. № 12961/2022 г. по описа на РП-Варна във
връзка с депозирани от ищцата Д. жалби по повод отказът на М. да я допусне
до процесното жилище, подадени на 27.09.2022 г. и 14.10.2022 г., описани
подробно по-горе.
Видно от сведение, дадено от ответника по настоящото дело М., по
образуваната пр.пр. № 12961/2022 г. по описа на РП-Варна, се установява, че
същият е заявил, че е искал да разговоря с ищцата Х. Д. по повод ползването
на процесното жилище, защото е имал финансови затруднения и искал да го
ползва за около година. В даденото сведение М. заявява, че на 12.09.2022 г. в
присъствието на свидетел е извикал ключар, отворили са вратата на
процесното жилище и са влезли в него. Посочил е, че при влизането е
присъствал и съседа Д., който по поръчка на бившата му съпруга М.а е взел
нейни лични вещи от жилището. М. е изложил също, че е предоставил ключ за
апартамента на ищцата едва на 24.09.2022 г., за което била съставена нарочна
разписка, като на 30.09.2022 г. й предоставил достъп до жилището. Заявил е,
че на посочената дата М.а е отишла в жилището с двама души, той ги е
помолил да напуснат, след което извикал полиция. Изложил е още, че М.а му е
представила договор за наем на жилището с трето лице, поради което и М. е
заявил, че тя няма право да го ползва и да влиза, когато пожелае, а само да
проверява дали наемателят ползва апартамента по предназначение.
По образуваната пр.пр. № 12961/2022 г. по описа на РП-Варна е
приложен протокол за полицейско предупреждение от 12.09.2022 г., съставен
на И. М., на осн. чл. 56 ЗМВР, с който последният е предупреден да се
въздържа от самоуправни действия по отношение на процесния имот, както и
да осигури достъп до жилището на дъщеря си Михаела К.а.
Видно от докладна записка и от протокол за полицейско
предупреждение от 10.10.2022 г. , приложени по прокурорската преписка, на
М. е съставено ново предупреждение да се въздържа от самоуправни действия
по отношение на процесния имот и спрямо бившата си съпруга Х. Д..
По делото е представен и протокол за предупреждение от 12.10.2022 г., с
който М. отново е предупреден да се въздържа от самоуправни действия
5
спрямо имота и бившата си съпруга и е предупреден за отговорността по чл.
323 НК.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, посредством
разпита на св. Десислава П., допусната на ищцовата страна, които съдът
кредитира при условията на чл. 172 ГПК. Св. П. споделя, че с ищцата са
близки приятелки и че Х. живее в Австрия. Последно Х. се била прибрала в
България за около месец през лятото на 2022 г., като на 11.09.2022 г. заминала
обратно за Австрия. На 12.09.2022 г. ищцата се обадила на П., за да й каже, че
И. е разбил вратата на процесното жилище и се е нанесъл в него. Споделя, че
за случилото се нейната приятелка Х. е разбрала от своя съсед Д., който на
12.09.22 г. е видял как М. разбива вратата на жилището и се нанася в него. Д.
успял да вземе няколко лични вещи и ценности на Х., след което М. заключил
вратата на жилището и не го допускал до него. Св. П. твърди, че след
случилото се в края на септември Х. се прибрала в България, за да разреши
спора с бившия си съпруг, но той не я допускал до жилището. Със
съдействието на полицията М. е предоставил ключ на Х.. В края на септември
ищцата заедно със свидетелката и познат техник на св. П. отишли в
жилището, като ищцата успяла да заключи в една от стаите свои лични вещи.
В имота се намирал М. със своята майка. Св. П. споделя, че на следващия ден
Х. се е опитала да влезе в жилището, но бившият й съпруг не я е допуснал.
Излага, че около 9-10 октомври 2022 г. Х. отново се е опитала да влезе в
апартамента, но М. отново не я е допускал. Свидетелката сочи, че е
присъствала, когато е дошла полиция, за да съдействат на Х. да получи
достъп. М. е блъскал вратата на жилището от вътрешната страна и обиждал Х.
и свидетелката П.. Излага, че М. е казал на Х., че „кракът й няма да стъпи
повече в апартамента“. Твърди, че след случилото се ищцата повече няма
достъп до жилището. Всеки път, когато Х. се прибирала в България след
октомври 2022 г. е оставала в жилището на баща си или при съседа Д..
В проведеното пред ВРС съдебно заседание на 09.02.2024 г.
процесуалният представител на ответника е заявил, че към този момент М.
живее в процесното жилище заедно със своята майка, като е направено
признание, че М. е отказвал достъп на ищцата, затова защото тя е заключила
една от стаите в жилището, а това нарушавало правото на ползване и на
двамата.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-оценителна експертиза за
установяване на средния пазарен наем за имота през процесния период –
12.09.2022 г. – 21.03.2023 г., заключението по което съдът намира за
компетентно, обективно и обосновано. Според заключението на вещото лице
средният пазарен наем на месец за процесното жилище е в размер на 485 лева,
а за периода 12.09.2022 г. – 21.03.2023 г. наемът възлиза на сумата от 3070
лева.
При така установените факти, настоящият състав намира следното
от правна страна:
По иска с правно основание чл.108 ЗС вр. чл. 111 вр. чл. 56 ЗС, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 56 ЗС правото на ползване включва правото да се използва
вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от
6
нея без тя да се променя съществено.
В настоящия случай не е спорно между страните, а и видно от
представения по делото Нотариален акт рег. №28, том 2, рег. № 4103, дело
№228/2007 г. от 05.04.2007г. на нотариус Б.В., се установява, че ищцата Д. и
ответникът М. са дарили на дъщеря си М.Д. процесния апартамент ***,
находящ се в гр. Варна, ул. „Я.“, ***, като са запазили за себе си безвъзмездно
и пожизнено заедно и поотделно правото на ползване върху имота. От
представения нотариалеан акт се установява, че и двете страни са носители на
вещно право на ползване по отношение на процесното жилище, като в случая
следва да се установи дали са налице основанията за осъждане на ответника да
предаде владението на ½ ид. част от имота с оглед твърденията, че лично той
осъществява фактическа власт по отношение на целия имот, незачитайки
правата на ищцата също да използва жилището съгласно неговото
предназначение.
По съдържание упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото
и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището
/недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на
имота, като постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на
лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит,
стопанска дейност и др. Няма спор, че ползвателят може да предостави
ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/, както
и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си
чрез другиго. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
в действително считано от 12.09.2022 г. ответникът М. възпрепятства правото
на ползване на своята бивша съпруга Д. по отношение на процесното жилище.
Този факт се установява както от дадените от самия ответник сведения в
производството по образуваната пред ВРП прокурорска преписка, така и от
показанията на допуснатия по делото свидетел П.. В сведението от 11.10.2022
г. /л. 120 по делото на ВРС/ ответникът М. е заявил, че доколкото има
финансови затруднения и майка му е болна му се е наложило да ползва
процесното жилище, като полицай от II-РУП му бил казал, че със свидетели
може да смени бравата на жилището, като направи опис на вещите и влезе в
него. Самият ответник признава в даденото от него сведение, че така е сторил
на дата 12.09.2022 г., като в присъствието на негов приятел и със съдействието
на ключар е успял да влезе в процесното жилище, като съседът Д. взел лични
вещи на неговата дъщеря и бивша съпруга. Факта, че на 12.09.2022 г. М. е
сменил ключалката на процесното жилище и се е настанил в него се
установява и от показанията на св. П., които макар ценени по реда на чл. 172
ГПК с оглед близките й отношения с ищцата, съдът намира за обективни и
достоверни, доколкото съответстват на останалия събран по делото
доказателствен материал. Св. П. споделя, че от ищцата е узнала за случилото
се на 12.09.2022 г., че М. е сменил бравата и се е нанесъл в жилището. Ищцата
знаела това от нейния съсед Д., който присъствал на случилото се, като в този
смисъл са и дадените сведения от самия ответник в производството по
образуваната прокурорска преписка. За случилото се свидетелстват и
подадените от ищцата жалби до прокуратурата, в които е описана ситуация
така, както е възпроизведена и от свидетеля по делото и в дадените от
7
ответника обяснения. Отделно от това по делото е представен протокол за
полицейско предупреждение, съставен на ответника М. от 12.09.2022 г., с
който последният е предупреден да се въздържа от самоуправни действия по
отношение на процесното жилище /л. 131 ВРС/. Следва да бъде отбелязано, че
със самия отговор на исковата молба ответникът е заявил, че в действителност
е предоставил ключ за жилището на ищцата едва на 26.09.2022 г., което
представлява признание, че до този момент тя не е разполагала с ключ за
апартамента, считано от 12.09.2022 г., когато М. е сменил бравата. От
представения констативен протокол от 28.09.2022 г., подписан от трима
свидетели, се установява, че ищцата е успяла да влезе в жилището само за да
обособи една от стаите в него, като прибере свои лични вещи. В протокола,
макар и частен свидетелстващ документ, но неоспорен от насрещната страна,
е удостоверено, че към 28.09.2022 г. жилището се обитава изцяло от ответника
М. и неговата майка. Свидетелство, че ответникът е възпрепятствал достъпа
на ищцата до жилището и след формалното предаване на ключ за апартамента
на 24.09.2022 г., видно от неоспорената разписка по делото /л. 97 ВРС/, са и
съставените впоследствие предупредителни протоколи на ответника от
10.10.2022 г. и 12.10.2022 г., с които е предупреден да се въздържа от
самоуправни действия спрямо имота и спрямо бившата си съпруга – ищцата
Д.. Свидетелските показания на св. П. също установяват, че в периода 10-
12.10.2022 г. М. не я е допускал до жилището, като дори изрично й е заявил, че
повече кракът й няма да стъпи там. В тази насока е изслушаният пред ВРС
аудио-запис от обаждане на национален тел. 112, от което се установява, че на
12.10.2022 г. М. отново не е допуснал ищцата да влезе в жилището. От
показанията на св. П. се установява, че след тази дата ищцата повече не е
имала достъп до имота, като при всички последващи прибирания в България е
отсядала при свои близки, но не и в процесното жилище, на което същата се
явява ползвател. Следва да бъде отбелязано, че самият ответник във
въззивната жалба заявява, че достъп на ищцата не е предоставен, защото тя
самата е обособила стая в апартамента без проведено производство по
разпределение на ползването. Липсата на проведеното производство по чл. 32
ЗС за разпределяне на ползването само по себе си не е основание ответникът
да ограничава достъпа на ищцата до процесното жилище, доколкото и двамата
в качеството си на ползватели имат равни права да използват апартамента
според неговото предназначение и така че да не пречат на другия ползвател
също да го ползва съобразно правата си. По изложените съображения
настоящия състав намира, че решението на ВРС, с което е уважен искът по чл.
108 ЗС вр. чл. 111 вр. чл. 56 ЗС, като е прието за установено, че ищцата е
носител на вещно право на ползване, както и е осъден ответникът да и
предаде владението на ½ идеална част от имота е правилно и
законосъобразно.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
По иска по чл. 59 ЗЗ в тежест на ищеца е да установи, че е титуляр на
правото на ползване за ½ ид.ч. от имота, 2. че за периода, за който се търси
обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху целия имот
3. както и размерът на пропусната полза /средния пазарен наем на вещта/. В
случая се установи, че ищцата е носител на ограничено вещно право на
ползване по отношение на ½ ид. част от имота. Установи се, че за процесния
8
период 12.09.2022 г.- 21.03.2023 г. М. е възпрепятствал достъпа до жилището
на ищцата, като е ползвал лично целият апартамент. Относно размера на
средния пазарен наем по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза,
заключението по която установява, че за процесният период 12.09.2022 г.-
21.03.2023 г. наемът за цялото жилище е в общ размер на 3070 лева, или за ½
от жилището наемът се равнява на 1535 лева, която сума е по-голяма от
заявената с исковата молба – 1500 лева. По изложените съображения
претенцията на ищцата по чл. 59 ЗЗД също се явява основателна и следва да
бъде уважена, като в тази част решението на ВРС също се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следва единствено на въззиваемата
страна. По делото е направено своевременно искане за присъждане на
разноски, представен е списък по чл. 80 ГПК за сумата от 1950 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, както и доказателство за заплащането му по банков път, поради
което претенцията за разноски се явява основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1786/19.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 3596/2023 г. по описа на ВРС, 12-състав, изцяло.
ОСЪЖДА И. К. М., ЕГН:**********, адрес: гр. София, ул „Г.С. Р.“ ***
ДА ЗАПЛАТИ на Х. М. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, бул. „В.В.“ ***
сумата от 1950 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева - съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението в частта, с която е разгледан иск по чл.108 ЗС вр. чл. 111
вр. чл. 56 ЗС подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9