Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 458
гр. Плевен, 16 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОСПОДИНОВ
при секретар
Бранимира Монова и с участието на прокурор Нанка Рачева от Окръжна прокуратура
- Плевен, изслуша докладваното от съдията Н.
Господинов административно дело № 753/2019 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от И.М.Б. с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора- гр.Белене,
ЗПС, срещу неоснователни действия от страна на Министерството на правосъдието,
ГД „ИН“, Началника на Затвора – Белене, изразяващи се в неосигуряване на
необходимите принадлежности за лично ползване и полагащите му се по чл. 84, ал.
2, т. 3 от ЗИНЗС безплатни обувки, маратонки, чехли и т.н. по таблици, утвърдени от Министерство на правосъдието и
за неоснователни действия от лица от охранителния надзор за налагане на
физическо насилие срещу него без законово основание. Искът е предявен на правно
основание чл. 3 от Европейската
конвенция за правата на човека, чл. 10, т. 1 от Международния пакт за
Граждански и политически права, чл. 255
от АПК във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 3 и т. 5 от АПК във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС /чл. 284 от ЗИНЗС/. Посочената цена на иска по пункт едно е в размер на 4 500 /четири
хиляди и петстотин/лева и по пункт две- 4 800 /четири хиляди и
осемстотин/лева.
С определение № 1628/30.08.2019 г. ИМ е оставена без
движение и са дадени конкретни указания за отстраняване на констатираните по
нея нередовности.
Постъпило е уточнение от ищеца вх. рег. №
4459/13.09.2019г., с което нередовностите в исковата молба не са отстранени, а са
налице множество оплаквания от несвързани с предявените до момента претенции
действия на затворническата администрация. Горното уточнение е изпратено на
служебно назначения адвокат на ищеца за сведение.
В изпълнение на определение № 1628/30.08.2019 г. е
постъпило становище от служебно назначеният адвокат на ищеца г-н Р.М. с вх.
рег. № 4666/25.09.2019г., от което може да се направи извод, че се касае за два
обективно съединени иска с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, предявени против
ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София за периода от 27.12.2011 г. до
датата на завеждане на исковата му молба, първият от които е с цена 4 500
лв., представляващи обезщетение за неотграничени по стойност имуществени и
неимуществени вреди, произтичащи от обстоятелството, че на ищеца не са му били
осигурени полагащите му се съобразно чл.84, ал.2 от ЗИНЗС спални
принадлежности, облекло и обувки, подходящи за съответните сезони, санитарно-
хигиенни материали, което е довело до това, че ищецът е вложил лични средства
за осигуряване на необходимите му дрехи и принадлежности, както и е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, вследствие на здравословни
проблеми, свързани с липсата на подходящи дрехи, тоалетни и хигиенни
принадлежности.
Вторият иск е с цена 4 800 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за посочения по- горе период,
вследствие на причинени болки, страдания и унижение от нанасян на ищеца побой
от длъжностни лица от затвора Белене, чиито имена ищецът заявява, че ще уточни
в съдебно заседание, тъй като се опасява за сигурността си.
В съдебно заседание, проведено на 03.12.2020 г. съдът
е указал отново на ищеца да уточни претенциите си по двата обективно съединени
иска. Извършено е уточнение единствено по отношение на първия такъв, съобразно
което са конкретизирани по размер претенциите за имуществени и неимуществени
вреди.
По вторият от предявените искове ищецът не е уточнил
обстоятелствата, за които са му дадени указания с Определение №
1628/30.08.2019 г. и Определение № 1715/05.09.2019 г., поради което с
протоколно определение, постановено в ОСЗ съдът е оставил без разглеждане и
върнал предявения от И.М.Б. иск с цена 4800.00 лева, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди, следствие на причинени болки, страдания и
унижения от нанасян на ищеца побой от длъжностни лица от Затвора – Белене,
съответно е прекратил съдебното производство в тази му част.
Със същото определение съдът е приел
извършеното уточняване на първия иск, направено от адв. М. и е приел за
разглеждане предявения от ищеца иск по пункт 1-ви от ИМ срещу ГДИН – София, за
периода от 27.12.2011 г. до дата на завеждане на исковата молба- 01.07.2019 г.,
с цена 4500.00 лева, от които 4000.00 лева неимуществени вреди и 500.00 лева
имуществени вреди, представляващи обезщетение за обстоятелството, че на ищеца
не са били осигурени полагащите му се съобразно чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС спални
принадлежности, обувки и облекло, подходящи за съответните сезони,
санитарно-хигиенни материали, което е довело до това, че ищецът е вложил лични
средства в размер на 500.00 лева, за осигуряване на необходимите му дрехи и
принадлежности, а останалата част от сумата /4000 лв./ се претендират за
обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, вследствие на
здравословни проблеми, свързани с липсата на подходящи дрехи, тоалетни и
хигиенни принадлежности.
Постъпило е писмено становище от ответника ГДИН- София /л.50 и 51/, в което се излагат съображения за
несъответствие на ИМ с изискванията на чл.127 от ГПК и алтернативно се оспорват
изцяло предявените искове.
След извършеното уточнение на исковата претенция и
отстраняване недостатъците на предявеният иск по пункт 1 от исковата молба,
направено в ОСЗ 03.12.2019 г., ответникът не е депозирал писмен отговор.
В ОСЗ ищецът се явява лично и се представлява от Н.П. ***,
назначена за процесуален представител на ищеца по реда на Закона за правната
помощ вместо адв. М. /предвид направен от последния самоотвод/. Процесуалният
представител на ищеца изразява становище, че предявеният иск е основателен,
поради което следва да бъде уважен. Пледира да се присъди в полза на ищеца
обезщетение в справедлив размер.
Ищецът Б. е депозирал писмена защита преди последното
по делото съдебно заседание /л.343/, която поддържа в ОСЗ. В същата се
поддържат съображенията, изложени в исковата молба и уточненията към нея.
Твърди, че са нарушени правата му, не са му предоставяни полагащите му се
обувки, дрехи и тоалетни принадлежности, което е довело до накърняване на
човешкото му достойнство, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди -
тежки унижения, болки, заболявания, причинени са му и тежки физически
увреждания. С оглед горното претендира присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, както и за имуществени такива, изразяващи се
в изразходвани от него парични средства, изпратени му от негови близки, които е
похарчил за да си набави необходимите му принадлежности.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.У.,
който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от исковия период, тъй
като от представената по делото вещева ведомост е видно, че последните обувки,
предоставени на ищеца са му дадени на 10.05.2018 г., която дата той счита за
датата, на преустановяване на твърдяното от ищеца нарушение, във връзка с което
правото да се търси защита по исков ред
е погасено за периода 27.12.2011г. до 10.05.2013г. Представя писмена защита, в
която излага доводи, че не са налице доказателства за осъществени от ответника
спрямо ищеца неправомерни действия, а съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Сочи,че по делото са приложени множество доказателства, с които се опровергават
твърденията от ИМ – вещева ведомост, от която се установява, че при постъпването
на ищеца в затвора са му предоставени безплатно одеяло, чаршафи, калъфка,
възглавница и дюшек, респ. полеви обувки, спортен екип- 2 бр. и спортни обувки.
Излагат се доводи, че съобразно чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС ответникът не е
длъжен да предоставя безусловно безплатни дрехи и обувки, а едва след като бъде
установено, че лишеният от свобода не разполага със собствени такива, което не
е възможно да бъде проследено служебно и е необходимо да бъде сезиран от
лишения от свобода. С оглед липсата на представени от ищеца доказателства за
това, че е сезирал ответника с искане за предоставяне на безплатни дрехи и
обувки, то е липсвало и законово обосновано задължение за последния да
предостави такива. Процесуалният представител на ответника се позовава на представените
от ищеца касови бонове, от които може да се направи извод, че последният е
разполагал с необходимите му парични средства за закупуване собствени дрехи и
обувки. С оглед горното твърди, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Поддържа изложените съображения за изтекла погасителна давност за част от
периода на исковата претенция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че по делото не е доказано наличие на
нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което не е осъществен фактическия
състав на отговорността на специализираните органи по изпълнение на наказанията
по чл.284 от ЗИНЗС. Излага доводи, че дори да се приеме, че е налице поведение,
което представлява нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, то предявеният иск е
недоказан, тъй като не са представени доказателства в подкрепа на твърденията
на ищеца, с оглед на което изразява становище, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
Съдът приема, че с оглед обстоятелствената част на ИМ,
допълненията към нея и направените уточнения от служебно назначения адвокат,
вкл. и в съдебно заседание, е сезиран с иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Претенцията на ищеца е за периода от 27.12.2011 г. до дата на завеждане
на исковата молба- 01.07.2019 г., с цена 4500.00 лева, от които 4000.00 лева
неимуществени вреди и 500.00 лева имуществени вреди, представляващи обезщетение
за обстоятелството, че на ищеца не са били осигурени полагащите му се съобразно
чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС спални принадлежности, обувки и облекло, подходящи за
съответните сезони, санитарно-хигиенни материали, което е довело до това, че
ищецът е вложил лични средства в размер на 500.00 лева, за осигуряване на
необходимите му дрехи и принадлежности, което представлява причинени имуществени
вреди, а останалата част от сумата /4000 лв./ се претендират за обезщетяване на
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, вследствие на здравословни
проблеми, свързани с липсата на подходящи дрехи, тоалетни и хигиенни
принадлежности.
Съгласно чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия нормативен акт.
Законодателят не е определил вида на вредите, за които може да се претендира
обезщетение, поради което претенцията за причинени неимуществени вреди е
допустима. Тези вреди обаче следва да са в резултат на нарушения на
разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС. В нея е предвидено, че осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /ал. 1/. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал. 2/.
В конкретния случай се претендират имуществени и неимуществени
вреди, произтичащи от твърдяно от ищеца непредоставяне спални принадлежности,
обувки и облекло, подходящи за съответните сезони, санитарно-хигиенни материали,
което от своя страна е довело до влошаване на здравословното му състояние,
както и е наложило закупуване на горните вещи със собствени средства.
От представените от ответника писмени доказателства, а
именно Докладна записка на л.137 от делото е видно, че ищецът изтърпява в
затвора- Белене наказание лишаване от свобода. Постъпил е в затвора на
27.11.2011 г. като обвиняем, а след влизане в сила на присъда с постановен
първоначален специален режим е преместен в ЗПС на 08.07.2014 г. Със заповед
08-55/19.03.2018 г. режимът му е заменен на строг, вследствие на което е
преместен в общи помещения с останалите лишени от свобода, но поради възникнал
конфликт и по изрично негово настояване е преместен отново в ЗПС на 19.12.2018
г.
От горното е видно, че И.М.Б. е процесуално
легитимиран да предяви иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за посочения в ИМ период.
След съобразяване
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, които са
относими към периода на исковата претенция, съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен.
От представените от ответника и приети от съда писмени
доказателства с писмо вх. рег. № 6008/28.11.2019 г. /л.134 и сл./, които не са
оспорени от ищеца и неговия процесуален представител, се установява
обстоятелството, че на лишения от свобода са предоставяни безплатно спални
принадлежности, дрехи, обувки и миещи препарати, както следва :
От вещевата ведомост на л.145 и 146 от делото е видно,
че на Б. са предоставени на 27.12.2011 г. /началната дата на периода, посочен в
ИМ/ шинел, куртка, зимен панталон, лятна куртка, летен панталон, войнишко
одеяло, два бр. долни чаршафи, възглавница, калъфка, дюшек, метална паница. На
17.02.2012 г. отново са предоставени дюшек, одеяло, калъфка и възглавница. На 29.02.2012 г. отново е отразено
предоставяне на дюшек; на 03.11.2015 г. предоставяне на одеяло и чаршаф; на
24.11.2015 г. предоставяне на възглавница; на 21.01.2016 г. е предоставен 1
чифт полеви обувки ; на 17.02.2017 г. са предоставени 2 бр. одеяла; на
13.06.2017 г. е предоставен комплект спортен екип; на 19.06.2017 г. нов чаршаф;
на 13.07.2017 г. калъфка за възглавница; на 29.11.2017 г. чаршаф; на 30.03.2018
г. одеяло; на 10.05.2018 г. спортен екип комплект и чифт спортни обувки.
От вещевата ведомост на л.147 е видно отново
предоставяне на 24.10.2018 г. на комплект спални принадлежности и метална
лъжица. От тази на л.149 е видно предоставяне за м. 02.2019 г. на два тоалетни
сапуна и 2 сапуна за пране. На л.154 – 170 са приложени списъци за предоставени
перилни препарати за периода 23.07.2014 г. до
м. март 2018 г., получени от ищеца срещу подпис.
На л.174 от делото е приложена докладна записка от
ИСДВР на 8 група, от която е видно, че по искане на И.Б. е направено
предложение до началника на затвора за закупуване и предоставяне на лишения от
свобода на 1 бр. метла, 1 бр. лопатка за смет и 1 бр. стирка за кофа.
На л.175 – 186 от делото са приложени докладни
записки, от които се установява целенасочено поведение от страна на ищеца,
свързано с унищожаване на предоставените му чаршафи и постелъчни принадлежности.
От представена докладна записка на л.187 от делото е
видно, че относно хигиенното осигуряване на лишените от свобода се раздават
индивидуални миещи и перилни средства по Таблица 6, съгласно Заповед №
263/05.06.2008 г. на Началника на затвора /приложена на л.192/. На лишените от
свобода са осигурени условия за смяна на лично и постелъчно бельо, което се
осъществява по график. По делото са представени и заверени копия от
медицинските картони, издаване по отношение на ищеца в затвора Белене и
приложенията към тях- л. 211- 262
Ищецът е представил с молба на л.314 три бр. фискални
бонове, два от които са нечетливи, а един е от дата 16.01.2020 г., а с
писмената си защита е представил още 6 бр. фискални бонове, които съдът намира,
че не са относими към правния спор, тъй като в тях са отразени плащания за
покупки, осъществени през 2020 г., т.е. след края на периода по ИМ, за който се
претендира обезщетение. По делото е постъпило писмо от А.К.М., по отношение на
когото ищецът е направил искане да бъде разпитан като свидетел, но в последното
съдебно заседание по делото се е отказал от искането си. Горното писмо е
озаглавено „Свидетелски обяснения“ и съдът намира, че също не представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства, тъй като не е събрано по
предвидения от закона процесуален ред и представлява частен документ, който не
е годен да удостовери обективираните в него твърдения.
Досежно основателността на иска съдът намира следното:
Съгласно действащата понастоящем и към момента на
подаване на иска редакция на чл. 84, ал. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ лишените от свобода имат право на самостоятелно легло
и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и
обувки – и на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. Следователно съобразно
направеното изменение в приложимия материален закон (ДВ, бр. 103 от 28 декември
2012 г.), безплатно облекло и обувки се предоставят само, ако лишените от
свобода лица нямат собствени дрехи и обувки. Това задължение на ответника преди
посочената законодателна промяна обаче е било безусловно.
Необходимо изискване за основателността на предявеният
иск е неизпълнението на задължение от страна на ответника, което е довело до
нарушение на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Ищецът твърди, че не са му били
предоставяни дрехи, обувки, постелъчно бельо, санитарни и хигиенни материали,
което представлява отрицателен факт, доказването на който не може да бъде
вменен в тежест на ищеца, а следва да бъде опроверган от ответника. С оглед
правилата на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим в производството на основание чл.144 АПК, в тежест на ищеца обаче е да докаже наличието на неправомерно поведение от
страна на ответника, довело до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, защото
презумпцията на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС
касае единствено настъпване на неимуществени вреди, но не и наличието на
нарушение по смисъла на посочения по- горе законов текст.
Видно от
цитираната правна уредба, съгласно действащото законодателство лишените от
свобода имат право на самостоятелно легло и спални принадлежности, а на
безплатно облекло и обувки само при условие, че нямат собствени такива. Тази
разпоредба не е била в сила само за част от периода по ИМ, а именно от
27.12.2011 г. до влизане в сила на измененията на чл. 84 от ЗИНЗС- ДВ, бр. 103
от 28 декември 2012 г. От наличните по
делото писмени доказателства- вещеви ведомости, докладни записки и заповеди на
началника на затвора, регламентиращи предоставянето на полагащото се на лишените
от свобода вещево доволствие, се установява, че затворническата администрация е
предоставила на ищеца такова, но е изпълнила задължението си само по отношение
на част от полагащото се на лишения от свобода вещево доволствие и за част от
посочения в ИМ период. От представената вещевата ведомост на л.145 и 146 от
делото е видно, че за периода от 27.12.2011 г. до 10.05.2018 г. ищецът е получавал шинел, куртка, зимен панталон, лятна куртка,
летен панталон, войнишко одеяло, два бр. долни чаршафи, възглавница, калъфка,
дюшек, метална паница. На 17.02.2012 г. са предоставени дюшек, одеяло, калъфка
и възглавница. На 29.02.2012 г. е
отразено предоставяне на дюшек; на 03.11.2015 г. предоставяне на одеяло и
чаршаф; на 24.11.2015 г. предоставяне на възглавница; на 21.01.2016 г. е
предоставен 1 чифт полеви обувки ; на 17.02.2017 г. са предоставени 2 бр.
одеяла; на 13.06.2017 г. е предоставен комплект спортен екип; на 19.06.2017 г.
нов чаршаф; на 13.07.2017 г. калъфка за възглавница; на 29.11.2017 г. чаршаф;
на 30.03.2018 г. одеяло; на 10.05.2018 г. спортен екип комплект и чифт спортни
обувки.
От вещевата ведомост на л.147 е видно отново
предоставяне на 24.10.2018 г. на комплект спални принадлежности и метална
лъжица. От тази на л.149 е видно предоставяне за м. 02.2019 г. на два тоалетни
сапуна и 2 сапуна за пране. На л.154 – 170 са приложени списъци за предоставени
перилни препарати за периода 23.07.2014 г. до
м. март 2018 г., получени от ищеца срещу подпис.
На л.174 от делото е приложена докладна записка от
ИСДВР на 8 група, от която е видно, че по искане на И.Б. е направено
предложение до началника на затвора за закупуване и предоставяне на лишения от
свобода на 1 бр. метла, 1 бр. лопатка за смет и 1 бр. стирка за кофа.
От представена докладна записка на л.187 от делото е
видно, че относно хигиенното осигуряване на лишените от свобода се раздават
индивидуални миещи и перилни средства по Таблица 6, съгласно Заповед №
263/05.06.2008 г. на Началника на затвора /приложена на л.192/.
От горното може да се направи извода, че
администрацията на затвора е изпълнила задължението си да предостави на ищеца
спални принадлежности и облекло, т.е. по отношение на тях не е налице
твърдяното бездействие за изпълнение на процесното задължение. Не така стои
въпросът със задължението на администрацията на затвора за предоставяне на
ищеца на обувки, подходящи за съответния
сезон за периода от 27.12.2011 г. до влизане в сила на изменението на чл.84 ЗИНЗС, а именно 02.01.2013 г. Както бе посочено по- горе, в старата си редакция
тази норма е предвиждала безусловно задължение на затворническата администрация
да предостави безплатно обувки, подходящи за съответния сезон, а от посочените
по- горе писмени доказателства не се установява изобщо предоставяне на каквито
и да е било обувки. Не се установява и предоставяне на каквито и да е санитарно-
хигиенни принадлежности на лишения от свобода за периода от 27.12.2011 г.
до 23.07.2014 г.
Тъй като съгласно действащата към момента на подаване
на исковата молба редакция на нормата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС безплатно облекло и обувки се
предоставят единствено на лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и
обувки, последното обстоятелство подлежи на доказване по съответния ред, което
в случая не е сторено от ищеца в настоящото производство. Същият не е представил
по делото свои молби, с които да е
сезирал администрацията на затвора за нуждите си, считано от м.01.2013 г.,
когато вече е било в сила посоченото по- горе изменение на разпоредбата на
чл.84 ЗИНЗС, до датата на подаване на ИМ. Следователно в случая затворническата
администрация вече не е имала безусловно задължение за предоставяне на
безплатни облекло и обувки. Въпреки това, видно от представените вещеви
ведомости, ищецът няколко пъти е получавал дрехи и обувки, а по делото не е
налице нито едно писмено доказателство, от което може да се направи извод
ищецът да е сезирал администрацията на затвора с искане за предоставяне на
такива, тъй като не разполага със собствени. Нещо повече, ищецът твърди, че е
изразходвал свои средства за набавяне на такива, на което се основава и
претенцията му за заплащане на имуществени вреди, поради което следва да се
приеме, че след като е закупувал такива със свои средства, то той не е
отговарял на изискванията на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС.
По отношение на
твърдяното непредоставяне на санитарно- хигиенните материали от затворническата
администрация, както бе посочено по- горе в настоящето решение, неизпълнение на
това задължение се установява само за част от посочените в ИМ период, а именно от 27.12.2011 г.
до 22.07.2014 г. От представените по делото писмени доказателства се установява
предоставяне на такива за периода 23.07.2014 г. до м.02.2019 г., получени от
ищеца срещу подпис, а по делото е представена и Заповед № 263/05.06.2008 г. на
Началника на затвора, която регламентира предоставянето на такива. Освен това с
оглед претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди следва да се
приеме, че Б. е разполагал с лични средства, респ. администрацията му е
предоставила възможност да набави за своя сметка считаните от него за
необходими санитарно - хигиенни материали. Отново следва да се отбележи, че в
представените по делото доказателства няма документирано искане от страна на
ищеца до администрацията на затвора за предоставяне на санитарно- хигиенни
материали, което да не е било уважено. Напротив, от представената докладна
записка на л.174 е видно, че е удовлетворено негово искане за предоставяне на
метла, лопатка и стирка.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за част от периода на исковата
претенция, а именно 27.12.2011г. – 10.05.2013 г. Съобразно разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Претенцията в исковата молба се
основава на кумулативно неизпълнение на задължения на ответника за предоставяне
на дрехи, обувки, постелъчно бельо, санитарни и хигиенни материали. Такива се
предоставят периодично, поради което не може да се приеме твърдението, че след
предоставяне на обувки на ищеца през 2018 г. нарушението е било преустановено и
правото на ищеца да търси съдебна защита е погасено по давност. Съдът счита, че
е налице нарушение на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС в редакцията му ДВ бр.25/2009
г. за периода 27.12.2011 г. - 02.01.2013 г. изразяващо се в непредоставяне на
обувки обувки, подходящи за съответния сезон и за периода 27.12.2011 г. –
22.07.2014 г., изразяващо се в непредоставяне на санитарно- хигиенни материали,
което не е преустановявано.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано
частично неизпълнение на задълженията на ответника, визирани от разпоредбата на
чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, поради което приема, че през част от посочения в ИМ
период ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, което
съставлява основание да му бъде присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства не се установява
причинно- следствена връзка между нарушението на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС и
твърдяното, но недоказано влошаване на здравословното състояние на ищеца.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както
и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно. Съдът счита,
че е допуснато нарушение на тази забрана, тъй като на ищеца не са предоставени
полагащите му се обувки за периода 27.12.2011 г. - 02.01.2013 г. и полагащите
му се санитарно- хигиенни материали за периода 27.12.2011 г. – 22.07.2014 г. Предвид
горното и с оглед презумпцията на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС следва да се приеме,
че от нарушението са настъпили неимуществени вреди за ищеца, които подлежат на
обезщетяване.
Съдът намира, че конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени следва да бъде определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Самото осъждане има характер на овъзмездяване, а
размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди следва да бъде определен при съобразяване с характера, вида, изражението
и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и
периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, съдът приема, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 250 /двеста
и петдесет/ лева в полза на ищеца, поради което искът за разликата до
претендирания от ищеца размер от 4 000 лв. се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде изцяло отхвърлена претенцията в
размер на 500 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди. На първо място тази
претенция е недоказана, тъй като представените от ищеца фискални бонове
отразяват извършени плащания извън периода на исковата претенция, а на второ
място, както бе посочено вече по- горе в решението, след изменението на чл.84,
ал.2, т.3 от ЗИНЗС ДВ бр.103/2012 г., за ответника не е налице безусловно
задължение за предоставяне безплатно облекло и обувки,
поради което материалната възможност на ищеца да си набави такива не няма как
да бъде вреда от неизпълнение на горната разпоредба. Освен това в периода след
изменение на горната разпоредба се установява предоставяне на безплатни обувки
и дрехи, но не са налице доказателства ищецът да е сезирал администрацията на
ответника с искане за предоставяне на такива, основано на твърдение, че не
разполага със свои собствени дрехи и обувки.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд на гр. Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да
заплати на И.М.Б. с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора- гр.Белене,
обезщетение в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за причинените му
неимуществени вреди за периода 27.12.2011 г.
– 22.07.2014 г., които са резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
изразяващо се в непредоставяне на подходящи сезонни обувки от страна на
администрацията на затвора Белене, на каквито ищецът е имал право съобразно
чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, както и непредоставяне на санитарно-хигиенни
материали, съобразно Заповед №
263/05.06.2008 г. на Началника на затвора като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му
част за периода до датата на подаване на ИМ – 01.07.2019 г. и за разликата над 250
/двеста и петдесет/ лева до 4 000 /четири хиляди/ лева неимуществени вреди,
както и сумата от 500 лв., претендирана за обезщетение на причинени имуществени
вреди като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред тричленен състав на АС- Плевен в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: