Присъда по НОХД №2633/2020 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

 

номер                                        година    2021                   град София

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД                               13 –ти   състав

На  втори юни две хиляди двадесет и първа година 

 

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           Председател:  Пламен Евгениев

                                                             

                                             Съдебни заседатели: 1. Е.А.

 

                                                                                 2. С.Г.

                                                                                

Секретар: В. Й.

 

Прокурор: Г. Г.

 

като разгледа докладваното от председателя

наказателно общ характер дело номер 2633 по описа за 2020 година

 

Въз основа на закона и данните по делото,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Е.А. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, работи, с висше образование, ЕГН: **********, адрес ***,

за ВИНОВЕН, в това че в периода от неустановена дата през месец юли 2014г. до 02.04.2015г. в гр.В. е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и по чл.143 ал.2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Д.В.Н., в която участвали още Г. Й. П., Д.И.И., Г.И.И., В.С.Г., М.В.Н., Кр.Д.В., Д. К. В., Й. Е. Д., К.М.П., З. И. Н. и Т. В. М., като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК, вр.чл.36 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което отлага условно на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

 

Признава подсъдимия Р.Е.А., ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това на 24.11.2015г. в дома си в гр.*** да е държал огнестрелно оръжие – пистолет „Б.“ модел *** с номер ЛАК *** и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 5бр. патрони за пистолет, кал.***мм., без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р.Е.А., ЕГН: **********, да заплати в полза на държавата по сметка на СпНС направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 100,20лв. и по сметка на ГДБОП – МВР 247 лв. разноски от досъдебното производство.

         

          Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативния специализиран наказателен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                    2.                                             

МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД № 2633/2020г. ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ 

 

 

Специализирана прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.В.Н. и Р.Е.А..

В хода на съдебното производство делото спрямо подс.Н. е решено със споразумение по реда на чл.384а от НПК.

Срещу  подс. А. са повдигнати две обвинения, както следва:

1. За това, че в периода от неустановена дата през месец юли 2014г. до 02.04.2015г. в гр.В. е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и по чл.143 ал.2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Д.В.Н., в която участвали още Г. Й.П., Д. И.И., Г.И.И., В.С.Г., М.В.Н., К.Д.В., Д.К.В., Й.Е.Д., К.М.П., З. И.Н. и Т.В.М., като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК.

2. За това, че на 24.11.2015г. в дома си в гр.В., ул.“М.“ № **, вх.*, ап.** е държал огнестрелно оръжие – пистолет „Байкал“ модел ИЖ 58-8 с номер ЛАК 263298 и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 5бр. патрони за пистолет, кал.6.35мм., без да има за това надлежно разрешение- престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

 

В хода на съдебните прения прокурорът заема становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да  признае подсъдимия за виновен по двете повдигнати му обвинения и да му определи наказания лишаване от свобода за срок от три години за престъплението по чл.321 от НК и за срок от две години за това по чл.339 ал.1 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК му наложи най-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три години.

Подсъдимият и защитникът му пледират за постановяване на изцяло оправдателна присъда и по двете повдигнати обвинения, като твърдят, че същите са останали недоказани.

В последната си дума по делото подсъдимият моли за оправдателна присъда.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от

 

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Р.Е.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, работи, с висше образование, ЕГН: **********, адрес ***7.

Същият е осъждан със споразумение по НОХД 75/2013г. на ОС-В., влязло в сила на 14.02.2013г. за престъпление по чл.354а ал.1 от НК, извършено на 05.11.2012г..

В периода 2014г. – 2015г. подс.А. бил ученик в СОУ “***“ в гр.В.. Същият се познавал с част от лицата, занимаващи се по това време с разпространение на наркотици в гр.В.. Едно от тези лица бил осъденият Д.В.Н., който през в началото на 2014г. предприел действия по сформиране на организирана престъпна група, която да се занимава с разпространение на наркотични вещества на територията на гр.В.. Осъденият Н. успял през месец юли 2014г. да сформира организирана престъпна група, в която се включили осъдените Г. Й.П., Д. И.И., Г.И.И., В.С.Г., М.В.Н., К.Д.В., Д.К.В., Й.Е.Д., К.М.П., З. И.Н. и Т.В.М.. Към този момент подс.А. бил в лятна ваканция и също се включил в състава на престъпната група, като от месец юли 2014г. участвал активно в съвместната престъпна дейност по разпространение на наркотици. Престъпната група била създадена с цел участващите в нея лица да организират съвместна дейност по разпространение на високорискови наркотични вещества – амфетамини и марихуана, като същевременно упражняват принуда чрез физическо насилие и заплахи спрямо лица, дължащи им пари от покупката на наркотици и конкурентни дилъри. Целта на участниците в групата, вкл. на подс.А. била да си осигурят значителни доходи от продажбата на наркотиците.

Осъденият Д.Н. като ръководител на престъпната структура вземал решения относно организацията на престъпната дейност и разпределял задачите между останалите участници, вкл. подс.А.. Н. решавал откъде и с какви по вид и количество наркотични вещества да се снабдява групата, организирал разпределението им към дилърите, определял цените на които се продавали наркотиците от участниците в групата и решавал по какъв начин да се разпределят приходите от престъпната дейност между участниците.

Останалите участници в групата изпълнявали поставените им от Н. задачи, като една част от тях били пряко ангажирани с разпространението на наркотиците, а други отговаряли за всяване на страх и упражняване на принуда сред неизрядни клиенти, които забавяли плащанията на закупени наркотици. Чрез заплахи и побои тези лица били принуждаване да платят задълженията си за получените наркотици. Принуда се упражнявала и спрямо конкурентни дилъри, с цел установяване на монопол върху разпространението на наркотици в гр.В. от престъпната група, ръководена от Н..

Относно дейността по разпространение на наркотици групата била с йерархична структура, като подс.Р.А. бил на най-ниското ниво в нея – уличен дилър. Задачата му била да продава марихуана и амфетамини на лица, употребяващи наркотици. Наркотичните вещества получавал от осъдения Г. Й.П., който от своя страна се снабдявал с тях пряко от лидера Н.. А. разпространявал наркотиците в централната част на гр.В., основно в района на пл.“**“, Природо-математическата гимназия, хотел „**“. Същият предоставял телефонния си номер – **** на клиентите и когато те искали да закупят наркотик, му се обаждали и си уговаряли среща. Относно вида и количеството на наркотичното вещество използвали различни кодови думи. След продажбата на наркотиците, подс.А. отчитал получените пари на осъдения П., като оставял за себе си определен от осъдения Н. процент от тях. П. от своя страна отчитал събраните от всички дилъри суми на Н., като също получавал определен от лидера процент от приходите. Подс.А. не държал големи количества наркотик в себе си, като редовно провеждал срещи с П. с цел получаване на наркотични вещества и отчитане на парите от продажбите. Освен с него контактувал и с останалите дилъри на улично ниво, като същите се замествали и едни и същи клиенти били обслужвани в различни случаи от различни дилъри на групата в зависимост от това кой от тях е на разположение в конкретния момент и разполага в себе си с търсеното наркотично вещество. Организацията и разпределението на дейността на дилърите се осъществявали от осъдения Н., осъдения П. и осъдения В.Г..

От останалите участници в групата дилъри на улично ниво били К.В., Д.В., Г.И., Д. И., З.Н., Й.Д., К.П., Т.М.,

Г. П. и В.Г. били на второ ниво в йерархията и снабдявали дилърите с наркотиците, които получавали от Н..

Пряко подчинен на Н. бил и М.Н., като същият не се занимавал с разпространение на наркотици, а задачата му била да организира извършването на побои и отправяне на заплахи спрямо неизрядни клиенти с цел принуждаването им да платят задълженията си, както и да принуждава конкурентни дилъри да се присъединят към групата. Тази си дейност Н. извършвал заедно с осъдените В.Г. и Г. П.. При упражняване на принудата трите лица действали съвместно под ръководството на Н..

Подс.А. участвал в описаната организирана престъпна група в периода от неустановена дата през месец юли 2014г. до 02.04.2015г., като през цялото време бил дилър на улично ниво. На 02.04.2015г. част от участниците в групата били задържани от служители на МВР и подс.А. прекратил участието си в групата и престъпната си дейност. Престъпната група продължила да функционира в намален състав със същия ръководител – осъдения Н. до 24.11.2015г., без участието на подс.А..

Към настоящия момент производството спрямо всички, изброени по-горе участници в престъпната група, с изключение на подс.А., е приключило с влезли в сила споразумения.

На 24.11.2015г. в жилището на подс.А. *** било извършено претърсване от служители на МВР. Апартаментът бил собственост на бабата, а преди смъртта му и на покойния дядо на подсъдимия. Към момента на претърсването подс.А. го обитавал съвместно с баба си -  св.Д.И.. При претърсването в горен шкаф на вграден гардероб в коридора на жилището бил открит пистолет „Байкал“ модел ИЖ 58-8 с номер ЛАК 263298 и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 5бр. патрони за пистолет, кал.6.35мм., поставени в чантичка с тъмен цвят. В чантичката се намирало и удостоверение за закупуване на газ-сигнален пистолет на името на Н.Г.И. – дядо на подсъдимия.

От извършената по делото балистична експертиза се установява, че пистолетът представлява огнестрелно оръжие и е годен за стрелба с иззетите, заедно с него боеприпаси. Изяснено е, че оръжието е било собственост на дядото на подс.А. - Н.Г.И.. Подс.А. и св.И. са знаели, че И. притежава пистолет, но не са знаели дали същият е годно огнестрелно оръжие, има ли боеприпаси и къде се съхранява. Не е установено по делото, след смъртта на Н.И., подс.А. да е виждал пистолета или да е знаел къде е оставен същият от дядо му. Липсват доказателства подс.А. да е държал оръжието и боеприпасите след смъртта на дядо си до намирането им от органите на полицията. Не са налице никакви доказателства същият да е пипал оръжието или боеприпасите. Изяснено е, че същите са държани от Н.И. до смъртта му, като са били скрити на неизвестно за живущите в апартамента място и са намерени едва при извършеното претърсване.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели, протоколите за претърсване и изземване, експертизата, останалите писмени доказателства, предявените в хода на делото веществени доказателства и изготвените ВДС.

Подс.А. не дава обяснения по повдигнатите му обвинения.

Разпитан в хода на съдебното производство на 15.01.2021г. свидетелят Ц.А. заявява, че познава подс.А., тренирали са заедно футбол, но не са били близки. Знае, че в периода 2014-2015г. подсъдимият е учил в СОУ“***“ в гр.В., а той е учил в СОУ“***“ в същия град. Тогава е възникнал инцидент, свързан с употреба на марихуана от някакви деца в училището и са го викали за разпит в полицията. Твърди, че не е виждал А. да продава наркотици в училището или на друго място. Смята, че полицаите са го накарали да говори срещу Р., понеже баща му по това време е бил началник на полицията във В.. Твърди, че не са му дали да прочете протокола, който е подписал.

Поради наличие на съществени противоречия, на основание чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК е прочетен разпитът на св.А., проведен от разследващ орган в хода на досъдебното производство.

В показанията си пред разследващия орган, дадени на 04.09.2015г.,  свидетелят заявява, че знае, че Р.А. се занимава с разпространение на наркотични вещества. Твърди, че лично си е купувал от него марихуана през 2012г. за 10лв., като тогава Р. му е направил една цигара и му я е продал. След този случай не си е купувал повече наркотик от него, но знае, че същият продължава да продава марихуана.

При допълнително поставените му въпроси свидетелят твърди, че не е имало такива случки, не е купувал наркотик от Р.. Заявява, че не може да прецени дали подписите в протокола са негови, тъй като сега му е друг подписа.

При констатираните противоречия съдът кредитира показанията, дадени от свидетеля в хода на досъдебното производство, тъй като към онзи момент събитията, за които говори свидетелят са били съвсем близки като време. Същевременно към датата на съдебното заседание са изминали повече от пет години и свидетелят не можа да си спомни дори как се е подписвал през 2015г.. Следва да се има предвид и че в досъдебното производство свидетелят говори за случай от 2012г., развил се в тунела на Здравната каса във В., който не е предмет на настоящото дело и не дава показания за инцидент от 2014 – 2015г.. В съдебно заседание твърди, че е бил принуден да свидетелства срещу А. относно инцидент с употреба на марихуана от деца през 2014 или 2015г., възникнал в ОУ“***“ в гр.В.. Такъв инцидент обаче не фигурира в показанията му на ДП. Поради това съдът счита, че предвид изминалия продължителен период от време, към настоящия момент свидетелят бърка събитията, за които говори и следва да се ценят актуалните по време показания, дадени от него през 2015г. пред разследващия орган.

 Свидетелят Д.Д., разпитан в съдебно заседание твърди, че не познава подс.А.. Възможно е да го е виждал някъде в гр.В.. Към 2015г. не го е познавал. Заявява, че в периода 2014-2015г. е употребявал наркотици – марихуана и амфетамини, като се е снабдявал предимно от София. Във В. си е купувал наркотици от Данаил по прякор „**“, „***“ и „**“. Във връзка със спор относно плащане на доставен му от Данаил наркотик е бил заплашван от М.по прякор „****“. За същия знае, че заедно с В.„***“ се е занимавал със събиране на дълговете на Данаил. За всички тези лица твърди, че са една група и работят заедно.

Поради наличие на съществени противоречия, на основание чл.281, вр.ал.1 т.1 от НПК е прочетен разпитът на св.Д., проведен пред съдия в хода на досъдебното производство. В същия свидетелят е дал по -подробни сведения за известната му група за разпространение на наркотици в гр.В., като освен изброените в съдебно заседание лица, сочи и допълнителни участници в нея. Като такива посочва Д. „***“ – брат на Г. „***“, К. „***“, Н.Т., Й.и подс.Р.А.. Твърди, че А. е продавал наркотици в гр.В. като дилър на групата. Заявява, че лично си е купувал от Р. марихуана на цена 10лв. за 0,5гр. и амфетамин на цена 20лв. за грам.

В съдебно заседание св.Д. заявява, че се отказва от дадените показания по отношение на подс.А. и не ги поддържа. Твърди, че потвърждава казаното за останалите лица, но не познава Р.А..

Съдът не кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания от св.Д. по отношение на подс.А., а кредитира тези, дадени в хода на ДП пред съдия. Сериозно съмнение в достоверността на дадените в хода на съдебното следствие показания буди обстоятелството, че свидетелят се отказва единствено и само от показанията, които е дал по отношение на конкретния подсъдим. Относно всички останали лица поддържа показанията си от ДП. Същевременно при разпита си в хода на ДП пред съдия показанията му са последователни и систематични, като е обяснил какви конкретни факти и обстоятелства знае за всяко от лицата, описал е събитията хронологично. Показанията са дадени в момент доста по-близък по време до събитията, за които разказва, като към онзи  момент не е имало възможност за неправомерно влияние от обвиняемите върху свидетеля. Същевременно желанието на св.Д. да се разграничи в съдебно заседание от показанията си само за конкретния подсъдим създава сериозно съмнение, че е възможно да е мотивиран по неправомерен начин да даде показания, оневиняващи подс.А.. Предвид изложеното при постановяване на присъдата съдът се доверява на показанията дадени от този свидетел в хода на ДП пред съдия, а не на тези, дадени в хода на съдебното следствие.

Св.М.В., разпитана в съдебно заседание заявява, че познава подс.Р.А., тъй като са учили в едно и също училище в гр.В.. В периода юли 2014 – април 2015г. е пушила марихуана и е пробвала „екстази“, които е купувала от различни познати ѝ лица, за които е знаела, че се занимават с разпространение на наркотици, като към момента не може да си спомни със сигурност от кого точно е купувала.

На основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК са прочетени дадените от свидетелката показания в хода на досъдебното производство пред разследващ орган. В същите твърди, че е купувала марихуана от Г.И. „***“, Д. И. „**“ и Г. П. „***, за които знае, че се занимават съвместно с разпространение на наркотици в гр.В.. Посочва, че ** ѝ е предлагал и тя да се включи в дейността на групата, като разпространява наркотици, но тя му отказала. Нейна приятелка на име В. обаче се съгласила и известно време работела за „**“. Други хора, за които предполага, че са част от групата на „**“, ***“ и „***“, са подс.Р.А. и Й.Д.. Предположението ѝ се основава на това, че ги е виждала заедно в една компания. Освен това знае, че подс.А. е бил задържан от полицията за продажба на марихуана. Твърди, че на нея не е продавал, но я е черпил с марихуана.

След прочитане на показанията, свидетелката заявява, че ги поддържа и прочетеното е истина. Уточнява, че това, че Р.А. продава наркотици е чула като слух в гр.В., като тя няма спомен да го е виждала лично да продава каквото и да е.

Съдът счита, че прочетените показания от ДП следва да се кредитират, тъй като същите са потвърдени от свидетелката в съдебна зала, дадени са по време, близко до събитията, за които говори и не са налице основания за съмнения в достоверността им. Следва да се кредитира и казаното в съдебна зала, че не е виждала лично Р. да продава наркотици, а е чула такава информация от други лица.

Св.В.М., разпитана в съдебно заседание, сочи, че в периода 2014-2015г. е била ученичка в гр.В., като се е случвало да пробва марихуана. Познава подс.А., тъй като са били съученици. Твърди, че не са били в обща компания, не е купувала от него наркотици и не го е виждала да държи такива. Заявява, че с наркотици се е снабдявала от лице с прякор „***“, който ѝ е предложил да разпространява наркотични вещества. Дал ѝ е марихуана, която да продаде и ѝ е предложил да ѝ даде служебен телефон. Тя е изпушила лично по-голямата част от марихуаната и след това се е отказала от тази дейност.

Съдът не констатира основания за съмнение в достоверността на показанията на свидетелката, поради което същите следва да бъдат кредитирани.

Св.Ц.В. в съдебно заседание дава показания, че не познава подс.Р.А. и го вижда за пръв път. Като 17-годишна е осъдена за държане на наркотици, но не си спомня от кого си е набавила наркотика.

На основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК са прочетени дадените от свидетелката показания в хода на досъдебното производство пред разследващ орган. В същите е заявила, че познава Р. от 2014г., като знае, че е учил в СОУ „***“. Лично е присъствала на разговори в които „***“ е търсил Р. и е искал да се видят. Твърди, че знае, че Йоана, Р., „***“, К.и „***“ продават наркотици за „**“, като той ги зарежда, а те му се отчитат парично. Предполага, че „**“ от своя страна се снабдява с наркотиците от „**“, за когото е чувала, че държи пазара на наркотици във В..

След прочитане на показанията, свидетелката заявява, че не помни Р. по физиономия. Твърди, че прочетените ѝ думи са малко украсени. Не може да потвърди, че Р. е зареждан от „**“. Не е виждала двамата да се срещат.

Съдът счита, че следва да кредитира дадените от свидетелката показания в хода на досъдебното производство, а не тези от съденото заседание, тъй като предвид изминалия продължителен период от време от датата на събитията, свидетелката при разпита си пред съда, не си спомни редица факти и обстоятелства. Същата дори заяви, че не помни подс.А. по физиономия. Същевременно разпитът в хода на ДП е проведен наскоро след събитията, за които се касаят показанията и не са налице основания за съмнение в достоверността на казаното от свидетелката на онзи етап. Не са налице никакви данни показанията на свидетелката да са били „украсявани“ по някакъв начин. 

Свидетелят Ц.Ц. в периода 2014-2015г. е работил като служител в СБОП – В., ***. Заявява, че е участвал в работата по неутрализиране на група за разпространение на наркотични вещества. Посочва, че по случая са били задържани 13 лица, като си спомня, че сред задържаните са били Д.В.Н., М.В.Н., Г.И.И., Д.И.И., К.Д.В., Д.К.В., Р.Е.А., Г. Й.П., Й.Д. и В.С.Г.. За Р. е придобил оперативна информация от сътрудници и от други оперативни източници. Спомня си, че е имало информация, че същият се е снабдявал с наркотици и по –конкретно амфетамин от Г. П.. Посочва, че лично не е наблюдавал поведение на А.. Информацията е придобил от СРС и разпити на свидетели.

Доколкото изводите на свидетеля се базират не на лични негови възприятия, а на други материали и доказателства, приложени по делото – разпити и резултати от СРС, съдът счита, че показанията на този свидетел не следва да се ползват като доказателство по делото.

Св.С.В. в съдебно заседание дава показания, че познава подсъдимия, но не помни същият да е продавал наркотици. Той лично не си е купувал от него. Заявява, че е употребявал марихуана, но не помни от къде се е снабдявал с нея.

На основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК са прочетени дадените от свидетеля показания в хода на досъдебното производство пред разследващ орган. В същите свидетелят е заявил, че знае, че Р. разпространява марихуана от около две-три години. Посочва, че лично си е купувал от Р. около 30-40 пъти марихуана. За целта се е свързвал с него по телефон или чрез фейсбук и са си уговаряли срещи на различни места в гр.В. - в района на Природо-математическата гимназия, в близост до Детска градина „***“ или срещу входа на хотел „***“. Р. му е продавал наркотика на топчета по 0,2 гр. за 5лв. или 0,4гр. за 10лв.. Веднъж през лятото на 2014г. си е купил еднократно по-голямо количество марихуана – за 70лв..

След прочитане на протокола, свидетелят заявява, че не поддържа прочетеното, че не е казвал такива неща, не помни кога и от кого е разпитван. След предявяване на протокола за разпит, заявява, че подписите срещу „свидетел“ са негови. Въпреки това твърди, че не помни кога и от кого е купувал марихуана и не помни да е купувал от Р..

Съдът счита, че следва да бъдат кредитирани дадените от свидетеля показания в хода на ДП пред разследващ орган, тъй като разпитът е проведен през септември 2015г. съвсем наскоро след събитията, за които разказва свидетеля. В съдебно заседание свидетелят многократно заяви, че не си спомня конкретни факти и обстоятелства, не само относно подс.А., но и относно разпита. Същевременно показанията от досъдебното производство са последователни и логични, сочат се конкретни събития, места, цени, разфасовки, отразяват се конкретни лични и непосредствени възприятия на свидетеля. Заявеното в съдебна зала от свидетеля 6 години по-късно с многократни твърдения за липса на спомен не може да бъде прието за достоверно. Поради това съдът дава вяра на показанията от досъдебното производство, а не на тези, дадени в съдебно заседание.

Свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 140, разпитан в съдебно заседание, заявява, че от доста години познава Д.Н. по прякор „***“, който през 2014г. е започнал да се занимава с разпространение на наркотици – марихуана и амфетамини. Същият е ръководил престъпна група, в която най довереният му чавек е бил Г. П. „***. Други участници в групата са били К.„Киси“, Г. „**“, Д. „**“, „***“, Т.„**“, В.„***“, М.„**“, Й.и Р., за когото е разбрал, че е подсъдим по делото. За подс.А. знае, че е продавал само марихуана, включително на общи познати. Твърди, че наркотиците за престъпната дейност на групата се осигуряват от „**“, като не знае дали същият ги дава директно на дилърите или това става чрез „**“. Мисли, че “***“, „**“ и В.разпределят наркотиците към дилърите. Заявява, че се познава лично с Р., имат общи приятели, разговаряли са, но той самият не си е купувал наркотици от него. Купувал си е от други участници в групата, основно „**“ и „**“. С Р. са пушили заедно марихуана и са си говорили. Не са се черпили един друг. Заявява, че „**“ и „**“ са му казали, че те двамата и Р. се снабдяват с наркотиците от „**“.

На основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК са прочетени дадените от свидетеля показания в хода на досъдебното производство пред съдия. В същите свидетелят заявява, че освен много негови познати и приятели и той самият си е купувал наркотици от подс.А. от лятото на 2014г. насам. Дал е повече подробности и относно останалите участници в групата.

След прочитане на разпита, свидетел № 140 посочва, че със сигурност не си спомня да си е купувал марихуана от Р.. Помни само, че са пушили заедно.

Съдът счита, че в частта, в която не си противоречат, дадените от свидетеля показания в хода на съдебното производство и в хода на ДП пред съдия следва да се кредитират, тъй като не са налице основания за съмнения в достоверността им. Относно констатираното противоречие по въпроса дали свидетелят лично е купувал марихуана от подсъдимия, съдът счита, че следва да се даде вяра на казаното в хода на ДП пред съдия. Въпросният разпит е проведен през месец юни 2015г., непосредствено след събитията, за които е дал показания при много пресен спомен за същите. Същевременно е напълно възможно след изминал период от около 6 години при разпита си по делото, свидетелят да е забравил част от фактите и обстоятелствата и по -конкретно да не помни, че е купувал марихуана и от конкретния подсъдим.

Свидетел с тайна самоличност с № 141 в показанията си пред съда заявява, че познава Д.Н. „**“ от 10 години. От както се познават знае, че същият се занимава с разпространение на наркотици. Твърди, че Н. е имал своя група за разпространение на наркотици, в която са участвали Г.“**“, Д. „**“, Р.А., И. Вълчев, М.„**“ и В.„**“. За подс.А. знае, че е вземал наркотиците, които продава от „**“ чрез „**“. Твърди, че Р.А. е продавал предимно марихуана в централната част на гр.В.. Продавал е на свои близки и приятели. Свидетелят заявява, че лично си е купувал марихуана от Р. на дози от около 0,25-0,30гр. за 10 лв.. От „**“ и „**“ също си е купувал марихуана, както и амфетамини. От Р. си е купувал наркотици общо около 10 пъти само марихуана. Това се е случвало през 2014г..

Показанията му са последователни и непротиворечиви, не са налице основания за съмнение в достоверността им и следва да се кредитират.

Св.С.Х. дава показания, че познава лица известни му като Д.Н. „**“, „**“, „**“, „**“, „Стригания“ и „Тухлата“, които са се занимавали с разпространение на наркотици в гр.В. в периода 2014-2015г.. Не се сеща да познава подс.Р.А..

Св.Д.И. е баба на подс.А. . Същата дава показания, че съпругът ѝ е починал на 04.10.2007г.. Заявява, че внукът ѝ Р. живее в нейното жилище от 2007г.. Знае, че съпругът ѝ е имал пистолет, който е криел на неизвестно за нея място, за да не го намерят внуците му. След смъртта му е търсила къде е скрит пистолета, но не е могла да го намери. При извършено претърсване през 2015г. пистолетът, заедно с патрони и разрешително е намерен от полицаите във високата част на гардероб, намиращ се в коридора. Не знае Р. да е търсил пистолета, не го е виждала да се качва и да търси в тази част на гардероба, където оръжието е намерено от полицаите.

Не са налице основания за съмнения в достоверността на показанията. Същите кореспондират с отразеното в протокола за претърсване и изземване в жилището и следва да се кредитират.

Св.А.Т. в съдебно заседание заявява, че познава подс.А. от детската градина. Впоследствие са се движили в обща компания. Твърди, че не е употребявал наркотични вещества и не знае Р. да е употребявал или разпространявал такива.

На основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК са прочетени дадените от свидетеля показания в хода на досъдебното производство пред разследващ орган. В същите свидетелят е заявил, че през пролетта на 2015г. на площад „Суми“ в гр.В. е видял как Р. продава марихуана на две познати му лица – З.Р. и В.„***“. Твърди, че знае, че Р. разпространява марихуана, която купува от непознати за него хора.

След прочитане на протокола, същият е предявен на свидетеля. Последният заявява, че от малък си сменя подписа, няма конкретен подпис и не може да каже дали подписите в протокола са негови. Заявява, че за пръв път чува това, което му е прочетено. По новините е чул, че Р. е задържан и се отказва от прочетените показания. Твърди, че не са негови.

Предвид наличните по делото данни за психични проблеми на св.Т., за които споменава и той самият и изминалият дълъг период от време от събитията, за които дава показания, съдът счита, че следва да кредитира дадените от същия показания в хода на ДП. Разпитът от ДП е проведен през септември 2015г. наскоро след събитията, за които се отнася. Свидетелят сочи конкретно място, лица и действия, които лично е наблюдавал. Показанията от ДП са последователни и логични, поради което съдът счита, че следва да им даде вяра. Същевременно показанията в съдебно заседание са нелогични и непоследователни. Свидетелят твърди, че дори не си спомня как се подписва. Поради това показанията му от съдебното следствие не следва да се кредитират.

Св.З.Р. в съдебно заседание заявява, че познава подс.А. и са приятели. Твърди, че след 2012г. не живее в гр.В., а в периода от лятото на 2014г. до април 2015г. около 5 месеца е бил в Германия. Заявява, че се е случвало да употребява наркотични вещества, но не си е купувал такива от подс.А..

На основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК са прочетени дадените от свидетеля показания в хода на досъдебното производство пред разследващ орган. В същите е заявил, че знае, че Р. продава марихуана от няколко години. Случвало се е двамата да пушат заедно марихуана, като Р. го е черпил.

След прочитане на показанията, свидетелят заявява, че това не са негови думи и са изопачени. Твърди, че в периода от юни 2014г. до април 2015г. Р. не му е продавал наркотици и не го е черпил с такива.

Съдът счита, че следва да кредитира дадените от свидетеля показания в хода на ДП, тъй като разпитът е проведен през септември 2015г., наскоро след събитията, за които се отнася. Същевременно тогава свидетелят изрично е заявил, че живее на посочения от него адрес в гр.В. и не е съобщил да е живял извън страната. Промяната в показанията на свидетеля в съдебно заседание може да се обясни с приятелските му отношения с подсъдимия, както и с изминалия продължителен период от около 6 години от датата на събитията. Поради това съдът дава вяра на казаното от свидетеля в хода на ДП пред разследващ орган, а не на дадените показания пред съда.

Св.Г.Д.Г., разпитан в съдебно заседание дава показания относно дейността на част от останалите участници в групата. Не може да се сети за подс.Р.А..

На основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК са прочетени дадените от свидетеля показания в хода на досъдебното производство пред съдия. В същите посочва какво му е известно за участниците в престъпната група, занимавала се с разпространение на наркотици през 2014-2015г. в гр.В.. Относно подс. А. заявява, че същият е бил дилър в групата. Снабдявал се е с наркотиците от „**“, който от своя страна ги е получавал от „**“. След това е отчитал парите от продажбите също на „**“. Твърди, че той лично си е купувал марихуана от Р. само веднъж.

Показанията на свидетеля от досъдебното производство следва да се кредитират, тъй като са дадени непосредствено след събитията, за които се отнасят. Същите са логични и последователни и не са налице основания за съмнение в достоверността им.

Св. В.Л. не е намерен, за да бъде призован в съдебно заседание. На основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК са прочетени дадените от свидетеля показания в хода на досъдебното производство пред съдия. В същите дава показания относно дейността на други участници в групата. Не споменава подс.А..

Свидетелите Р.Р., Р.Р., С.С., В.Т., И.А., Г.Е., Б.И. и И.К. дават показания относно дейността на други участници в престъпната група. Показанията им не касаят конкретния подсъдим А..

Вещото лице Е.Н., изготвил балистична експертиза на приложените по делото пистолет и патрони, дава заключение, че същите представляват огнестрелно оръжие, съответно боеприпаси и са годни да произведат изстрел по предназначение.

По делото не са извършвани разпознавания на подс.А.. Част от свидетелите са разпознали други участници в групата.

При претърсването в жилището на подс.А. са намерени и иззети пистолета и боеприпасите, предмет на обвинението по чл.339 ал.1 от НК. Приложени са протоколи за претърсвания и в имоти и МПС на останалите участници в групата.

Приложено е свидетелство за съдимост, отразяващо осъждане на подсъдимия като непълнолетен, както и личностна характеристика от д-р С.Т., съдържаща положителни характеристични данни за подсъдимия.

Изготвени са ВДС от прилагани СРС спрямо Д. И.И., Д.В.Н. и Г. Й.П.. Във ВДС № RB202010-008-13/6-10 от 04.09.2015г. се съдържа информация за голяма брой проведени разговори в периода 05.09.2014г. – 10.10.2014г. между подс.А. от тел.№ ********** и подс.Г. П. с тел.№**********. От същите може да се направи извод за уговаряне на срещи за доставка на наркотични вещества, чрез използване на кодирани думи като „бело винце“.

На страните са предявени приложените по делото пистолет и части от боеприпаси.

Съдът счита, че несъмнен извод за участието на подс.А. в организирана престъпна група, създадена с цел разпространение на наркотици и упражняване на принуда и с користна цел в периода юли 2014г. – 02.04.2015г. в гр.В., може да се направи въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени както в съдебно заседание, така и тези, проведени в хода на досъдебното производство  прочетени по реда на чл.281 от НПК и изготвените  ВДС, в резултат на прилагани СРС по отношение на Г. П.. Посочените доказателства в тяхната съвкупност могат да обосноват осъждането на лицето, без да се нарушават разпоредбите на чл.281 ал.8, чл.124 и чл.177 ал.1 от НПК, тъй като по отношение на участието на подс.А. в престъпната група са налице и показания на свидетели с явна самоличност, дадени в хода на ДП пред съдия.

 

          ПРАВНА СТРАНА:

 

С деянието си по пункт първи от обвинителния акт подс. Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК.             

От обективна страна, подс. А. от неустановена дата през месец юли 2014г. до 02.04.2015г. в гр.В. е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и по чл.143 ал.2 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Д.В.Н., в която участвали още Г. Й.П., Д. И.И., Г.И.И., В.С.Г., М.В.Н., К.Д.В., Д.К.В., Й.Е.Д., К.М.П., З. И.Н. и Т.В.М., като групата е създадена с користна цел.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Водил се е от користни подбуди, като е получавал приходи от продажбата на наркотичните вещества.

Престъплението по чл.321, ал.3, вр.ал.1 и 2, е уредено в глава десета от особената част на НК и е част от системата престъпления против реда и общественото спокойствие. Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които гарантират нормалното функциониране на законовия ред в обществото и осигуряват спокойствието на неговите членове.

За да се установи наличие на някоя от формите на изпълнително деяние на престъплението – образуване, ръководство или участие в организирана престъпна група, следва да се анализират отношенията между привлечените към наказателна отговорност лица и да се установи наличието на съставомерните белези, предвидени в легалната дефиниция, съдържаща се в чл.93, т.20 от НК. Съобразно посочената норма „организирана престъпна група“ представлява  структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

Основна характеристика на „организираната престъпна група“ е наличието на количествен критерий по отношение на участниците в нея. Субектите на това престъпление трябва да са поне трима. За съставомерността на деянието по чл.321 от 1 и 2 НК не е необходимо всички участници в групата да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си, като абсолютно необходимо положително условие за ангажиране на наказателната отговорност, на който и да е от участниците в групата, е извършителят да съзнава принадлежността си към престъпното сдружение и да знае, че членовете й действат синхронизирано. Решението за осъществяването на инкриминираната дейност трябва да е било взето на базата на информиран избор, като не е необходимо лицето да е напълно наясно със структурата и организационните връзки между членовете на групата. В конкретния случай от изброените по-горе доказателства се налага извод, че подс.А. е познавал всички останали участници в групата. Същият е контактувал по повод получаването на наркотични вещества и отчитане на парите основно с осъдения Г. П., а при разпределяне на задачите във връзка с продажбите на крайни клиенти с осъдените Г.И. и Д. И., но е бил наясно с цялостната структура на престъпната група и ролите на всеки от останалите участници в нея. В отделни случаи е получавал нареждания пряко от лидера Д.Н..

Съществен елемент на организираната престъпна група е изискването, тя да представлява трайно структурирано сдружение с предварително дефинирана цел. Изискването за трайност на сдружението се определя преди всичко от характера и съдържанието на изградените взаимоотношения между неговите членове. Дейността й не следва да е инцидентна - за конкретно престъпление, а да обхваща съгласието на отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления и постигането на общи престъпни резултати, чрез които се цели да се набави имотна облага.

Участието в организирана престъпна група е предварителна престъпна дейност, доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най-вече за извършване на нови престъпления за в бъдеще, при което е налице т. нар. „необходимо“ съучастие.

Квалифицираните признаци по чл.321, ал.3 от НК в конкретния случай са, че групата е създадена с користна цел, както и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК – разпространение на наркотици. 

Установени са основните характеристики на така съществувалата група, а именно трайност – касае се за период от около десет месеца, структурираност, като по - горе бяха описани конкретните роли на всяко от лицата в престъпната структура. През периода, в който подс.А. е участвал в групата, съставът ѝ е бил от 13 лица. Изяснена е конкретната цел на групата, а именно вършене на престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК и по чл.143 ал.2 от НК.

Поради това подс.А. следва да бъде осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321 ал.3 т.2, вр.ал.2 от НК.

По отношение на посоченият квалифициращ признак – користната цел, установено е че целта на участниците в групата и мотивировката им да участват в същата е била да си набавят имотни облаги от осъществяваната търговия с наркотици.

Относно второто, повдигнато на подс.А. обвинение, по делото не се събраха никакви доказателства, че същият е осъществил състав на престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

Не се установи подс. А. да е държал останалото в жилището на баба му огнестрелно оръжие – пистолет „Байкал“ модел ИЖ 58-8 с номер ЛАК 263298 и боеприпаси за огнестрелно оръжие – 5бр. патрони за пистолет, кал.6.35мм.. За да е съставомерно деянието по чл.339 ал.1 от НК следва лицето да осъществява фактическа власт върху предмета на престъплението. В случая липса осъществено от обективна страна изпълнително деяние държане на оръжието и боеприпасите, тъй като подс.А. не е осъществявал такава власт върху посочените вещи. Действително тези вещи са се намирали в ползвано от него жилище, но са били оставени там от покойния му дядо и подс.А. не е знаел местонахождението им, поради което не е имал възможност да осъществи държането им. Не е имал и субективно намерение да ги държи, тъй като не са налице данни да ги е търсил.

Доколкото не е осъществено държане на вещите, в конкретния случай липсата на разрешение за такова държане и обстоятелството, че се касае за годни за използване по предназначение оръжие и боеприпаси, не могат да доведат по възникване на наказателна отговорност.

Подс.А. не е осъществил от обективна и субективна страна, посоченото в пункт втори от обвинителния акт деяние и следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

 

Съдът намира, че наказанието на подсъдимия А. за престъплението по чл.321 ал.3 т.2, вр.ал.2 от НК следва да се определи при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такова обстоятелство следва да се отчете младата му възраст, като същият се е включил в дейността на групата докато е бил непълнолетен и е прекратил участието си в нея наскоро след навършван на пълнолетие. Следва да бъде отчетена несъществената му роля в групата, като същият е бил на най-ниското ниво в йерархията на същата. Като смекчаващо обстоятелство следва да се приеме и прекратяването на участието му в престъпната група на по-ранен етап от ръководителя и голяма част от останалите участници. В тази насока следва да се ценят и добрите му характеристични данни към настоящия момент, като не е налице информация за негови противоправни прояви след април 2015г..

Същевременно не се констатират отегчаващи вината обстоятелства.

При съвкупния анализ на посочените обстоятелства, и като съобрази целите по чл.36 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.55 ал.1 т.1 от НК на подсъдимия А. да се определи наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимум от три години. Съдът приема, че на подс.А. следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от  една година и шест месеца за извършеното от него престъпление по чл. чл.321 ал.3 т.2, вр.ал.2 от НК.

Съдът счита, че така определеното наказание ще постигне в максимална степен основната цел на наказването, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави. Същевременно ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши други престъпления. Такъв размер на наказанието би допринесъл и за възпитателното и предупредително въздействие върху другите членове на обществото.

Съдът счита, че предвид липсата на предходно осъждане на лишаване от свобода и изминалия период от датата на довършване на престъплението, в рамките на който не са налице данни за противозаконни прояви, целите на наказанието лишаване от свобода могат да се постигнат и без да е необходимо ефективното му изтърпяване.   Поради това са налице основанията на чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на определеното на подс.А. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, да бъде отложено условно с изпитателен срок от три години.  Такава продължителност на изпитателния срок би постигнала в максимална степен целите на наказанието и най-вече поправянето и превъзпитанието на подс.А..

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

 

В хода на съдебното производство са направени разноски в размер на 100,20лв., които поради осъждането на подсъдимия следва да му бъдат възложени. На подс.А. следва да се възложи и плащането на съответната 1/13 част от разноските, направени в хода на досъдебното производство. Тъй като общият им размер е 3213,67лв., подс.А. следва да бъде осъден да плати 247лв. от тях. Другата част от разноските е възложена с влезли в сила споразумения на останалите осъдени по делото лица. Подс.А. следва да бъде осъден да плати сумата от 100,20лв. – разноски в съдебното производство по сметка на СпНС, а сумата от 247лв. - разноски в досъдебното производство по сметка на ГДБОП –МВР, като органи, които са ги направили.

 

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.          

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: