Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

град Велико Търново, 05.11.2018 год.

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на дванадесети октомври  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора ………, разгледа докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 252 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК.

Ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт М.М., твърди в исковата си молба, че с Договор за кредит -овърдрафт от 30.05.2013 година "Банка ДСК" ЕАД - Финансов център Велико Търново е предоставила на М.П.Ц., кредит овъдрафт в размер на 380.00 лева, усвоен от кредитополучателката изцяло на 30.05.2013г. Банка ДСК ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит и е предоставила сумата по чл. 1 от същия – 380 лв. Кредитът е отпуснат в пълен размер по откритата и обслужваща договора сметка BG58STSA93000019842530, посочена в чл. 3 от подписания договор. Поради невнасяне на три последователни месеца на дължимите суми за лихва, считано от последната падежна дата, на която са били погасени такива правото на ползване на кредита е спряно. Тъй като не е платена цялата сума съгласно чл. 20.2 от Общите условия към договора правото на ползване на кредита е прекратено и тази сума е станала изцяло изискуема. На основание чл. 21 от Общите условия към договора на 13/09/2017г. целият остатък от кредита е станал изискуем. Това обстоятелство е обявено на длъжника от банката чрез Нотариална покана с рег.№3643/27.07.2017г., т. I, акт 200 изпратена чрез Нотариус Стойна Колева, per. №611 по описа на НК на РБългария с район на действие PC Велико Търново. Кредитът е с падежна дата 5-то число и с 206 дни забава, 4 броя, непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до датата на изискуемостта с падежи, както следва: както следва: 01/09/2017г. - 5,30 лв._, 01/08/2017г. -4,64 лв., 01/07/2017г. - 18,26 лв., 06/06/2017г. - 380,00 лв., на обща стойност 408,20 лв., от които главница 380,00 лв. и договорна лихва 28,20 лв., при невнесени изцяло или частично суми за лихва, както следва: 05/06/2017г. - 5,12 лв., 05/05/2017г. - 5,03 лв. и 05/04/2017г. -4,79 лв. Изискуемостта е настъпила на 13.09.2017г. поради забава в плащанията и неплатени 4 броя месечни вноски и обявяване на изискуемостта на длъжника. Нарушени са условията на договора за кредит и Общите условия на Банката, като не са извършвани плащания по кредита на падежните дати, поради което цялото вземане на Банката е станало изискуемо. Кредитополучателката М.П.Ц. е нарушила основното си задължение по договора за кредит и Общите условия към него за редовно месечно погасяване на суми, допуснала е забава над допустимата, вземането на Банка ДСК ЕАД е станало изискуемо и към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е съществувало в размер, уважен от съда с издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ищецът моли съда да постановите съдебно решение, с което да приемете за установено по отношение на „Банка ДСК" ЕАД - Финансов център гр. Велико Търново, че ответникът дължи сумата от 413,14лв., от която главница: 380,00 лв., дог. лихва: 32,3 4лв., лихва за забава: 0,80 лв., както и законна лихва считано от 29.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3307/2017г. по описа на ВТРС.Претендира разноските по делото.

Ответниците по делото С.Д.Ц. и В.Д.Р., в качеството им на законни наследници на М.П.Ц., починала в хода на делото – на 14.04.2018г., чрез назначения им особен представител оспорват иска и молят същия да бъдее отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за установено от фактическа страна и достига до следните правни изводи:

По делото е приложено ч.гр.д. № 3307/2017г. по описа на ВРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Банка ДСК” ЕАД срещу ответника за процесните суми. Длъжника не е намерен на постоянния му адрес и заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.

Ответницата М.П.Ц. е починала в хода на делото – на 14.04.2018г., и като ответници са конституирани законните й наследници и деца С.Д.Ц. и В.Д.Р..

Съобразно Договор за кредит овърдрафт от 30.05.2013г., Банка ДСК ЕАД и М.П.Ц. са договорили предоставяне кредит овърдрафт в размер на 380 лв. В договора е отбелязано, че крадита се предоставя по банкова сметка ***, който изтича на 30.05.2014г. /падежна дата/.

В представеното копие, вкл. и в оригинала на договора са направени поправки /използван е коректор/, в частта на изписаните с цифри 120 месеца, визиращи срока на договора. В т.3 е посочена сметката, по която ще се отчита дългът. В т.4 страните са постигнали съгласие за размера на годишния лихвен процент, който към датата на договора възлиза на 15.7 %. Начислената върху ползванта част от разрешения кредит лихва е дължима месечно, на определената в т.5 падежна дата. 

Представени са ОУ по договор за представяне на кредит овърдрафт, неразделна част от договора. В чл.36, б.В ОУ е посочено, че договорът се прекратява на крайната падежна дата. Според изр.2 от същия член, действието на договора се счита за автоматично продължено за същия срок, при условие, че са погасени дължимите такси и лихви на крайната падежна дата, освен ако никоя от страните не е заявила писмено до 30 дни преди изтичане на крайната падежна дата, че желае прекратяването му.

Съобразно приетото по делото и неоспорено от страните заключение по  допуснатата ССчЕ, по предоставения кредитен лимит са извършвани усвоявания чрез теглене на суми от АТМ, разплащане с ПОС, погасяване на падежирали лихви, такси. Според заключението на вещото лице, последното теглене по кредита овърдрафт е от 05.07.2013г. и от тогава няма отбелязано плащане по същия кредит. Начислени са от ищеца лихви след 5.04.2017г.

            Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК, което видно е обосновано с Договор за кредит овърдрафт от 30.05.2013 г. Последното възлага в тежест на ищеца, по пътя на главното и пълно доказване, да установи вземането си срещу длъжника /ответник/. В конкретния случай, обосновавайки претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви/, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК, на настъпил краен падеж на кредита, ищецът представя цитирания договор. Установява се от доказателствата, че договорът е породил действие, като са усвоявани средства от предоставения кредит. Ищецът навежда твърдения, че договорът е сключен за срок 12 месеца /1 г./, считано от 30.05.2013г., т. е. съобразно твърденията на ищеца срокът на договора е изтекъл на 30.05.2014г.

Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът счете, че срокът на договора е изтекъл на 30.05.2014г., без право на автоматично подновяване, съобразно чл.36 от ОУ, доколкото към него момента е имало непогасени според кредитодателя задължения. С оглед твърденията на ищеца и заключението по допуснатата ССчЕ, към 30.05.2014г. кредитополучателят е имал неизплатени задължения, поради което договорът не може да се счита за автоматично продължен, каквато е предвидената в чл.36 от ОУ възможност.

Съдът намира, че Договорът за кредит овърдрафт от 30.05.2013г. е прекратен с изтичането на срока му - 30.05.2014г., така както е уговорено в чл.3, а не както твърди ищецът, че изискуемостта на задълженията по него е настъпила на 13.09.2017г. Това е така, тъй като не е налице предпоставката на чл.36 от ОУ, в който е предвидено, че в случай, че клиентът изрично писмено не поиска прекратяване на договора и е бил изправен в изпълнението на задължението си по него, включително погасяване на дължимите суми, такси и лихви, продължаването действието на Договора става автоматично. Банката не може да се позове на тази клауза от договора, тъй като безспорно се установява, че ответникът не е бил изправен в изпълнението си към 30.05.2014 г.. Предпоставка за продължаване на договора за нов срок е изправността в изпълнението на ответника, което не е било налице и банката не е имала възможност да упражни правото си на едностранна преценка и да продължи действието на договора след изтичането му съгл. чл.36 от 5 ОУ. По изложените съображения следва да бъде прието, че договоръта е прекратен с изтичането на срока му - 30.05.2014 г., а не както твърди ищеца по делото – изискуемостта на сумите да е настъпила 13.09.2017г.

При тези съображения претендираната сума за главница, и лихви се явява неоснователна в предявения си размер от 413.14 лева, като предявения иск с правно сонование чл.415 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск по чл.415 от ГПК, да се приеме за установено, че С.Д.Ц.  с ЕГН ********** и В.Д.Р. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, в качеството им на законни наследници на М.П.Ц. с ЕГН **********, починала на 14.04.2018г., дължат на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Оборище, ул. „Московска” №19, действащо чрез законните си представители ххх - Изпълнителни директори, с пълномощник ххх, сумата 380 лв. /триста и осемдесет лева/ - главница, дължима по Договор за кредит – овърдрафт от 30.05.2013 г., съгласно извлечение от Счетоводните книги на «Банка ДСК» ЕАД към 29.09.2017 г., сумата 32.34 лв. /тридесет и два лева и тридесет и четири ст./ - договорна лихва за периода от 06.03.2017 г. до 28.09.2017 г., сумата 0.80 лв. /осемдесет ст./ - лихва за забава върху цялата главница за периода от 13.09.2017 г. до 28.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3307/2017г. на Районен съд гр.Велико Търново.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

 

                                                                                  Районен съдия: