О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       10.ХII.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Г.

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

Делото е образувано по искова молба предявена от В.Д.Р.,ЕГН:********** чрез Адвокатско дружество В. *** офис 21 против ЗД“Бул Инс“ АД,ЕИК****,******* за изплащане на обезщетение от 35 000 лв.,ведно със съответната лихва,за репариране на неимуществени вреди от твърдяно застрахователно събитие.

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени искове с правно основание-432  от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че на 13.09.2020 г. около 01:05 часа в гр. Димитровград, на ул. „Трети март" № 12, при управление на лек автомобил ****, водачът Д.К.Н.поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол върху управлението на автомобила, при което излиза вдясно от платното за движение и самокатастрофира в крайпътно дърво. В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие е пострадал ищецът който е бил пътник на предна дясна седалка в процесния лек автомобил и е получил тежки травматични увреждания.За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 254р-27397/14.09.2020 г. Спрямо водача на лек автомобил **** - Д.Н. е взето административно отношение със съставянето на АУАН, № 239783, за това, че виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „ Водачите но пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие." Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 20-0254-000891/28.10.2020 г, влязло в законна сила на 10.11.2020г., с което на Д.К.Н.е наложена глоба в размер на 200 лева.

Непосредствено след настъпване на произшествието, ищецът е прегледан от отзовалия се на местопроизшествието екип на ЦСМП - гр. Хасково, след което е транспортиран по спешност в „МБАЛ - гр. Хасково" АД за извършване на прегледи, изследвания и рентгенографии, с цел диагностициране на състоянието му. При приемането в медицинското заведение, Р. имал оплаквания от силни болки в областта на левия крак, с наличие на разкъсно-контузна рана в областта на дясната ушна мида. С оглед травматичната симптоматика, пострадалият е бил насочен към извършване на допълнителни образни изследвания и прегледи в УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - гр. Пловдив. След като е бил транспортиран до медицинското заведение, ищецът преминал през необходимите прегледи и образни изследвания при медицински специалисти по неврохирургия, УНГ и ортопедия и травматология, при които било установено, че вследствие инцидента, Р. получил травматични увреждания-фрактура на латералния израстък на талуса в ляво /счупване на левия глезен/ ;контузия на главата;разкъсно-контузна рана на главата, обработена хирургично;разкъсно-контузна рана на дясна ушна мида;повърхностна травма на гръдния кош;повърхностна травма на корема. Получената фрактура в областта на левия глезен довела до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник на ищеца, за период по-дълъг от 30 дни. Характерът и степента на получените увреждания са наложили провеждането на спешно лечение, а именно извършване на първична хирургична обработка на дясната ушна мида. Разкъсно-контузната рана е била зашита посредством хирургични шевове, след което са били поставени сухи стерилни превръзки. По отношение установената фрактура на левия глезен на ищеца, било приложено консервативно лечение. Увреденият крайник бил обездвижен посредством гипсова имобилизация, която Р. следвало да носи за период от 30 дни. Същият бил освободен от медицинското заведение за продължаване на лечението при домашно-амбулаторен режим, като му били дадени лекарски указания да носи поставената имобилизация и да ненатоварва увредения крайник. Освен това, ищецът следвало да провежда и контролни прегледи за проследяване на оздравителния процес.

Преживеният стрес от произшествието и получените телесни увреждания били понесени изключително трудно и болезнено от ищеца. Фрактурата на левия глезен, която възпрепятствала свободното движение на левия долен крайник за дълъг период от време е довела до сериозни затруднения в ежедневието му. С оглед обездвижването на увредения крайник, Р. имал постоянна нужда от помощта на близките си за удовлетворяване на ежедневни хигиенни и битови потребности. Поради невъзможността му да се движи свободно, социалният му контакт с други хора е бил силно ограничен през дълъг период от време, което е довело до изолация и отчуждаване от околните - факт, който ищецът приема изключително негативно, имайки предвид възрастта му, обичайния за него интензитет на комуникация и начинът му на живот. Произшествието оказало негативно влияние и върху психическото здраве . Р. след инцидента започнал да изпитва страх от пътуването в моторни превозни средства. Освен това, сънят му бил нарушен, вследствие на което често се чувствал отпаднал. Сънувал кошмарни сънища свързани с произшествия, които му създавали допълнителни притеснения.В резултат на получената фрактура са налице и остатъчни последици за ищеца, а именно нови болки при натоварване на увредения долен ляв крайник, при проявата на резки климатични промени, както и ограничен обем на движенията в областта на травмата.

На основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането на 16.10.2020 г. същият предявил  претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди пред застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД, , въз основа на която при ответното дружество е образувана преписка № **********. С оглед задълженията визирани в разпоредбите на чл. 498, ал. 2 във връзка с чл. 106 от КЗ, пред ответното дружество били представени всички налични и относими към застрахователното събитие и последиците от него писмени документи и доказателства. След разменена писмена кореспонденция, с уведомление изх. № НЩ-6177 от 20.10.2020 г., ответникът изискал представянето на копие от влязло в сила Наказателно постановление, както и информация за образувано досъдебно производство във връзка с процесното произшествие. С Молба Вх. № ОК-767502/17.12.2020 г. пред ответното дружество били представени изисканите документи. Поради обстоятелството, че ищецът е изпълнил своевременно и добросъвестно задълженията си за представяне на всички налични и относими документи към процесното произшествие и претърпените в резултат от него вреди, и по-конкретно представянето на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица при завеждане на писмената извънсъдебна претенция пред ответника, същият е бил длъжен да се произнесе по отношение основателността й съгласно разпоредбата на чл. 496, ал.3 от КЗ. Ответното дружество не се е произнесло по гореописаната преписка. Във връзка с липсата на активно поведение на ответника относно определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите и на основание чл. 498, ал.3 от КЗ за ищецът бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по съдебен ред.Р. посчва и че към датата на събитието лек автомобил **** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в ЗД „Бул Инс" АД с полица № ВС/02/120001245127, валидна от 09.05.2020 г. до 08.05.2021 г., поради което на основание чл. 432 във вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗД "Бул Инс" АД,

Ответното застрахователно дружество оспорва търдението да е причинен деликт от страна на водача на л.а. *****Д.Н.,както и че същият действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. В тази връзка ответникът оспорва и  механизма на ПТП.Представените по делото доказателства нямали установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажирал ищеца бил съставения по случая констативния протокол за ПТП. Този документ не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента, а отделно от това такива не били посочени. Според ответникът без да е установен механизмът на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не се прилагала  презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Дружеството оспорва предявената претенция и по размер. ,която не отговаряла на икономическата конюнктура в страната и вредата. По твърдения в исковата молба на 13.09.2020г. В.Р.  бил участник в ПТП като пътник на предна дясна седалка в само катастрофирал лек автомобил.

Представената медицинска документация удостоверявала, че на 13.09.2020 г. В.Р. бил прегледан в спешно отделение и направени образни изследвания. Били  установени описаните травматични увреждания. Описаното съмнение за счупване на тилната кост на черепа не е изяснено категорично и не е прието от описанието па консултацията с неврохирург.

Счупването на лявото стъпало, описано от рентгеново изследване, има период на възстановяване около 3-4 месеца (нетрудоспособност за физически труд). Няма представени медицински документи за протичането на възстановителния период на тази травма и дали има някакви усложнения.Описалите рани имали оздравителен период около две седмици.

Исканата сума била завишена и около 20 000 лева била по-адекватна сума,ако искът се докажел по основание и без да се отчитало съпричиняване на вредата.

В тази връзка ответникът отправя евентуално възражение за съпричиняванс на вредата от страна на ищеца. Същият е бил без поставен предпазен колан. Можел е да избегне или ограничи травмите, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.

 

Обстоятелства по делото

 

      В констативен протокол за ПТП с пострадали лица №17/14.IX.2020 г. е отразено,че на 13.IХ.2020 г. лек автомобил *****,собственост на Д.К.Н.и водено от него,без наличие на алкохол в кръвта,със застраховка в „Бул Инс“ АД и с пътник ищеца,поради движение с несъобразена скорост в населено място излиза извън платното за движение  се блъска в крайпътно дърво.

      За случая е издадено наказателно постановление №20-0254-000891/28.IХ.2020 г. на РУМВР-Димитровград с което за това,че на 13.IХ.2020 г. при управление на лек автомобил *****Д.К.Н.поради движение с несъобразена скорост губи контрол над управлението на автомобила,излиза в дясно по посока на движението и се сблъска в крайпътно дърво,от което е пострадал самия водач и пътника В.Р.,на основание чл.179 ал.II от ЗДвП е наложено административно наказание на водача глоба от 200 лв.

      Към времето на инцидента лек автомобил *****е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

      След инцидента В.Р. е прегледан в спешно отделение на 13.IХ.2020 г. в 02.05 часа и е изписан в 02.55 часа,като след това е приет в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив.На место при направените изследвания е ренгенографии е установено,че същият има фрактура на латералния идрастък на талуса и данни за фрактура на ос окципитале.

      Представена  молба от пострадалия В.Р. ***“ АД на 15.Х.2020 г. относно изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вр вреди с посочена банкова сметка.***.Х.2020 г. изисква от ищеца представяне на влязло в сила наказателно постановление и дали има образувано досъдебно производство за процесния случай.На 17.ХII.2020 г. ищецът представя на застрахователя наказателно постановление по случая и посочва,че няма образувано досъдебно производство,и отново иска произнасяне по искането за излащане на обезщетение за неимуществените вреди.

      Свидетелят Г.Д.Р.,майка на ищеца,установи пред съда,че нощта на 12 срещу 13 септември 2020 г. приятел на сина й се обадил и й казал,че е настъпило ПТП и че е в Спешна помощ в гр.Димитровград.На место свидетелката видяла,че синът й бил в кръв,ухото му било скъсано,бил в шок,кракът му бил подут,главата му била в стъкла.Питал къде му е ухото,болели го кракът и главата,бил в шок.Обяснил на майка си че се разхождали със свой приятел с автомобила му,където той бил пътник на предната дясна седалка.При пътуването нещо се случило,но не помнел нищо. Свидетелката посочва,че в болницата в гр.Димитровград само му прочистили раните,след което го транспортирали с линейка до гр.Хасково.В болницата там им обяснили,че има разкъсано ухо,което щели да зашият на следващия ден,като от снимките не установили счупвания.Поради подутия му крак се усъмнили в тези изводи и със собствен автомобил го откарали в гр.Пловдив.Там установили,че има комоцио и че кракът му е счупен при глезена.Имал охлузвания по цялото тяло.Гипсирали му крака,зашили му ухото,като оперативните намеси продължили до следващия до към 16 часа.В последствие ходили три пъти до гр.Пловдив за преглед и сваляне на гипса след около 45 дни.Лекарите обаче му гипсирали повторно крака..Конците на ухото ги свалили в болницата в гр.Димитровград.През времето ,през което бил с гипс не можел да се обслужва сам,поради което такива за него полагали свидетелката,баба му и дядо му. бил с След свалянето на гипса Р. много трудно проходил,като минали два месеца.Първия месец бил с бастун,след което куцал дълго време. Имал дълго време след това дискомфорт-боляла го главата,имал световъртежи,не се чувствал добре,не искал да се качва в автомобили,тъй-като изпитвал страх.,бил нервен.Преди инидента имал много приятели,излизал всяка вечер.Към нормалния си начин на живот се върнал след около четири месеца.,но останал по вглъбен.При захлаждане на времето кракът започвал да го боли.

      Вещото лице по съдебно медицинската експертиза Х.Е. извежда,че при процесния инцидент ищецът е получил счупване на външния/страничен/израстък в петната част на левия крак,разкъсно контузна рана на дясната ушна мида и разкъсно контузна рана на главата.Не били установени сочените в исковата молба контузия на гръден кош и на корема.Възстановяването на счупването на крака било около 4 месеца,а за разкъсно-контузните рани-20 дни.Характерът и начина на счупването предпоставяли по-продължителен срок на изпитване на болка при претоварване.Към настоящия момент оздравителния процес е приключил,но имало болки в лявата глезенна става при претоварване на крака.Върху дясната ушна мида имало останали белези от разкъсно контузна рана,които били трудно забележими и не променяли общия вид и конфигурация на ушната мида и не съставлявали обезобразяване или загрозяване.По пострадалия не били установени травми,които да сочат ползване на предпазен колан.Счупването на лявата петна кост било резултат от силен натиск върху ходилото при положение,че същото е извито нагоре и навътре-при поставен крак напред под таблото на автомобила и удар в предната част.Другите травми свидетелствали за удар в дясната част на купето на автомобила,което съответства на пътник на предната дясна седалка.Вещото лице сочи,че не може категорично да твърди,че получаването на процесните увреждания би се предотвратило от наличието на коректно поставен предпазен колан.

 

      Съдебно техническата експертиза установява,че при движение в гр.Димитровград по бул.“Трети март“ в посока север-юг към гр.Хасково  по прав,асфалтов ,двупосочен,участък с напречен и надлъжен наклон,непосредствено преди кръстовището с ул.“Х. Ботев“ поради вероятно интензивно ускорение,автомобила поднася/губи напречна устойчивост/ и излиза извън контрола на водача.При това отклонение на надясно се удря в крайпътно дърво.Причината за инцидента е най-вероятно субетивно обусловена-рязко ускорение,така и трудно забележими фактори като отрицателен напречен наклон на платното за движение.В момента на удара в дървото МПС се е движело със скорост от 78.9 км/час,в момента на удара в десния бордюр-79 км/час и непосредствено преди произшествието също 79 км/час.Водачът на авомобила е имал възмогжността да възприеме характерните особености на пътния участък и да съобрази воденето на автомобила с тях.Същият е заводски оборудван с предпазни колани на предната дясна седалка,но към момента на удара вещото сочи,че не може да оттговори дали е имало такова обезопасително средство.

Правни съображения

 

Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ  и по чл.86 от ЗЗД са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правооношение ЗК„Бул Инс“ АД е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените вреди.

      Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

      От събраните по делото доказателства съвкупно се налага извода,че именно водачът на *****Д.К.Н.с поведението си е предизвикал настъпването на описаното ПТП.Същият го е управлявал на 13.IХ.2020 г. с несъобразени скорост/79 км/час/ и начин/рязко ускоряване/ на пътната обстановка на бул.“Трети март“  в гр.Димитровград посока север -юг, което е довело непосредствено преди кръстовището с ул.“Х. Ботев“ до загуба на контрол върху превозното средство,излизане в дясно от пътното платно и удар в крайпътно дърво.По този начин Н. е нарушил изискванията на чл.20 ал.I и II ЗДвП.Същият не е съобразил скоростта и начина на водене на автомобила с пътната обстановка,което е довело загубата на контрол върху управляваното МПС. При изпълнение на предписанията на този текст,Н. би следвало да се движи със значително по-ниска скорост,да не предприема рязко ускоряване на автомобила,което би довело до възприемане и съобразяване  начина си на водене на това МПС и с отрицателния напречен наклон на платното за движение.Като не е извършил това,водачът грубо е нарушил чл.20 от ЗДвП и станал причина чрез тези си виновни действия за настъпване на описаното ПТП.

      От настъпилия удар в крайпътното дърво,предизвикан от действията на Д.Н. са породени и телесните увреди по пътуващия на дясна предна седалка пътник и настоящ ищец В.Р. - счупване на външния/страничен/израстък в петната част на левия крак,разкъсно контузна рана на дясната ушна мида и разкъсно контузна рана на главата. Те са поради това пряка и непосредтствена последица от инцидента.Според вещото лице по съдебно медицинската експертиза не се установили сочените в исковата молба контузия на гръден кош и на корем,както нямало изведени и типични увреждания по тялата на ищеца от поставен обезопасителен колан.

      Отправено е възражение от застрахователят за съпричиняване на вредата от страна на пострадалаия,поради непоставяне на предпазен колан.Пътуването с такова обезопасително средство е задължение на пътника по силата на чл.137А ал.I от ЗДвП,като в случая не са налице изключенията за изпълнение на това задължение по чл.137А ал.II от ЗДвП.Процесния самокатастрофирал автомобил заводски е бил оборудван с обезопасителни колани,вкл. и на предната дясна седалка.Непоставянето на предпазен колан съставлява релевавнтно действие за  административно нарушение по чл.184 ал.IV  от ЗДвП.Самото непоставяне на обезопасителен колан от страна на пострадалия пътник не води автоматично до съпричиняване на получените  от него вреди,а следва това да се преценя за всеки отделен  случай.

      Според съда В.Р. е пътувал без обезопасителен колан,тъй-като изрично вещото лице по съдебно медицинската експертиза изведе, че по него няма установени следи от типичното въздействие върху тялото на предпазен колан.Това обстоятелство обаче не може категорично да се приеме,че е част от каузалната верига фактори,довели до установените по Р. телесни увреди.Следва в тази насока да се има предвид,че вещото лице по съдебно медицинската експертиза изрично посочва,че не може категорично да твърди,че получаването на процесните увреждания би се предотвратило от наличието на коректно поставен предпазен колан.Трябва да се съобрази и че механизма на самото счупване на долния крайник на пострадалия е настъпил като съчетание на няколко фактора,които не се влияят според съда от поставянето на предпазен колан.Характера на самото счупване на външен/страничен/ израстък на петната кост на левия крак извежда,че Р. е стоял в автомобила по време на ПТП с изпънат напред ляв долен крайник, опрян в предната част на автомобила под таблото.По този начин кракът е имал две фиксирани точки и е стоял като лост между тях-таза на пострадалия и точката на допир под таблото на автомобила,с извито нагоре и навътре ходило.Това положение на крака изключва възможността от омекотяване на какъвто и да удар,като неговата сила ще се поеме изцяло от крайника.При настъпилия рязък удар в дървото,двигателят се измества  към купето /л.120,констатации от съдебнотехн.експертиза/, което ведно с движението на левия крак на пострадалия напред, води до внезапно силово намаляване на разстоянието по дължина на  протегнатия крак.Тези сили и специфичното залостено положение на крака и ходилото му предизвикват  установеното по делото счупване.Тези фактори предпазния колан не би могъл да ги ограничи или въобще да ги елиминира,тъй-като силите на въздействие вълху левия крак са извън обезопасяващата му функция,насочена основно към закрепяне на торса към седалката.Обезопасителния колан обаче не може да спре изцяло движението на крайниците в купето,тъй-като не ги обхваща,а е възможно поради тежестта на удара и приплъзване на самото тяло напред,което движение също въздейства върху левия долен крайник в случая.Поради това според съда се извежда,че при такъв удар като процесния,при такова особено положение на крака и невъзможността на колана напълно да изолира движението напред на крайника,увредата би била факт и при поставено обезопасително средство.При стоене със свити в коленете крака например, от страна на пострадалия при поставен колан,според съда не би настъпило въпросното счупване на крака.Колана в този случай  общо би задържал торса към седалката,а положението на крайника не би било подложено на описаното деструкционно въздействие и при неминуемото движение напред..Поради това следва да се приеме,че не поставянето на предпазен колан в случая на счупването на левия долен десен крайник не е след каузалната верига фактори.

      По отношение на доказаните други увреди - разкъсно контузна рана на дясната ушна мида и разкъсно контузна рана на главата следва да се приеме съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставянето на предпазен колан.ПТП настъпва от поднасянето на автомобила,при което същият губи напречна устойчивост в посока дясно след което настъпва и удара в крайпътното дърво.Или силите на въздействие върху пострадалия са надясно и напред.При тяхното действие е настъпил удар на главата на същия в елементи от вътрешната част на купето,довели до тези увреди , резултат и от липсата на възпиращо действие на предпазен колан,което да придържи торса и от тук главата на  Р. към седалката.Това е било достатъчно да го предпази от разкъсването на дясната ушна мида и контузията на главата.За разлика от счупването на левия долен крайник,тук обезопасителната функция на колана би предпазила Р. и осуетила  тези телени увреди.Поради това е налице съпричиняване от негова страна  на същите.Съотношението между противоправните действия на водача на МПС Н. и тези на Р. за настъпването на тези телесни вреди е поравно.

Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на общо 15 250 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице  и съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба,формирана от степента на получените телесни увреди ,продължителността на оздравяването и реалното въздействие върху живота на пострадалия. Разликата до пълния предявен размер на иска до 35 000 лева следва да се отхвърли,тъй-като същият в тази насока е неоснователен,не отговаря на действително претърпените вреди и на правилата на справедливостта.

      Основните неимуществени вреди Р. търпи от счупването на левия си долен крайник.Както се посочи по отношение на същото той няма установено съпричиняване.Поради това и обезщетението следва да се прецени в режима на чл.51 ал.I  вр. с чл.52 от ЗЗД.В случая Р. е претърпял силни болки и страдания при получаване на увредата, неудобства,възразни със самото лечение,два пъти е бил гипсиран,два месеца е бил под постоянни грижи на близки,тъй-като поради счупването не е могъл да се обслужва сам,около четири месеца са му били необходими да започне да ходи нормално,без помощни средства и да се върне към обичайния си начин на живот.Останал е известен страх от автомобили,бил по – вглъбен,и при застудяване  и претоварване крака го болял. Безспорно е,че подстрадалия е млад човек и това увреждане сериозно и интинзивно е модифцирало начина му на живот в негативен план за некратък период Обезщетението за тези негативни преживявания следва да се определя на 15 000 лева,които изцяло ще ги репарират и са точното измерение на правилата на справедливостта спрямо този конкретен случай.

      По отношение на разкъсно контузна рана на дясната ушна мида и разкъсно контузна рана на главата следва да се има предвид,че същите не са причинили съществени неудобства на пострадалия,негативни преживявани и др. под.,като и техния отрицателен ефект в живота му не е особено интезивен.Последиците от същите са възстановени за 20 дни,като към настоящия момент няма останали белези,които да водят до загрозяване на пострадалия.В частност установения белег на дясната ушна мида в горния край,под дъгата на извивката и над крачетата на антиизвивката е линеен белег от затворена рана чрез залепване.Той има бледокафяв цвят и почти се слива с околната кожа.В горния край на дъгата има друг разлят белег с цвета на околната кожа,диаметър около 5 мм.Формата и строежа на ушната мида са изцяло запазени.Тези остатъци от увреждането са едва забележими и не водят до загрозяване в обективен план,което е меродавно за обезщетението,а не субективните усешания на пострадалия.В тази насока,освен заключенията на вещото лице,не се събраха други доказателства.Ето защо репарацията на тези увреди следва да се измери с 500 лева които изцяло ще ги репарират и са точното измерение на правилата на справедливостта спрямо този конкретен случай.При приложение обаче на режима на чл.51 ал.II от ЗЗД вр . с чл.52 от ЗЗД и приетото съпричиняване от страна на Р.,то следва да се присъди размер от 250 лв.

Въпросните  15 250 лева се дължат от застрахователя,предвид валидното застрахователно правоотношение,което покрива и тези вреди,обезщетение за пострадалия ищез от застрахователното събитие.

Върху  сумата от 15 250 лева като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди ще следва да се присъди и поисканата от него лихва в режима на чл.497 ал.I т.1 от КЗ от 14.I.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.Претенцията по чл.380 от КЗ е получена от застрахователя на 20.Х.2020 г. като на 17.ХII.2020 г. ищецът представя изисканите от застрахователят документи, поради което и релевантния срок от петнадесет работни дни срок изтича на 14.I.2021 г.  

     

Ще следва на „Адвокатско дружество В. и Бачева“,ЕИК*****,*****предвид чл.78 от ГПК и изхода от производството да се осъди застрахователят да заплати сумата от 987.50 лева на основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.

„Бул инс“ АД трябва да заплати на държавата такса в размер на 610.08 лева върху уважения размер на предявените претенции.

 Ищецът  по делото не е освободен от направените разноски от ответната страна в процеса при постановен негативен резултат,поради което следва да поеме съразмерно разноските на застрахователя,направени пред съда.В случая ищеца е освободен от държавни такси и разноски,само при иницииране на производства при които плащането има фискално естество и от разноски в рамките на делото дължими по инициирани от него доказателствени искания.Направените от ответната страна разноски обаче не се включват в това освобождаване и се дължи репарация съразмерно на изхода от процеса.В случая ответното дружество е направило 600 лева разноски за вещи лица и 1 920 лева  с ДДС за адвокатски хонорар/който предвид характера на делото не е прекомерен/ или общо 2 520 лева , които съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати  в размер от 1 419.57 лв. пропорционално на отхвърлената част на претенциите.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

     ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул инс“ АД,ЕИК****,******* да заплати на В.Д.Р.,ЕГН:********** с посочен адрес по делото Адвокатско дружество В. и Бачева, ЕИК*****, *****сумата от 15 250 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца като пътник,породени в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 13.IХ.2020 г. около 01:05 часа в гр. Димитровград, на ул. „Трети март" № 12, при управление на лек автомобил **** от водача Д.К.Н.,ведно със законната лихва от 14.I.2021 г. до окончателното й изплащане.

     ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск относно неимуществените вреди за горницата над присъдените 15 250 лева до пълният му предявен размер от 35 000 като неоснователен и недоказан.

     ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул инс“ АД,ЕИК****,******* да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“, ЕИК *****,*****сумата от 987.50 лева възнаграждение по чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.

     ОСЪЖДА Застрахователна компания „Бул инс“ АД,ЕИК****,*******да заплати на Държавата по сметка на съда 610.08 лева върху уважената част на предявените претенции.

     ОСЪЖДА В.Д.Р.,ЕГН:**********  да заплати на  Застрахователна компания „Бул инс“ АД, ЕИК****,******* сумата от 1 419.57 лв. разноски по делото.

    РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия :