Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.07.2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско
отделение
На шести юни две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава Иванова
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 3575 по описа за 2018 год.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от Д.А.Г., действащ чрез пълномощника си ********, със съдебен адрес ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „З.п."
АД, ********, със седалище и адрес на управление ***, курортен комплекс ********,
че е собственик на реална част с площ от 400 кв.м., от поземлен имот с
идентификатор ********по кадастралната карта на ********, гр. Варна, одобрена
със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК,
повдигната в син цвят на приложената схема /л.49 от делото/, съвпадаща с част
от недвижим имот със стар пл. № 769, находящ се в ********.
В исковата
молба се сочи, че ищецът е собственик на недвижим имот със стар пл. № 769, с
площ от 400 кв.м., находящ се в ********, попадащ понастоящем в поземлен имот с
идентификатор ********по кадастралната карта на местност „Франта дере",
одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК.
Позовава се на реституция осъществена по Закона за възстановяване собствеността
върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство,
Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство
на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността.
Правата му са били признати със съдебно решение по адм.
д. № 123/2005 год. на Варненския окръжен съд. Ответникът оспорва правата му
върху имота, като се легитимира като собственик на целия имот с идентификатор ********съобразно
констативен нотариален
акт № 39, том III, рег. №9059, дело № 407/13.11.2009г. на
нотариус ********, рег. № 335 на НК,
район на ВРС.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Сочи, че съдебното решение за реституция не може да
бъде противопоставено на „З.п." АД, тъй като дружеството не е било страна
в административното производство.
Посоченият поземлен имот е част от имуществото на „З.п." АД,
придобито по реда на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), което
е пречка за възстановяване на правото на собственост на бившия собственик.
Липсвали са законови предпоставки за реституция на имота въз основа на
посочения закон. Имотът, за който се твърди, че е реституиран, не бил
собственост на държавата, община, обществена организация или на техни фирми или
еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон. Ищецът не е бил собственик на имот с пл. № 769
с площ от 400 кв.м., находящ се в местност ********, за който твърди, че попада
понастоящем в поземлен имот с идентификатор ********по кадастралната карта на
местност ********и правото на собственост върху който е възстановено съобразно
съдебното решение. Със заповед № 1256/11.06.1980 год. на председателя на ИК на
Общинския народен съвет, гр. Варна, от ищеца е отчужден имот с пл. № 767 който
е различен от процесния. В оценителен протокол от
14.05.1980 год., въз основа на който е издадена и заповедта, ищецът е вписан като
собственик заедно с ********на имот с пл. № 767, с площ към извършване на
оценката от 630 кв.м., находящ се в местност ********. „З.п." АД е придобило право на
собственост върху дворно място от 37 161 кв.м., находящо
се в местност ********, с граници към
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
От писмените доказателства – АДС №13961/06.04.1978 на ГНС Варна; оценителен протокол
от 14.05.1980 год., заповед № 1256/11.06.1980 год. на председателя на ИК на
Общинския народен съвет, гр. Варна; Решение
от 07.05.1990 год. по ф.д. № 1074/1990 год. на ВОС за вписване на Държавна
фирма ********, разпореждане № 133 на Министерския съвет от 28.12. 1992 год. за
преобразуване на Държавна фирма ******** в еднолично акционерно дружество,
решение от 12.02.1993 год. по ф.д. № 522/1993г. на ВОС за вписване в търговския
регистър на еднолично акционерно дружество с държавно имущество „З.п." АД;
решение по адм. дело
№123/2005 г. на ВОС вписано в СВ-Варна; протокол №34/10.10.2006
г. на Община Варна; констативен нотариален акт № 39, том III, рег. №9059, дело № 407/13.11.2009г. на
нотариус ********, рег. № 335 на НК,
район на ВРС; удостоверение за данъчна оценка с изх.
№**********/22.02.2018г.; Заповед №248/18.12.2008г. на кмета на район Приморски-Община
Варна, скици с №АГ-5992/26.11.1998г., №15-358682/05.06.2018г.,
№6240/25.03.2009г. на ПИ с идентификатор 10135.2551.577, №6242/25.03.2009г. на ПИ
с идентификатор 10135.2551.579, №6241/25.03.2009г. на ПИ с идентификатор
10135.2551.580, заповед №КД-14-03-78/08.01.2014г. на Началник СГКК Варна; Копие
от информационна документация за провеждане на преговори с потенциални купувачи
за продажба на УПП „КАМЕНАР“ гр. Варна обособена част на „З.П.“ АД, *** от 1998
г., съобразно Заповед №РД21-1690/13.10.1998г.
съдържаща правна характеристика на обекта-2 стр.,
дълготрайни материални активи УПП- 3 стр., скица на площадка на УПП-Каменар,
Протоколи; писмо до Държавен Комитет по Туризъм от 10.04.; Протокол за
въвеждане в експлоатация на обект; Протоколи на приемателната комисия от
21.09.1990г., и 20.12.1990г.; Протокол
за приемане и въвеждане в действие на обект-2 стр., Договор за продажба от 1998
г.- 8 стр., бланка за декларация, че е извършен оглед на обект, Декларация по
чл.9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия-4 стр., се установява, че На
06.04.1978 год. от длъжностно лице при
Градския народен съвет - гр. Варна е съставен АДС относно дворно място от 37
161 кв.м., находящо се в местност ********, с граници
към 1978г. ****************, с посочена дата на одържавяване 12.11.1968г. На 11.06.1980
год. със заповед на председателя на ИК на Общинския народен съвет, гр. Варна е
отчуждена част от имот с пл. № 767 в местност ********, собственост на Д.А.Г. и
Андрей Господинов Коларов, с площ 630
кв.м според оценителния протокол от 14.05.1980 год., въз основа на който е
издадена и заповедта. Имотът е отчужден за предвидено мероприятие – площадка на
помощно предприятие „Балкантурист". С решение от 07.05.1990 год. на ВОС по
ф.д. № 1074/1990 г. Държавна фирма ******** е вписана в регистъра за държавните
фирми, която е правоприемник на имуществото - права и задължения, активи и
пасиви, на ********, прекратен като юридическо лице. С разпореждане № 133 на Министерския съвет от
24.12.1992г. ДФ ******** е преобразувана в еднолично акционерно дружество с
държавно имущество. С решение от 12.02.1993 год. по ф.д. № 522/1993 год. е
вписано еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма ********
ЕАД, което поема активите на ДФ ******** към 30.11.1992 год. С влязло в сила съдебно решение е отменено решение на Кмета на Община Варна,
като на осн. чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВНОИ е възстановено
правото на собственост на Д.А.Г. върху недвижим имот с пл. № 769, с площ 400
кв.м., находящ се в ********. На 13.11.2009г.
„З.п."
АД било признато от нотариус за собственик на поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта на ********, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008
год. на изпълнителния директор на АГКК с площ 10917кв.м.
Съгласно заключението на вещото лице по
приетата СТЕ се установява, че за
територията в която се намира процесния
имот има изработени кадастрални планове от 1956г., 1968г. и 1999г., и КК от
2008г. Действащият регулацинен план е ПП-ПУР от 2012г. Имотът представялва част
от имот № 12486 по КП 1956 и № 769 по КП 1968г. По действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед
№ РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, имотът е част от ПИ с идентификатор ********и площ
10917 кв.м. Към 1956г., 1968г и 1999г. имотът е имал статут на
земеделска земя. В приложените по делото заповед на председателя на ИК
на Общинския народен съвет от 11.06.1980 год. и оценителен протокол към нея
погрешно е посочен имот с № 767, вместо № 769, което се установява от
координатните точки на двата парцела в КС1970. Площадката за помощно стопанство
представлява в действителност двор - поземлен имот с граници и площ, който имот
е отреден за построяването на масивни сгради. Не е асфалтиран, не е бетониран.
Сградите са построени, но процесната реална част от имота
не попада като прилежаща част към никоя от тях. Няма сграда, която да е предвидена
за реализация в него, но да не е построена, няма заготовка за изграждане.
Възможно е да се обособи като самостоятелен имот отговарящ на разпоредбите на
ЗУТ.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл. 124 ГПК.
Предвид посочената правна квалификация,
предмет на настоящото дело е установяване по отношение на ответника, че ищецът
притежава правото на собственост върху спорната реална част от недвижим имот. В тежест на ищеца е да установа правния си
интерес от водения иск и при условията на пълно и
главно доказване придобито
по оригинерен /по силата на закона – реституция, давност
или др./ или деривативен /от праводател/
способ право на собственост върху маркираната от него реална част от поземлен
имот с идентификатор ********по КККР одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008
год. на изпълнителния директор на АГКК, вкл. твърдяните
предпоставки за извършена реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУЗ, ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ И ЗС. В тежест на ответника при евентуално доказано право на собственост на
ищеца, е да установи наведените от него правоизключващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни - придобито
от него по оригинерен или деривативен
способ право на собственост върху горецитирания
недвижим имот, вкл. твърденията си, че имотът е отчужден, включен в активите на
праводателя му и са извършени мероприятията, за които
е отчужден.
Възстановяването
на собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти
настъпва не директно, по силата на закона, а след съответен административен акт
за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без които бившият
собственик или неговите наследници не могат да се легитимират активно по
предявения иск за собственост.
След приемането на чл. 177, ал.
1, изр. 2 АПК, според което ако административният акт бъде изменен
или отменен от съда, решението има действие по отношение на всички, следва, че ТР № 6 от 10.05.2006 г. е
изгубило сила в частта по т. 4, с която е прието, че косвен съдебен контрол
може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС – в т.см. са категоричните мотиви към
т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 5/2011 г., ОСГК.
От това
следва, че ответник по иск за собственост, предявен от
реституиран собственик е недопустимо да оспорва установеното със съдебно
решение по
чл. 4 ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС право на собственост на ищеца към момента на
отчуждаване, респ. недопустима е и ревизия на преценката на съда за
наличие на предпоставките за възстановяване правото на собственост на основание
чл. 1 – чл. 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС по
реда на косвения съдебен контрол за материалноправна
законосъобразност на реституцията със съдебно решение - В т.см. изрично са и Решение № 43
от 10.05.2018г. на ВКС по гр. д. № 4979/2017г., I г. о. , Решение № 228 от
17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2013г., Решение № 188 от 13.12.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 6/2013г., II г. о., ГК.
Неоснователен
е и довода на ответника, че към момента на постановяване на съдебното решение
имотът вече не е бил държавен, а собствен на търговско дружество и поради това
не подлежи на реституция. По делото е прието на осн.
чл. 146 от ГПК, за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесната реална част от поземлен имот с кадастрален
идентификатор ********е била заприходена в активите
на дружеството ДФ ******** към момента на учредяването му с настоящ
правоприемник „З.П.“ АД. По горепосочения закон подлежат на реституция имоти,
отчуждени за нужди на държавата и за благоустройствени мероприятия. В случая също така е безспорно, че
отчуждаването е било за изграждане на учебно-производствено поделение на
държавно търговско предприятие. Към момента на влизане в сила на реституционния
закон - 24.02.1992г. и иницииране на реституционното производство, имотът е бил
в оперативно управление на държавно предприятие - ДФ ********, т.е. бил е държавна
собственост. Фактът, че в процеса на процедурата
по отмяна на отчуждаването по реда на чл. 4 от чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,
държавното предприятие е преобразувано в търговско дружество /през м. 02. 1993
г./ не може да накърни правата на бившите собственици, които са във висяща
процедура по възстановяване на собствеността им. В т.см. Решение № 147 от 9.01.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 615/2017 г., II г. о.; Решение № 1 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2237/2008 г., I г. о.,
Отмяната на констативния нотариален акт по реда на
чл. 537, ал. 2 от ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение,
с което се признават правата на трето лице по отношение на посочения в този акт
титуляр (в тази насока са мотивите към Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г.
по тълк. дело № 3/2012 г.
на ОСГК на ВКС). Съобразно задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013
г. по тълк. д. № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК,
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост
и подлежи на опровергаване.
Доказателствената сила на процесния констативен нотариален акт е частично оборена в
хода на производството по делото, предвид основателността на предявения от ищеца
положителен установителен
иск за собственост относно част на един от посочените в него имоти.
По изложението съображения, ВРС приема, че са
налице предпоставките на чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт № 39, том III, рег. №9059, дело № 407/13.11.2009г. на
нотариус ********, рег. № 335 на НК,
район на ВРС, относно част от имот с идентификатор ********по
кадастралната карта на ********, гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК сторените от него по делото съдебно –
деловодни разноски по списък на осн. чл. 80 ГПК на
обща стойност от 1310,04 лв. за държавни
такси, депозит за изготвяне на СТЕ и адвокатско възнаграждение, по отношение на
което липсва възражение по см. на чл. 78 ал. 5
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК по отношение на „З.п."
АД, ********, със седалище и адрес на управление ***, курортен комплекс ********,
че Д.А.Г. ЕГН ********** е собственик на
реална част с площ от 400 кв.м., от поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта на ********, гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, съвпадаща с част от
недвижим имот със стар пл. № 769, находящ се в ********, която е повдигната в
жълт цвят на комбинирана скица № 5 към заключението на вещото лице и е описана
с координати в протокол № 34/10.10.2006г. /приети и приложени
от делото/, които съдът преподписва и обявява за
неразделна част от настоящото решение.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативен нотариален
акт № 39, том III, рег. №9059, дело № 407/13.11.2009г. на
нотариус ********, рег. № 335 на НК,
район на ВРС, в частта му, с която е признато на „З.п."
АД, ********, със седалище и адрес на управление ***, курортен комплекс ********
право на собственост
върху реална
част с площ от 400 кв.м., от поземлен имот с идентификатор ********по
кадастралната карта на ********, гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, съвпадаща с част от
недвижим имот със стар пл. № 769, находящ се в ********, която е повдигната в
жълт цвят на комбинирана скица № 5 към заключението на вещото лице и е описана
с координати в протокол № 34/10.10.2006г. /приети и
приложени от делото/.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78 ал.1 ГПК „З.п."
АД, ********, със седалище и адрес на управление ***, курортен комплекс ********
да заплати на Д.А.Г.
ЕГН ********** сумата от 1310,04 лева,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
УКАЗВА съобразно чл.115 ал.2 от
ЗС на ищеца Д.А.Г. ЕГН ********** шестмесечен срок от влизане на
настоящото решение в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: