Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 18.05.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1070 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.32, ал.2 от ЗС – за разпределяне реално
ползване.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца В.Р.И., ЕГН ********** ***, със съд.
адрес *** - чрез адв.К.№ 16, срещу Н.И.С., ЕГН ********** ***.
Предявен
е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС- за определяне начина на реално
ползване на общите части на сградата и на дворното място, съставляващо УПИ
VII-1290 в кв.374 по плана на гр.Велинград при граници и съседи: от изток-
улица, от юг- УПИ IХ-1289, запад - УПИ VI-1297, север УПИ XVIII-1298.
Ищецът
твърди, че с ответника са съсобственици на УПИ VII-1290 в кв.374 по плана на
гр.Велинград при граници и съседи: от изток- улица, от юг- УПИ IХ-1289, запад-
УПИ VI-1297, север УПИ XVIII-1298, както и на общите части на построената в
посоченото дворно място двуетажна жилищна сграда при квоти: ½ ид.част за ищеца и ½ ид.част за
ответника. Правото си на собственост ищеца
черпел от НА № 82, нот.дело № 793/2010г. на СВ при Районен съд Велинград,
а ответникът от НА №121/78 г. нот.дело № 265 на РС-Велинград. Твърди, че в
дворно място освен изградена двуетажна жилищна сграда, на която страните били
собственици - ищеца на първия жилищен етаж, а ответникът на втори етаж, имало и
дървен навес от югоизточната страна и дърварник в дъното на дворното място,
изграден на гранична регулационна линия между съседните имоти, като тези
постройки били изградени от бащата на ищеца. Твърди се още, че ответникът
ползвал за етажа си два входа: общо стълбище откъм улицата и странично такова,
изградено от северозападната страна на сградата. Освен това ответникът бил
заградил общото стълбище и направил врата между двата етажа, която била доста
тясна и по тази причина ищеца не можел да качва на общия им таван по-обемисти
вещи. Също така се твърди, че страните не могат да с разберат относно
ползването на приземния етажна сградата, в който били обособени три помещения.В
тази връзка сочи, че ответникът е заел общо две помещения от към дъното на
парцела и коридора в избения етаж, като по този начин би завладял около 2/3
ид.части от приземния етаж. В югоизточната стая /откъм улицата/ от дълги години
живеели родителите на ищеца, които били извършили подобрения в същата, като
изградили кухненски бокс и санитарен възел. Настоява се на това, че ищеца
многократно подканвал ответника да се разберат доброволно относно ползването на
общите части на сградата, но ответникът отлагал споразумението вече седем
години.
С молба
уточнение от 25.08.2017 година ищеца е представил препис от-извлечение от Акт
за смърт на И.Т.С. и препис-извлечение от Акт за смърт на Л.Й.С., които се
явявали праводатели на ищеца по договор за дарение извършен с нот.акт №82, том
5, нот.дело №793/19.10.2010г. Сочи, че с този нотариален акт лицата са запазили
правото си на ползване на първия жилищен етаж, но не и на общите части, които
са предмет на исковата претенция.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска
съдът да постановите решение, с което определи начина на реално ползване
на дворното място, съставляващо УПИ VII-1290 в кв.374 по плана на гр.Велинград
при граници и съседи: от изток- улица, от юг- УПИ IХ-1289, запад - УПИ VI-1297,
север УПИ XVIII-1298, както и на общите части на сградата построена в него –
таван и избени помещения намиращи се в приземния етаж.
В
определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него
той взема становище, че е вярно това да е заградил общото стълбище, водещо до 2
етаж и до тавана. Не било вярно твърдението, че ищецът нямал достъп до жилището
си, разположено на първи жилищен етаж и до тавана. В тази връзка твърди, че
преградата била лека и изградена от гипс картон, а на нея имало монтирана
врата, от която бил предаден ключ на ищеца. Не било вярно и това, че само двете
помещения на приземния етаж са били водоснабдени и канализирани, тъй като
същото било положението и с голямото помещение, ползвано от родителите на
ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че е завладял 2/3 ид. части от приземния етаж. Твърди, че е
преградил повече от общия коридор. Не отрича, че не могат да се разберат
доброволно с ищеца относно ползването на процесния имот. Оспорва правото на
собственост на ищеца върху имота, предмет на НА№ нечетлив, рег.№ 2460, Н.д.№
2178/2010г. на Нотариус С.Д., вписан под номер 541 в регистър на Нотариалната
камара, с район на действие -районен съд Велинград. Оспорва също така
нотариалния акт и моли съдът да открие производство по оспорване истинността на
документ на основание чл. 193 от ГПК. Оспорва се и действителността на този
нот.акт и дарствения акт, извършен с него. Също така оспорва обстоятелството,
че майка му Л.Й.С., б.ж. на град Велинград, починала на 27.11.2010г., сама и на
собствен ход се е явила на 19.10.2010г. в кантората на нотариус С.Д.и
собственоръчно е поставила отпечатък от палеца си върху процесния нот.акт,
както и че е разбирала свойството и значението на извършеното от нея. Твърди,
че същата е била тежко болна от онкологично заболяване, залежа се през месец
септември 2010г., като за нея се грижил бащата на ответника. Често я е
посещавала сестра му К.Й.А.. Същата му била споделяла, че майка им не е можела
да се движи, залежала се е и не е била на себе си почти до смъртта си.
В
о.с.з. ищеца лично и чрез пълномощника си адв.К., подържат иска за разпределяне
ползването на дворното място съобразно квотите и на избените помещения по втори
вариант на ССЕ, с подробни съображения в писмена защита. Претендира и разноски.
В
о.с.з. ответника лично не оспорват иска за разпределяне ползването. Не подържа
възраженията си и направеното оспорване на НА за дарение №12/19.10.2010г. на
нотариус Д.. Иска разпределяне на ползването да се извърши за дворното място по
втори вариант на СТЕ, а за избените помещения по четвърти вариант, с подробни
съображения в защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
От представения
от ищеца НА за дарение 12/19.10.2010гг. /л.3/, вписан в СВ като акт №82, том 5,
нот.дело № 793/2010г.- се установява с него Л.И.С. и съпруга й И.Т.С., са
дарили на внука си В.Р.И., следния свой собствен имот: ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от
двуетажна масивна жилищна сграда на ЗП от 95кв.м., заедно със собствените си ½
идеални части от общите части на сградата, включително мазето и тавана, заедно
½ ид. част от ДВОРНО МЯСТО, в което е построена сградата, съставляващо
УПИ VII -1290 от кв.374 по плана на Велинград цялото с площ от 300кв.м. /а по
скица от 329кв.м./, с административен адрес гр.Велинград, ул.“Иван Ушев“ №33,
като дарителите са запазили за себе си пожизнено вещното право на ползване
върху дарения първи етаж от жилищната сграда.
Страните
не спорят, а и от представените 2 бр. препис –извлечение от акт за смърт се
установява, че Л.И.С. е починала на
27.11.2010г., а съпруга й И.Т.С. е починал на 19.10.2015г. При което и от тогава е прекратено вещното им
право на ползване върху дарения на ищеца първи етаж от жилищната сграда
Не се
спори, а и от НА за дарение №
121/09.05.1978г. /л.4/ се установява с него И.Т.С., да е дарили на Н.И.С.,
следния свой собствен имот: ½ ид. част от ДВОРНО МЯСТО, съставляващо УПИ
VII -2422 от кв.374 по плана на Велинград, цялото с площ от 360кв.м., като му е
отстъпил правото на строеж върху същото дворно място на втори етаж от къщата,
която ще построят по одобрени архитектурен план, заедно със ½ идеални
части от избените помещения и ½ ид части от тавана, като дарителя ще
построи първия етаж.
Не се спори,
че към момента отстъпеното право на строеж за построяване на втори етаж на
къщата е реализирано, а и това се установява от представената скица УПИ VII -2422 от кв.374 по
плана на Велинград.
По делото
е представена и скица № 815/24.07.2017г. издадена от община Велинград. Видно от
нея за процесния поземлен имот е отредено УПИ VII -1290 от кв.374 по действащия плана на Велинград
одобрен 2014г., което е с площ от 343 кв.м., в което има построена сграда:
Жилищна сграда на 2 етажа със ЗП -94 кв.м. с идентификатор № 504.1290.1. В
скицата са посочени и собствениците на имота, притежаваните от тях идеални
части от него, както и документа им за собственост, а като такива са посочени 2
лица - ищеца и ответника.
Така въз
основа на описаните по- горе 2 бр. НА за дарение на имоти се установява, че ищеца В.Р.И. е станали
индивидуален собственик на целия на Първи етаж, със ЗП от 95 кв.м. от двуетажна
жилищна сграда – къща, застроена в УПИ VII -1290 от кв.374 по плана на
Велинград, заедно с ½ идеални части от общите части на сградата,
включително мазето и тавана, заедно ½ ид. част от ДВОРНО МЯСТО, в което
е построена сградата. От своя страна ответника, се установява да е съсобственик
на целия Втори етаж от същата двуетажна жилищна сграда – къща, застроена в УПИ
VII -1290 от кв.374 по плана на Велинград, заедно с ½ ид част от избените
помещения и ½ ид части от тавана, както и на ½ ид. част от ДВОРНО
МЯСТО, в което е построена сградата .
Тоест
установява се наличие на съсобственост между страните по отношение на дворното
място при квоти от по 1/2 ид части за ищеца и ответника, както по отношение на избени
помещения, находящи се в сутерена на къщата построена в това дворно място и
тавана на същата– при квоти от по ½ ид част за ищеца и ответника.
Разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при
предявено искане на един от съсобствениците да администрира взаимоотношенията
им по повод ползването на обекта на съсобствеността. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото
или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното
ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата
вещ. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на
съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност
за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г.
по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановеното по реда на чл. 290 от ГПК).
Ето
защо при иск с правно основание чл. 32,
ал. 2 от ЗС съдът следва да се ръководи от изискването ползването да отговаря
най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към
момента на решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до
имота и построените в него сгради, както и помещенията от общите части на
сградата с оглед обслужването и поддръжката им.
По делото
е прието основно и допълнителни заключения по СТЕ изготвени от в.л.Б.Г., с което
са направени два варианта на разпределяне ползването на дворното място от
съсобствениците му, един вариант за разпределяне на тавана и четири варианта за
разпределяне ползването на избените помещения. Ищците изразяват желание
разпределението на ползването на дворното място да се извърши по 2-ри вариант
на СТЕ, тъй като е най целесъобразен и функционален и предвижда минимално площ
за общо ползване е съобразен с правата на собственост и с фактическото
положение. А разпределянето на ползването на избените помещения да се извърши
по 2-ри вариант, осигуряващ в най-пълна степен разпределяне на ползването на
избите при равните права на страните. Ответника от своя страна също иска
разпределяне ползването на дворното място да се извърши по 2-ри вариант на СТЕ,
но иска ползването на избените помещения да е по 4-ти вариант.
По
отношение на дворното място: Видно от
1-ви вариант на СТЕ с него е предвидено разпределение на ползването на дворното
място при обща незастроена площ от 249кв.м и при отчитане собствеността на
сградите от основно и допълващо застрояване, по следния начин: за ищеца – площ
от 121,0 кв.м с осигурен достъп до жилищната сграда от улица /оцветено в червено/; за ответника
площ от 121,0 кв.м с осигурен достъп до втория етаж на жилищната сграда и улица по стълбищна клетка и изградена
външна стълба /оцветено в синьо/, при равни
права от по ½ ид. част в съсобственост на страните. Освен това е
предвиден за площ за общо ползване от 7,0 кв.м. Взето е предвид и
обстоятелството, че в дворното място е построена двуетажна жилищна сграда, на
която собственици на отделените етажи са различни лица, тоест да се касае за
етажна собственост. Единствено по това този първи вариант се различава от втория
вариант, който не предвижда обща площ за ползване.
Във втори
вариант при същите данни е направено разпределение на ползването на дворното
място при отчитане собствеността на сградите от основно и допълващо
застрояване, по следния начин: за ищеца – площ от 124,50 кв.м с осигурен достъп
до жилищната сграда от улица /оцветено в
червено/; за ответника площ от 124,50 кв.м с осигурен достъп до втория етаж на
жилищната сграда по изградена външна
стълба /оцветено в синьо/, при равни
права от по ½ ид. част в съсобственост на страните.
Съдът
намира, че начина на реално ползване на процесното дворно място следва да се
разпредели по 2-ри вариант, тъй като това е искането и на двете страни, а и той
отговаря на квотите на страните в съсобствеността, както и отчита местонахождението
на допълващо застрояване на неговия съсобственик. Освен това е отчетено и
обстоятелството, че до момента собственика на втория етаж използва достъп до
него изградената външна стълба.
По
отношение разпределянето на ползването на тавана,
съдът намира, че разпределянето им следва да стане по единствения вариант,
поради следното:В него е предвидено разпределение на ползването на тавана при
обща използваема застроена площ от 88,58кв.м и при отчитане квотите от по
½ ид. част в съсобствеността на сградата от основно и допълващо
застрояване, по следния начин: за ищеца – площ от 38,57 кв.м с осигурен достъп
от стълбищна клетка /оцветено в червено/; за ответника площ от 38,57 кв.м с
осигурен достъп от стълбищна клетка, както предвидена площ за общо ползване от
11,44 кв.м.
По
отношение разпределянето на ползването на избените
помещения, съдът намира, че разпределянето им следва да стане по 1-ви вариант,
поради следното: В него е отчетено, че страните са съсобственици на по ½
ид част от четирите избени помещения, намиращи се в сутерена. На всеки от
собствениците на самостоятелните два жилищни етажа е определено за индивидуално
ползване по две избени помещения. Отчетено стълбищната клетка да е обща част на
сградата етажна собственост. Отчетени са също съществуващите в момента варти за
достъп до избените помещения, както и това ищеца да има достъп до своите избени
помещения от вън. Този вариант е единствения възможен начин, предвид
изградените стени и възможностите за достъп, като за осигуряване на такъв е
предвидена и обща площ. Видно от този 1-ви
вариант за ищеца е отределено ползването на общо 25,18кв.м.- оцветено в
червена, а за ответника на 32,49 кв.м. – оцветено в синьо, при собственост на страните
от по ½ ид част, равняващи се на 37,03 кв.м. А за общо ползване е
определена площ от 16,32 кв. за осигуряване на достъп до разделените части от избените
помещения на ответника.
Другите
три варианта за разпределяне ползването на избените помещения, видно от основно
и допълнително заключение по СТЕ изискват отваряне на нови врати и зазиждане на
съществуващи такива или изграждане на стена. Това по своя характер представлява
преустройство на съществуващия избен етаж, което не следва да се прави в
производството по разпределяне реалното ползване. На следващо място по делото
липсват каквито и да било данни за това, дали преустройството от вида отваряне
на нови врати е конструктивно възможно.
Ето
защо и съдът намира, че иска по чл.32, ал.2 от СК следва да бъде уважен, като
се разпредели ползването на съсобствен недвижим имот - дворното място,
съставляващо УПИ VII-1290 в кв.374 по плана на гр.Велинград при граници и
съседи: от изток- улица, от юг- УПИ IХ-1289, запад - УПИ VI-1297, север УПИ
XVIII-1298, както и на общите части на сградата построена в него – таван и
избени помещения намиращи се в приземния етаж, между съсобствениците на
дворното място – ищците и ответниците, по Втори вариант на СТЕ. Разпределянето
на ползването на тавана на жилищната сграда построена в това дворно място, ще се
извърши по единствения вариант за него на СТЕ. А по отношение на ползването на
съсобствените между страните избени помещения, находящи се в сутерена на
жилищната сграда построена в това дворно място, разпределянето на ползването се
извърши по Първи вариант на СТЕ.
До колкото искът е такъв с предмет чл.32, ал.2 от СК, то
и по този иск не се присъждат разноски на страните, а направените от тях такива
остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на незастроената част от дворно място, съставляващо
УПИ VII-1290 в кв.374 по плана на гр.Велинград при граници и съседи: от изток-
улица, от юг- УПИ IХ-1289, запад - УПИ VI-1297, север УПИ XVIII-1298, което е със
застроена и незастроена площ от 343
кв.м., съобразно вариант ІІ /вариант втори/ на заключението на съдебно -
техническа експертиза, изготвена от в.л.Б.Г., представляващ неразделна част от
решението, както следва:
на В.Р.И., ЕГН ********** *** - разпределя ползването на площ,
равняваща се на 124,50 кв.м - незастроена, находяща се в югоизточната
част на имота и оцветена в „червено“ в скица, представляваща Втори вариант на заключението
на назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.48 от
делото);
на Н.И.С., ЕГН ********** *** -
разпределя ползването на площ, равняваща се на 124,50 кв.м - незастроена, находяща се в северозападната част на имота и
оцветена в „синьо“ в скица, представляваща Втори вариант на заключението на
назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.48 от
делото);
Скица, представляваща вариант ІІ на заключението на
назначената съдебно - техническа експертиза с вх.№ 860 от 16.02.2018г.,
изпълнена от в.л. Бурова (л.48 от делото), приподписана от състава на съда е
неразделна част от настоящото решение.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на тавана на двуетажната жилищна
сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ VII-1290 в кв.374 по плана
на гр.Велинград, съобразно заключението на съдебно - техническа експертиза,
изготвена от в.л.Б.Г., представляващ неразделна част от решението, както
следва:
на В.Р.И., ЕГН **********
*** - разпределя ползването на площ, равняваща се на 38,57 кв.м - незастроена, находяща се в североизточната
част на сградата и оцветена в „червено“ в скица на заключението на назначената
съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.52 от делото);
на Н.И.С., ЕГН **********
*** - разпределя ползването на площ, равняваща се на 38,57 кв.м - незастроена, находяща се в югозападната част на сградата и
оцветена в „синьо“ в скица на заключението на
назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.52 от
делото);
Общо на страните В.Р.И., ЕГН **********
и Н.И.С., ЕГН ********** *** - разпределя ползването на площ, равняваща
се на 11,44 кв.м - незастроена,
включваща стълбищна клекта и пространстно от 1,0м. пред нея, оцветена в „жълто“ в скица на заключението на назначената
съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.52 от делото);
Скица, представляваща заключението на назначената съдебно - техническа
експертиза с вх.№ 860 от 16.02.2018г.,
изпълнена от в.л. Г. (л. 52 от делото), приподписана от състава на съда е
неразделна част от настоящото решение.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на избените помещения от сутерена на
двуетажната жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо съставляващо
УПИ VII-1290 в кв.374 по плана на гр.Велинград при граници и съседи: от изток-
улица, от юг- УПИ IХ-1289, запад - УПИ VI-1297, север УПИ XVIII-1298, което е
със застроена и незастроена площ от 343
кв.м., съобразно вариант, съобразно Първи вариант на заключението на съдебно - техническа
експертиза, изготвена от в.л.Б.Г., представляващ неразделна част от решението,
както следва:
на В.Р.И., ЕГН ********** *** - разпределя
ползването на площ, равняваща се на 25,15 кв.м
- включваща две преходни изби с използваема площ от 20,40 кв.м. и 4,78
кв.м., находящи се в югоизточната част
на сградата с вход от вън и оцветена в
„червено“ в скица, представляваща Първи вариант на заключението на назначената
съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.50 от делото);
на Н.И.С., ЕГН **********
*** - разпределя ползването на площ, равняваща се на 32,49 кв.м - включваща две самостоятелни изби с
използваема площ от 19,63 кв.м. и 12,86 кв.м.,
находящи се в югозападната част на сградата с вход от стълбищна клетка оцветена
в „синьо“ в скица, представляваща Първи вариант на заключението на назначената
съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.50 от делото);
Общо на страните В.Р.И., ЕГН ********** и Н.И.С., ЕГН ********** *** - разпределя
ползването на площ, равняваща се на 16,39 кв.м
- незастроена, включваща стълбищна клекта и коридор от 5,25кв.м,
оцветена в „жълто“ в скица на заключението на назначената съдебно - техническа
експертиза, изготвена от в.л.Г. (л.50 от делото);
Скица, представляваща вариант първи на заключението на назначената
съдебно - техническа експертиза с вх.№ 860 от 16.02.2018г., изпълнена от в.л. Г.
(л. 50 от делото), приподписана от състава на съда е неразделна част от
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................