Решение по гр. дело №61/2016 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2018 г. (в сила от 22 януари 2019 г.)
Съдия: Ивайло Генов Йорданов
Дело: 20161890100061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 84

Гр. Сливница, 20.11.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, VІ състав, в публично съдебно  заседание на дванадесети юни, през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

Районен съдия: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 61 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1  от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на С.М.М., ЕГН ********** и В.К.Т., ЕГН **********, чрез адв. П. А. ***.

Претендира се с исковата молба да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ПИ с площ от около 786 кв.м., в землището на с. Калотина, местн. „Негован дол”, при граници: ливада, улица, имот на Йордан Моцев и улица, идентичен с имот № 003412 по КВС, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. и РЗП от 60 кв.м. на основание наследство и давностно владение.

Твърди се в исковата молба, че по наследство от Кирил Марков, който е бил съпруг на първата и баща на втората, последните са придобили гореописания недвижим имот. Ищците твърди, че имотът пъвоначално е бил ползван от праводателя на техния наследодател, а впосведствие и от техния наследодател, който се снабдил с констативен нотариален акт № 192, том І, н.д. № 390 / 1982 г. В имота е имало стара жилищна постройка, върху която през 60 – те години на миналия век Кирил Марков е изградил двуетажна жилищна сграда и е заменил леката ограда с каменни зидове, съществуващи и към настоящия момент. Отразено е, че имотът никога не е влизал в ТКЗС, тъй като към момента на образуването на стопанството е бил жилищен и собствеността върху него се е запазила в реални граници. Имотът е ограден, ползван е като жилищен и никога не е имал статут на земеделска земя, поради което ищците не са го заявявали за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците посочват, че  наскоро установил, че имотът попада в КВС като земеделска земя и е записан като собственост на община Драгоман като земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Считат, че имотът неправилно е записан като собствен на общината и единствени титуляри на правото на собственост са те, тъй като имотът никога не е имал земеделски характер и винаги е бил ползван за жилищни нужди. Това поражда правния интерес от предявяване на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Драгоман, че е ищците са собственици на процесния имот.

Представят писмени доказателства под опис. Правят доказателствени искания.

Ответникът Община Драгоман, в срока по чл. 131 от ГПК, е представил отговор, с който признава предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено по делото, че ищците са законни наследници на Кирил Тодоров Марков – починал на 03.01.2000г.

По делото е представен нотариален акт № 192, том І, дело № 390/1982г. с който наследодателя на ищците е бил признат за собственик на дворно място с площ от 300 кв. метра, в местността „Негован дол“, землището на село Калотина, заедно с построената в мястото жилищна сграда. В цитирания нотариален акт са посочени съседите на същото.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предоставянето на търсената от ищеца собственическа защита е обусловена от установяването на факта, че същият притежава право на собственост върху посочения недвижим имот, като правото му е било оспорено от ответника предвид доказателствата по делото, че последния е записал имота като земеделска земя по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана от Общината. Този извод дава основание да се приеме, че така предявеният иск е процесуално допустим.

С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира същия за основателен по следните съображения.

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на факта, от който произтича правото му на собственост и насрещно доказване относно наведените от ответниците възражения. Доколкото същите не противопоставят възражения по предявения иск, то за ищеца не е налице необходимостта от насрещно доказване.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива, чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин е доказано, че наследодателят на ищците, а след неговата смърт и самите ищци, като негови наследници, са владяли процесния имот в границите в които същия се претендира, добросъвестно, непрекъснато и безспорно в продължение на десетилетия и до настоящия момент. Този извод решаващият състав извежда от събраните по делото и неоспорени от страните гласни и писмени доказателства. Установено е също така и обстоятелството, че имотът не е бил внасян в ТКЗС, а също и не е имал земеделски статут от 1945г. насам.

Имота е индивидуализиран по площ и граници, които по безспорен начин дават основание да се приеме, че именно наследодателят на ищеца е бил негов собственик към 1982г., когато е бил признат за негов собственик на основание давностно владение с представения по – горе нотариален акт.

С оглед направеното от ответника признание на иска, предвид разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага повече мотиви в подкрепа основателността на исковата претенция.

Изложеното води до решаващия извод, че исковата претенция е доказана от страна на ищеца, поради което предявеният иск, следва да бъде уважен.

Воден от горното, съдът    

 

                                                    Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА ДРАГОМАН, че С.М.М., ЕГН ********** и В.К.Т., ЕГН **********, са собственици на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО с площ от 786 кв.м., находящ се в землището на с. Калотина, местност „Негован дол”, при граници: ливада, улица, имот на Йордан Моцев и улица, идентичен с имот № 003412 по КВС, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. и РЗП от 60 кв.м., записан на Община Драгоман, като земя по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: