Определение по дело №1431/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2657
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 12 ноември 2019 г.)
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20197050701431
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……….гр. Варна, ………….2019 година

Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в  закрито съдебно заседание на  двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                    

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева  административно дело № 1431/2019г. по описа на XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Д.М.Д. вх.№ 8367/27.05.2019г. срещу Решение от 17.05.2019г. на и.д. Директор на дирекция „Бюро по труда“ гр.Варна, с което е прекратена регистрацията му като безработен  по собствено желание-  чл. 20 ал.3 т.2 от ЗНЗ.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като ответната страна не му е съдействала активно в търсенето и намиране на работа. Иска отмяна на оспорения административен акт.

Ответната страна – директора на дирекция "Бюро по труда“  гр.Варна оспорва жалбата като недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като самия жалбоподател е поискал да му се прекрати регистрацията.

По молба на жалбоподателя на осн. чл.85 ГПК вр. чл.144 АПК му е назначен служебен защитник.

Видно от съдържанието на оспореното Решение от 17.05.2019г. на директор на дирекция „Бюро по труда“ гр.Варна, е прекратена регистрацията на Д.М.Д. като безработно лице, извършена 14.05.2019г. с рег.№ 10112592. Решението за прекратяване е мотивирано с посоченото от директора обстоятелство, че Д.М.Д. е пожелал  да му бъде прекратена регистрацията, тъй като самоинициативно е подал заявление за това на 15.05.2019г.

Видно от представеното по делото заявление, действително жалбоподателя е посочил, че желае да му се прекрати регистрацията в „Бюро по труда“ Варна, защото ответната страна не му съдейства.

По делото е налична медицинска документация /л.28,29/, според която жалбоподателят страда от параноидна шизофрения. С цел проверка дееспособността на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението - 15.05.2019г., за промяна в обстоятелствата – прекратяване на регистрацията в „БТ“Варна в с.з. от 01.10.2019г. е изслушан лично самия жалбоподател, който заявява, че напълно осъзнава извършените си действия, а именно че подавайки заявление на 15.05.2019г., ще му бъде прекратена регистрацията му в „БТ“Варна по негово желание. Поддържа, че мотив да поиска дерегистрация, е липсата на съдействие от страна на ответника за намиране на подходяща работа. За пълното съзнание на жалбоподателя към датата на депозиране на заявлението за дерегистрация - 15.05.2019г., свидетелстват ответника и служебния защитник на жалбоподателя, които заявяват, че жалбоподателят разбира свойството и значението на извършеното действие.  След анализ на посочените обстоятелства и най-вече след прекия разпит на жалбоподателя, съдът не намери за необходимо да назначи съдебно-психиатрична експертиза на разноски на съда, която да установи дали жалбоподателят е осъзнавал действията си на 15.05.19г. В този смисъл съдът приема, че Д. е бил наясно, че с подаване на заявление за прекратяване на регистрацията в „БТ“Варна, същият ще бъде дерегистриран.

Въз основа на изложеното, жалбата на Д.М.Д. срещу решение от 17.05.2019г. на директора на ДБТ-гp.Варна се явява недопустима, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, поради липса на правен интерес от настоящото оспорване. Жалбоподателят е съзнавал, че подавайки заявление за дерегистрация считано от 15.05.19г., ще бъде дерегистриран.

Обжалваният административен акт е издаден на основание чл.20 ал.З т.2 от ЗНЗ съобразно изрично заявеното желание на жалбоподателя Д. да прекрати регистрацията си № 10112592/14.05.2019г. като безработно търсещо работа лице. С оглед на изложеното за Д. не е налице правен интерес от обжалване на решение от 17.05.2019г. на директора на ДБТ-гp.Варна. Право на обжалване имат субектите, които имат правен интерес да искат отмяна на административния акт и са пряко засегнати от него, тъй като той застрашава права или законни интереси. Засегнати са онези лица, в чиято правна сфера са настъпили неблагоприятни правни последици. В конкретния случай оспорваният акт е в полза на жалбоподателя и същият създава благоприятни правни последици за него, тъй като е постановен по негово изрично искане, т. е. налице са предпоставките на чл. 159, ал. 1 т. 4 АПК. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за правото на жалба.

По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата на Д.М.Д. *** е подадена против акт, който не подлежи на съдебен контрол и е недопустима. Определението за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, подадената от Д. жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело да бъде прекратено.

 

С оглед изложеното АС Варна ,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от 01.10.2019г.  за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.М.Д. *** срещу решение от 17.05.2019г. на директора на ДБТ-гp.Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1431/2019г. по описа на АС Варна.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                   СЪДИЯ:…………….