Р
Е Ш Е Н И Е
№274
гр.
Бургас, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Диляна Йорданова
при
секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1233 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от Р. Н.Б. ***, съдебен
адрес ***, чрез адв. Мирослав Ангелов от БАК, с
която е предявен иск за осъждане на
ответника Ж.Ж.Ж., с постоянен адрес ***, съдебен адрес ***, да заплати на ищцата сумата от 26 450 евро, представляваща част от
платена в периода 01.10.2012г.-05.12.2017г. сума за погасяване на солидарното
им задължение, произтичащо от договор за банков кредит №****/03.12.2007г.,
сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, надхвърляща припадащата се на ищцата
½ ид.част от това задължение, ведно със
законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба 07.08.2018г. до окончателното плащане. Ищцата твърди, че на
03.12.2007г. между „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството на кредитодател
от една страна и нея и ответника като кредитополучатели и солидарни длъжници, е
сключен договор за банков кредит №**** от 03.12.2007г., по силата на който им е
предоставен кредит в размер на 54000 евро за закупуването на недвижим имот.
Посочва, че договорът за кредит е в изпълнение на програма на банката за
кредитиране на нейни служители, като към момента на сключването му ищцата е
била служител на ПИБ АД, като поради това е ползвала преференциални условия.,
както и, че заедно с ответника са били в граждански брак към датата на
подписване на договора. Изнася данни, че за обезпечение на кредита в полза на
банката е учредена договорна ипотека върху собствения на майката на ищцата
недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Бургас, с адрес ул. Г. С. Р.№*.
Поддържа, че сумата по кредита е използвана от нея и бившия й съпруг за задоволяване
нуждите на семейството като са закупили по време на брака апартамент№*, на * жилищен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. Д. №*. Според твърденията в
исковата молба отношенията между страните са се влошили, като са се разделили
окончателно през месец октомври 2012 година, след което бракът им е прекратен с
развод по взаимно съгласие с влязло в сила на същата дата решение №435 от
19.03.2013г. на БРС по гр.д.№447/2013г. Ищцата посочва, че след развода
придобитото по време на брака жилище от страните е допуснато до делба, при
равни квоти между тях, с влязло в сила решение по гр.д.№7837/2014г. на БРС,
впоследствие ищцата е придобила собствената на ответника ½ ид.ч. от имота след изнасянето му на публична продан с
влязло в сила решение по извършване на делбата срещу сумата от 50000 лева,
заплатена от нея на 04.08.2016г. по сметка на ЧСИ Станимира Николова с район на
действие БОС. Ищцата основава активната си материална легитимация на
обстоятелството, че от начало на кредита погасителните вноски са изплащани
предимно от нея и в периода от настъпилата фактическа раздяла през м. октомври
2012г. до пълното предсрочно погасяване на кредита вноските по него, направени
от ответника са в размер на по-малко от 10 процента от платеното от нея.
Посочва, че общият размер на погасените от кредитополучателите по договора за
банков кредит суми в периода 21.12.2007г.-05.12.2017г. възлизат както следва:
от ответника 6650,28 евро и от ищцата 79 734,60 евро. С оглед на това
ищцата счита, че е надплатила над дела си от ½ ид.ч.
от общия дълг сумата от 26 450 евро, която моли ответникът да бъде осъден
да й заплати в настоящото производство. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който
изразява становище за нередовност на исковата молба, като счита, че ищцата
следва да уточни на какво основание е настъпила солидарната отговорност между
страните-по силата на договора за кредит или по силата на закона, доколкото с
кредита е закупено жилище по време на брака. Не оспорва, че страните са бивши
съпрузи, като бракът им е прекратен с решение за развод, влязло в законна сила
на 19.03.2013г., както и, че по време на брака са закупили от „Вихаус“ ООД на 14.12.2009г. с нотариален акт№*по нотариално
дело №*/2009г. описания в исковата молба апартамент. Възразява, че е придобил
качеството солидарен длъжник въз основа на договора за кредит, сключен с ПИБ АД.
Оспорва, че усвоената и предоставена в кредит сума е разходвана за семейни
нужди по реда на чл.32, ал.2 от СК, като счита, че няма връзка между
преведената по лична сметка на ищцата сума по договора за кредит и плащанията
на цената за закупения имот. На следващо място сочи, че предварителният договор
за покупко-продажба на апартамента е
подписан два месеца след получаването на кредита от ищцата, като липсва негов
подпис. Твърди, че извършените плащания в брой по предварителния договор не са с
произход средствата от кредита, като
оспорва достоверността на датата му, авторството и подписа на вписванията по
договора за получаване на суми от продавача. В тази връзка се позовава на противоречия
между цената на сделката в предварителния договор и в нотариалния акт, както и
на официалната удостоверителна сила на нотариалния акт, в който е отразено, че
цената е платена от ответника. Оспорва изложените твърдения в исковата молба,
че в периода 01.10.2012г.-05.12.2017г. погасителните вноски са правени единствено от ищцата, като до
датата на прекратяване на брака според ответника следва да се презумира, че са правени с общи средства. Възразява, че е
налице сила на присъдено нещо, формирана за част от периода на исковата
претенция 19.03.2013г.-02.04.2015г., по отношение на който има отхвърлителен диспозитив с решение на БОС по
в.гр.д.№204/2016г. Посочва, че е извършил погасявания на общо 24 вноски по
кредита, които е направил до декември 2014г., като е превеждал сумите по сметка
на ищцата. Навежда доводи, че не e давал
съгласие за предсрочното погасяване на кредита от ищцата, както и за
увеличаване на размера на дълга поради предсрочно погасяване с наказателни
лихви. С оглед на това навежда доводи, че на осн. чл.
127, ал.3 от ЗЗД не следва да дължи увеличения размер на дълга вследствие на
предсрочното погасяване.
Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за
нередовност на исковата молба. В исковата молба са изложени обстоятелствата от
ищцата, на които се основат спорните права. Съдържат се твърдения, че страните
са сключили договора за кредит по време на брака за задоволяване на нуждите на
семейството и, че едновременно са подписали договора за кредит в качеството на
кредитополучатели, като тези твърдения са достатъчни за съда, за да се приеме,
че исковата молба е редовна. Въпрос
по същество по делото е установяването на вида на солидарната
отговорност, според основанията за нейното възникване, чието изясняване е по
основателността на претенцията и вменен в служебно задължение на съда, който
следва да определи
спецификата на конкретните облигационни отношения и действителното съдържание на постигнатото
общо съгласие, тълкувайки договора съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД /в този смисъл решение № 213/6.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на ВКС, ІV г.о./ Неоснователно е и второто възражение на ответника по
допустимостта на производството за наличието на сила на присъдено по отношение
на част от исковата претенция за периода 19.03.2013г.-02.04.2015г. В предмета
на спора от ищцата са въведени нови обстоятелства-последващо погасяване на
дълга към банката, надхвърлящо идеалната й част, които не са обхванати от обективните
предели на силата на присъдено нещо на решението по в.гр.д.№204/2016г. на БОС. Мотивите,
послужили за частично отхвърляне на съединената претенция по сметки от ищцата
по чл.127, ал.2 от ЗЗД във втората фаза на делбеното производство от въззивния съд са, че платилият солидарен длъжник няма
обратно вземане, тъй като не е изпълнил повече от своята част от дела. По
изложените съображения и след като се касае за новонастъпили
факти след приключване на съдебното дирене по в.гр.д.№204/2016г. на БОС не е
налице основание за частично прекратяване на производството за периода
19.03.2013г.-02.04.2015г. на основание чл. 299, ал.1 от ГПК.
Окръжният съд, като взе
предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.127, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 СК.
С договор №**** от
03.12.2007г. Първа инвестиционна банка АД е предоставила на кредитополучателите
Р.Н.Б. и Ж.Ж.Ж. сумата от 54 000 евро кредит за
закупуването на недвижим имот. По делото липсва спор между страните, че са били
в граждански брак в периода от
28.08.2005г. до 19.03.2013г.,
когато бракът им е прекратен с влязло в сила на същата дата решение за развод по гр.д.№447 по описа на
БРС за 2013 година. В приетия по настоящото производство отговор на искова
молба на ответника по брако-разводното
дело се съдържат извънсъдебни признания, че фактическата раздяла между
съпрузите е настъпила през месец октомври 2012 година, което обстоятелство не
се оспорва от ищцата.
Безспорно се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че ищцата е ползвала
преференции като служител на ПИБ АД, както и, че задължението за кредит е поето
от двамата съпрузи по време на брака им и използвано за закупуването на семейно
жилище. Ответникът е подписал договора за кредит като кредитополучател заедно с
ищцата. Съгласно чл. 20 от договора кредитополучателите са се задължили да
осигуряват своевременно средства по разплащателната си сметка за извършване на
погашенията по кредита съгласно погасителния план – приложение №1. По делото са
представени погасителен план-приложение №1, както и 3 броя последващи анекси,
подписани от банката и двамата съпрузи за намаляване на годишната договорна
лихва.
Когато две лица получат общо
парична сума в кредит, без разграничение каква част от дълга е поело всяко едно
от тях и независимо от това на кого от двамата кредитополучатели сумата е била
предадена от банката, те отговарят солидарно и кредиторът може да претендира
пълният размер на предоставената сума от всеки един от длъжниците. Неоснователни са доводите на
процесуалния представител в писмената защита, че обстоятелството, че страните
са кредитополучатели не води до извода за солидарната им отговорност при липса
на изрична договорна клауза за солидарност. В този смисъл е съдебната
практиката на касационната инстанция, застъпена в решение №584 от 17.07.2008г.
на ВКС по т.д.№227/2008г. на ТК, според която за възникване
на договорно солидарно задължение не е необходимо това да се
формулира в специална клауза в договора. Достатъчно е смисълът на поетите
задължения да води до извода,
че няколко длъжници дължат една и съща престация
на един кредитор
и той може да иска изпълнението
й от всеки от тях заедно
или поотделно.
Независимо от горното солидарността е
възникнала по силата на самия закон – чл.25, ал.2 от СК /отм/, аналогична на чл. 32, ал. 2 СК. Видно от чл.4 на сключения договор за кредит, неговото предназначение е за закупуването
на недвижим имот. Кредитът е обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Бургас, с адрес ул. „Г. С. Р.“ №*– собственост на майката на ищцата с
нотариален акт №*по нотариално дело №*от 2007г. на нотариус с рег.№491. Нотариалният
акт е подписан от ищцата и от ответника в качеството им на кредитополучатели. Съгласно
приложения отчет по сметката на ищцата от 18.01.2018г. и преводно нареждане от
21.12.2007г., находящи се на стр. 26 и 27 по делото, на 21.12.2007г. сметката й е била
заверена от ПИБ АД с разрешения кредит от 54 000 евро. Р.Б. е превела на Ж.
Б. на същата дата част от сумата в размер на
25 000 евро с основание за плащане „прехвърляне на средства“.
На
19.02.2008г. е сключен предварителен договор между ВИХАУС ООД и ищцата по време
на брака й с ответника за строителство и покупко-продажба на апартамент №*, с площ от 82,22 кв.м.
на ** жилищен етаж в жилищна сграда в гр. Бургас, ул. „Д.“ №*, при продажна
цена 60 000 евро, изцяло заплатена на
продавача в посочения размер съгласно представените разписки. Окончателният
договор е оформен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*по
нотариално дело №*от 2009г. на нотариус с рег. №255, като в него е отразена
цена в размер на 50 000 лева.
Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите С. К., Е. Б., Ж.Ж. и Д.С., от чийто показания категорично и безпротиворечиво се установява, че кредитът е изтеглен от
бившите съпрузи за закупуването на семейното жилище на ул. Д., така както
ищцата посочва в исковата молба. Свидетелката К.посочва, че когато страните са
се разделили ищцата се преместила при
майка си, а ответникът останал да живее в апартамента. Свидетелства, че Р.Б. е
заплащала абсолютно цялата сума по кредита от заплатата си. В показанията си
свидетелят Ж.-баща на ответника поддържа, че цялата сума от кредита е вложена в
закупуването на жилището. От сина си знае, че
е давал пари за кредита на ищцата по 380 лева, но само веднъж е
присъствал лично на предаване на такава сума от сина си след фактическата
раздяла. Свидетелката Б., която е майка
на ищцата, обяснява, че още през 2010г. двамата съпрузи са си развалили
отношенията. Ответникът отказал категорично да плаща кредита и дъщеря й
погасявала сама вноските по кредита. Според свидетелката ищцата дори нямала
пари за храна, защото от банката директно й удържали от заплатата. Посочва, че
ответникът е платил само една или две кредитни вноски и то в началото.
Свидетелят С. заявява, че на няколко пъти, три или четири, Ж. Ж. е давал сумата
от 385 лева на бившата си съпруга за погасяването на кредита в негово
присъствие. Последният път това се е случило преди година и половина или две
години. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които
не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
По делото е представено влязло в сила на 12.03.2015г. решение по
гр.д.№7837/2014г. на БРС, с което съсобственият между бившите съпрузи апартамент, закупен по
време на брака и придобит в режим на СИО, е допуснат до делба при равни квоти.
С влязло в цялост на 15.04.2016г. решение във втората фаза на делбата
посоченият имот е изнесен на публична продан и е отхвърлена претенцията по
сметки, предявена от ищцата спрямо ответника за надплатената част от нея по
договора за кредит за периода 19.03.2013г.-20.04.2015г. , като преждевременно
заявена. Впоследствие имотът е бил възложен на ищцата с постановление за
възлагане от ЧСИ Станимира Николова на 08.12.2016г. за сумата от 100 000
лева.
На 28.11.2017г. ищцата е сключила нов договор за кредит с ПИБ АД в размер
на 42 000 евро за рефинансиране на процесния
договор за кредит и текущи нужди.
Размерът на общо платените суми по договора за кредит от 03.12.2007г за процесния период 01.10.2012г. до 05.12.2017г. възлиза на
64 928,81 евро съгласно изслушаното по делото заключение на вещото лице по
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза на стр. 255 и 256 по делото.
Платени от ищцата на кредитодателя за същия
период са 58 670,67 евро, а от ответника 6259,14 евро, като вещото
лице е съобразило приложените вноски бележки за извършените частични погашения
от ответника по делбеното производство. Съгласно заключението на вещото лице,
неоспорено от страните, което съдът цени като обстойно обосновано, надплатени
от ищцата над припадащата й се ½ идеална част от общия дълг са 26 205,77
евро.
В изпълнение на възложената й доказателствена тежест
ищцата установява сключването на договор за кредит по време на брака с
ответника, както и твърденията си за изпълнението на задълженията си по
договора, надхвърлящи нейната идеална част от общото задължение. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от СК /обнародван
бр. 41/1985г. , отм./, който е действал към момента на сключване на договора за
кредит, за задължения, които един или двамата съпрузи са поели за задоволяване
на нуждите на семейството, те отговарят солидарно. След октомври месец 2010 година, когато е настъпила
фактическата
раздяла помежду им двамата съпрузи
продължават да са длъжници
на банката за цялото вземане
до погасяване на дълга при условията на солидарност, като предвид липсата на
общо домакинство презумпцията за съвместен принос при погасяване на
задълженията следва да се счита оборена /в този смисъл решение
№ 143 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2693/2014
г. на ТК/.
Доколкото
не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва
да се понесе
от тях по
равно. Ответникът,
въпреки указаната му тежест с доклада на делто, не е оборил въведената в разпоредбата на
чл.
127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните
отношения между солидарните длъжници. Щом като солидарните длъжници са съпрузи
и сумата е разходвана за задоволяване на
нуждите на семейството, в тежест на оспорващия съпруг е да проведе обратно
доказване, с което да обори презумпцията, като докаже, че твърдените разходи не
са извършени или че с тях не е удовлетворената семейна нужда. Не се установи по
делото ответникът да се е облагодетелствал от заема в по-малка степен от ищцата, нито тя да е изразходвала кредита за лични нужди. Предвид това без значение е
обстоятелството, че в предварителния договор е посочена по-висока продажна цена
отколкото в нотариалния акт. Освен това доведеният от ответника свидетел Ж.Ж. –негов баща, потвърждава, че цялата сума от кредита е
била вложена в закупуването на жилището и парите от кредита дори не са
стигнали. Наложило се е родителите на страните да им предоставят допълнително
пари, извън кредита, за да могат да закупят жилището.
От ангажираните по делото
гласни доказателства от ответната страна съдът приема за категорично
установено, че ответникът е предавал на ищцата след настъпилата между тях
фактическа раздяла на три пъти сумата от 385 лева в брой за погасяване на
общите им задължения по процесния договор за кредит,
за което не са оформяни документи. Касае се за неформален договор за поръчка,
който е на стойност под 5000 лева, поради което за установяването на този
договор, както и на факта относно предаване на суми по него свидетелските
показания са допустими. По изложените съображения възражението на ответника за
погасяване на задълженията му по договора за кредит са частично основателни до
размера на 1155 лева, с равностойност от 592,30 евро.
При горните мотиви предявеният иск е доказан до размера от 25 613,47 евро,
изчислен от съда след приспадане от сумата 26 205,77 евро, която е
надплатена за периода 01.10.2012г. -05.12.2017г от ищцата, съгласно
допълнителното заключение на вещото лице на стр. 256 по делото, на сумата от 592,30 евро, за която са налице доказателства за плащане от ответника.
За горницата над посочения размер до предявеният размер искът е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съразмерно на уважената част от
иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 5732,07 лева, в това число във
връзка с обезпечението на иска. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид
материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, по което
от ответната страна са направени множество възражения по допустимостта и
основателността на иска.
Ответникът също има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, като такива му се следват до размера от 67,74 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, да заплати на Р. Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, сумата от 25 613,47 евро /двадесет и пет хиляди шестстотин и
тринадесет евро и четиридесет и седем
евроцента/, представляваща надплатена от ищцата в периода 01.10.2012г.-05.12.2017г.
част за погасяване на солидарното задължение на страните, произтичащо от
договор за банков кредит №****/03.12.2007г., сключен с „Първа инвестиционна
банка“ АД, надхвърляща припадащата й се ½ идеална част, ведно със
законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба 07.08.2018г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.
Н.Б. срещу Ж.Ж.Ж. иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата надплатена от нея част от общия им дълг в периода
01.10.2012г.-05.12.2017г. за погасяване на солидарното им задължение,
произтичащо от договор за банков кредит № ***/03.12.2007г., сключен с „Първа
инвестиционна банка“ АД, надхвърляща припадащата й се ½ идеална част, за
горницата над уважения до предявения размер от 26 450 евро.
ОСЪЖДА Ж.Ж.Ж., ЕГН **********
да заплати на Р. Н.Б., ЕГН **********
сумата от 5732,07 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р. Н.Б., ЕГН **********, да заплати на Ж.Ж.Ж.,
ЕГН **********, сумата от 67,74 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: