Присъда по дело №2044/2021 на Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 25/10.06.2021 г. по НОХД № 2044/2021 г. по описа на Районен
съд – Бургас, LI наказателен състав.
Производството по делото е образувано по повод на обвинителен акт на Районна
прокуратура - Бургас срещу подсъдимия Д. С. Б., ЕГН **********, срещу който е
повдигнато обвинение за това, че на 04.09.2020 г., от комплекс „П“, находящ се в местността
„Буджака“, гр. Созопол, отнел чужди движими вещи - един брой моторен трион марка и
модел „Щил MS 170“ на стойност 313,50 лв., и един брой моторна косачка за трева марка и
модел „RМ 253.0“ на стойност 637,06 лв., всичко на обща стойност 950,56 лв., собственост
на „П“ ЕООД, ЕИК ..., от владението на управителя ТК, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Предлага на
подсъдимия да се наложи наказание пробация за срок от шест месеца при задължителните
пробационни мерки.
Защитникът на подсъдимия пледира, че деянието не е съставомерно, тъй като
липсвал субективният елемент на престъплението.
Подсъдимият моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д. С. Б. е роден на 26.08.1960 г., в с. Факия, общ. Средец, със средно
образование, безработен, женен, неосъждан /реабилитиран/, с адрес: гр. Созопол, ул.
„Одеса“ ..., ЕГН **********.
Пострадалата Теодора Костадинова била собственик и управител на „П Кеър“ ЕООД,
което дружество притежавало комплекс „П“, находящ се в гр. Созопол, местност „Буджака“,
ул. „Виа Понтика“ № 66.
На 01.06.2020 г. в комплекса като градинар започнал работа подсъдимия Д.Б., а на
01.09.2020 г. бил освободен от заеманата длъжност. Няколко дни по-късно, тъй като не му
достигали пари, подсъдимият Б. решил да открадне нещо от комплекса. В изпълнение на
замисленото, на 04.09.2020 г., рано сутринта, подсъдимият Б. отишъл до комплекс „П“,
откъдето взел един брой моторен трион марка и модел „Щил MS 170“ на стойност 313,50 лв.
и един брой моторна косачка за трева марка и модел „RM 253.0“ на стойност 637,06 лв.,
собственост на „П“ ЕООД. След това подс. Б. напуснал мястото и малко по-късно продал
отнетите вещи на непознати за него лица.
Съгласно изготвената оценъчна експертиза общата стойност на отнетите вещи към
датата на извършване на деянието е 950,56 лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. До категоричен извод за
реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, водят свидетелските
показания на свидетелите - ТК и Никола Георгиев Дачев. Показанията им са логични,
последователни и непротиворечиви, като същите се подкрепят и от направеното в хода на
съдебното следствие самопризнание от подсъдимия.
1

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от писмените
доказателства и доказателствени средства – фактури, справка от търговския регистър,
справка от НОИ, справка за съдимост, протокол за оглед на веществени доказателства, както
и от техническата и оценъчна експертиза.
Посочените доказателства допринасят за категорично установяване на гореописаната
фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Д. С. Б. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 194, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата,
посредством активни действия - взел е чуждите вещи и се е отдалечил от мястото на
престъплението. По този начин е прекъснал владението на управителя на търговското
дружество ТК по отношение на описаните по-горе вещи, и е установил свое владение върху
същите. Няма спор, че процесните вещи са движими по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС,
както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били "чужди" за подсъдимия,
доколкото той не е бил носител на правото на собственост върху тях. Собственикът на
вещите не е давал съгласие на подсъдимия да ги взима и да се разпорежда с тях.
Конкретното деяние не носи признаците на "маловажност" по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. С
оглед на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца, карат настоящия състав да
приеме, че не се касае за "маловажен" случай на кражба.
Престъпното деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина - пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Същият е искал настъпването на вредните последици,
предвиждайки и съзнавайки общественоопасния характер на деянието си. Съзнавал е, че
извършва кражба - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си
прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и установява своя трайна такава,
както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. Дори и да се приеме защитната
теза, че не е получил съответното заплащане от работодателя, то поведението на
подсъдимия не може да намери своето оправдание в извършване на престъпление и в
частност кражба /в този смисъл е Решение № 603 от 20.10.1999 г. на ВКС по н. д. № 546/99
г., II н. о./. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещите и
установяването на своя фактическа власт върху тях. Налице е и намерението
противозаконно да се присвоят вещите - да се разпореди фактически или юридически с тях,
като със свои. Намерението за противозаконно присвояване на вещите е налице, защото е
породено от желанието на подсъдимия неправомерно да се облагодетелства от тях, като това
се доказва от последващата продажба на отнетото (Решение № 18 от 11.02.1998 г. на ВКС по
н. д. № 398/97 г., I н. о.).
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Д. С. Б. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението в настоящото
2

производство.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, за което подсъдимият бе признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до 8 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-лекото
предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко, поради
което при определяне на наказанието приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. "Б" НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете
обстоятелството, че стойността на отнетото, макар и да не е с ниска стойност, все пак не е и
на значителна такава, както и че към датата на извършване на престъплението същият е бил
с чисто съдебно минало /реабилитиран е/. На следващо място съдът отчита и направеното
признание в хода на съдебното следствие, че е отнел вещите и след това ги е продал, като
това било продиктувано от нуждата от средства за лечение на неговата внучка в гр. Варна.
Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Предвид горното и доколкото за предвиденото наказание лишаване от свобода
законът не сочи специален минимум, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, наказанието
лишаване от свобода следва да бъде заменено с наказание пробация при следните
пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от 1 /една/
година, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 /два/
пъти седмично; "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1
/една/ година; и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 100 /сто/ часа за
срок от 1 /една/ година.
Съдът намира, че това наказание е справедливо и съразмерно с тежестта и
обществената опасност на извършеното от подсъдимия престъпление и неговата личност и е
съобразено с целите по чл. 36 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху същия
предупредително, без да му отнема възможността да си намери работа, от която да се
издържа и по този начин да бъде пълноценен член на обществото. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в негова тежест бяха
възложени и разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 109.80
лв., които следва да се заплатят по сметка на ОД МВР - Бургас.
По веществените доказателства:
Вещественото доказателство по делото – 1 бр. CD диск /л. 23 от ДП/, следва да остане
приложено по делото и да бъде унищожено след изтичане на сроковете за съхранение по
реда на ПАС.
3

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се уведомят страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	25
Дата:	15 юни 2021 г. (в сила от 26 юни 2021 г.)
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20212120202044
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 април 2021 г.

Присъда по дело №2044/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите