Определение по адм. дело №820/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С. К.-В., с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адвокат А. Г. К. – пълномощник претендира да се обяви за нищожно Разрешение за строеж №130 от 08.06.2022г. на Главния архитект на [община], с което е разрешено да се извърши строително-монтажни дейности съгласно одобрените инвестиционни проекти на 08.06.2022 г. от Главния архитект на О. А. за обект Преустройство и пристройка на съществуваща сграда – оръжеен магазин и оръжейна работилница в УПИ I – 126, магазин /ПИ с ИД №99087.18.126/ в землището на [населено място], [жк], [област].

Във връзка с допустимостта на жалбата съдът изследва обстоятелството, дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспори процесния административен акт или не. Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК.

Съдът като обсъди доказателствата по делото, във връзка със становищата и възраженията на страните, приема следното :

Оспорено е Разрешение за строеж №130 от 08.06.2022г. на Главния архитект на [община], с което е разрешено да се извърши строително-монтажни дейности съгласно одобрените инвестиционни проекти на 08.06.2022 г. от Главния архитект на О. А. за обект Преустройство и пристройка на съществуваща сграда – оръжеен магазин и оръжейна работилница в УПИ I – 126, магазин /ПИ с ИД №99087.18.126/ в землището на [населено място], [жк], [област].

Съгласно чл.149, ал.2 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по издаване на разрешение за строеж са: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в [жк], ал.1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2; 3. в случаите по чл.185, ал.1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл.185, ал.2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Жалбоподателката се легитимира чрез Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.2003 г. на Н. С. К., Нотариус с район на действие Районен съд гр.Асеновград като собственик на недвижимим имот – нива с площ от 3.800 /три декара и осемстотин кв.метра/, съставляваща [имот номер] по плана на землището на [жк], Асеновград при съседи : [имот номер], [имот номер], [имот номер], [имот номер], [имот номер], [имот номер], [имот номер], [имот номер], [имот номер].

Установява се безспорно, че жалбоподателката притежава съседен имот на този, за който е издадено процесното разрешително за строеж, като не е доказано и не се претендира същата да е съсобственик в УПИ УПИ I – 126, магазин /ПИ с ИД №99087.18.126/ в землището на [населено място], [жк], [област].

От обсъденото дотук се налага извод, че жалбоподателката не попада в кръга на лимитативно изброените лица с нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, следователно не е налице правен интерес от оспорването на процесния административен акт. Това е така, тъй като издаденото разрешение за строеж е издадени при условията на чл.38, ал.5 от ЗУТ. В тази хипотеза биха били приложими правилата на чл.185, ал.1, а в случай че не са налице основанията на чл.185, ал.1, т. 1-4 са приложими условията на чл.185, ал.2 и ал.3 от ЗУТ. Изрично в разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ е посочено, кои са заинтересованите лица да оспорват разрешително за строеж в случаите на чл.185, ал.1 от ЗУТ и в случаите на чл.185, ал.2 от ЗУТ. С оглед доказателствата по делото се констатира, че жалбоподателката нито е собственик или носител на ограничени вещни права в преустройвания обект, нито пък в конкретния случай е налице етажна собственост, респективно жалбоподателката няма как да е собственик или носител на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

Съгласно трайно установената съдебна практика, за да се иска прогласяването на нищожност на индивидуален административен акт, следва да е налице правен интерес от оспорването на акта.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Доказано е, че са сторени такива в размер на 1500 лева за адвокатско възнагаждение. Ще следва да се осъди жалбоподателката да заплати сума в размер на 1500 лева на Главния архитект на [община].

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. К.-В., с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адвокат А. Г. К. – пълномощник срещу Разрешение за строеж №130 от 08.06.2022г. на Главния архитект на [община], с което е разрешено да се извърши строително-монтажни дейности съгласно одобрените инвестиционни проекти на 08.06.2022 г. от Главния архитект на О. А. за обект Преустройство и пристройка на съществуваща сграда – оръжеен магазин и оръжейна работилница в УПИ I – 126, магазин /ПИ с ИД №99087.18.126/ в землището на [населено място], [жк], [област].

ОСЪЖДА С. А. К.-В., [ЕГН] да заплати на Главния архитект на община Асеновград разноски в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 820/2025 г. по описа на Административен съд – [област].

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.