№ 54
гр. Велико Търново , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно гражданско
дело № 20204100500901 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Д. Х. Д. от АК Велико Търново, в
качеството му на процесуален представител и пълномощник на Д. М. Т., срещу
протоколното определение № 1591 от 09.10.2020 г. на Районен съд - Велико Търново
по гр. дело № 2104/2020 г., на XVII-ти състав, с което съдът прекратил производството
по делото поради оттегляне на молбата и приложеното към нея споразумение, въз
основа на която производството било образувано.
Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, постановено при
нарушаване на процедурните правила. Сочи се, че в открито съдебно заседание,
молителката Е. Ж. В. -Т. се явила с пълномощник адвокат и доведен от нея преводач,
без удостоверена и доказана специализирана правоспособност да превежда и предава
на съда и страните волята на Е. Ж. В. -Т., и това било така защото преводачът Ц. Т. С.
не била регистрирана в Списъка на съдебните преводачи при ВТОС за 2020 г., като в
същото време не представила никакъв документ за квалификация и правоспособност за
извършване превод на/и от френски език, езикът владян от Е. Ж. В. -Т..
Пълномощникът адвокат Д. Х. Д. твърди, че по този начин останали чувствителни
съмнения относно разбраното от Е. Ж. В. – Т. какво на практика се случва в залата,
като нейното волеизявление не било обективирано по един безспорен и категоричен
начин в процеса, при положение, че приписваният му резултат се явявал решаващ.
С оглед изложеното жалбоподателят моли съда да отмени постановеното в
съдебно заседание на 09.10.2020 г. определение по гр. дело № 2104/2020 г. и върне
делото на първоинстанционния съд с указания за неговото продължаване и
законосъобразно извършване на съдопроизводствените действия.
Великотърновският окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и
1
обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от молба на Д. М. Т. - гражданин на
Белгия и Е. Ж. В. -Т. - гражданка на Франция и двамата с адрес в Република България,
село .., община П. Т., с искане за прекратяване по взаимно съгласие на основание чл. 50
от СК на сключен между тях граждански брак, без издирване на вината и мотивите за
прекратяването му.
С определение от 10.09.2020 г., Районен съд - Велико Търново прогласил, че
българският съд е компетентен да разгледа молбата по чл. 50 от СК на Д. М. Т. -
гражданин на Белгия и Е. Ж. В. -Т. - гражданка на Франция и двамата с адрес в
Република България, село .., община П. Т., внесъл делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като го насрочил за 09.10.2020 година от 14:30 часа, указвайки на
молителите, че при неявяване без уважителна причина на някоѝ от съпрузите лично,
производството по делото ще бъде прекратено. Това той сторил тъй като, видно от
подадената от горепосочените лица молба, производството по делото било такова с
международно правен елемент и съдът бил задължен да се произнесе служебно по
въпроса за собствената му компетентност да разгледа правния спор – съобразно
разпоредбата на чл. 28 от Кодекс на международното частно право /КМЧП/. Доколкото
страните по делото са били поданици на държави членки на ЕС, въпросът за
компетентността на сезирания съд да разгледа молбата за развод бил решен съгласно
правилата на чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г., в който алтернативно са изброени
съдилищата компетентни да разгледат дело за развод, без между отделните хипотези да
съществува зависимост. В конкретния случай и от материалите по делото правилно е
извлечено, че страните имат обичайното си местопребиваване на територията на
Република България, в село .., община П. Т., твърдение което се потвърждава и от
приложените доказателства. Първоинстанционният съд констатирал, че Д. М. Т. -
гражданин на Белгия и Е. Ж. В. -Т. - гражданка на Франция са сключили граждански
брак в Белгия, но живеят в село .., община П. Т., заедно с двете си деца. Изложеното
навежда в действителност на трайно установена връзка на молителите с територията на
Република България, която няма временен или случаен характер, поради което и
сезираният с делото съд основателно приел, че същите имат обичайно
местопребиваване на територията на страната и сам е компетентен да разгледа молбата
за развод на основание чл. 3, ал. 1, б. "а", предл. 1 от Регламента. Наред с това съдът
намерил още, че молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и внесъл
делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на молителите.
В проведеното на 09.10.2020 година открито съдебно заседание по делото лично
се явили молителката Е. Ж. В. -Т. - гражданка на Франция, нейният процесуален
представител адвокат Ж.ета Г. П. от АК В.Търново и процесуалният представител и
пълномощник на Д. М. Т., адвокат Д. Х. Д. от АК Велико Търново. Молителят Д. М. Т.
бил редовно призован, но не се явил. В залата тогава присъствала и Ц. Т. С., за да
осъществи превод от български на френски език на молителката Е. Ж. В. -Т.. С. била
назначена с нарочно определение от съда за преводач в производството за
осъществяване на превод от български на френски език и обратно. На същата била
2
проверена самоличността, като съдът я предупредил за наказателната отговорност по
чл. 290, ал. 2 от НК при писмено или устно съзнателно даване на неверен превод,
съответно преводачката дала обещание да направи верен превод. Това станало в
присъствието на посочените страни, при съгласието на молителката Е. Ж. В. –Т., Ц. Т.
С. да осъществява превод в съдебното производство. Възражение насочено срещу
личността на С. изразил единствено адвокат Д. Х. Д., като процесуален представител и
пълномощник на неявилия се молител Д. М. Т., приемайки че тя не би могла да даде
безпристрастен превод поради лична заинтересованост. Преводачът според него
следвало да бъде назначен от одобрения списък с преводачи на съда. Доказателства в
своя подкрепа за такава предубеденост, заинтересованост или пристрастност адвокат Д.
нито посочил, нито представил.
Съдът с протоколно определение и след излагане на мотиви намерил, че с оглед
изразеното съгласие на молителката Е. Ж. В. –Т. преводът да бъде осъществен от Ц. Т.
С., не съществуват процесуални пречки тя да бъде назначена в това качество, още в
повече, че С. била предупредена за наказателната отговорност при даване неверен
превод, в процеса.
За да постанови обжалваното определение № 1591 от 09.10.2020 г. по гр. дело №
2104/2020 г., Районен съд - Велико Търново приел, че производството по делото следва
да бъде прекратено с оглед изявлението на молителката Е. Ж. В. –Т., че се отказва от
делото и оттегля молбата и това на нейния процесуален представител адвокат Ж.ета Г.
П., че не поддържа молбата, която първоначално молителката е подписала и я оттегля,
както и че не поддържа споразумението, което страните са подписали. От адвокат П. е
посочено и основанието за такова решение, именно настъпилите промяна на
обстоятелствата между двамата за двете деца, както и влошаването на отношенията им,
съответно липсата на разбирателство по другите въпроси, въпреки, че и двамата
желаели развод.
Определението под № 1591 от 09.10.2020 г. на Районен съд - Велико Търново,
XVII-ти състав, по гр. дело № 2104/2020 г. настоящата инстанция счита за правилно и
законосъобразно.
Обжалваното определение е правилно, на първо място, защото съгласно
правната теория и установена трайна съдебна практика предпоставките за допускане на
развод по взаимно съгласие са две, сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на
съпрузите за развод и споразумение между тези съпрузи по чл. 51 от СК. При развод по
взаимно съгласие /чл. 50 от СК/ съпрузите не са длъжни да сочат и съдът не изследва
причините, поради които съпрузите са взели това решение. Не се събират доказателства
за състоянието на брачната връзка. Основанието за развод по взаимно съгласие е
сериозното и непоколебимо съгласие на съпрузите за прекратяване на брака. При този
начин за прекратяване на брака е достатъчна волята /решението/ на съпрузите бракът
да бъде прекратен и наличието на взаимност. Това желание съпрузите трябва да изразят
на два пъти, първоначално в общата молба до съда, а по-късно и лично пред съда. По
този начин се преценява от съда доколко изразеното съгласие на съпрузите е сериозно и
непоколебимо. Ето защо съпрузите са длъжни да се явяват лично в насроченото
открито съдебно заседание, в което отново да заявят пред съда, че желаят да се разведат
и че поддържат постигнатото от тях споразумение. Постигането и поддърЖ.ето на
споразумението също е израз на сериозността и непоколебимостта на съгласието за
развод. Ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина, съдът
3
прекратява производството. При оттеглянето на съгласието на единия съпруг
производството също се прекратява. Разводът по взаимно съгласие е особено
охранително производство, а не исково производство. В това производство съпрузите
са молители, а не насрещни страни /ищец и ответник/.
Производството започва с писмена молба от двамата съпрузи, с която те молят
съда да прекрати брака им, без издирване на вината и мотивите за прекратяването му и
се подписва от тях. Компетентен да разгледа молбата е районният съд по постоянния
адрес на съпрузите или по постоянния адрес на единия от тях.
В конкретния и разглеждан случай към молбата е приложено и споразумението
по чл. 51 от СК за уреждане на всички взаимоотношения след прекратяване на брака
между страните молителката Е. Ж. В. -Т. - гражданка на Франция и молителят Д. М. Т.,
по въпросите касаещи отношенията между родители – деца и отношенията между
съпрузите относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
Най - често делото се разглежда в едно заседание, като производството
приключва с решение, с което съдът допуска развода и утвърждава споразумението,
като го възпроизвежда в решението. Ако някой от съпрузите не се яви лично без
уважителна причина, съдът прекратява производството. При оттеглянето на съгласието
на единия съпруг производството също се прекратява.
Настоящият състав намира, че поставените в частната жалба на адвокат Д. Х. Д.
от АК Велико Търново, в качеството му на процесуален представител и пълномощник
на Д. М. Т., възражения и правни въпроси, свързани с приложението на чл. 396, ал. 1 и
2 от ЗСВ, в частите им касаещи преводача, не са обуславящи изхода на делото и поради
това не осъществяват общото изискване да са в противоречие със задължителната
практика на Върховния касационен съд, в тълкувателни решения и постановления,
както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в такова
противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на
Европейския съюз, съответно не са възражения и/или правни въпроси, които да са от
значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Протоколът от съдебното заседание е официален удостоверителен документ за
извършените пред и от съда действия /чл. 150 от ГПК/. Той задължава и настоящият
съдебен състав да приеме, че молителката Е. Ж. В. -Т. - гражданка на Франция е
направила изявленията си пред брачния съд за неподдърЖ.е и оттегляне на молбата и
споразумението в присъствието на назначената за преводач Ц. Т. С., както и че
преводът е бил осъществен от последната. Видно е от посочения протокол е, че на
09.10.2020 г. при проведеното заседание не е извършван превод преди оттеглянето на
молбата от Е. Ж. В. –Т. и отказа на същата от споразумението. Без правно значение в
случая са причините, поради които е станало оттеглянето на молителката от
изложеното в тези книжа и от постигнатото споразумение.
Възражението е неправилно и защото изразените в него съображения не
отговарят на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ГПК, когато в делото
участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на
когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват
действията на съда. Тоест, чрез преводач се превеждат/обясняват на лицата, които не
4
знаят български, поне според закона само действията на съда, но не и примерно
съдърЖ.ието на документите приложени по делото /писмените доказателства/. По този
начин няма как да се подкрепи направеното от адвокат Д. Х. Д. възражение, че чрез
назначаването за преводач на Ц. Т. С. са останали чувствителни съмнения относно
разбраното от Е. Ж. В. –Т., какво на практика се случва в залата, както и това, че
нейното волеизявление не е било обективирано по един безспорен и категоричен начин
в процеса. Изложеното прави това твърдение на Д. недоказано още и необосновано,
като може да се разсъждава, че то се явява само едно проявление и/или опит по-скоро
да се предотврати прекратяването на съдебното производство, на другото правно
основание. Според разпоредбата на чл. 330 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, при искане за развод по
взаимно съгласие съпрузите следва да се явят лично в съдебното заседание, а когато
някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. В
разглеждания случай молителят Д. М. Т. не се е явил без уважителна причина и делото
е следвало да бъде прекратено на това основание.
С оглед гореизложеното съдът намира обжалваното определение за правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Великотърновският окръжен съд в качеството си на
въззивна инстанция
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1591 от 09.10.2020 г. на Районен съд - Велико
Търново, на XVII-ти състав, постановено по гр. дело № 2104/2020 г., с което е
прекратено производството по делото поради оттегляне на молбата, въз основа на
която е образувано производството и на приложеното към нея споразумение.
Настоящото определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5