Р Е
Ш Е Н И Е
№ 451
гр. Горна Оряховица, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември
две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при секретаря Снежана Георгиева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 404 по
описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от „ Агенция за събиране
на вземанията’ ЕАД – гр. София чрез пълномощник
К.В. – М. срещу Н.М.Н.. с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД,
чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 11.01.2019г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07,2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № PLUS- 14419392.от дата 25.01.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и Н.М.Н. е прехвърлено в полза на „ „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии.
Съгласно договора за
цесия от 27.07.2017г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството
си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от
цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му
на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В изпълнение на
изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия, както
и за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, Франция" с изх. №
УПЦ-П-БНП/РШ8-14419392 от 15.01.2019г., като писмото се връща в цялост отново с
отбелязване, че пратката е „непотърсена". На 13.11.2019 г. е изпратено
повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШЗ-14419392 от 11.11.2019г.
за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, но писмото
отново се върна в цялост с отбелязване, че получателят отсъства.
На 20.02.2020 г. е
изпратено отново уведомително писмо за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост, с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ8~14419392, чрез
куриер, но писмото се връща в цялост.
Към исковата молба
представя и моли да се приеме копие от уведомление за извършената цесия ведно с
уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-14419392 от 20.02.2020 г,, изпращано до длъжника от
името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция" чрез клона му в
Република България в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
което да се връчи на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея,
в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за
станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
В случай че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед
на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото
вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IVг.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг.,
ТК.
Относно
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение,
включващо неплатената главница, както и възнаградителни лихви, ищецът излага следното.Съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. С подписването на договора страните са договорили
дължимостта на пълния размер на възнаградителната лихва независимо от
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, предвид
което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира
неплатената главница, както в целия й остатъчен размер, така и размерът на
действителния остатък между начислената възнаградителна лихва при подписване на
договора и платената възнаградителна лихва до датата на входиране на
заявлението в съда, като в настоящия случай се позовавам на постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.201 Зг. на ВКС по т.д.№ 610/2011 г., It.o,
ТК.
Ищецът счита, че мотивите към т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., не са приложими в конкретния случай, поради следните
съображения: цитираният тълкувателен акт разглежда вземане, произтичащо от
договор за банков кредит, като заключава, че предсрочната му изискуемост
настъпва с неллащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 във
вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Дружество, предоставило кредита, предмет на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение към датата на отпускане на кредита, се категоризира като
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал, 1 от Закона за
кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно
от кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник, чиято основна дейност
е извършване на една или повече от дейностите: 1./ по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6
- 13 от ЗКИ; 2.1 придобиване на участия в кредитна институция или в
друга финансова институция; 3./ отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За
разлика от кредитните институции /банките/, финансовите такива могат да
осъществяват ограничен обем банкови дейности, което оправдава и нормативното
разрешение същите да не подлежат на лицензионен режим и дейността им да се
урежда с подзаконов акт - Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции
/обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г./, издадена от БНБ. Стопанската активност на
финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и
респективно неговият чл. 60, ал. 2 се явява неприложим за тях. Правната рамка
на сключваните от финансовите институции договори за кредит обхваща нормите за
заема за потребление в Закона за задълженията и договорите и тези на действащия
Закон за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото
кредитиране разпоредби на чл. 430 - чл. 432 от ТЗ. Това становище е застъпено в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.201 Зг.на ВКС по
т.д.№ 610/2011 r.,l ТО, ТК, съгласно
което в случаите, когато заемът е предоставен от небанкова финансова
институция, клаузата, включена в договор за заем за потребление, за предсрочна
изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение
на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на
договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка длъжникът изгубва
преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на изгубването на
това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Повече от това, в този случай настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Правната рамка на
сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество договори
за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за
потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото
кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл.60, ал.2
от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсва
нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната предсрочна изискуемост
да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените,
поради което механичната аналогия с трактовката на т.18 от TP №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/201 Зг.,ОСГТК, не
следва да се допуска. Настъпването на предсрочната изискуемост по право с
изтичане на определения от страните в договора срок, без да е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника, е
споделено от ВКС в Определение №748/12.11.2013 г. по ч. т. д. №3559/2013 г. на
II ТО, което се приема и от PC- Ямбол
в Решение N9825/ 20.12.2018 г. по гр, д. №1547/2018 г. по описа на същия съд.
Процесното вземане
произтича от подписания на 25.01.2017г. договор за потребителски кредит с № PLUS-14419392 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
като Кредитор и Н.М.Н. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 15000,00 лв. С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати
на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 150,00 лв., срещу която
Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в
този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.
Предоставянето на
посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да
предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 21573,72 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 6573,72
лв.
На основание сключения
между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 20.02.2024г. на 84 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка от които по 256,83 лв., при първа погасителна вноска 20.03.2017 г.
съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.02.2024
г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника е изпратено Уведомително
писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 13.11.2019г. /получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/.
Съгласно условия към
договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 21,05.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 2200,69 лева.
Длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 3595,79лв., с която са погасени, както следва: договорна
лихва:2022,79лв., главница: 1573,00лв.
Предвид изложеното ищецът
счита, че за него възниква правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което депозира заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н.М.Н. ***,
съгласно което претендираме от ответника в качеството му на кредитополучател по
договор за потребителски кредит № PLUS-14419392, сключен
на 25.01.2017 г., да заплати: главница в размер на 13427,00 лева,
възнаградителна лихва в размер на 4550,93 лева, начислена за периода от
20.05.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.02.2024 г.
(падеж на последна погасителна вноска) и обезщетение за забава в размер на
2200,69 лева, начислено за периода от 21.05.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда или сума в общ размер на 20178,62 лева, както и законна
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното
ч.гр.д. № 2220/2019 г. на PC-Горна
Оряховица, VI състав, е издадена заповед за изпълнение. На 10.02.2020 г.
представляваното от мен дружество получи съобщение с указание на съда, в
съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Агенция за събиране на вземания ЕАД
може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което
предявяваме настоящата искова молба срещу Н.М.Н..
Молим
съдът да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от TP 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание
всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на
които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от
4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 r.,
IV г. о ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на l-во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
В
съответствие с трайната практика на съдилищата с настоящата искова молба ищецът уведомява ответника за предсрочната
изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по евентуалния
осъдителен иск.
Отправя
се искане да бъде постановено съдебно решение бъде признато за установено, че Н.М.Н.,
ЕГН **********,***, като кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS- 14419392,
сключен на 25.01.2017 г, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК ********* следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2220/2019 г.
на PC-Горна Оряховица, VI състав, а именно:
- 13427,00 лв. /тринадесет хиляди и четиристотин двадесет и седем
лева/ - представляващи главница за периода от 20.05.2018 г. до
20.02.2024 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от
дата 13.11.2019 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост;
- 4550,93
лв. /четири хиляди и петстотин и петдесет лева и 93
стотинки/, представляващи договорна /възнаградителна/ лихва,
изчислена за периода от 20.05.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.02.2024 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение
на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 13.11.2019 г.-датата
на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.;
- 2200,69
лв. /две хиляди и двеста лева и 69 стотинки/,
представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода
от 21.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до
окончателно погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и
предявени разноски по ч.гр.д. № 2220/2019 г. на РС-Горна Оряховица, V!
състав.
В условията на
евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове, моли съдът да постанови
решение, с което да осъди Н.М.Н., ЕГН **********,***, като
кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS-14419392,
сключен на 25.01.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК ********* г., да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:
- 13427,00
лв. /тринадесет хиляди и четиристотин двадесет и седем лева/ - представляващи
главница за периода от 20.05.2018 г до 20.02.2024 г. по отношение на които
е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 13.11.2019 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 4550,93 лв.
/четири хиляди и петстотин и петдесет лева и 93 стотинки/, представляващи
договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за периода от
20.05.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.02.2024 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 13.11.2019 г.-датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.;
- 2517,04
лв. /две хиляди петстотин и седемнадесет лева и 04 стотинки/, представляваща
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.05.2018 г. до
датата на на предявяване на настоящия иск в съда;
- законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
настоящия иск до окончателно погасяване на дълга.
В исковата молба се сочи банкова сметка ***:
Претендира разноски.
В законоустановеният
срок не е депозиран писмен отговор на
исковата молба.
В първото съдебно заседание,
ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да
се гледа в негово отсъствие. В исковата молба, ищецът е поискал на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.Направено е
изменение на исковата претенция, която да се счита предявена за сумата от 398,
68 лева за претендирания в исковата молба период.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението
по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението
за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 13427.00 лв.
/тринадесет хиляди четиристотин двадесет и седем лева/, представляваща главница
за периода от 20.05.2018г. до 20.02.2024г., по отношение на която е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 13.11.2019г. – датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, по Договор за потребителски кредит № PLUS-14419392,
сключен на 25.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Н.М.Н., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по
силата на Приложение №1 от 11.01.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.12.2019г., до окончателното изплащане на главницата, сумата от
4550.93 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет лева и деветдесет и три
стотинки/, представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
20.05.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.02.2024г./падеж
на последна погасителна вноска/, по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 13.11.2019г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, сумата от 398, 68 лв., представляваща
обезщетение за забава по договор за кредит за периода от 21.05.2018г. до
10.12.2019г
На основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени – заплатена държавна такса в размер
на 403, 57лева, 180 лв. депозит за вещо
лице, и 250 лв. –юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени
изцяло и направените по ч. гр. дело № 2220/2019 г. по описа на ГОРС разноски, които са в размер от 403.57 лв. /четиристотин и три лева и
петдесет и седем стотинки/, представляваща направените разноски в
заповедното производство за държавна такса, както и СУМАТА от 150.00 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2715/11.12.2019 г., издадена по частно
гр. дело № 2220/2018 г. по описа на ГОРС, Н.М.Н. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния
директор Д. Б. Б., с пълномощник – юрисконсулт А. Н. Б., с адрес за съобщения :
град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт ет.2, офис 4, СУМАТА от 13 427.00 лв. /тринадесет хиляди
четиристотин двадесет и седем лева/, представляваща главница за периода от
20.05.2018г. до 20.02.2024г., по отношение на която е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 13.11.2019г. – датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, по Договор за потребителски кредит № PLUS-14419392,
сключен на 25.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Н.М.Н., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по
силата на Приложение №1 от 11.01.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.12.2019г., до окончателното изплащане на главницата, СУМАТА от 4550.93 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет лева
и деветдесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва по договор за заем
за периода от 20.05.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.02.2024г./падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 13.11.2019г. - датата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост, СУМАТА от 398, 68 лв., представляваща обезщетение за забава по
договор за кредит за периода от 21.05.2018г. до 10.12.2019г.
ОСЪЖДА Н.М.Н. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б. СУМАТА от 833,57
лева- разноски по настоящото дело, както СУМАТА от общо 553, 57 лева - разноски по ч. гр. д. № 2220/2019 г. по
описа на ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита
срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.